За конкурса за младши съдии
Авторът
Проф. д-р Гергана Маринова е професор по наказателен процес в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и в Академията на МВР.
Наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) обяви конкурс за назначаване на младши съдии. Редът за провеждането му е добре известен. Той е уреден в Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС.
Целта на всеки конкурс също е добре известна – да подбере най-добрите кандидати (най-подготвените, в най-пълна степен отговарящи на условията) за заемане на съответната длъжност. Всеки конкурс по правило завършва с класиране на кандидатите в съответствие с получените оценки. Затова оценяването е особено важно. Това е още повече така, когато за малко места се състезават много кандидати, каквото е традиционно положението при конкурсите за младши съдии и за младши магистрати изобщо.
Няколко въпроса във връзка с провеждането на конкурса за младши съдии (и в по-общ план – за младши магистрати) ме занимават от дълго време: дава ли начинът на провеждане на конкурса достатъчно гаранции, че кандидатите са наистина обективно и точно оценявани; влизат ли в съдебната система действително най-подготвените измежду участващите в конкурса; разбират ли тези, на които не им е достигнал балът, пропуските си, чувстват ли се справедливо оценени, имат ли стимул да участват в бъдещи конкурси.
Отговорите, до които достигам, са по-скоро отрицателни. И считам, че много неща могат да се променят и подобрят.
Към момента конкурсът за младши съдии се състои от писмен и устен изпит.
Задачата на писмения изпит според Наредбата е да се проверят: 1) уменията на кандидатите за практическо прилагане на теоретическите знания, чрез решаване на казус в съответния правен отрасъл; и 2) знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека чрез тест.
Всеки кандидат за младши съдия трябва да реши казус по гражданскоправни или по наказателноправни науки – по избор. Изискването е казусът да е по реален такъв, по който има произнасяне на касационната инстанция и няма противоречиви решения. По-долу ще изложа своите съображения във връзка с казуса по наказателноправни науки, като допускам, че част от казаното важи и за казуса по гражданскоправни науки.
Казусът по наказателноправни науки, съвсем естествено и разбираемо, включва въпроси от областта на материалното наказателно право и на наказателния процес. Макар въпросите по материално наказателно право традиционно да са няколко на брой, в повечето случаи те опират до един – правната квалификация на деянието. Другите въпроси, които обикновено се задават – има ли рецидив, съучастие и пр., са производни, подвъпроси на този за правната квалификация, поради което нямат значителна добавена стойност за проверката и оценката на знанията и уменията на кандидатите. А самата фактическа обстановка, описана в казуса, най-често сочи на извършването на едно, по-рядко две или повече престъпления. Така решаването на казуса позволява да се проверяват знанията на кандидатите в една много малка част от материята на наказателното право. Поради това не позволява пълноценно да се проверят и уменията им за практическо прилагане на теоретичните знания (отделен е въпросът, че решаването на казус само по себе си съдържа редица ограничения в тази посока).
Проблемите с процесуалните въпроси са още по-големи. Много е трудно да се намерят, а доколкото знам, няма и практика да се търсят, казуси, които в цялост са подходящи за конкурс и отговарят на изискванията на Наредбата – по тях да няма противоречиви решения и да са минали през касационна проверка и в материалноправната, и в процесуалната си част. Тези изисквания се прилагат към материалноправната част на казуса, a към процесуалната се поставят „дежурни“ въпроси, а именно – кой съд и в какъв състав е компетентен да разгледа делото като първа инстанция, както и може ли производството да се развие по реда на някои от особените правила по НПК. Проблемите с „дежурните“ процесуални въпроси са поне два. Първият е, че са прогнозируеми и очаквани. Вторият, и далеч по-важен, е, че са сравнително лесни за отговор, поради което не допринасят за установяване и диференциране на истинските знания и умения на кандидатите, а това е от особено значение, когато много кандидати се борят за малко места.
Не по-малко важен от въпроса какъв казус се решава е този как се оценяват отговорите на кандидатите. В Наредбата е посочено единствено, че преди отваряне на пликовете с писмените работи, всички членове на конкурсни комисии решават изтеглените казуси. Решението служи за критерий при оценяването.
Струва ми се, че това не е достатъчно. Така на комисиите се дава неоправдано голяма свобода при оценяването. Критериите за оценка трябва да бъдат по-ясни и точни. Някакви насоки, индикации следва да се дадат в самата Наредба. Но дори и това да не бъде направено, във всеки случай тя трябва да задължава комисиите да изготвят и обявят публично своите критерии за оценка (съобразени с конкретния казус), заедно с решението му. Още повече, че четирима от петимата членове на комисиите са действащи магистрати, които не оценяват по занятие и с точност до 0.25 писмени работи, ако и това да са решени казуси. Честно казано, съмнявам се, че и хабилитираните преподаватели често правят това.
С други думи, членовете на комисиите се нуждаят от конкретни критерии, които да ги водят в процеса на оценяване, и в значителна степен да гарантират обективността на оценките и равнопоставеността на кандидатите. И още нещо. Наредбата изисква решението на всеки казус да се оценява независимо от двама членове на конкурсната комисия. Крайната оценка е средноаритметична от двете оценки, ако разликата между тях е до една единица включително. Ако разликата е повече от една единица, председателят определя трети член на комисията и той поставя своя независима оценка. Крайната оценка в този случай е средноаритметична от трите оценки. Тук две неща ме притесняват. Не съм сигурна, първо, дали е изначално справедливо една оценка да се формира от две стойности, друга – от три, и, второ, дали разликата от една единица между оценките на двамата проверяващи, която води до проверка от трети член, не е твърде голяма, особено когато всяка стотна е от значение за крайното класиране.
Писменият изпит включва и решаването на тест с 12 въпроси от правото на ЕС и правата на човека. Той се оценява отделно от казуса също по шестобалната система с точност до 0.25. Крайната оценката от писмения изпит, с която кандидатът участва в класирането, е средноаритметична на двете оценки – на казуса и на теста. В същото време до устен изпит се допуска кандидат, получил оценка не по-ниска от много добър 4.50 на казуса и не по-ниска от много добър 4.50 на теста.
Считам, че включването по подобен начин на въпросния тест не е добро решение. Оценката на казуса по съответната материя (наказателноправни науки или гражданскоправни науки), според мен, следва да има по-голяма тежест при формиране на крайната оценка от писмения изпит, отколкото оценката на тест с 12 закрити въпроси, всеки с по три отговора, един от които верен. Другият проблем за мен е, че материята на правото на ЕС и на правата на човека, така както е отразена в съответния конспект, е твърде широка. А това би могло да доведе и до трети проблем – включването в теста на разнородни въпроси, които, ако са и твърде детайлни, ще го направят неоправдано труден.
Устният изпит само задълбочава проблемите. Поради липсата на каквито и да било критерии в Наредбата, оценките са оставени в изключителната дискреция на членовете на конкурсните комисии. Много е възможно, и често така се случва, отделните членове или отделните комисии да демонстрират прекалено големи разлики в критериите, а оттук и в оценките.
В същото време един член на комисията по правило не може да оцени цялостното представяне на кандидата за младши съдия, защото той тегли и говори по един въпрос по гражданскоправни науки, един по наказателноправни науки и един от конспекта по Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В конкурсната комисия участват двама съдии от окръжен съд – гражданска материя, двама съдии от окръжен съд – наказателна материя и един хабилитиран преподавател по гражданскоправни или наказателноправни науки.
Все ми се струва, че на гражданския съдия ще е му е изключително трудно да оцени с точност до 0.25 отговорът на наказателноправния въпрос, а на наказателния съдия – обратното – отговора на гражданскоправния въпрос. При хабилитирания преподавател специализацията е дори още по-тясна. Той не е хабилитиран изобщо по наказателноправни науки или по гражданскоправни науки. Когато става въпрос за наказателноправните науки, хабилитацията е по наказателно право, наказателен процес, криминалистика или криминология. По аналогичен начин стоят нещата в гражданскоправните науки.
На базата на всичко това вярвам, че си струва да се обсъдят следните положения:
- Писменият изпит да включва няколко (може би по-кратки) казуси, за да се обхване по-голяма част от материята и по-пълно да се проверят уменията на кандидатите за правна аргументация.
- Някои от казусите могат да бъдат или само с материални, или само с процесуални въпроси, за да се обхванат по-лесно и по-добре важни институти на материалното наказателно право и на наказателния процес.
- Наред с решаването на тези, да ги наречем класически или традиционни, казуси писменият изпит може да включва и тест с фактологични въпроси и затворени отговори. При този тест всеки въпрос е всъщност мини казус. Той описва дадена фактическа ситуация, въз основа на която поставя за решаване определен правен проблем и предлага възможните отговори. Така също се проверяват уменията на кандидатите за практическо прилагане на теоретичните знания, като предимството е, че подобни тестове позволяват точно оценяване и чрез тях може да се обхване голяма част от съответната материя.
- Тестът по право на ЕС и права на човека в този му вид да отпадне; отделни въпроси от тези материи да бъдат включени във фактологичните тестове, като на кандидатите предварително бъдат посочени актовете от правото на ЕС (а защо не и конкретни решения на СЕС и ЕСПЧ), които ще се включват във въпросите.
- Членове на изпитните комисии, вместо съдии от окръжните съдилища, да са съдии от ВКС – те имат възможно най-голям практически опит и опит в оценяването, включително и от участията си в комисиите за държавните изпити на завършващите юристи.
- И накрая може би най-смелото и радикално предложение – устният изпит, като най-субективен и податлив на външни влияния – да отпадне.
75
Коментирайте
Каквито и форми на конкурси да се измислят, колкото и идеални да са те, докато у нас се назначава и повишава навред с връзки, файдата е нулева и ще бъде нулева!
И това разказа играта на държавата – шуробаджанашките назначения!
Thanks for posting.. TigerIsHome
По .интересен е въпросът за конкурсите за доцент и професор. Които масово са с по един кандидат, за когото се прави -бахти и конкурса. Може ли да ми дадете поне един пример на професорски конкурс, или на конкурс за доцент да е имало примерно десетина кандидати-нали това е конкурс-значи състезание с много кандидати. Няма такива! Обявява се конкурс за дадено лице, нещата се договарят предварително, други кандидати няма. Да не коментирам,че откакто закриха ВАК порнографията при раздаването на званията е тотално-днес самия кандидат си избира журито. Все едно кандидат за съдия да си избере кой да го изпитва?! На конкурсите… Покажи целия коментар »
Стига с тазу криминалистика писна ми. Разбрахе, че с милиционр. Това е милицонерска дисципкина. Няма нищо общо с магистратската работа- следовалте, прокурор, съдия. В съдебнта зала никой не се интересува от вашата тактика, която винаги води делото и разследването в рЯката. И тук форума е бъкам от милиция, какват е и авторката. Има си НПК и там няма и ред за вашите тактики по криминалистика . Просто е годни не годни доказтелства и средства, а не тактически уфффф гиди милиционери
Ем, ама Криминалистиката е наказателноправна дисциплина, преди да се изучава, трябва да си изучил Наказателното право и процес. Криминалистиката е практическата част на наказателното право, тя практически показва как работи материалното наказателно право. Криминалистиката е разработила много добра Методика за разследване на кражби и грабежи по НК и НПК:))
Вместо да се оплаквате из сайта седнете си на задниците и си научете. Познавам много хора, които с честни усилия си спечелиха места в конкурса. Вярно, не за София, но поне се класираха. След някоя година ще се преместят в София. Но те не са висели по цял ден в сайта и да са се оплаквали, а решаваха казуси, преговаряха си материята и така. Малко говори, повече работи.
Така е колега, напълно съгласен! Аз също познавам такива хора и знам, че успяха без „въжета“, „наш/ваш“ и всичките подобни. Кой с повече късмет, кой с по-малко, но се успява.
За да има по-обективни критерии, предлагам конспекта по Наказателноправни науки да се разшири, като се добавят всички останали наказателноправни науки- криминалистика, криминология и наказателно-изпълнително право. Само така ще се види целият обем знания на кандидата по наказателноправни науки. Сега е само материалното нак. право и процеса, което е половината.
Йонко Кунчев, ти ли си?
Ти пък…тогава ще изпадат всички още на казуса!
…Ма и пази Боже от магистрати без криминалистическа подготовка. Особено за следователи и прокурори.
За нас, завършилите в ЮФ на СУ, не е проблем. Ние имаме криминалистически знания, защото при нас учебната дисциплина “Криминалистика” е задължителна в учебния ни план още от 1949 г. Учехме се от най-добрия, проф. Беленски!
Оф, той Беленски си беше един изпечен престъпник. С неговата лаборатория за милиони в ЮФ на СУ. Така и се потули случая, задигна парата и дим да го няма в чужбина. Ама дъщеря му беше прокурор, ся работи във ФБР.
Мой приятел завърши ЮФ на СУ, замина за САЩ и стана съдия там. Ама баща му има бизнес там.
И какво като членовете на изпитните комисии, вместо съдии от окръжните съдилища, ще са съдии от ВКС!
Нищо няма да се промени. Едно телефонно обаждане и пак ще наредят свой човек.
Патентът за конкурсите по ЗСВ е на Стамболийски 18.
Останалото е „Защо няма „Магнитски“ за корупционерите в Украйна или американците, които докараха световната финансова криза?“, а отговор – защото няма и няма да има.
Често казусът, който се пада, е зле архивирано истинско дело, в което при архивирането се изгубват значителна част от фактите, пряко релевантни за правната квалификация. Така в крайна сметка оригиналното „вярно решение“ на комисията е невъзможно да бъде изведено от фактите дадени в казуса и на всяка стъпка, в която липсва подобна информация, кандидатът трябва или да залага, че тя изначално мълчаливо се презюмира в казуса или че липсата на факт си означава, че този факт не се е осъществил. Например в много стари казуси вярната квалификация е опасен рецидив, но в тях няма никаква информация дали деецът е извършил… Покажи целия коментар »
Моята майка е следовател, от 16 години бачка в Следствието. След като завършва ми каза уж, че ще направи нужното да ме нареди за следователска работа, но аз нямам желание за тази работа. Вярно, лесно ще вляза като следовател, но то като нямаш желание да го работиш…
Добре е, че се напомня за основната цел на конкурса-да се подберат най-добрите кандидати.
А не както обикновено да пробиват връзкари.
Айде обосновете с факти и доказателства твърдението, че конкурсите се печелят от връзкари. Каквито данни, ако имате впрочем, направо сезирайте прокуратурата, щото сте задължен по НПК (което съм убеден, че знаете).
Аман от нереализирани комплексари.
Няма оправия. Всичко е толкова субективно, че няма накъде. Кой ще ме убеди, че спечелилите на последния конкурс, които имат с 5 стотни повече от мен са по-добри юристи? И ако трябва да съм честен реално ли съм по-добър юрист от тези с 5 стотни по-малко? Просто е като лотарията или тото-то. Имаш късмет ставаш. Нямаш късмет и се явяваш за н-ти път.
А и дума не отварям за връзкарите, които естествено ги има. Та местата стават още по-малко. Както се казва: „тука е така“….
Проф. Йонко Кунчев ще участва ли в някоя комисия тази година?! Дано да участва! Поне подсказва човека! Много добър юрист е! Обяснява супер достъпно сложната материя на криминалистиката, интересно, увлекателно! Макар че малко се прави на интересен, кат те изпитва…пример – следователския конкурс
О, не, моля Ви! Йонко Кунчев се заяжда много при устното изпитване, мен примерно не само, че ме питаше кой университет съм завършил, ами и разни въпроси по криминалистика, трябваше да говоря за претърсване и изземване, а той чак почна да ме разпитва, каква е тактиката на претърсване, какви видове следи можем да открием, как да ги изземем, абе нещо дето съм го учил, ама не съм задълбавал, щото не кандидатствам за конкурс в МВР. И комисията си замълча, заши ми 3!
Ми какъв съдия, прокурор и следовател ще си без криминалистически познания? Пази Боже от такива…
Ем, не всеки бъдещ юрист трябва да става магистрат. Ако единствената ти мотивация за това е заплатата, то няма смисъл да се буташ. Щом не ти иде отвътре, няма смисъл. В изпълнителната власт се търсят достатъчно юристи- юрисконсулти, инспектори, съветници, експерти и т.н. В Адвокатурата влиза куцо и сакато, там само неграмотните юристи отиват.
Тя за това адвокатурата е на това дередже.
Въпросната професорка е толкова злобна, че си нямате представа. Изпитваше ме на държавния по наказателноправни науки в СУ, личеше си нейния неприязън. Към някои колеги се държеше ужасно!
Първо са децата на началниците от съда и прокуратурата. И след туй ще видим вече, кой с колко ще ни мотивира
Пълни глупости. То сега е тегаво, а ако се поставят още критерии ще стане още по тегаво. Автора не се е явявал лично за да усети какво и си дрънка така на чужд гръб. Сама си противоречи. Хем оценяването е субективно, хем да станело обективно?? Е как ? С нови субективни критерии , които тя е измислила ли. Та това е нейният субективизъм. И за какво ще е комисията тогава, ако няма да може да си каже всеки думата/ оценката??????? Абе смях и упражнения с усилията и мъките на кандидатите. Тя авторката да си оправи бъкиите в Магнаурата. То се… Покажи целия коментар »
Little education is a dangerous thing… и не може хора на 25 г. да стават съдии.
Нека старите магистрати да си отиват. Да идват млади хора, че ония старите 1/2 от тях са бивши агенти на ДС, членове на БКП, ама то не ги обвинявам де, в миналото ако не си бил Партиец забрави за развитие. Макар че като си помислиш, че въпросните магистрати агенти на бившето престъпно ДСе са разбили живота на стотици хора с доносите си, и сега ти раздават справедливост. Плюя ви!
и на прокурорския и следователския изпит да ги изпитват на гражданско право, че им трябва после.
Във всяка прокуратура има отдел “Гражданско-съдебен надзор”, като прокурорите от този отдел участват в граждански дела. Един юрист трябва да има абсолютно във всеки един дял от правото солидни познания, иначе какъв юрист си?! Не съм съгласен с тясната специализация!
Не се е родил човек, който да е спец във всичко. Затова си има хора за всичко. Аз примерно не съм на ти с наказателното право, но пък съм окей с гражданскоправната материя:)).
Или си цивилист, или пеналист, или административист. Не може да си всичко.
А едно време (преди 89-та година( процедурата за назначаване на съдии, прокурори, та и следователи беше следната: Завършваш, после главния прокурор или председателя на Върховния съд те избира по лично усмотрение за прокурор, съдия или следовател(макар че следователите не бяха в онези години част от съдебната система, те се назначаваха от главния прокурор). Главният прокурор/Председателят на ВС подбира кандидатури за прокурори/следователи/съдии, одобрява и после кандидатурите ги пращаха в Организационния комитет на БКП, който комитет отговаряше за развитието на кадрите. И в ОК на БКП вече започваше “истинския” подбор- ровят те от до, откъде произлизаш, от какво семейство, с какви убеждения,… Покажи целия коментар »
Кой пък в днешно време иска да става съдия, и изобщо магистър?? Много работа, стрес, една камата шефове над главата, малка заплата за много работа. Истината е в политиката. Нямаш началници. Изготвяш законопроекти каквито си ти е кеф. Много пари, много врътки. Закачи се за някоя партия и след време я министър ще те направят.
*магистрат
Ниски заплати ли? Къде е това?
В сравнение с други професии заплатите не са особено високи. Получават колкото или по-малко от например IT специалист без образование и в малка компания.
Непопулярно мнение. Изпитът за младши съдии трябва да бъде решаване на наказателно и гражданско дело. Дават се протоколите от съдебните заседания, досъдебно, ИМ, ОИМ, единият ден се пише решението по гражданското дело, другия ден мотивите по присъдата. 🙂
Не считам, че това е добра алтернатива. Има чудесни юристи със задълбочени познания, които имат малка или никаква практика. По този начин всички те ще бъдат ограничени. Още повече, че това е конкурс за Младши магистрати, а не за първоначално назначение. Тепърва предстои 9 месеца обучение в НИП и 2 години в състав в ОС.
Първо, абсолютно съм на мнение, че разполагаме със страхотни кадри още от студентската скамейка. Второ, не мога да споделя мнението, че ще бъдат ограничени. Още в рамките на следването разполагат с възможност за стажа „Фулбрайт“, стаж за юридическа правоспособност, в който основен критерий е желанието на кандидатът да се развива в тази област. А и в крайна сметка това са хора, които ще решават реални човешки съдби, които трябва да бъдат поставени в максимална близост до практиката.
Аз се бях явил на конкурса за “разследващ полицай” в МВР, за София си. Местата бяха 7, явихме се около 150 човека. Председателят на комисията чак викаше, държеше някакъв списък и казваше -“Георги Хаджиев тука ли е?”, след като лицето каза, че е тук, изобщо дори не прочете надолу, почнахме с решаването на казуса. Стана ми пределно ясно, че всичко е предварително решено. Накрая един от класираните беше именно споменатото лице. След някоя година ще го набутат и за прокурор, или следовател.
Дъщеря ми ходи на “изпит” за назначаване в Сметна палата в един областен град в източна България. Започва изпитът и пред. на комисията вади списък и прочита три имена, моли ги да седнат най-отпред. И толкоз. Нищо повече не е искал от хората, но после познайте кои бяха назначени …
Добри предложения. Необходима е по-голяма обективност. Лично аз познавам хора, които са оценявани обективно и на двата тура, но съм чувал и за хора, които НЕ са. Много съм съгласен с това, че е неправилно двама или трима човека да оценяват решението на казуса. Практически се случва следното: Решен е наказателен казус: Проверяващ 1 (съдия по назателно) оценява казуса с 5 50, Проверяващ 2(хабилитиран по гражданско) оценява с 5 25. Средна оценка 5 38. И се получава, че Двамата проверяващи взимат два пъти стотни за едни и същи грешки, които после макар и разделени пак се отразяват. ако единият взима… Покажи целия коментар »
Миналата година на изпита за младши съдии, комисията вземаше 0.50 за грешен отговор на теста, вместо 0.25, както е по Наредбата. А на прокурорския – вземаха по 0.25. Отделно от това, пак на съдийския – отговорът на единия въпрос, даден като правилен от комисията, всъщност беше грешен – хората, които имаха 6.00 на теста, всъщност са дали грешен/но верния, според комисията отговор :)/
На един мой френд баща му е прокурор в една от върховните прокуратури. Той, приятелчето, не учеше много много, 5 години си ги изкара айляк в УНСС. Аз завърших СУ, бо бяхме в една компания с него. 3,25 успех от следването има и 4.00 на държавните. Яви се на прокурорския конкурс и -6.00 на писмения и 6.00 на устния. Сега е прокурор в СРП. Не вярвам тези резултати да са заслужени. Просто го знам какво представлява. Баща му се намеси:))). Нито завиждам, нито нищо, просто констатирам.
Миииии, син му е, много ясно, че ще го вреди. К’во се правите на ударени?! Все едно Вие няма да си уредите децата! Кръвта вода не става
Tо и от всяко дърво свирка не става.
Е чак сега ли се появява подобно предложение, след като съдебната система се напълни с деца на магистрати. Изпитите за нотариуси, също за органите на съдебната власт и останалите длъжности в съдебната система, следва да се провеждат по същия начин!
В мвр също конкурсите са необективни, минал си медицински , физически с пълен брой точки, и естествено си скъсан на психологическия тест само защото техния ЧОВЕК е получил малко точки на физическия и следователно тези високите оценки на физическия изпит биват скъсани само защото този ЧОВЕК да има най-много точки.
Ох, Боже !? Нема ли процесуална проблематика, та се вълнуваме от работата на чиновниците в МП-то
Няма как оценяването да се превърне в аритметика. Най-големият проблем при тези конкурси е, че казусът не е единен и не обхваща гражданска и наказателна проблематика. Всичко останало е следствие, а не причина – как ще бъдат оценявани еднакво пеналисти с цивилисти?!
Браво.
Най-важното е да проверим обективно знанията на кандидатите с въпроси от рода на „настъпила смърт на елен пречка ли е за прилагането на съкратено съдебно следствие“?
Субективизмът най-вече се изразява в устния изпит и авторът е прав. Ако отпадне ми е интересно какви хора ще влизат. Или пак ще намерят начин да вкарват правилните
Начини винаги ще се намерят.
А защо нищо не се казва за конкурсите за младши прокурори и следователи? Или там проблеми няма, каквото каже ръководството 😀
Ами май си е баш така
Идеите не са лоши, но няма да има кой да ги обсъди
Който не е сърбал попарата на конкурсите, той не знае колко на място са поставените въпроси. А за отговорите – напълно съгласен!
Така е
Нека си го кажем – оценяването е субективна дейност, затова субективизмът трябва да бъде сведен до минимум с ясни критерии и опит на оценяващите.
Да ги оценява chatgpt 😀
Ами да, при ясно определени решения на казуса това е напълно възможно
Категорично е така
В пъти по-добре ще е. В пъти
А това с теста е пълен та*ак! Тест, човек! Като за малоумници. Откъде изгрява слънцето: А/ от Изток, Б/ от правилната страна В/ съобразно международните стандарти
Колегата е напълно права, а устният изпит е напълно неадекватен. И ако при съдиите има проблем, че може да ти се падне съдия, който не е работил дадената материя, то при прокурорите и следователите много яко вървят познанствата. Това обаче няма доказване и само си го шушукаме
Съгласявам се напълно
Направо да го направят като за разследващите полицаи, вземаш материята с маск резултат после псисхото, което няма нищо общо с материята без никаква яснота къде си сбъркал просто ти казват не ставаш, дрън, дрън е то без устен накъде, магистрат да ставаш с тестове не ми се вижда съвместимо!
Абе да вървите с тази криминалистика в на татко/ майка си в Г@з