Наистина ли България е спечелила всички международни арбитражни дела?
Възлагането на процесуалното представителство по международни арбитражни дела на държавата на адвокатски фирми е чувствителна тема. Поради това „Лекс“ се въздържа да прави каквито и да е публикации по този въпрос преди Народното събрание да се произнесе по въпроса за евентуалното прехвърляне на правомощията по този въпрос от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Както „Лекс“ вече е отбелязвал, този въпрос е решен на законово равнище.
Държавата е спечелила всичките си международни арбитражни дела – така бе казано в сряда от трибуната на Народното събрание. За съжаление това не отговоря на истината. На първо място не бива да се дава справка само за дела, по които като страна фигурира държавата като цяло. Това е така по инвестиционните спорове, макар че дори и при тях много арбитражи приемат, че действия на държавни органи и на държавни дружества могат да се приемат за действия на самата държава. Но всъщност, независимо дали делото се води срещу държавата, или срещу държавен орган, в крайна сметка се ангажира държавният бюджет, т.е. държавата. Когато се води дело срещу държавен орган, това не само на практика, но и на теория, е държавата. Защото самата държава представлява структура от държавни органи.
Когато се водят големи международни арбитражни дела срещу огромни за мащабите на България държавни дружества като напр. НЕК, държавата централизирано се ангажира и управлява воденето на делата и в крайна сметка се вижда, че адвокатите се определят на практика от същия орган, който определя и адвокатите, представляващи държавата в инвестиционни спорове.
Във връзка взетото в сряда решение от Народното събрание да забрани на изпълнителната власт да мести процесуалното представителство на държавата, намерението междуведомствен съвет да изработи критерии за възлагане на делата и с изнесената информация за спечелените от държавата арбитражни дела, „Лекс“ потърси за коментар водещи специалисти.
„Нямам много информация, но според тази, с която разполагам, мисля, че справката, която циркулира, не е коректна. Знам за малко по-различни резултати, има и други дела. Имам в практиката си такъв пример, но не мога да го дискутирам“, коментира адвокат Борислав Боянов, управляващ съдружник в „Боянов и ко“.
„Освен това считам, че начинът, по който се извършва възлагането на работа, би следвало да се подобри. За да се подобри, трябва да се събере доста информация и хора, които не са заинтересовани, да вземат решенията какво да се направи. Ако се прецени, че правният интерес би бил по-добре защитен, ако процесуалното представителство се възложи не на министъра на финансите, а на министъра на правосъдието, да се промени ГПК. Нека да се прегледа и да се види дали досегашната практика е най-доброто, с което държавата разполага“, заяви той.
Адвокат Боянов коментира действащата практика по възлагане на международни арбитражни дела. „Разбирам, че има рамково споразумение с големи кантори от т. нар. първа група, но има и други кантори в първа група. А и интересът не по всяко дело предполага да се води от кантора от първа група.
Разбирам също така, че се плаща на час, което на мен ми е малко странно, защото през последните години, когато при нас идват международни компании, се иска винаги фиксирана сума. Заплащането на час означава, че бюджетът не знае колко ще излезе защитата“, каза той и посочи, че адвокатите трябва да участват при обсъждането на критериите, по които се възлагат делата, защото те разбират за какво става дума.
„Би следвало да се проведе добронамерен разговор, да се обсъдят нещата, но това, което виждам, е някакво настървение, което няма да доведе до добро“, заяви управляващият съдружник в „Боянов и Ко“.
Ангел Ганев, съдружник в адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ и ръководител на арбитражната практика коментира: “Няма значение кой организира процеса – дали Министерството на финансите, или Министерството на правосъдието. Важното е той да бъде организиран съобразно прозрачни правила и всички международни стандарти, като дава достъп на по-широк кръг от кантори – и международни, и национални, защото те изпълняват различна роля. Фактът, че една българска кантора участва в този процес от 20 години насам, не говори добре за прозрачността на процеса в момента“.
По думите му идеята да се създаде междуведомствен съвет, който да разработи критерии за подбор на канторите, е смислена. „Но само ако се разработят такива прозрачни правила и ясни критерии, които могат да бъдат мерени по безспорен начин, а не да дават възможност за субективно тълкуване“, подчертава той.
Адвокат Ганев посочи, че разполага със справка, която показва, че по едно от международните дела срещу България, по което претенцията е била за 700 000 долара, са платени 1 000 000 долара адвокатски хонорари, делото е спечелено, но в полза на страната ни не са присъдени разноски. „То формално е спечелено от държавата, но тя е на загуба от 300 000 долара“, констатира той. И допълни: „Това означава, че тя не е поставила бюджет за адвокатска защита и изискване кантората да се съобрази с него“.
Управляващият съдружник на „Георгиев, Тодоров и Ко“ Николай Лазаров каза: „Ние сме спечелили всичките си международни арбитражни дела и срещу държавата, и срещу държавните органи, и срещу държавните дружества. Включително сме спечелили заедно с голяма американска адвокатска фирма и делото, при което държавата е осъдена да плати най-голямата сума по международно арбитражно дело (650 млн. евро). Това не ни дава повече шансове държавата да ни избере да сме ѝ адвокати, тъй като имаме сериозни съмнения, че подборът на канторите, работещи за държавата, става по начин, който не съвпада с начина, по който ние работим. Но се надяваме тези, които водят дела срещу държавата, държавни органи и държавни дружества, да продължат да ни търсят. Поначало там подборът е по-обективен.“
Адвокат Валя Гигова, управляващ съдружник в адвокатско съдружие „Гигова и партньори“ изтъкна: „Не може с решение на Народното събрание да се казва какво гласи законът, защото той е пределно ясен. Процесуалното представителство на държавата е уредно в ГПК, който предвижда, че тя се представлява от министъра на финансите. А кого ще упълномощи министърът и ще определи за процесуален представител, е негово решение“.
„Идеята да се променя закон чрез постановление на Министерския съвет е неудачна и решението на Народното събрание очевидно е в отговор на намерението на правителството да не се съобрази със закона. То е реакция на парламента срещу незачитането от страна на изпълнителната власт на законите, действащи в тази страна, начин тя да бъде озаптена“, заяви тя.
Адвокат Гигова е категорична, че мястото на процесуалното представителство на държавата е в Министерството на финансите, където е концентрацията на публичния ресурс, който би се изразходвал, ако държавата бъде осъдена.
„Някога държавата е имала т.нар. държавни адвокати, които са я защитавали по вътрешни и международни дела. Имало е специален закон за тях. Те са били добре платени и с постоянно възнаграждение. Те са моделът на съвременното юрисконсултство. Това са били юристи от много високо качество, критериите за тях са били два пъти по-високи отколкото за останалите адвокати. Ако държавата иска качествено процесуално представителство, може да се върне към модела на държавните адвокати“, казва адвокат Гигова.
Що се отнася до справката за резултатите от дейността на МФ по международни арбитражни дела, адвокат Гигова посочи, че тя изглежда коректна. „Едно е отговорността на държавата за това, че не е обезпечила нормална инвестиционна среда на чуждите инвеститори, друго са търговските спорове между нейни органи или държавни дружества“, каза тя.
Въпреки това, не може да се подминат някои неточности в справката с международни арбитражни дела, разпространена от МФ, а също и да се направят съществени допълнения.
На първо място, очевидно е, че не всички изброени в справката дела, са спечелени от държавата. Очевидно е, че делото „Зееви Холдингс“ ЛТД срещу България (дело No. UNC 39/DK) е загубено от държавата. По това дело ищецът – „Зееви Холдингс“ Лтд e представляван от кантората Herzog, Fox and Nieman, ангажирали като местни представители адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, а държавата е защитавана от FRESHFIELDS BRUCKHAUS DERINGER. Видно от решението по делото[1], още с молба от 4 март 2003 г., искът на Зееви е предявен за сумата от 70 000 000 долара, а не за първоначално заявените 425 000 000 долара. Такова уточнение на претенцията не е необичайно в хода на делото с оглед събирането на доказателства. Като краен резултат, държавата е загубила делото и въпреки предявения насрещен иск, в крайна сметка държавата е осъдена да заплати на Зееви 10 360 143,79 долара.
Вярно е, че това арбитражно решение не е изпълнено и до днес като в таблицата на МФ фигурира и воденото производство по екзекватура на решението в САЩ –дело No. 1:109-cv-8856(RJS)). Очевидно таблицата не съдържа информация само за международни инвестиционни дела. Тук също е важно да се отбележи, че екзекватура е отказана, но причината за това е подсъдността, а не гледане на делото по същество. Съдът приема, че екзекватура трябва да се иска от българските съдилища, предвид уговорената клауза в договора с ищеца.
Защо Зееви не завежда дело за екзекватура в България? Причината е проста – беше направена масирана медийна пропаганда, че Зееви е виновен за фалита на авиокомпания Балкан. С оглед на зависимости по това време на българския съд, Зееви заявиха, че не си заслужава да искат екзекватура на решението в България, където му е мястото. След като съдът се произнесе с влязло в сила решение за датата на несъстоятелността на авиокомпания „Балкан“ се разбра, че тя е настъпила една година преди държавата да продаде авиокомпанията на Зееви. Казано с други думи държавата е продала на Зееви една фалирала от доста време компания, като счетоводните баланси не са посочвали, че компанията е във фалит.
Информацията за воденото от България чрез Агенцията за приватизация дело срещу „Адвент Интърнешънъл Корпорейшън“ (ICC case No. 17339GZ) също може да бъде допълнена и прецизирана.
Освен това дело, българската държава е предявила и иск за близо 57 млн. лв. пред Международния арбитражен съд в Париж срещу фонд, контролиран от „Адвент“, „Вива Венчърс“ и „НЕФ Телеком“ заради неизпълнението на програмата за заетост в БТК, която беше част от приватизационния договор. Делото срещу „Адвент“ е прекратено поради липса на компетентност на Арбитража. След това делото продължава срещу двете други дружества – представляваното от CMS Cameron McKenna „Вива Венчърс“ и представляваното от „Георгиев, Тодоров и Ко“ „НЕФ Телеком“. И двата иска са отхвърлени, т.е. агенцията губи делата. Въпросният иск е отхвърлен, т.е. и тези дела са загубени от държавата.
Делото „СТ-АД“ ГмбХ срещу България (PCA Case No. 2011-06 (ST-BG)) е спечелено от държавата, но по причина, че трибуналът е приел, че възражението за липса на компетентност е основателно, респективно: не притежава компетентност и исковете не са разглеждани по същество[2]. По това дело ищецът е представляван от prof. Dr. univ. Arsène Verny, M.E.S. и Светлин Димитров Стойнев, а държавата – от Sidley Austin LLP, заедно с Лазар Томов от „Томов и Томов“ и Иван Кондов като представител на МФ.
Що се отнася до делото „Новера“ АД и други срещу България (ICSID case No. ARB/11/03), съгласно информация от Investment Arbitration in Central and Eastern Europe: Law and Practice, по делото в действителност е постигнато споразумение, а делото не е решено от арбитражния трибунал[3].
Относно делото „ЕВН“ АГ срещу България (ICSID case No. ARB/13/17), „успехът“ на държавата изглежда е предопределен от това, че през февруари 2017 г. е сключено извънсъдебно споразумение между ЕВН и НЕК, засягащо спорните компенсационни плащания в периода от 1 юли 2012 г. до 31 юли 2013 г.
Спечелването на делото от Генерален държавен резервен фонд на Султаната Оман срещу Република България (ICSID Case No. ARB/15/43) също е под въпрос, доколкото видно от мотивите на трибунала, Султанатът е направил отказ от исковете си, което е зачетено от решаващия орган[4]:
„54. Както бе отбелязано по-горе, Ищецът изрично се отказа от исковете си, и ответникът поиска от трибунала да постанови решение, с което да отхвърли всички искове на Ищеца.
55. Трибуналът отбелязва, че ищецът не е възразил срещу искането на ответника и че съответно и двете страни се съгласяват Трибуналът да постанови решение, с което да окончателно да отхвърли всички искове на ищеца „with prejudice“ и да се произнесе по единствения висящ спор между страните, т.е. по въпроса за разноските, съгласно член 61 от Конвенцията ICSID.“
Каква ли е причината страна по спора да направи отказ от исковете си и да поиска присъждане единствено на разноски в своя полза?
Процесуални представители на ищеца по това дело са Freshfields Bruckhaus Deringer LLP, а държавата се представлява от Иван Кондов, „Томов и Томов“ и Arnold & Porter Kaye Scholer (UK) LLP.
Успехът за държавата в лицето на БНБ в делото, образувано от „Рудерсдал“ ЕООД, „Асет Манаджемент“ ЕАД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД и Захари Томов срещу БНБ (дело No. 18-cv-11072 пред федералните съдилища на САЩ) също изглежда е условен. С решение на съда в САЩ действително е прекратено производството поради липса на компетентност спрямо част от ответниците на основание forum non conveniens, но само при условие, че: „(1) ответниците да приемат компетентност на българските съдилища, (2) ответниците се отказват от всякакви възражения за давност, които са възникнали след завеждането на настоящия иск; и (3) българските съдилища приемат компетентност по делото.“[5]
Ясно е, че държавата не е спечелила всичките си арбитражни дела. Ясно е също така, че срещу държавата и държавните органи има и други дела, които имат също толкова, а дори и по-голямо значение за държавата от вече изброените. Само като пример може да се посочи делото на Atomstroyexport срещу НЕК. Atomstroyexport беше представлявано от Sidley Austin LLP (там са се запознали Мишел и Барак Обама), заедно с адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ като местен консултант. А държавното дружество – НЕК бе защитавано от White&Case и „Томов и Томов“. Държавното дружество беше осъдено да заплати сумата от над 650 милиона евро с лихвите.
Известни са и няколко други международни арбитражни дела, които държавата (държавните органи) загубиха – например делото на представляваното от „Георгиев, Тодоров и Ко“ Balfour Beatty Rail GmbH срещу МРРБ. Справката от дела не е изчерпателна, което става ясно и от казаното от цитирани по-горе водещи юристи.
Когато държавата често определя една и съща българска адвокатска фирма и една и съща чуждестранна адвокатска фирма да я представляват, при последващи обществени поръчки в определена степен се залагат критерии, които са свързани с предходното възлагане на дела на тези фирми и те отново печелят обществените поръчки. За да се променят нещата, би следвало за всяко едно дело да се търси с какъв опит разполагат съответните кантори в дадената материя. Освен това не само броят на водените международни арбитражни дела е толкова важен, колкото процентът и размерът на спечелените дела. Необходимо е и процесуалните представители на държавните органи, държавата и големите държавни дружества да се определят от по-широк кръг изявени специалисти и при точно разписани правила, гарантиращи много по-голяма прозрачност.
[1] Zeevi Holdings v. Bulgaria, Award, 25 Oct 2006 (jusmundi.com)
[2] https://www.italaw.com/sites/default/files/case-documents/italaw3113.pdf
[3] https://books.google.bg/books?id=zQvADwAAQBAJ&pg=PT70&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=3#v=onepage&q&f=false
[4] https://www.italaw.com/sites/default/files/case–documents/italaw16158.pdf
[5] https://casetext.com/case/rudersdal-v-harris
50
Коментирайте
В допълнение към цялата така изнесена информация, е редно да се анализира и работата на Министерсво на финансите сама по себе си. От тлъстите хонорари на местните и чуждестранни кантори, става ясно, че очевидно Министерство на финансите не върши никаква работа. Въпреки това обаче, в министерството има отдел за защита по международни арбитражни дела, който от публично-достъпната информация става ясно, че има за директор човек без никакви квалификации и опит в областта на международния арбитраж. За сметка на това директорът на отдела по международен арбитраж, Вилиан Огнянов Бецов, е експерт по … акробатика. За съжаление това не е шега. Циркът… Покажи целия коментар »
Да попитам-поради что в договорът за покупката на самолетите Ф-16(на цена ПО-ВИСОКА ОТ Ф-35, а Ф$35 е самолеъте от пето поколение-тоест по -новото, по качественото е на по-ниска цена) няма клауза за отговорност на продавача(по данни от медиите), ако продавачът е в забава-какъвто е случая. Значи продавачът взе едни пари, не спази сроковете, и последици …няма. Даже за награда са му поръчани още 8 самолета. (офтопик-как така се твърди,че за да „карат“ ф-16 за украинските пилоти ще са нужни 4-6 месеца, а за нашите-3 години https://news.bg/politics/nad-3-godini-e-obuchenieto-na-parvite-ni-voenni-piloti-za-f-16.html ? Защо бе? Ама защо се купува остарял самолет, дори без стелт режим-абсурд за… Покажи целия коментар »
А и да попитам-редно ли е България да плаща 40 милиона долара на американците за обучение по английски език на пилотите -видно от тази статия https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/7489484 ? Къде го има това,че дори и платено обучение по английска филология в американски университет ще струва 200 000 долара, а в България-курс по английски език на ниво С1 струва ооколо 1000 лв. Хайде-нека за специализиран авиационен английски цената да не е 1000 лв, нека да е 10 000 лв, нека за е 100 000 лв(?!) ама 40 млн долара за курс по авиационен английски е первезрия. Тези американци явни ни действат по устав.… Покажи целия коментар »
Изумителното е -обучението на украински пилоти да вдигат ф-16 ще е …-4 месеца, а ако пилотът схваща бавно-до 6 месеца. А видно от другия линк-нашите пилоти ги обучават по над 3 години как се вдига самолета. Абе бързосхващащи ли са украинските пилоти,че ще учат 10 пъти по-бързо как се “ кара “ ф-16?
https://www.rbc.ua/ukr/news/ukrayinski-piloti-mozhut-osvoyiti-f-16-chotiri-1686947634.html
Обикновена пропаганда.Пълно приучаване на друг самолет – основно овладяване на умения за бойни действия, от пилот с 10 години стаж и 1000 часа нальот заема около 2 години при поне 200 часа нальот на година.Другото са празни приказки.
Крайно време е да има ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ на адвокатските кантори при защита на държавния интерес, ако не е с нужното качество и интензитет на защитата. Кантората да плаща обезщетение на държавата при некачествена защита. Да бъде осигурена гаранция-като получаваш огромен хонорар, трябва да има и банкова гаранция-която да усвои държавата, при некачествена защита-и не не твърдя арбитражът да бъде винаги спечелен, но качествена защита, и необходимия интензитет и качество на правната работа се дължи, дори и арбитражът накрая да бъде загубен. А дали защитата е с високо качество или не обикновено НЕ е спорен въпрос(апропо-за защитата по реакторите имаше статия… Покажи целия коментар »
Арбитражът срещу Вива венчърс беше загубен на два пъти. Първия път-поради ненадлежен ответник-Вместо Вива венчърс искът насочен срещу Адвент, в резултат на АДВОКАТСКА ГРЕШКА-ПОДОБНА ГРЕШКА Е НЕПРОСТИМА, НЕОБЯСНИМА, НЕИЗВИНИТЕЛНА, И ПОТРЕСАВАЩА. Резултатът-адвокатския хонорар платен-за некачествена защита, а държавата осъдена да плати 600 000 по иска срешу ненадлежен ответник- Адвент, вместо правилния ответник Вива венчърс. После делото продължи срещу точния ответник-Вива венчърс… Подобно неточно адресиране на жалба е непростимо и за студент третокурсник! https://business.dir.bg/ikonomika/-7616632 А после-арбитражът беше загубен и срещу Вива Венчърс. Но това друга тема-щото и там дълбока и доста мръсна и непочтена историята. Нищо не е забравено! А за… Покажи целия коментар »
Хайде малко по-сериозно! България загуби, да повторим, ЗАГУБИ делото срещу НОВЕРА. Пише го изрично в диспозитива на решението на арбитражния трибунал. И да не казвам за колко милиона долара ни осъдиха. А това, че Дянков и Горанов се скъсаха да ЛЪЖАТ и да крият тази информация, вече е предмет на съвсем отделен разговор.
посолството и еврогейците… Държавата има юрисконсулти и не й трябват никакви крадливи и некадърни адвокати – това първо, и второ – трябва да тегли едни майни на всички арбитражи, никой да не се занимава с тях, да не им признава компетентност и юрисдикция и да не им изпълнява решенията, а ако някой много настоява да получи нещо и дойде да си го търси тук, да следва незабавен арест и много години при бай Ставри, а защо не и като китайците – разстрел на стадиона, пред публика, разбира се с конфискация на цялото имущество на потенциалния крадец на територията на страната.… Покажи целия коментар »
Всичко в държавата барабар с прокуратурата е в ступор от „реформите“ на ППДБ и само арбитражите останаха непокътнати, въпреки отчаяните опити на определени хора медийни магнати и адвокатски кантори да ги докопат с мазните си пръсти. В медицината най-важното правило е първо да не вредиш, същото се отнася и за предприятия/държави, които не могат да си позволят времето и парите да си правят излишни експерименти, променяйки напосоки ефективни механизми на работа. Въпросът в заглавието е подбран умишлено,за да се усъмняваним в успеваемостта на досега водените производства преекспонирайки конфиденциална информация с акцент върху „провали“, ако насреща ни се предложи (не)компетентността на… Покажи целия коментар »
Както винаги – давят се за пари. Изобщо нямайте съмнения, че от платеното от държавата се отчислява по веригата.
В случая държавата е така да се каже клиент, а клиентът сам си избира адвоката и адвокатите няма какво да се месят, а единствено да стават по-добри като професионалисти, за да се конкурират със световно известни кантори. Останалото е едно голямо реване защо други, а не ние. А отговорът е прост -защото го могат. И друго-никой уважаващ себе си адвокат не поема дело, за което няма знания и капацитет,.защото хем ще опропасти клиента, хем себе си.
Да разбираме, че в България го могат само тия дето са с „бутикови“ адвокатски дружества?
невярно. Арбитражът, ноторен със сбъркан ответник-непростима грешка за кантората. Сбъркания ответник-това не доведе до никакви последици за съответния адвокат. Освен ,че усвои хонорарът. Въпреки некачествената защита. Тоест-фактите са-кантори приемат арбитражна защита, дори и да са некомпететни, и дори при некачествена защита това не води до никакви последици за дадения адвокат, в негативен план. А хонорарът си тече, дори и при неизвинима, и непростима грешка. А когато клиентът е държавата-изборът на адвокатска кантора е силно непрозрачен. Както и е необяснимо, защо изобщо защитата се върши от адвокати, а не от юрисконсултите на МФ. Ама какво пречи държавата да създаде дирекция арбитражи,… Покажи целия коментар »
Лъжата започва с първото изречение. Твърдението е анонимно, щото току виж евентуален пряко назован би ги осъдил.
За арбитражите е важен баланса – загубени/спечелени дела. Дори загубата на дело с минимална санкция често е печалба. Пример е делота за оборудването на АЕЦ Белене, в което управата на БСП положи всички усилия да бъде спечелено от Росатом.
А напъните на нашите „велики“ адвоката и лобиста им Асен Василев просто са смешни.
Пичове, спрете се. Гроздето е кисело, както се оказа. Има решение на парламента, филма свърши. Ако сте разкешвали занапред, не търсете поле за изява тук, а си търсете кошниците с плодове където сте ги дали. Аман от лобизъм.
Когато замирише на кебапчета , и става страшно. А когато вместо кебапчета има каспийски хайвер и Дом Периньон……
Дали практиката с избор на адвокати ще се промени?
Редно е да стане. За да имаме наистина успеваемост с тези дела.
За мен преместването е напълно безмислено.
Иди го обяснявай на пишман нормотворците ни.
Излиза, че от трибуната на Народното събрание се разпространява невярна информация.
Това не е нещо ново.
То това „излезе“ ощепреди няколко десетилетия.
Фалшивите новини се разпространяват от медиите.
Много ясно, че не е и едва ли има такава държава.
В НС са се събрали група некадърни и непрофесионални марионетки, които си нямат идея от управление и какво плямпат те е без значение.
Дали и какво е спечелила по арбитражите държавата обаче няма отношение към идеята за преместване на институцията, отговаряща у нас за това, в друго ведомство, което е тотална поредна безсмислица на ППДБ.
Лекс, смешно-жалки сте! Всеки коментар, който казва очевидното – че това с преместването на арбитражните дела са кални и мазни борби между петима души и две кантори, подплатени обилно с корупжионни схеми през ПП, за да стане преместването всячески, бива изтрит. Но истината винаги си намира път.
Ето ви пример за дело за надписване на адв. хонорари за милиони долари от последните дни
https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BD-%D0%BC%D1%8A%D1%81%D0%BA-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BA-431164.html
ППДБ не се плюят в този сайт, модераторите се грижат никога да не допускат косвен приятелски огън срещу топлата си политическа връзка в името на лобистката сглобка.
Интересно защо тогава в статията се цитира и мнение срещу преместването, а ПП иска преместването. Освен това не са ли и двамата министри от ПП.
Славчо не клони ли към ДБ повечко, а и цирковете се разиграват заради юридическата общност, която е твърдо против такива необосновани рокади, заради това сега се правят на доброто и лошото ченге да разберат накъде духа вятъра, опитвайки се да го мушнат в последния момент, преди да сме се усетили.
„Ако се прецени, че правният интерес би бил по-добре защитен, ако процесуалното представителство се възложи не на министъра на финансите, а на министъра на правосъдието, да се промени ГПК. “ На това му се вика демагогия, при положение, че личните качества на лицето заемащо длъжността не зависят от самия пост и ако един е некадърен, обстоятелството че е министър на един или друг ресор не го прави по-добър професионалист, да не говорим, че тук става дума за политически назначения на ръководителите, а не какви са екипите с юрисконсулти (лобисти за една или друга кантора щото са техни бивши служители, ала… Покажи целия коментар »
Редакции: *Ако ПП наистина имаха намерение да изсветлят и подобрят критериите за подбор на адвокатски дружества като изпълнители, защо веднага не ги приравниха нормативно на останалите договори за публично възлагане на услуги, минавайки ги изцяло по реда на ЗОП. ** …за да уредят своите кръгове от кантори.. Общо взето харвардци доказаха за пореден път, че искат да имат за себе си западен стандарт на живот на момента, възползвайки се от шуробаджанащината и тарикатлъка у нас, а не и да се бъхтят като американци или германци, за да забогатеят, защото там, уви, правилата се спазват и няма шорткъти или помощни „парапети“… Покажи целия коментар »
Постарали са се да съберат информация. Ясно се вижда картината. Слагат се едни хора, които отчитат. Нищо ново. Вижда се, че част от шефовете в големите кантори явно намекват, но се въздържат да дадат информацията за още дела.
Ако е истина това за хонорара от един милион за дело за 700 000 е потрес. На мен като адвокат никой не ми е плащал повече от материалния интерес 🙂
Щот не са много тия, които плащат дебело на час, а и в този милион може да влизат не само физическото процесуално представителство ами и всякакви други консутантски услуги – примерно по 10 за направено копие.
Очевидно не сте се явявал като особен представител по потребителски дела- например ВиК за 50-200 лв., на две инстанции най- малко.
Кой ли умник е измислил почасовото плащане? Ми то така всяка победа излиза пирова…
Такава е практиката и в САЩ, и UK, имат строги правила за надписване на часове, може да бъдат изключени, ако се докаже. Друг е въпросът как се доказва оувърбилинг
То е ясно, че само 10-ина кантори в света водят тези арбитражи, но е важно и как се избират местните кантори. Всяко съмнение трябва да бъде разсеяно. Нямам обаче надежда, че този междуведомствен съвет, който са намислили, ще свърши работа. Никога подобни формати, не са вършили работа
Е как ще са спечелени всички, ако бяха, щяхме ли да плащаме стотици милиони за Белене. Но все пак едно са инвестиционни, друго търговски арбитражи
Все от един джоб излиза. Това с почасовото заплащане с бюджетни пари обаче не е ок, ясно, че практиката на Запад е такава, но всъщност и там започват да я изоставят
Когато се плаща от бюджета, тези, които решават на кого да се плаща, обикновено се интересуват само дали и на тях ще им се даде. Затова адекватни реакции и решения обикновено няма.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН