По искане на адвокатурата ВКС слага край на противоречията по делата за авторски права
На три въпроса, свързани със защитата при нарушения на авторски права, по които е натрупана противоречива практика на съдилищата, ще отговорят в ново тълкувателно дело №3/2022 г. Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Те са поставени на вниманието на председателя на съда Галина Захарова от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) (пълния текст на предложението виж тук).
Проблемите са свързани с начина на определяне на размера на вредите, разноските за адвокат преди завеждане на делото и обезщетението за неимуществени вреди.
Първият се поставя по случаите на нарушение на авторското право с международен характер – когато държавата, в която е настъпило нарушението, е различна от тази на пребиваване на автора. Съдиите имат различно виждане за това как се определя размерът на пропуснатите ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за неправомерното ползване на произведение.
Част от тях приемат, че независимо от гражданството на ищеца и соченото от него обичайно място на полагане на труд, размерът на пропуснатата полза трябва да се определи според обичайния размер на лицензионното възнаграждение, договаряно в държавата, в която се търси закрила. Други са на мнение, че размерът на дължимото възнаграждение за неправомерното ползване на авторско произведение следва да се определя съобразно пазарните цени на държавата, в която авторът упражнява професията си.
Другото противоречие в практиката, на което се е натъкнал ВАдС, е свързано с това дали възнаграждението на адвокат за изготвяне на покана за преустановяване на нарушение на авторско право, както и за други действия за извънсъдебно уреждане на такъв спор, попада в обхвата на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица на нарушението (по смисъла на чл. 95, ал. 2 Закона за авторското право и сродните му права).
В предложението си до ВКС адвокатурата посочва, че в някои решения се приема, че извънсъдебните разходи за адвокатско възнаграждение, свързани с предприети от автора действия за защита на авторското му право, са в пряка и непосредствена връзка с нарушението и следователно подлежат на обезщетение. В други обаче се застъпва виждането, че разноските за адвокат в хода на преговори с ответника не са пряка последица от нарушението, тъй като ангажирането на адвокат на този етап не е задължително и е изцяло по избор и воля на автора.
Третият проблем в практиката, за който адвокатурата сигнализира ВКС, се отнася до това дали е необходимо да се доказват претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на авторско право. Някои съдии приемат, че неимуществените вреди, като преживени болки и страдания, въпреки че са част от душевния мир на всеки човек, подлежат на доказване и настъпването им не може да се основава на предположения. „Твърдението на лицето, носител на авторско право, за претърпени вреди в следствие на нарушение, само за себе си, не е достатъчно за доказване основанието на право на обезвреда. Общото правило за необходимостта от доказване на реалното настъпване на вреди изисква в производството да се ангажират конкретни доказателства“, излагат мотивите за това тълкуване от адвокатурата.
В някои решения се поддържа становището, че въпреки липсата на доказателства за наличието и обема на неимуществени вреди, следва да се приеме, че такива са налице при доказано нарушение на авторски права. В тях се приема, че нарушението винаги причинява негативни психологически изживявания на автора, който е лишен от признание на неговия труд и творчески постижения.
Заради всички тези противоречия в практиката Гражданската и Търговската колегии на ВКС ще отговорят на следните три въпроса:
- В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП?
- Дължимото по сила на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право?
- При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди в следствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?.
Проектът на тълкувателно решение е възложен на върховните съдии Анна Ненова – Вълканова и Мария Иванова.
17
Коментирайте
Добре, вместо адвокатурата – не може ли – така или иначе сме единно цяло Европа, да си направим единно законодателство и да се кротнем.
Един народ, вече сме нация. Ама с тези езици.
Не знам, но – поне правилата за поведение да ги уеднаквим. Тук – поне в правото – не е кулинарията – да се препираме, има еднакви порядки.
Дължимо поведение, стандарти на изпълнение.
Навремето работех към СИВ, като стажант и имаше нормалии.
Най накрая трябва да се реши следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди.
Ще си почакаме за решението.
Ужас
Това са субективни неща
Напълно!
Доволни има ли?
E, със сигурност.
Дано се изясни всичко
И аз се надявам.
Пълно мазало
Отвсякъде.
Много са сложни казусите с автордките права
Спиред мен е редно да се изчистят тези въпроси
Браво
Най- накрая.
ЗАПСП има толкова много материалноправни пропуски и проблеми, че има нужда от 5 тълкувателни решения…