Как ВКС не приложи императивна разпоредба за давността и защити психичноболна
Върховният касационен съд (ВКС) не приложи императивна разпоредба на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за давността и така защити правата на психичноболна жена (пълния текст на решението виж тук). Стъпвайки на Европейската конвенция за защита на правата на човека, върховните съдии Бранислава Павлова (председател на състава), Теодора Гроздева (докладчик) и Милена Даскалова разпоредиха ново разглеждане на исковете на настойника на жената, въпреки че на практика е изтекла давността за предявяването им.
Трите иска срещу Органа по настойничеството и попечителството
Казусът е с напълно запретена жена от Кърджали. До 12 януари 2016 г. тя е имала една настойничка, която след това е сменена с друга.
Новият ѝ настойник е предявил три иска срещу Органа по настойничеството и попечителството при общината. Два са за неимуществени вреди, един – за имуществени, всички са с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД и са предявени на 22 юни 2020 г.
Първият иск е за 50 000 лв. неимуществени вреди за това, че Органът по настойничеството и попечителството в продължение на близо 6 години (от 11 ноември 2008 г. до 29 май 2015 г.) не е упражнявал надзор над настойничката на жената.
Вторият е за имуществени вреди – за 10 200 лв. от продажбата на гараж на запретената жена през 2010 г. Според новия ѝ настойник Органът по настойничеството и попечителството при общината не е упражнил надзор дали тогавашната настойничка е внесла получената по сделката цена по сметка на запретената и дали парите са използвани съобразно закона.
Третият иск е за 10 000 лв. неимуществени вреди от това, че от 29 май 2015 г. до 12 януари 2016 г. Органът по настойничеството и попечителството не е предприел мерки за смяна на настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее психичноболната жена.
Всички искове са отхвърлени първо от Окръжния съд в Кърджали, а след това решението му е потвърдено от Пловдивския апелативен съд. И двете съдилища приемат, че първите два иска са погасени по давност, а третият иск е неоснователен и недоказан.
Апелативните съдии се мотивират с това, че неправомерното поведение на предишната настойничка на жената е било осъществено повече от 5 години преди предявяването на двата иска на 22 юни 2020 г. и уважават направеното възражение за погасяването им по давност.
Как давността не може да лишава от ефективни средства за защита
ВКС обаче заявява, че това лишава ищцата от гарантираното в ЕКПЧ (чл.13 конвенцията гласи: „Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“) право на ефективни правни средства за защита.
„Действително, националното ни законодателство предвижда ефективно правно средство за защита на правата на поставените под запрещение лица да претендират обезщетение от Органа по настойничеството и попечителството за вреди от неупражнен надзор над дейността на настойника – чрез искове по чл.49 ЗЗД. В чл.115 ЗЗД и в други разпоредби на ЗЗД или на други закони обаче не е предвидена възможност за спиране на давностния срок за предявяване на тези искове през периода на осъществяване на настойничеството от недобросъвестния настойник до назначаването на нов настойник“, пишат върховните съдии.
И тъй като не може да се очаква от самата настойничка, за която се твърди, че е увредила запретената жена, да предяви иск за липса на надзор над собствената си дейност, ВКС заключава, че се е стигнало до там психичноболната да е лишена от ефективно средство за защита на правата си. Причината за това е, че към датата на назначаване на новия ѝ настойник и законен представител – 12 януари 2016 г., вече е бил изтекъл петгодишният давностен срок за предявяване на исковете за обезщетение за вредите от неправомерно бездействие на общинския орган по надзора.
„Доколкото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ нормите на КЗПЧОС имат предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които им противоречат, в конкретния случай (при който давностният срок за предявяване на тези два иска е бил изтекъл преди датата на назначаване на нов настойник на поставената под запрещение ищца) не е следвало да се прилага нормата на чл.110 ЗЗД за изтичане на петгодишния срок на погасителната давност, а съдът е следвало да разгледа и се произнесе по съществото на спора“, заявява ВКС.
Той обаче не може да е първа инстанция по съществото на спора и затова връща делото на Пловдивския апелативен съд. По отношение на третия иск ВКС потвърждава решението на предишната инстанция, че е неоснователен.
31
Коментирайте
И коя е тази императивна разпоредба за давността?
5 години. Аз съм изпускал давност, това-онова и мине срокът и – студена вода. Говоря за мои лични въпроси, бях дал назаем едни пари и той все се моли недей бате, недей, та се успахме взаимно.
В случая обаче жената не е виновна, че е полудяла, тя може да е искала да заведе дело, ако можела да иска и така нататъка.
Защото са психичноболни!
Чудесно. Трябва да се крепят. Докато не изчезне българската популация. И може би Homo sapiens?
Законът е врата в полето.
Пък после пак се чудете … защо, защо, защо …
Но те са роднини на някого, как да ги убием ли.
Има много психично болни с апартаменти.
Аха, законът е врата у поле.
Е, ти като кон с капаци ли би решил казуса?
Мъдро решение на ВКС, рядко се случва вече, браво!
Интересно решение, но ми се струва, че е доста грешно. Напоследък се спекулира твърде често с погасителната давност, което може да доведе до трайни проблеми в практиката. Не бива да се забравя, че като всеки институт и тя има свой фактически състав. Общото мнение е, че за да тече срокът, трябва кредиторът да разполага с възможност да претендира вземането си (иск в материален смисъл) и в същото време той да бездейства. Ако някой от тези елементи не са налице, то давността не тече, като това не е случай на спиране или прекъсване на срока. В този смисъл е писала френската… Покажи целия коментар »
И аз мисля така, но в повечето случаи на ВКС им е по-лесно да четат отгоре и да ровят в,абстрактни правила на европейско равнище, защото са универсални и няма опасност после да им се скарат от ЕСПЧ. С агресивното налагане на дисциплини, касаещи общи сфери като „права на човека“ ще се стигне точно до такива решения- националното законодателство ще придобие вид и значение на административен нормативен акт.
Суверенитета и самосъзнанието се пазят с много четене и детайлно изследване на всеки отделен казус, позовавайки се на българската регулация, а като скачаш комплексарски на горното ниво.
Ти не си просто трол на мафията, а пълен дебил и урод. Щом стигна дотам да поставяш под въпрос и съмненеие правото на една жена, която дълго време е имала проблем да забременее, да има желано дете, само защото е била опонент на господарите ти от ГЕРБ, ДПС и Каскетното ведомство.
Кажи му гербераст и не обиждай уродите.
В Щатите няма давност, щом съдят Кевин Спейси на деликтно основание за обезщетение, Роман Полански също го клатушкаха. Но тук имаме драстичен случай на злоупотреба, драстичен – да вземеш парите на болен човек е престъпление, те са детска психика, все едно да откраднеш колелото на детенце. Гавра. Не знаех за тази вратичка, имам много случаи, даже прякорът ми е – чл. 250 – по отмененият ГПК. Любен Василев – Гражданското право е много ценен източник на знания. Например – давността започва да тече от момента на влизане в сила на изпълнителният лист – шах с пешка, тоест едва когато получиш… Покажи целия коментар »
Искът не е срещу настойника, там е проблемът, а срещу общината.
Така е, но тълкуването е смушаващо, не можел ей така да заличаваш императивна норма , зависеща от обективно събитие- време. Да измислят друг начин да защитят правото на защита- началният момент да е от откриването на дееца/нарушението/, да приложат института на задължителното другарство между настойник и органа, все пак задължението на втория за надзор е акцесорно на първия.
Това е кошмарно решение на ВКС и създава предпоставки за драми
Пълна каша значи
Определено любопитен казус
Пак ще чакат пловдивския съд
Прави са съдиите, според правото на СЕС, както знаем Примат е над националното
Горката жена. Такива случай да има в тая държава, бее…
И правилно са направили!
Е най-обичам императивно да ми се говори
Както често става в последните 10+ години, правото няма никакво значение за гениите от ВКС.Вода носят от много кладенци, не само от 10.
Е не, те имат глави на раменете и преценяват кога какво да правят. Не може да се очаква да следват сляпо документите и какво пише в тях
Вие нормален ли сте? Или нормална ли сте? Като коне с капаци ли да са от ВКС?
Напротив!
Вие сте ненормални продажни джендъри!
Чувал ли си онова „Правото е изкуство за доброто и справедливостта“. Ако си, помисли.
Не е изцяло вярно, на първо място правото е изкуство на имплементиране на ред в обществото при съобразяване на закона с интересите на отделните членове. Да не я докараме ВКС да се аргументират с тази сентенция, че тогава я вкарахме съвсем.
Явно вървим към Нова Конституция. Какво е за ВКС Законът? Скрижалите? Мушмули. Без оглед на личността се прилага Законът – ТРОЛОВЕ!!! Ако имаше опция утре да не са „върховни съдии“, т.е. да не са вечни …. Решението щеше да е точно обратното и …. Правилно!!! Но сега … А за Б плаща … имагинерно европейско право се „прилагало’, звездите им говорят кое е справедливо и … Отговорност никаква за рушенето на държавността!!! Плащаме за тези зарзавати от „Плод и зеленчук“ (при това възпроизвеждащ се с любезното съдействие на А за Б) по 1 000 000 000 годишно. За психичноболни продадени… Покажи целия коментар »
Все си мислех, че приемникът на Лозан Панов във ВКС ще подобри още повече работата на този висш орган, но изглежда се върви към практиката на ВАС. Жалко за правото у нас!