Злорадството на управляващите от показния арест на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова е признак за отприщено душевно напрежение. Трупано е с години и е дошъл моментът да се излее върху главите на виновните. Иванчева и Петрова са дребни риби. Истинските виновници са всички, които подозират, че властта ги краде и заслужава затвор като в Румъния. Там зад решетките са събрани министри колкото за цяло правителство. А осъдените депутати, магистрати, кметове, корумпирани бизнесмени и други функционери дори не се изброяват поименно, а се отчитат в докладите за борбата с корупцията в числа – стотици и хиляди.

Изглежда, че шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов е с най-слаби нерви, защото първо на него му паднаха задръжките и

изля гнева на управляващите по адрес на обществото:

„Искам всички, които хвалеха румънския модел, сега да си дадат сметка и да направят сравнение. Защото тези, които го хвалеха, сега обявяват тези действия за прекомерност. Трябва да се действа, трябва да се вижда, че се извършват такива процесуални действия. И тук съм съгласен и с другата теза – тези действия би следвало да имат и превантивен ефект за обществото. И нека най-накрая обществото да избере какво иска – дали иска ефективна борба с корупцията, или иска постоянно да се мрънка за прекомерност или за някакво несъответствие.“ В интервю по Дарик радио в края на миналата седмица той добави: „Въпреки внушенията на опозицията се вижда, че новият антикорупционен орган действа ефективно. Смятам, че това е правилната посока“. Похвалата бе за първата съвместна операция на специализираната прокуратура и новата комисия за борба с корупцията.

Кирилов набра смелост за такъв паралел, след като иначе предпазливата правосъдна министърка Цецка Цачева ден по-рано хвърли камък по президента Румен Радев. Тя уж се дистанцира от зрелището, устроено при ареста на Иванчева и заместничката й, но веднага го включи в арсенала си за замеряне на опонентите на властта: „Но пък от друга страна, знаете призива на държавния глава Румен Радев – всичко да бъде под прожекторите, да бъде осветлено, обществото да получи информация за това какво се случва“. Нейното изявление в стил „каквото повикало – такова се обадило“ беше камертон, по който настрои гласа си Кирилов и хорът на беквокалите от проправителствените медии.

На обществото трябва да се внуши вина, че е искало злото на управленски елит, което

сега му се връща

Арестуването по такъв нестандартен начин на вироглавата кметица и нейната заместничка е оправдано не от някакви процесуално-следствени правила, както ни уверява прокуратурата, а от прозрачното й намерение да предизвика силно възмущение у гражданите, за да кажат сами: „Стига!“ Никой не мисли да следва румънския модел или да осветява далаверите на властта, както подхвърля президентът Радев. Точно обратното – целта е да се сложи веднъж завинаги край на всякакви намеци, че логичният път на клептокрацията е към затвора. Откакто започна криминалния си възход в зората на демокрацията, нейните грижи са две – първо, да си гарантира безнаказаност; второ, да увеличи богатството си. При такива стратегически цели на управляващите (без значение на партийните им цветове) логично е държавата да се отличава с две основни характеристики: липса на върховенство на закона и ширеща се корупция на високо равнище. Или както казва народът: Законът е за бедните, а за милион няма закон.

Корупцията в многобройните си разновидности – подкупи, търговия с влияние, нагласени обществени поръчки, фиктивни сделки, пране на пари, данъчни измами и пр., се генерира от управляващите. Театралното й разобличаване в столичната община „Младост“ по никакъв начин не е сигнал за лов на корумпета. Ако на Иванчева й се падаше историческата мисия да поведе хорото зад решетките, трябваше да получи обществено признание, но по реакциите на гражданите личи, че никой не вярва в започнал катарзис на властта. Най-саркастично се произнесе бившият министър на правосъдието Христо Иванов, който е опознал отвътре как функционират управленските механизми: „И отсега да кажа – както настоявам да се спазват правата на Иванчева, така и ще настоявам за спазване правата на Борисов, Пеевски и Цацаров, когато дойде неизбежният ден да ни ги покажат по телевизора, проснати на асфалта (надявам се живи). Та, госпожо Захариева, госпожо Цачева, погрижете се за своите права и не мълчете (и оправете затворите).“ Само дето не добави: „Шегувам се“.

В България няма истинска борба с корупцията, защото управляващите (които и да са те) много внимават

да не се достигне критична маса на недоволството,

която да предизвика спонтанна верижна реакция. В други държави е честа практика дошлите на власт да търсят сметка на падналите и да им показват кирливите ризи в съда. У нас максималното възмездие са словесните нападки. Години наред Бойко Борисов се оправдаваше със Сергей Станишев и Пламен Орешарски за проблемите в държавата, но подаде само един безобиден сигнал в прокуратурата за няколко изгубени документа от Станишев. Не се чу нито дума за корупция на който и да е отъркал се високо о властта. Новият анкорупционен орган неслучайно избра да започне атаката си от кметица без партийно определение. Реши да изреже властови апендикс на ниско равнище, за да не засегне със скалпела важен орган на управленската каста. Опозицията в България не е алтернатива на властта, а е неин резерв. Започне ли разчистване на сметките с днешната опозиция, утре тя ще има основание да прави същото, когато дойде нейният ред да се качи на власт. Затова рокадите в държавното управление не подобряват с нищо правовия ред. Българската клептокрация може да поиска

патент за своя управленски вечен двигател

Що се отнася до прословутия румънски модел, българската прокуратура е последната, която ще го вземе за подражание. Но точно преди година, на 26 април 2017 г., тя получи възторжено поздравление от премиера Борисов: „Използвам случая да поздравя прокуратурата. Всички искахме румънския модел, това е румънският модел – като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват. Бой по всички, така че да има превенция… Който, където и както го заварят, всичко трябва да се провери и да се повдигат обвинения.“ Сякаш още тогава е давал инструкции за ареста на Иванчева.

Каква нужда е имал от вдигането на толкова шум около кметицата на „Младост“? Едва ли го е дразнела много пробойната в кметския монополизъм на ГЕРБ в столицата. Нито пък сумата на предполагаемия подкуп е толкова голяма, че да смае човек с широк размах като него. Спектакълът му е бил нужен за друго. Той работи упорито в Брюксел за прекратяване на наблюдението над България до края на годината. За целта Еврокомисията му иска формални основания, за да не бъде твърде прозрачна сделката, нагласена по партийна линия между него и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Целувките не са достатъчни, когато се броят резултати в борбата с корупцията. Трябва най-сетне да бъдат показани корумпирани лица зад решетките. Като се изключат премиерите, министрите, магистратите, кметовете на големите градове (все от ГЕРБ), остава малък избор. Прокуратурата хвърля мрежи за цаца. Или както би отчел пред Брюксел главният прокурор Сотир Цацаров: Цаца, цаца – ама риба.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar