Върховният съд на САЩ постанови, че университетите не могат да вземат предвид расата на кандидат-студента, когато решават дали да го приемат в учебното заведение, съобщи Би Би Си в четвъртък.

Решението слага край на продължила десетилетия практика на позитивни действия, при които университетите могат да вземат предвид расата, за да подобрят многообразието на студентите, давайки възможности на представители на различни групи да получат достъп до висше образование.

Решението беше взето по дело, заведено от неправителствена организация на име „Студенти за справедлив прием“ (Students for Fair Admissions) срещу най-старите съответно частно и държавно учебно заведение в САЩ – „Харвард“ и Универистета на Северна Каролина, но ще повлияят на правилата за прием в цялата страна.

Положителните действия за първи път си пробиха път в политиката през 60-те години, когато дотогава изцяло бели училища започнаха да приемат ученици от малцинствата.

„Неконституционно“ и „трагедия“

Председателят на съда Джон Робъртс посочи в мотивите си да подкрепи решението, че университетите прекалено дълго „погрешно са смятали, че най-определящото за идентичността на даден човек не са предизвикателствата, през които е преминал, или уменията и опита, които е натрупал, а цветът на кожата“.

„Нашата конституционна история не толерира подобен избор“, написа Робъртс.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „категорично, категорично“ не е съгласен с решението на Върховния съд и че съдиите са се отказали от „десетилетна съдебна практика“.

Той подчерта, че в Америка продължава да съществува дискриминация на расова основа, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Във Върховния съд мненията също са разделени.

Съдия Соня Сотомайор заяви, че с решението „се слага край на десетилетна практика и епохален прогрес“.

„Това е истинска трагедия за всички нас“, коментира гласувалата също против решението Кетанджи Браун Джаксън – първата чернокожа жена, съдия във Върховния съд на САЩ.

Върховният съд на САЩ се заема със съобразения с расата прием в университети

За последните 20 години Върховният съд на САЩ два пъти е потвърждавал позитивната расова дискриминация при приема на студенти в университетите. Последния път – през 2016 г.

Но това беше, преди към състава на конституционните съдии да се присъединят трима съдии, назначени от бившия президент Доналд Тръмп, чрез което консерваторите станаха мнозинство (6:3). На дебатите по делото в края на октомври и шестимата консервативни съдии изразиха съмнение в основателността на практиката, която е утвърдена с решения на Върховния съд, датиращи от 1978 г.

Съдилища на по-долна инстанция също утвърдиха програмите на Университета на Северна Каролина и на „Харвард“, с което отхвърлиха твърденията, че двете висши учебни заведения дискриминират белите кандидат-студенти, както и тези от азиатско-американски произход.

Бившият президент Тръмп приветства решението и го определи като „голям ден за Америка“. Той коментира, че то е залог за това, че САЩ ще запазят конкурентноспособността си спрямо останалия свят.

Решението на Върховния съд е сериозен удар по практиката на позитивната дискриминация, която често се използваше за увеличаване на броя на студентите в университетите от чернокожото, латиноамериканското и други малцинства, които са по-слабо представени в американските университети, отбелязва Ройтерс.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar