Проект за промени в ЗСВ предвижда
От 30 юни 2024 г. делата да се водят само електронно, връща се старият ред за връчване на адвокатите
От 30 юни 2024 г. да бъде изцяло въведено електронното правосъдие и делата да се водят вече само електронно. До тази дата да има преходен период, в който производствата да бъдат и на хартия, и в електронна форма. Това предвиждат промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), огласени днес от Министерството на правосъдието.
С проекта се предлагат редица изменения, свързани с удостоверителните изявления и извършването на процесуални действия в електронна форма, достъпа до делата, сигурността на данните, свързаността на различните системи и др. Същевременно пък за адвокатите се връща старият ред за връчване.
С преходните разпоредби пък са предвидени и промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Административнопроцесуалния кодекс (пълния текст на законопроекта виж тук).
Какво се променя в ЗСВ
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени етапите за преминаването изцяло към е-правосъдие.
Първият вече е изтекъл – той беше до 1 юли 2021 г. При него всички образувани до 1 юли 2021 г. първоинстанционни дела на хартиен носител приключваха на всички инстанции на хартия.
Вторият етап обхваща периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2024 г. Делата, образувани през него, може да се водят едновременно в електронна форма и на хартия до приключването им на всички инстанции. Ако подадените документи, актове и изявления по едно дело са на хартия, то администрацията ще трябва да ги „преобърне“ в електронна форма. И обратно – ако са в електронна форма, ще трябва да се принтират така, че да ги има и на хартия.
„Изявления и процесуални действия на участниците в производството, извършени или удостоверени в електронна форма, се възпроизвеждат като копия по делото на хартиен носител. Изявления и процесуални действия на участниците в производството, извършени или удостоверени на хартиен носител, се възпроизвеждат в електронна форма“, е записано в ал. 3 на новия §18.
Третият период обхваща образуваните след 30 юни 2024 г. първоинстанционни дела, като те ще се водят електронно при условията на ЗСВ. „Необходимо е ВСС да осигури нужните технически условия за изпълнение от съдилищата на задължението по чл. 360з, ал. 3, изр. първо за достъпа до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им в срок до 1 март 2024 г., както и да осигури свързаност между Единната информационна система на съдилищата и Единната деловодна информационна система в срок до 1 март 2024 г.“, се посочва в мотивите към проекта.
С проекта на практика много от разпоредбите, свързани с процесуалните изявления в електронна форма, които в момента са ГПК, са пренесени с нови редакции в ЗСВ, за да важат за всички съдебни производства.
Прецизиран е чл. 360а от ЗСВ. Той предвижда съдилищата, прокуратурата и следствието да могат да издават актове и да извършват удостоверителни изявления в електронна форма, които трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.
В чл. 360ж, ал. 1 е запазен текстът, който регламентира извършването на изявления и процесуални действия в електронна форма. С ал. 2 на същата разпоредба пък се въвеждат изисквания, на които трябва да отговарят електронните изявления, с които се извършват процесуални действия. Предлага се тя да гласи:
„Органите на съдебната власт приемат електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са:
- спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги;
- подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления;
- извършени чрез единния портал за електронно правосъдие или системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерството на електронното управление;
- в съответствие с определените с наредбата по чл. 360е, ал. 1, изисквания по чл. 360, ал. 1, т. 2 и 3“.
Наред с това е предвидено съдилищата да осигуряват възможност на гражданите и адвокатите да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин или в удобен диалогов режим, включително и за хората с увреждания. При извършването на процесуални действия в електронна форма съдът ще трябва предварително да информира по ясен, разбираем и недвусмислен начин за техническите стъпки по създаването на изявлението; възможността за достъп до електронното дело; техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде подадено изявлението; възможността за получаване на възпроизведени на хартиен носител копия и преписи от електронното дело.
Електронните изявления до съда трябва да се подписват с КЕП. След регистриране на постъпил електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до подателя за получаването му, предвижда още чл. 360ж от ЗСВ.
В разпоредбата е посочено, че потвърждението е електронен документ, който съдържа най-малко следните реквизити: регистрационен номер; име на адресата; време на получаване на входящия електронен документ; информация за достъп до електронния документ и до всички приложени към него документи, както и възможност за изтеглянето им с автоматично удостоверяване на съответствието им с постъпилите. Самото потвърждение се изпраща на електронния адрес за връчване на страната или процесуалния ѝ представител. В случай на технически нередности човекът, извършващ действието в електронна форма, ще бъде уведомен на посочения от него мейл за това.
Министерството на правосъдието предлага да се създава нова разпоредба (чл. 360ж¹), според която дела, подадени на хартия, се въвеждат в информационните системи на съда и прокуратурата като се сканират всички документи така, че да позволяват възпроизвеждането им, включително в текстова форма. А делата, подадени по електронен път, пък се принтират и заверяват на хартиен носител. Пълното и точно съответствие на преобръщането на документите от един в друг вид се удостоверява от служител чрез подпис или с КЕП.
Предлага се и изцяло нов чл. 360з от ЗСВ, който е посветен на електронното дело като последователно се проследява образуването, съдържанието, правото на достъп, поддържането и съхранението и възпроизвеждането му.
Посочено е, че при извършване на процесуално действие, което поставя началото на отделно производство, в информационната система на съда или прокуратурата се образува електронно дело, независимо от вида на системата (чл. 360з, ал. 1). В ал. 2 на същата разпоредба е записано следното: „Електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството, както и електронни образи на документите и доказателствата, представени на хартиен носител, и електронни образи на актовете и изявленията извършени от органите на съдебната власт по чл. 360а, ал. 2“.
Предвидено е, че съдилищата и прокуратурата осигуряват на страните отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до е-делата, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им. Съдът и прокуратурата осигуряват и поддържането и съхранението на електронните дела по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. В същата разпоредба – чл. 360з, е уточнено, че за всяко електронно дело се съхранява информация за лицата и електронните адреси, от които делото е достъпно, времето за достъп, както и извършените по делото действия в информационната система на органите на съдебната власт.
Предвидена е възможност по искане на хората, които имат право на достъп до делото, съдилищата и прокуратурата да им предоставят извлечение от цялото или част от електронното дело на технически носител. Уредена е и възможност по искане на страните съдът и прокуратурата да дадат незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител.
Наред с това се предлага в чл. 360з да бъде записано следното:
(7) „По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, цялото или част от електронното дело може да се възпроизвежда в необходимия брой документи на хартиен носител със значението на официални преписи след заверка от съдебен служител. За възпроизвеждането се събира такса като за препис.
(8) По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят извлечение от цялото или част от електронното дело на технически носител. Ако техническият носител е предоставен от лицето, не се дължи заплащане на такса. В останалите случаи лицето дължи само заплащане на разходите за осигуряване на носителя.
(9) По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител. За възпроизвеждането се събира такса като за фотокопие.
(10) Такса по ал. 8 и 9 не се дължи в случаите на освобождаване по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс, както и в други случаи, предвидени в закон“.
Освен това в него се предвижда вече двете колегии, а не Пленумът на ВСС, да одобряват автоматизираните информационни системи за съда и прокуратурата след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление
Пленумът на ВСС ще одобрява само общите за съдилищата, прокуратурата и Националната следствена служба информационни системи след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление и осигурява системната интеграция и оперативната съвместимост на автоматизираните информационни системи на органите на съдебната власт.
Промените в ГПК
Законопроектът предвижда и изменения в Гражданския процесуален кодекс, свързани с връчването по електронен път.
Изрично в ГПК се регламентира възможността за връчване чрез Системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление. Предвижда се, че съгласието за е-връчване може да бъде заявено предварително по конкретно дело, с изрично последващо потвърждаване на връчването или общо за всички бъдещи дела чрез заявление до публичен регистър, поддържан от ЕПЕП.
По същество се запазва правилото, че електронното връчване се счита за извършено в момента на изтеглянето на изпратения документ от адресата. Дава му се срок от 7 дни, за да го изтегли, които тече от деня на постъпването на документа в имейла му. Ако е изпратен докато човекът е заявил отсъствие (виж по-долу за тази възможност), срокът за изтегляне е 7 дни след изтичане на периода на отпуск. „В случай, че документът не бъде изтеглен в срока по ал. 2, той се смята за връчен в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, освен ако адресатът докаже, че документът не е постъпил или е постъпил в по-късен момент на посочения адрес на електронна поща“, предвижда новата ал. 3 на чл. 41а ГПК
Създава се специална уредба за начина на удостоверяване на електронното връчване на обикновена е-поща, чрез електронен адрес на вещо лице, свидетел и трето лице, както и на уведомяването по телефона. За обикновения имейл ще се изисква електронен запис за потвърждение, че съобщението е изтеглено. Ето и какво се предвижда за удостоверяването на връчване по телефона: „При връчване по телефона съдебният служител отразява датата, часа, номера, начина, по който се е уверил с кого разговаря, и какво е съобщил или поканил. Когато текстът на съобщението с приложенията не може да бъде прочетен по телефона, служителят поканва адресата да се яви в канцеларията на съда в двуседмичен срок, за да ги получи. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока. Когато адресатът не желае да изслуша съобщението или поканата, служителят удостоверява отказа и съобщението се счита за връчено след изтичане на двуседмичен срок.“
За първи път се предвижда, че страната може да приложи по делото електронен образ на документ, като се изисква да бъде заверен от нея с квалифициран електронен подпис. И както и при преписите, при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. А ако не го стори, преписът се изключва от доказателствата по делото.
Връчване на адвокат
С промените в ГПК на практика се предлага да се върне старият текст на чл. 51 ГПК и да бъде заличена така и не заработилата му актуална редакция, която предвиждаше връчване на адвокатите само през ЕПЕП. Измененията предвиждат е-връчването да остане само опция, ако адвокатът се е регистрирал в ЕПЕП, в Системата за сигурно електронно връчване или ползва квалифицирана електронна поща.
Връщането на старата редакция на чл. 51 ГПК преодолява един проблем, предизвикан от прочита на някои съдии на действащия му, че следва да се връща само лично на адвоката, но не и на негов колега или сътрудник в кантората.
Ето какво гласи предложеният нов-стар чл. 51 ГПК:
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.
(2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
(3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.
(4) Връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2.
Премахването на действащия текст на чл. 51 ГПК обаче заличава една от промените, която щеше да е от голяма полза на адвокатите – възможността да заявяват, че отсъстват за до 60 дни годишно, за да не им се връчва през тези периоди.
Сега се предлага възможността да се заявява отсъствие – чрез ЕПЕП или Системата за сигурно електронно връчване, да важи за всички физически лица, регистрирани в тях (нов чл. 41б). Пак през двете системи ще обявява и отсъствие поради болест. Т.е. адвокатите са поставени наравно с всички страни по делата, въпреки че осъществяват процесуално представителство по занятие. Освен това периодът, в който имат право да отсъстват за една година (извън временната нетрудоспособност) е намален от 60 на 40 дни годишно.
31
Коментирайте
То всичко хубаво с това ЕПЕП ама въпросът е – кога ще заработи ЕПЕП? От това, което чета излиза, че не е възможно извършване на процесуално действие чрез изпращане на волеизявление до съда по е-поща (с приложена молба например за издаване на ИЛ подписана с КЕП). Грешно ли ми е впечатлението?
Дали и бебета по електронен път могат да се правят, защо на мен като застаряващ магистрат ми е известен старомодния начин, нали знаете от мъж и жена … Не разбирайте, че съм против т.н. в България ел.правосъдие, обаче същото се задава, изработва, осъществява от неподготвени и некомпетентни хора, на които мозъчетата, знанията и опита не са преминали успешно дегитализация. Освен това, има специфики в правните казуси – граждански, адм. и нак., в които трябва хартията – източник на информация, било договор, официален документ, фактура и пр., а да не говорим за нотар.акт, скица. Как ел.правосъдието ще замести знанията и опита… Покажи целия коментар »
Има все още един съдия, който пише на старата механична пишеща машина, и това е вариант, като вариант. Все пак е по-удобно да прегледаш материалите по интернет и след това да сравниш евентуално.
Не само неподготвените и некомпетентни хора, ами и липсата на нужната техника, липсата на правилен процес, нежеланието да се привличат компетентни специалисти и т.н. Прост пример – един и същ електронен подпис, издаден от Борика. Клиентът подписва под Линукс – съдът не вижда подписа. Адвокат приподписва под Уиндоус, документът е с два подписа – техническите средства на съда разпознават само втория. Проверка на сайта на Борика (b-trust) показва и двата подписа. Тоест некомпетентност в Борика + ИТ безпомощност в съда + коне с капаци (във върховен съд!) = отказ от правосъдие, защото жалбата уж не била подписана. Всякакви опити да… Покажи целия коментар »
Пък после пак гласувайте за сектата ДъБъ или за Курчо и Кокорчо!
Зад тях е Гумен Брадев Гадев с генерал Деси.
Генерален спонсор: А за Б.
Направо в Карлуково.
И там да се водят на електронен диспансер.
Ако си близо до съда, отиваш пеша, беше удобство да си и електронно и еди-какво си, но то е приятно – ако е неусетно, ако си далеч, спестява разкарването.
В какъв смисъл, електронно, та има дела на Топлофикации с по 30 страници общи условия и т.н. банкови документи. Това си беше доказателственият корпус.
Хайде стига вече! Аман! Делото да е в десет папки, програми, подпрограми и сканирани и принтирани копия и простотии! Ама само адвокатите да си бъдат рахат и да си спестят електронното връчване, за да си въртят пак манипулациите с началото на сроковете. Стига вече с тези дивотии!
Доживях административен съд да ми върне касационна жалба, понеже не съм дала препис от електронно изявление=
Също така и да ми бъде образувано гражданско дело за оспорване на незаконно задържане. А пък гражданският състав по това същото дело (за незаконното задържане, де…) да ми дава указания, понеже не разбрал нищо от жалбата.
Да, нормално е. Стига с тази бумащина.
Като човек, който от години професионално се занимава с ИТ дейности, бих казал, че има доста неща, за които е добре и даже необходимо да се дигитализират, но в същото време има някои други неща, при които това просто не работи, но се прави, и то от абсолютно некомпетентни хора, което води до още по-големи проблеми от тези, които се опитват да „решат“. Няколко примера: 1. От години НАП внедрява все повече и повече електронни услуги – супер, всеки с ПИК или КЕП да може да подава декларации, да гледа справки и т.н. Но паралелно с това брутално се изкриви… Покажи целия коментар »
Значи или всеки гражданин трбява да бъде задължен да има КЕП, ако иска да има достъп до съда, или е принуден да си ангажира и плаща на адвокат.
Точно това значи, както и значи, че трябва да има компютър, достъп до интернет и съответните познания, в противен случай достъпът до правосъдие отива под четирибуквието на Надето от ДъБъ…Кой ли ти мисли за такива неща изобщо, тук се отмятат точки по програмата на Козяк за глобализация и дигитализация на околната среда
А не искаш ли да те задължим да слезеш 2 метра под земята а боклук такъв?
Защо напирате да сваляте под земята приносителя на лошите новини, а е обърнете праведния си гняв към производителите на самите новини? Мислите ли, че това ще помогне?
Пак тъпотии и правораздаването ще стане още по-бавно и от сега.
Абсолютна шизофрения – половината дело в електронен вид, а другата половина ще се състои от представени от страните различни молби и документи на хартия. И провеждаш заседание с Н-броя дела, страните ти казват нещо по някакви молби или приложени доказателства, и ти трябва да ръчкаш в програмата, за да ги видиш… Хиляда пъти по-лесно е да си имаш оригинално хартиено дело при теб.
Представям си както обичайно преди заседанието ни дават молби от по 10 листа /най- малко/ с изявления и доказателствени искания за произнасяне, какво четене ще пада в зала, съответно бавене на делата или евентуално отлагането им, за да се започнаем всички с тях.
За ен това е грешно решение
И на мен не ми допада.
Определено е нещо ново
Да видим дали ще е за добро
Скептик съм
Това е крайно тъпо решение
Не че не могат да се водят и по стария начин, но защо да не кажем, че ще сме модерни и дигитални и да дадем още купчини пари на програмистите. После да ми се дуят колко били важни за обществото. Ами не, и по стандартния начин могат да се водят дела.
Попадна ми коментар на някакво IT:
„Аз какво съм виновен, че едно време сте спали.“
Тоест всички, които не са програмисти са спали едно време. Крайно нелепо. Всички как да станем програмисти, като някой имаме други заложби. Но се плаща малко за тях
Като спре тока, тогава ще го питам какво точно е виновен, боклуци.То едни програмисти тук, просто чудо…..
За България ми се струва прекалено малък срок. Дори за САЩ ми се струва малък, какво остава за нас.
Определено всичко трябва да се дигитализира така или иначе
И като им знам качеството на електронните услуги…
Мнението ми е, че да си адвокат в България е форма на мазохизъм! Системата превърна българските адвокати в нещатни сътрудници на съдебната система! Те служат за официализиране на процеса, преди всичко, и за други несвойствени им функции, например на призовкари! Имат извънредни отговорности и на практика никакви особени права и средства да защитават ефективно гражданите! Реално, адвокати в истинския смисъл, на ефективни защитници и професионалисти даващи реална правна помощ, няма, и не може да има при сегашното отношение към тях, и въобще към професията адвокат.
Страдат българските граждани, а това някак не отива на правова държава, нито на демократична такава!