Здравният туризъм в Турция през призмата на правото
Концепцията за здравен/медицински туризъм е привлекателна за всеки, който се интересува от висококачествено и достъпно здравеопазване. Този феномен набира все по-голяма популярност и броят на хората, които заминават за лечение в чужбина, нараства бързо всяка година.[1] Обикновено понятието за здравен туризъм се тълкува най-общо като посещение на лица в страна, различна от страната им на пребиваване, за да получат превантивни, лечебни, рехабилитационни и укрепващи здравето услуги. Друг предпочитан дял от здравния туризъм е ,,естетичният здравен туризъм“.
Нека първо да се спрем на това – от кога датира ,,здравният туризъм“.[2] Още в праисторическите времена е имало посещения на хора измежду близки съседни племена, търсещи лечение. Това е пример за здравен туризъм, макар условията за лечение да са били примитивни. Също така археологическите разкопки показват, че много древни цивилизации са се възползвали от лечебните ефекти на горещите извори и свещените бани. Здравният туризъм напредва бавно, но сигурно. Това става успоредно с развитието на медицината и комуникацията между цивилизациите през древността и Средновековието. Особено изразен е към края на епохата на Ренесанса (тогава пътуванията за лечение значително се увеличават).
Днес темата за здравния става все по-актуална в България. Това се дължи на факта, че все повече български граждани търсят здравни услуги, извън пределите на страната ни. Тези търсения могат да бъдат различни – от сложни хирургични интервенции, трансплантации, зъболечение, инвитро процедури, терапии и др., до множество естетични процедури, които не са свързани със здравето, а са само с разкрасителна цел.
Страните, които са предпочитана дестинация за различни видове медицински услуги, са: Израел, Турция, различни държави от ЕС и др.
В тази статия, ще разгледам Турция, защото все повече български граждани се насочват към нея за различни медицински услуги.
В резултат на това, че все повече чужденци търсят лечение в Турция, Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма там обединиха усилията си към тази индустрия, наречена ,,здравен туризъм“.[3] Това е свързано и с икономическия принос на здравния туризъм за страната.
В много от случаите здравният туризъм е свързан със сериозното здравословно състояние на човек. В тази връзка всички, които избират Турция като страна, в която ще се лекуват, е нужно да са запознати поне минимално със своите права и да се замислят на кого се доверяват. Това правило винаги трябва да се следва, защото ,,човешкото здраве е най-ценното благо[4], което може да му бъде дадено“.
Най-общо международният здравен туризъм в Турция се възприема като съвкупност от: всички видове здравни услуги и свързаните с тях поддържащи услуги, получавани от реални лица, които не са граждани на Република Турция и идват в страната от чужбина за здравни цели. За да предостави тази услуга, съответната болница, медицински център или клиника трябва да притежава сертификат за оторизация на „Международен здравен туризъм здравно заведение“.[5][6]
Здравният туризъм в Турция се състои от три подкомпонента: медицински туризъм, термален здравен туризъм и туризъм за хора с увреждания.[7] Най-предпочитаните раздели в областта на здравния туризъм са свързани с естетиката, а това са: трансплантация на коса, дентална естетика, очна естетика, естетика на гърди, ринопластика, липосукция, лифтинг на лицето и др. Има данни[8], че половината от оборота от здравен туризъм в Турция, постигнат през 2022 г., е получен от услуги за трансплантация на коса.
Едни от честите причини да се избира Турция, като възможност за здравен туризъм от български гражданите, може да са следните:
- Достъпност/бърз достъп до конкретна здравна услуга
- Качество
- Цена (по-приемливата цена може да бъде съчетана и с почивка)
- Дискретност
- Опитът на медицинските специалисти
- По-високо ниво на оборудване на лечебните заведения
- Добри постижения/резултати в различна област на медицината (естетична хирургия, висока успеваемост при инвитро процедурите и др.)
- Конкретен лекар/и
- Високи ниво и приложение на стандарти за пациентска безопасност
- Други доволни сънародници, които препоръчват конкретно лечебно заведение, лекар, град и т.н.
- Реклами (често се случва в социалните мрежи, напр. Инстаграм – качени снимки на доволни пациенти, които показват резултати ,,преди и след“ естетична процедура. Това е вид реклама, която акцентира на това колко добър е даден лекар и какви добри резултати са постигнати).
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че страната е предпочитана дестинация за здравен туризъм, защото повече от 50 турски клиники са акредитирани от Joint International (JCI).[9] Турските болници са на второ място в света по брой акредитирани от тази организация.
Разбира се, причините за избор на чуждата държава могат да бъдат и много други. Гореизброените са част от най-често срещаните.
Участници в здравния туризъм
Кръгът от участници в здравния туризъм невинаги се ограничава само до две страни. Това се дължи на факта, че участници могат да бъдат напр. международен пациент, който иска здравна услуга; това може да бъде и работодателят, застрахователната компания или държавата на пациента. Трябва да се споменат и посредническите лица или организации в страната и чужбина, международните офиси на консулства и дори хотелите, които насочват чуждестранни пациенти към доставчици на здравни услуги[10].
Начините, по които се осъществява здравен туризъм (от България в Турция), са следните:
1. На първо място хора, които не говорят чужди езици и имат притеснения да търсят сами достъп до здравна услуга, се доверяват на различни посредници в България. Това може да са физически или юридически лица, които предлагат своите услуги на територията на нашата страна. Това са най-често посреднически агенции, които имат сключени договори с турски клиники за предоставянето на различни здравни услуги. С наемането им се определят и условията и начините, по които ще посредничат.
2. В България се срещат и медицински лица, които са част от фирми, предлагащи тази услуга. Условията са различни и може да включват: уредени билети, транспорт, трансфери, престой в хотел, придружаване до лечебното заведение и превод, ако е необходимо.
3. Физически лица, които най-често са без медицинска специалност (възможно е в по-редки случаи физическото лице да е медицински специалист), не са част от посредническа агенция, а срещу определена сума се съгласяват да бъдат придружители до избрано лечебно заведение. Тук уговорките отново могат да са различни: да се уреди хотел, клиника, транспорт, да се намери определен лекар и др. Проблемът тук е договорното отношение, защото то често липсва.
4. Възможност за здравен туризъм предоставят и турски посреднически агенции. Техните услуги може да се ползват директно от страната, която се посещава (или да се наемат от страните, в които имат клонове). Важно е да се знае, че агенциите за здравен туризъм в Турция не са здравни институции. В тях не работят лекари и те не се ангажират с диагнози на пациентите, както и с обсъждането им. Друго много важно нещо е, че всички лекари, които са избрани чрез посредническата агенция, не са част от нея. Това са специално упълномощени туристически агенции, които действат като посредници между международни пациенти и здравните институции в Турция. Това, че често са избирани, се дължи на факта, че винаги е по-лесно някой да търси подходящи решения, вместо пациентите, а и понякога се дължи на липсата на избор или на насочване за лечение.
Когато се избира посредническа агенция, е нужно предварително да се провери дали тя притежава сертификат и съответно разрешение за работа, според турското законодателство.
В Турция всички посредници/агенции за здравен туризъм, които са сертифицирани и имат разрешението да предлагат този вид услуга, са изброени в списък.[11] В Приложение-2А се съдържа ,,Ценова тарифа“[12] за здравен туризъм и здравни услуги, предоставени в рамките на туристическото здраве. Тези цени за здравен туризъм са минималните и здравните институции могат да определят свои собствени, при условие че не са под минималните. Това крие редица рискове, защото липсата на фиксирани цени може да се окаже лоша изненада за всеки пациент.
Ето защо е толкова важно да сме запознати предварително с всички цени, ценообразуването и всичко, което ни предстои. Това се налага, защото трябва да сме подготвени от финансова гледна точка, а и предварителното споразумение за цената (описана задължително в договор или ценово предложение) ще ни гарантира спокойствие, че няма да изникне нищо непредвидено за нашия предварително съставен финансов план. Ако има други непредвидени разходи, те трябва да са предварително упоменати, както и от какво естество може да са.
Но нека да обърнем внимание на правомощията, които имат посредниците. Те работят за улесняване на процеса на доставка на здравни услуги в чужда държава. Насочват пациента към подходящата здравна институция, оторизирана в областта на здравния туризъм според желанието му. Организират самолетни билети и транспорт. Уреждат хотел за престой. Осигуряват комуникация с болницата и за лекарския прием. Предоставят трансферни услуги: летище – хотел – болница, както и други услуги, които може да предостави една туристическа агенция.
При възникване на нещо непредвидено при лечението или диагнозата, агенциите са тези, които съдействат с всичко, което предварително сте приели и подписали (има и много случаи, при които пациентите нямат никакви подписани договорни отношения с посредниците). И при двата случая това не означава, че те могат да обезщетят пациенти при нежелано медицинско събитие.
Отговорността на посредническата институция за здравен туризъм в този процес е ограничена до щетите, причинени от грешки в областите, за които отговаря агенцията – като настаняване, транспорт, трансфер, превод и консултации. Ето защо писмените договори с агентите са толкова важна част от здравния туризъм в Турция. И не е важно само да има подписан документ, а са важни съдържанието и клаузите, които предварително сме договорили.
5. Друг начин е, когато ние сами се свързваме с лечебното заведение, сами избираме и уговаряме първото посещение при медицински специалист/и, както и последващите.
Възникване на договорни отношения
Независимо по кой от гореизброените начини искаме да се възползваме от здравен туризъм в Турция, трябва да знаем, че най-добрият вариант е, когато винаги имаме подписани договори с всички посредници и предварително сме се запознали с всички клаузи, които съдържат.
Много от здравните туристи задават въпроса ,,За какво са тези договори, като при останалите хора всичко е наред“?. Това може да е така отстрани, но не трябва да се пренебрегва възможността точно на нас да се случи нещо нежелано/непредвидено. Тогава единствената ни основа за търсене на правна защита или обезщетение, може да се окаже точно този договор.
Независимо по какъв начин достигат до избраното лечебно заведение, при всички случаи пациентите влизат в договорни отношения още с първото си посещение в него.
Много често договорните отношения не се изчерпват само с това – напримeр, ако човек използва посредник за транспорт влиза в договорни отношения с него. За настаняване може да сключи договор с избрания хотел. Или да има сключени уговорка за всичко с посредническите агенции/организации, за да „посредничат“ при установяването на всички тези отношения.
Т. е. при лечение в Турция може да имаме няколко договорни правоотношения. За всяко едно от тях е важно да се внимава какво се подписва и за какво даваме съгласието си. Един добре съставен договор може да предотврати много бъдещи проблеми.
Възможността нещо да се обърка в чужда страна не трябва да се пренебрегва, особено що се отнася до здравето.
Правни разпоредби и въпроси на здравния туризъм в Турция
Едно от предизвикателствата пред здравния туризъм идва от глобалността на сектора, тъй като правото може да се променя в международен план. За пациентите, търсещи здравни грижи в дестинация за здравен туризъм в чужда държава, правните въпроси са от най-голямо значение. Ако нещо се обърка по време на операцията или по време на лечението, това поставя пациента в трудна ситуация.[13]
Вътрешните закони и правни процедури в Турция, които са непознати за чуждестранния турист, могат да му донесат значителни затруднения и притеснения. Непознаването на чуждото право е вид несигурност особено когато става въпрос за правата му на пациент и начините за правна защита.
При всички положения се откриват разлики между българското и турското право, както и при правната защита. Това ще представлява проблем за тези, които искат да съдят лекар/лечебно заведение, ако имат причини за това.
Още един факт, който не е за пренебрегване – при настъпване на нежелано медицинско събитие, здравните туристи не могат да се защитават в турските съдилища от адвокати, които са български граждани, завършили и практикуващи своята професия в България. Това означава, че оказването на правна защита и съдействие, както и завеждането на искове пред съда, е необходимо да се случва чрез турски адвокат. Друг проблем, който не е за пренебрегване е, че правната защита не е евтина услуга, а и съдебната процедура не е кратка.
В Република Турция липсва международно споразумение, официален закон, доктрина или съдебна практика, които пряко да регулират здравния туризъм. Страната има подписани двустранни международни споразумения в областта на здравеопазването с повече от 55 държави. Всички те обаче са споразумения за сътрудничество и не съдържат никакви разпоредби, които могат да бъдат взети предвид по отношение на решаването на правни проблеми. Конкретно за България и това, което касае всички, които изберат Турция за лечение, е важно да се отбележи, че Министерският съвет прие проект[14] на Решение за одобряване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция[15] за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука като основа за водене на преговори.
В турската държава са приети закони, директиви и наредби, относими към здравния туризъм. В рамките на 11-ия План за развитие за периода от 2019 г. до 2023 г. беше решено да се развие здравният туризъм и да се премести в по-активна позиция. Министерството на здравеопазването, Министерството на културата и туризма, Министерството на икономиката и финансите, Министерството на семейството и социалните въпроси работят усърдно в тази посока. Всички тези усилия са продиктувани от идеята Турция да стане една най-посещаваните страни от здравни туристи в света. Това носи огромни приходи на страната и печалбите от здравния сектор са впечатляващи.
Според проучванията, проведени в тази област, приходите от здравен туризъм, които в момента са 2,5 милиарда долара[16], могат да се увеличат още повече. Експертите обръщат внимание на факта, че Турция може да бъде водеща страна в света по отношение на здравния туризъм.
Едни от важните нормативни актове, свързани със здравния туризъм в Турция, са:
Регламент за международен здравен туризъм и здравето на туриста от 13 юли 2017 г., номер 30123[17]. Той е издаден единствено с цел да се определят стандартите за предоставяне на здравни услуги в рамките на здравния туризъм, да се упълномощят здравните институции и посредническите институции, които ще работят в тази област, и да се регламентират процедурите и принципите по отношение на надзора.
Чл. 4 от регламента определя международния здравен туризъм („IHT“) като всякакъв вид здравни услуги, получени от реално лице, идващо от чужбина за ограничен период от време, специално за здравни цели. Тези лица не трябва да са граждани на Република Турция или да са граждани на Република Турция, но да пребивават в чужбина.
Концепциите и дефинициите в регламента съдържат противоречия[18] с дефинициите и понятията в други правни разпоредби, свързани със здравния туризъм. Стандартите за предоставяне на здравни услуги в приложението към регламента се поддържат непълни. Той директно дефинира посредническите институции за здравен туризъм като „Групови туристически агенции“. Регламентът не дава отговор дали е възможно посредническа институция, установена в чужбина, да работи в Турция. Налице е несъвместимост между регламента и разпоредбите на Наредбата за промоционалните дейности и законодателството, което забранява рекламата в здравния сектор и др.
Друг много важен проблем е свързан с ценообразуването на предлаганите медицински услуги. Регламентирани са различни цени за турски и чужди граждани, което е против принципа на равенството.
Директива за „здравния туризъм и туристическото здравеопазване“ под номер 25541 от 23 юли 2013 г.[19] В нея са определени правилата за достъп на чуждестранни пациенти до турски лечебни заведения (включително на чужди туристи, приети по спешност). В нея са разгледани и различни възможности за превод за тези, които не говорят езика.
От друга страна, услугите, които частните институции и организации трябва да предоставят в рамките на туристическото здравеопазване, са определени с Наредбата за частните болници[20], която влезе в сила след публикуването и в Държавен вестник от 27 март 2002 г. по номер 24708.
Освен националното законодателство, значение за здравните туристи могат да имат и международни документи.
Правото на здраве[21] е залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека и в Пакта за социални и културни права на ООН, който гарантира правото на най-високи стандарти на здравеопазване. В допълнение към международните документи за правата на човека, чл. 56 от турската Конституция урежда и гарантира правото на здраве.
Изготвената директива[22] на Парламента и Съвета на Европа № 2011/24/ЕС от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, обхваща всички страни от ЕС. Тя защитава правата на пациентите, както и получаването на безопасна и висококачествена медицинска помощ. Държавите членки се съобразяват с нейния текст, но тъй като Турция не е член на Европейския съюз, тази директива не е включена във вътрешното законодателство на страната.
Приложимо право
Всички чуждестранни граждани, които ползват здравни услуги или им се налага да ползват такива докато са в турската държава на екскурзия, могат да завеждат съдебни дела. Тези дела могат да бъдат свързани с нежелани медицински събития, нелоялни медицински практики и др.
Правните проблеми, които ще срещне трансграничен пациент, посетил Турция с цел получаване на здравни грижи, или турист, който се нуждае от здравни грижи, докато извършва традиционна туристическа дейност в страната, е, че не е възможно пряко прилагане на разпоредбите на турското материално право, без да се изследват материалноправните норми, които носят най-справедливото и подходящо решение.
Здравният турист може да заведе дело срещу болничния оператор/лекар въз основа на разпоредбите за непозволено увреждане. Обезщетението ще бъде присъдено в съответствие с разпоредбите на турския Кодекс за задълженията. Въпреки това, след настъпване на вредата, може да се реши, че между здравния турист и лекаря/болничния оператор ще се приложи правото по местопребиваване на ищеца турист.[23]
Съдът, в който ще бъде заведено делото, зависи от това дали болницата, предоставяща здравни услуги, е частна или държавна. Има възможности делото да бъде заведено пред граждански или административен съд.[24]
Правото, което ще се прилага при правни отношения с чужд елемент, трябва да бъде определено и приложено в съответствие с турския Закон за международното частно право и процесуалното право (MÖHUK).[25] В чл. 1, §1 от този закон, озаглавен ,,Обхват“, се казва, че „Законът, който се прилага при сделки и отношения по отношение на частното право с чужд елемент, международната компетентност на турските съдилища, признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения се уреждат от този закон.“
Приложимото право ще бъде определено, като се вземе предвид чл. 24 от MÖHUK. Съгласно посочената разпоредба, правото, което ще се прилага към договора между болничния оператор/лекар и пациента, получаващ услугата в рамките на здравния туризъм, ще се определя предимно в съответствие с волята на страните. Ако страните не са избрали закон, ще се прилага правото на работното място на лекаря или болничния оператор като характерен длъжник.[26]
Поради тази причина турските съдии, които разглеждат правен спор, свързан със здравния туризъм, съдържащ чужд елемент, често разрешават спора според чуждото право, вместо според турското право (или обратно). Според международното частно турско право, преди прилагане на разпоредбите, трябва да се провери дали има международно споразумение, защото ако има, то трябва да се приложи първо.[27] В тази връзка следва да се посочат Конвенцията за защита на правата на човека и човешкото достойнство по отношение на приложението на биологията и медицината[28], Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи[29] и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание.[30]
Съществуват доста специфики за завеждане на съдебно дело от здравни туристи в Турция. Трябва да се определят правилно законовите източници, от които се смята, че има нарушено право, от които произтича правото и съответно твърдяното му нарушение.
Извънсъдебно разрешаване на правни спорове
Няма изискване всеки спор, възникнал между пациентите и доставчиците на здравни услуги, да се решава съдебно. Алтернативни варианти за чуждестранните туристи за разрешаване на правни спорове, са медиацията и арбитражът.
Арбитражът е метод за разрешаване на спорове, при който споровете между страните се решават от определени от тях арбитри, вместо от официалните органи на държавата. Според турското законодателство, за да може спорът да бъде разрешен чрез арбитраж, той трябва да е подходящ.
Здравните туристи могат да се възползват от възможностите за медиация както преди, така и по време на делото. В Турция е приет Закон за медиацията по граждански спорове от 2012 г. и наредба[31] свързана него, които дават различни възможности за постигане на извънсъдебно споразумение.[32]
Заключение
Здравният туризъм е въпрос на личен избор за много пациенти, но той трябва да е осъзнат и правилно планиран. Макар и привлекателен за мнозина, той крие своите рискове. Това е така, защото няма създадена съвършена законова уредба за неговото приложение. Липсата на ясно разписани правила може да застраши безопасността на пациентите. Предварителната информираност е важно условие за избягване на бъдещи рискове и получаване на здравната услуга в нейния пълен обем и качество.
В тази връзка, предлагам de lege ferenda в България да се създадат:
- Наредба за регулиране на посредническите институции за здравен туризъм. Това се налага, тъй като в българското законодателство не са уредени въпросите за осъществяването на този вид посредническа дейност.
- Регистър на посредниците при осъществяване на здравен туризъм към ИА „Медицински надзор“.
[1] https://www-health–tourism-com
[2] Виж. повече https://www-milhukuk-com
[3] Aslı KAYARa , Ayşegül KARACA DEDEOĞLU Sağlık Turizminde Etik Sorunları, Türkiye Biyoetik Dergisi, 2021
Vol. 8, No. 4, 178-186.
[4] Вж. повече Ангелова-Ховагимян Пациентска безопасност. Изд. Макрос 2022, с. ISBN 978-954-561-551-1.
[5] https://dernek-plastikcerrahi-org-tr
[6] Omer Tontus Sağlık Turizmi Nedir, June 2019, s. 1-39, https://www.researchgate.net/publication/333816088_Saglik_Turizmi_Nedir
[7] https://yigm-ktb-gov-tr
[8] https://www-cumhuriyet-com-tr
[9] JCI акредитацията е процес на оценка на съответствието на здравно заведение с установени и международно признати стандарти. Целта е да се подобри качеството на обслужване на пациентите и медицинското обслужване.
[10] Doç. Dr. Ayfer Uyanık SAĞLIK DÜŞÜNCESİ VE TIP KÜLTÜRÜ PLATFORMU, 30 EKİM 2015, Turkiye.
[11] Списък на всички турски посреднически агенции за извършване на здравен туризъм, https://shgmturizmdb.saglik.gov.tr/Eklenti/45027/0/yetkilendirilmis-araci-kuruluslarpdf.pdf?_tag1=2FAC26A068ED2E7D1D83650485DC55027622A4D2
[12] Списък с минимални цени тук: https://shgmturizmdb-saglik-gov-tr.
[13] https://www-medsydigital-com
[14] Споразумението предвижда сътрудничество и обмяна на опит между двете страни в областта на здравеопазването и медицинската наука, общественото здраве, болничното управление, лекарствените продукти и др., с акцент върху споделяне на знания и опит при спешни случаи и бедствия. С влизането му в сила се обновява международната договорна уредба за сътрудничество в областта на здравеопазването между двете държави и се прекратява действието на Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на Република България и правителството на Република Турция за периода 1994-1996 г.
[15] Приет октомври 2022 г.
[16] https://www-hurriyet-com-tr
[17] Пълният текст на Регламента може да се разгледа на страницата на Главна дирекция здравни услуги в Турция, отдел Здравен туризъм, достъп тук: https://shgmturizmdb-saglik-gov-tr.
[18] По-подробно Prof. Dr. Ayfer Uyanık Hukuki Açıdan Sağlık Turizmi, Кlinikiletisim, 20.08.2018.
[19]Директивата може да се разгледа тук: https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:J3PnJUGo05wJ:https://shgm.saglik.gov.tr/TR-86509/saglik-turizmi-ve-turist-sagligi-kapsaminda-sunulacak-saglik-hizmetleri-hakkinda-yonerge.html&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
[20] Директивата може да се разгледа тук: https://www.resmigazete.gov.tr/eskiler/2006/10/20061021-7.htm
[21] Виж. по-подробно ASLANOVA, К. TÜRKİYE’DE SAĞLIK TURİZMİ VE SAĞLIK TURİZMİ HUKUKU, AVRASYA Uluslararası Araştırmalar Dergisi – Cilt: 2 ,Sayı: 3, Temmuz 2013, Тürkiye.
[22] Пълният текст на Директивата тук: https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:088:0045:0065:bg:PDF
[23] (чл. 34 от MÖHUK)
[24] Doç. Dr. Ayfer Uyanık Sağlık turizmi hukuku, SAĞLIK DÜŞÜNCESİ VE TIP KÜLTÜRÜ PLATFORMU
[25] MÖHUK от дата 27.11.2007 г., номер 5718, който влезе в сила на 12.12.2007 г.
[26] (MÖHUK чл. 24 IV)
[27] (MÖHUK член 1 II)
[28] Пълният текст тук: https://legislation.apis.bg/doc/5303/0
[29] Пак там.
[30] Пълният текст тук: https://rm.coe.int/16806dbb34
[31]https://www.mevzuat.gov.tr/File/GeneratePdf?mevzuatNo=24638&mevzuatTur=KurumVeKurulusYonetmeligi&mevzuatTertip=5
[32] 7 Haziran 2012 tarihli Hukuk Uyuşmazlıklarında Arabuluculuk Kanunu, https://www.mevzuat.gov.tr/mevzuatmetin/1.5.6325.pdf
32
Коментирайте
Thanks for sharing
Honda GROM ABS
Турското здравно законодателство е непонятна материя за всеки Адвокат в страната ни, благодарности към колежката за положения труд.
Разбор на турското законодателство – интересно!
С голяма практическа насоченост….браво на автора!
Ще ходят хората. След като тук не могат да разчитат на здравеопазването ни.
От съществено значение е да се обърнеш към посредническата институция за здравен туризъм.
Добре ще е да се създаде Наредба за регулиране на посредническите институции за здравен туризъм.
Апостол Колчев (1883-1990) – български юрист-административист, политик от БКП, главен секретар на Административния комитет на ЦК на БКП, заслужил деятел на БКП, академик на БАН. Награждаван с множество отличия и заслуги за развитието на социалистическия административен строй. Починал през 1990 г. на 107-годишна възраст. Поклон!
Съвсем неудачни предложения де Леге ференда! Българина мре всичко да го вкарва в наредби, наредбички и регистри, от което ползв няма никаква. И като ги вкарате какво, бе колега? Основният и даже единствено важен въпрос е, кой ще отговаря за причинени вреди от лекар и лечебно заведение при този здравен туризъм? Подсказка от мен – няма да е посредника в България.
При липсата на законодателство в здравния туризъм и контрол на здравните посредници, ситуацията в момента е нещо като “Кьорав, като не играе”
Относно подсказката Ви, в статията ясно се сочи, че никой от посредниците не носи отговорност за лекарска грешка !
Защо да са неудачни предложенията ?
Не виждам да предлагате нещо освен критика без покритие.
Статията е много полезна.
Подсказка-прилага се закона 🙂
Цитат от статията: „Независимо по кой от гореизброените начини искаме да се възползваме от здравен туризъм в Турция, трябва да знаем, че най-добрият вариант е, когато винаги имаме подписани договори с всички посредници и предварително сме се запознали с всички клаузи, които съдържат.“
Кажи честно
Смях се с глас
Любопиъно да ги знаем, че едва ли шрнподтръти
Оставете хората на мира
Като ги няма лекарствата в България или са 5блв по скъпи
Така е. Освен това много хора ходят там за да се лекуват. Имат много добри специалисти.
Красаваца
Така е. Но това какво общо има със статията?
„Изготвената директива[22] на Парламента и Съвета на Европа № 2011/24/ЕС от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, обхваща всички страни от ЕС. Тя защитава правата на пациентите, както и получаването на безопасна и висококачествена медицинска помощ. Държавите членки се съобразяват с нейния текст, но тъй като Турция не е член на Европейския съюз, тази директива не е включена във вътрешното законодателство на страната.“ Това обяснява доста неща включително и привлекателните цени на услугите, които са конкурентни и в добро съотношение- цена- качество, но всеки трябва „да има едно наум“, или рискува злощастни… Покажи целия коментар »
Дано хората разберат от написаното от колегата, че не трябва лесно да се доверяват, когато става дума за здравето им! Не всички болници в Турция са на високо ниво
Да! Ама в БГ да не ти се налага да лежиш. Ще ти одерат кожата.
Като гледам нивото на турските болници у нас, като българските е, освен ако не са се побългарили. Не съм впечатлен. Освен това човек с тежка диагноза обикновено търси конкретен лекар, а не болница.
Вижте турските болници в Турция, колега ,и после пишете глупости по форумите !
Когато човек има мнение ,добре е да бъде информиран предварително 😀
За мен самото понятие здравен туризъм звучи малко странно – естетичен, дентален туризъм – да, но когато собствената ти държава не може да ти предложи здравна услуга или поне не на нужното ниво и ти си принуден да я търсиш в чужбина, надали може да се квалифицираш като турист, ти си по-скоро здравен бежанец
В Турция отиват отчаяните хора, на които тук им искат даже повече пари за операция, отколкото там. А да се възстановяваш след тежка операция в страна, в която не говориш езика е адско без помощ. В Турция се търси спасение за неспасяеми случаи
Не само, моя приятелка отиде там за инвитро, тъй като тук така или иначе не отговаряше на възрастовото ограничение за платено от държавата, а там платеното е по-евтино
Да, турците знаят как се прави бизнес и като условия, качество, отношение
Не бизнес, а далавера – подбиват цени, защото не са имплементирали европейските регулации в пълна степен.
+ 10
И там успехите в репродуктивната медицина са на светлинни години от тези у нас .
Отделно хората са човеци и топ – професионалисти!
Неспасяемите тук редовно ги спасяват там….
С чужд език и манталитет се свиква – щом човек е жив и оздравее
Перфектна статия, огромно благодаря на авторката !