В последния ден на парламента групата на ГЕРБ внесе искане за тълкуване в Конституционния съд (КС), което според анализатори целта е по този начин индиректно да се подкрепи законопроектът на „Възраждане“, приет на първо четене, който предвижда „независим следовател“ да може да разследва главния прокурор. Проектът на Министерството на правосъдието (МП) предлага това да е съдия с ранг за върховен съд.

ГЕРБ търси от Конституционния съд аргументи, че следствието може да разследва главния прокурор

По този повод „Дневник“ покани доц. д-р Наталия Киселова, специалист по конституционно право, да анализира какъв е подтекстът на въпроса на ГЕРБ до Конституционният съд, както и какви са слабите страни на проекта на министерството. Заглавието е на „Дневник“.

Точният въпрос с искане за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 117, ал. 2, изр. първо от конституцията е:

„В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“.

На първо четене парламентът извади Националната следствена служба от прокуратурата

Понастоящем „независимостта на съдебната власт“ се схваща в две значения. Първото значение е като принцип на организация и функциониране на „третата“ (съдебна) власт. В това си значение говорим за проявление на хоризонталното „тройно“ разделение на властите по смисъла на чл. 8 от конституцията. Второто значение на независимостта е като независимост на отделния магистрат (вкл. и съдебен заседател, в случаите, в които участват в съдебен състав), когато упражнява своите правомощия. С това искане, сега депутатите от ГЕРБ-СДС искат да се изведе и едно трето значение – как всяко едно звено (съдилища, прокуратура, следствени органи) има независимост в рамките на съдебната власт.

Правят се две внушения. На първо място, внушава се, че сме 1991 г. и предстои да се решава как да се провежда разследването по престъпления от общ характер във фазата на досъдебното производство. Въпрос, който е решаван два пъти през изминалите 30 години – през 1999 г. с промени в НПК и въвеждането на т. нар. дознание (по бързи производства за престъпления, които не са тежки по смисъла на НК) и през 2006 г. с промени в конституцията (в чл. 128 относно обхвата на разследването по наказателни дела).

Конституционната промяна е осъществена след постановяване на Тълкувателно решение № 8 от КС през 2005 г. И тук идва второто внушение – трите звена в съдебната система са равностойни, самостоятелни и независими едно от друго, заличават се различията помежду, без да се отчитат различията във функциите им.

Както казва в мотивите към това Решение КС:

“ Цялостният анализ на разпоредбите от Глава шеста на Конституцията показва, че по волята на ВНС в осъществяването на съдебната власт, макар и с различна степен на интензивност на правната защита, служейки си с различни методи и постигайки в крайна сметка различен правен ефект, участват три категории органи – съдилища, прокуратура и следствени органи. Те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Конституционната рамка определя за всеки от тях различна функция и всеки от тях с различен интензитет и с различни средства осигурява реализацията на съдебната власт.

Основополагащите конституционни характеристики, установени в чл. 117, разпростират обаче своето значение върху цялата глава шеста. Водеща сред тях е независимостта на съдебната власт. Чрез този принцип е гарантирана нейната независимост, но същевременно тази независимост е обективно ограничена чрез конституционния текст. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), но той е такъв, какъвто го е приело Народното събрание и именно неговата практическа реализация се осигурява чрез функционирането на съдебната власт“.

Ако основополагащите конституционни характеристики, визирани в чл. 117 на конституцията, казва Конституционният съд, се отнасят до съдебната власт в нейната цялост, следващите разпоредби на глава шеста уреждат спецификата относно трите категории органи, очертават най-общо и по необходимост с висока степен на абстрактност конституционната рамка за тях в организационен и функционален аспект. Доразвитието на тази уредба е в устройствения закон за съдебната власт и в процесуалните закони. Това е важен извод и отправна точка за законовата уредба.

Скритият смисъл на парламентарните процедури от последните дни на 48-то събрание бе да се създаде шум в публичното пространство – съдия ли, следовател ли, съдия-следовател ли да разследва главния прокурор и неговите заместници. Но това разрешение (следовател да разследва главния прокурор и неговите заместници) пак не решава основния проблем, около който се въртим от 2009 г., а именно – как да се търси отговорност и кой да повдигне обвинение, без кариерно да зависи от председателстващия на прокурорската колегия. Затова и служебното правителство, стъпвайки на заварен проект одобри и внесе в Народното събрание нов проект с предложение да бъде съдия с ранг на върховен магистрат, който да бъде преназначен като прокурор.

ГЕРБ и „Възраждане“ – действат ли в синхрон

ГЕРБ предложиха вариант, който беше обявен за противоконституционен. „Възраждане“ предложиха разследването да е от следователи от НСлС, а обвинението да се поддържа от директора на службата, който е заместник-главен прокурор по разследването. Това решение беше възможно до 2006 г., когато промениха конституцията и НПК и следователите след тези промени станаха част от прокуратурата. Връщане с такива промени на уредбата преди 2006 г. няма да бъде ефективно, защото делото „Колеви срещу България“ е по правилата от тогава (2003), провокирало до голяма степен четиринадесетлетния вече дебат.

Осем куршума за един прокурор: защо говорим за делото „Колеви срещу България“ и днес

Поведението на „Възраждане“ е да са различни и да се отличават от другите партии. ГЕРБ пък се възползваха от внасянето на повече от един проект по този въпрос. Неудачно, според мен, „Демократична България“ също внесе проект, който е работен в Министерството на правосъдието, докато Надежда Йорданова бе министър. А служебният министър на правосъдието Крум Зарков в деня на встъпване в длъжност през август миналата година заяви приемственост по този въпрос. Това допълнително даде аргументи на ГЕРБ да приложи правилото „Разделяй и владей“ – бавене в различните фази на законодателния процес, включително и при създаване на общ проект за второ гласуване.

Различните подходи доведоха до приемането на несъвместими като философия проекти. Така че макар и формално да не играят в един отбор с ГЕРБ, постигнаха резултата, който ГЕРБ искаше – отлагане на приемане на проекта поне с 3 месеца. Ще има още малко време, в което правителството чрез Министерството на правосъдието, предполагам, ще отчете направените бележки в становищата.

Одобрението на Венецианската комисия

Венецианската комисия за демокрация чрез право не е задължена да следи стриктно за съответствие на проекта, подготвен в Министерството на правосъдието, с конституцията. Това е задължение на вносителите и на Народното събрание.

Къде е същината на проблема в проекта на служебното правителство? Според главния прокурор и Върховния касационен съд (ВКС) процедурата за търсене на наказателна отговорност трябва да бъде установена първо на конституционно ниво и после на законово, защото се създава ad hoc процедура – отклонение от общия ред за търсене на наказателна отговорност на магистратите и на административните ръководители в системата на съдебната власт. Правителството предлага тази процедура да бъде установена само на законово ниво.

Другият аргумент срещу процедурата на ВКС е, че съдиите от Наказателната колегия не са длъжни да се включат в такова бъдещо производство. Възражението на главния прокурор пък е, че този съдия или тези съдии не са преминали през конкурс както другите прокурори.

Проектът, предлаган от министерството на правосъдието – проблемите

Конституционно положение е, че прокуратурата „привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер“ (чл. 127, т. 3). Това е съобразено в проекта – да е прокурор. Предлага се да е назначен от прокурорската колегия съдия с ранг на върховен магистрат, който да привлече към наказателна отговорност главния прокурор. А съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската, колегия на Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 1 от конституцията). Конкурсното начало е положение на Закона за съдебната власт.

Друг от аргументите е за нарушаване на принципа на равенство на гражданите пред закона (по чл. 6, ал. 2 от конституцията), също следва да се коментира. Защото за магистратите равенството изначално е „отклонение от нормите“. Защото с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми (чл. 129, ал. 3, изр. първо от конституцията) и имат функционален имунитет (чл. 132, ал. 1 от конституцията). Имунитетът е пречка за образуване на наказателно производство срещу магистрат по принцип.

Основанията за (предсрочно) освобождаване на магистрат, който е придобил несменяемост, не само на главния прокурор, също са изведени на конституционно ниво (отделен въпрос е дали е целесъобразно!) в чл. 129, ал. 3, изр. второ: т. 1. навършване на 65-годишна възраст; т. 2. подаване на оставка; т. 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; т. 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; т. 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Зарков: Следващият парламент ще бъде принуден да приеме механизъм за главния прокурор

На практика ми се струва, че законовата процедура, която се предлага, не е проиграна докрай. Ще отбележа само един детайл, върху който да се помисли. Така, както е предложено, излиза, че който съдия иска, може да се впише като потенциален ad hoc прокурор. (Въпросът дали измежду съдиите да се избере такъв магистрат е ангажимент, който е вече поет.) Не трябва ли да е обратно? Всички съдии, които имат юридически стаж и заемат длъжност в окръжен или по-горен съд като наказателни съдии, да бъдат включени, а изключването да е след отвод. Това да е част от длъжностната им характеристика.

Друг неясен за мен пункт е кое хронологично действие е първо: образуването на наказателното производство срещу неизвестен извършител (под въпрос е кой го образува) или преобразуването на статуса на съдията в прокурор от прокурорската колегия?

Препоръките на Венецианската комисия за по-мащабни промени

Πpи oбcъждaнeтo нa предложените измeнeния бългapcĸият зaĸoнoдaтeл щe бъдe изпpaвeн пpeд тpyднaтa зaдaчa дa нaмepи бaлaнc мeждy двa импepaтивa, се пocoчвa в становището на Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия: oт eднa cтpaнa, зaĸoнoдaтeлят тpябвa дa пpивeдe бългapcĸaтa cиcтeмa в cъoтвeтcтвиe c изиcĸвaниятa нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa, ĸaĸтo ce тълĸyвa oт Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa, вĸл. дeлoтo „Koлeви cpeщy Бългapия“. Oт дpyгa cтpaнa, законодателят тpябвa дa cпaзвa oгpaничeниятa, oпpeдeлeни oт бългapcĸaтa кoнcтитyция, тълĸyвaнa oт Koнcтитyциoнния cъд.

Политически права на българските граждани С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка Купете

Препоръките на Венецианската комисия са относно законовата уредба, т.е. не са за промени в конституцията.
Извън ad hoc прокурорът, има предложения (от политически партии) за конституционни промени за създаването на два отделни кадрови органа на мястото на ВСС и съдиите да избират повече членове в съвета или колегията спрямо избраните от парламента. За тези промени се налага конституционна ревизия. Но в хода на предизборната кампания е възможно да бъдат направени още предложения за реформиране на съдебната власт.

Искам да обърна внимание на един дребен детайл на приетия на първо четене проект, който потъна и беше затворен с разпускането на 48-то Народно събрание. Имаше предложение за кандидатите за изборни членове на ВСС, избирани от Народното събрание, да не са магистрати. Правилно, според мен. Това е възможност съдебната власт да не се самозатваря в себе си. Защото няма китайска стена между властите. И аргументът, че извън изискванията на чл. 130, ал. 2 от конституцията, а именно – за членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж, ставало дума за противоконституционно ограничение на съдиите.

Да зададем въпроса – как народните представители подбират магистрат, за да го номинират за член на ВСС? И това, че за членове на ВСС от Народното събрание ще се избират изявени юристи или преподаватели по правни науки, които не са магистрати, е неприемливо за върховните съдии, ми се струва прекомерно. Само напомням, че „правосъдието се осъществява в името на народа“ (проявление на принципа на народния суверенитет), а не заради съществуването на съдебната власт.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar