В началото на февруари влязоха в сила промените в Закона за медиацията, заложени и в плана за възстановяване. Те целят облекчаване на работата на съда и по-бързо и ефективно разрешаване на съдебните спорове.

– Съдия Жекова, каква е ползата от медиацията?

– Като човек, който се занимава с медиация вече 8 г., и като съдия, който е препратил много спорове към съдебния център към Окръжен съд – Варна, ще кажа, че ползата е огромна. Тя дава възможност на страните да спестят време, защото съдебните процеси са изключително продължителни, да спестят разноски, защото продължителността води до по-големи разходи, свързани с такси и експертизи. И най-вече, дава възможност да спестят напрежението от съдебния процес, от сблъсъците в залата. Подпомогнати от медиацията, хората се омиротворяват. Понякога влизат в съдебен спор, без дори да са се опитали да чуят позициите си, да ги сближат. Смея да твърдя, че дори когато не се достига до споразумение, но връщайки се в съдебната зала, страните са смекчили позициите си, напрежението е спаднало и по-бързо разрешават спора.

При постигане на споразумение след медиация или ако се стигне до оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, е предвидено

да се връщат на ищеца

75% от внесената

държавна такса

Така че, освен че се спестяват разноски за експертизи, ще бъдат върнати и три четвърти от държавната такса. Държавната такса е 4% от материалния интерес.

– По какви случаи се прибягва до медиация?

– Тя е изключително успешна по семейни спорове. Най-добре е при роднински отношения, вместо да се разкъсват семейните връзки, да се запази общуването, диалогът. Когато родителите се разделят, да могат по цивилизован начин да постигнат споразумение за упражнавяне на родителските права, така че един съдебен процес да не рефлектира върху децата. Защото, когато не успеят доброволно да уредят спора, често се налага и участие на детето в процеса, което води до неговото травмиране.

Другата група спорове, които са изключително подходящи, са облигационните. Договорните спорове, отношенията между търговците, тъй като за тях е шанс да спестят време, а оттам и средства. Често те имат трайни търговски отношения и един конкретен договор е на път да ги провали. Медиацията дава шанс да запазят бизнес отношенията си.

В рамките на работната група по законопроекта изведохме и производствата по делба, най-вече във фазата по извършването ѝ, тъй като тя законодателно е уредена в две фази, заради които процесът е продължителен. Възможно е дело по делба да продължи пет и повече години. През това време страните нямат възможност пълноправно да се ползват от собственическите си права върху имота. Нашата статистика показва, че споразумение може да се постигне след две-три срещи.

Разбира се, и споровете, свързани с етажната собственост. Междусъседските отношения и в препоръките на Европейската комисия са обособени като подходящи за медиация.

– Как минава срещата при медиатора? Къде се провежда – в съдебна сграда или някъде другаде?

– В закона е предвидено медиацията да е в съдебни центрове. Такива има изградени в няколко града. Изключително функциониращи са в София, Варна, Бургас, Перник, Пазарджик. Проектът предвижда да се изградят във всички 28 окръжни съдилища. И там, където районните съдилища са по-големи, да има поделения и към тях.

Медиаторът най-напред разяснява ползите. След това със съответни техники започва разговорите, така че да изясни позицията на всяка от страните, да извлече от всяка от тях каква важност на проблема си поставя, за да се чуят, и оттам нататък

да извлекат

взаимноизгодно

споразумение

– Юрист ли трябва да е медиаторът?

– Законът от 2004 г. не поставя такова изискване, но приетият Закон за медиацията предвижда в съдебните центрове медиатори да бъдат само хора с юридическо образование. Но има спор в професионалната общност дали трябва да остане така.

– Вие медиатор ли сте?

– Съдиите в България намат право да провеждат медиация. Има държави, в които това е възможно, но законодателят у нас не го позволява. Ние се обучаваме да мотивираме страните, тъй като и преди измененията в ГПК съдът имаше задължение да ги напътства към медиация, но сега обученията трябва да станат още по-интензивни, тъй като съдът трябва да преценява кой спор е подходящ, за да ги задължи да отидат на първа медиационна среща.

– Първата медиационна среща задължителна ли е?

– Прогресът е именно във въвеждането на задължителния елемент, който се изразява в това, че съдът ги задължава добросъвестно да участват в една среща, която е между един и три часа. Оттам нататък, ако решат, може да продължат. Задължението им се изразява добросъвестно да участват в първата среща. Това не променя доброволния характер, само по чия инициатива започва.

– Заплаща ли се такса?

– Първата среща се поема от бюджета на съда. В случай че решат да продължат, ще бъдат ангажирани с разноски към нея.

– Може ли да разкажете случай?

– Имах дело на уволнен служител. По него се явяваха лично уволненият служител и управителят на дружеството. Между тях имаше огромно напрежение, бяха се изпокарали. Разговаряхме продължително и те се съгласиха да отидат на медиация, връщайки се в следващо съдебно заседание, пред мен се прегърнаха и беше отетглен искът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar