Петър Илиев вече е доцент, но според юристи гласовете за избора му не достигат
Бившият кандидат за премиер от „Има такъв народ“ – адвокат Петър Илиев, вече е назначен за доцент на половин щат в Тракийския университет, съобщи медията „За истината“.
В публикацията журналистката Венелина Попова е цитирала юристи, че 10-те гласа, които новият доцент е получил при гласуването във факултетния съвет, не са достатъчни за избора му. „Дневник“ също се допита до юристи и те заявиха, че един глас не достига за законния избор на доцента.
Илиев е заел поста със заповед на ректора и вече е хабилитиран преподавател в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ на стопанския факултет на университета. Научният труд за доцентурата на Илиев е на тема „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ и е все така неоткриваем в книжарниците и библиотеките, липсва и следа, че изобщо е издаден.
Както „Дневник“ написа през април, адвокатът беше единствен кандидат в конкурса, а рецензентите му оцениха високо научния му принос, без изобщо да споменат казуса от 2021 г., когато Етичната комисия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ установи плагиатство в негова монография от докторската дисертация на доц. д-р Наталия Киселова.
Етичната комисия: Петър Илиев е копирал от труда на доц. Киселова заедно с грешкитеКак е минало гласуването
Гласуването за доцент Илиев е описано в становище на юристи, изпратено до ректора, което „За истината“ публикува (вижте го в прикачения файл).
От него се разбира, че факултетният съвет е заседавал на 30 май в редуциран състав, като са участвали само хабилитирани учени и доктори. Гласуването е било тайно, с бюлетини.
От 20-те присъстващи 10 души са подкрепили Илиев за доцент, 9-има са пуснали бюлетина „против“, а един е гласувал с невалидна бюлетина. Няма информация дали тя е пусната празна, надраскана е, или е задраскана повече от една опция в нея.
Пред „За истината“ професор Добри Ярков, ректор на Тракийския университет, обяснява, че процедурата за провеждането на конкурса е била спазена. Той прегледал много внимателно цялата документация, поискал и становище на юристите на университета, преди да подпише безсрочния договор на Илиев. Според авторите на становището бяла или нееднозначно попълнена бюлетина се смята за глас „въздържал се“ и тъй като нямало ясна изразена воля някой да се е въздържал, невалидната бюлетина не била отчетена при гласуването. Така са били преброени 19 гласа – 10 „за“ и 9 „против“.
Според постоянната практика на Върховния административен съд (ВАС) обаче именно когато няма ясно изразена воля, „въздържал се“ се брои „против“, обясниха юристи пред „Дневник“. Същото твърдят експертите, с които се е консултирала медиата „За истината“. Това означава, че невалидната бюлетина е трябвало да участва в сметката.
В правилника на Стопанския факултет на Тракийския университет ясно е казано, че изборът се извършва “ с обикновено мнозинство 50% плюс 1″.
Какво е „обикновено мнозинство 50% плюс 1“
Юристи насочиха „Дневник“ към юридическата теория. В учебника по трудово право, по който се обучават вече редица поколения юристи, проф. Васил Мръчков много ясно и с пример обяснява колко гласа са необходими за „обикновено мнозинство 50% плюс 1“.
В хартиеното пето издание на „Трудово право“ от 2006 г. обяснението е на стр. 701 в първата бележка под линия. От него се разбира, че дори гласувалите за доцентурата на Петър Илиев да са 19, сметката е 19 да се раздели на две и тъй като човекът и неговият глас са неделими на половинки, половината е 10 гласа. Към тях трябва да се прибави още 1, защото това е правилото, прието от Стопанския факултет на Тракийския университет. Което означава, че са необходими 11 действителни гласа „за“.
Няма решение, трябвало е да се проведе ново гласуване, обясни специалист по административно право, според когото недействителната бюлетина е част от кворума и вота.
Кой и как може да оспори избора
Член 99 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дават възможност да се възобнови административното производство, т.е. да се отмени влязъл в сила поради неоспорване административен акт. Едно от основанията за това е, ако особено съществено са нарушени изискванията за законността му. Срокът е 3 месеца от издаване на акта.
Това може да се случи по искане на административен прокурор, който може да бъде сезиран от всеки, виждащ нарушение в случая, включително от журналистическа публикация. Може също по искане на омбудсмана, както и служебно от университета, обясниха юристи.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте