В тълкувателно решение
ВКС отрече да има противоречива практика за отрицателните установителни искове на съсобственици
Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отклони искането на върховни съдии да постанови тълкувателно решение по въпроса дали съсобственик може да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част (актът, с който става това, също е тълкувателно решение, пълния му текст виж тук). Причината – мнозинството в колегията не вижда противоречие в практиката и съответно нужда от постановяване на тълкувателно решение.
Двама от върховните съдии, повдигнали въпроса за тълкуване – Светлана Калинова и Маргарита Соколова, както и колегите им Камелия Маринова, Владимир Йорданов и Джулиана Петкова, обаче са категорични, че проблем в практиката има и той трябва да бъде разрешен с тълкувателно решение.
„Лекс“ вече е представял двете решения на различни състави на Гражданската колегия, които преди година накараха Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева да предложат образуването на тълкувателно дело (повече за различията в практиката виж тук). Те са постановени по два казуса, по които има известни разлики, но в основата им стои различното виждане на съда за това дали съсобственик има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от имот, които не се застъпват със собствените му.
Двете решения, заради които беше образувано тълкувателното дело
Първото е решение, постановено през 2019 г. от Соколова и Калинова, но в състав с Тодора Гроздева (пълния му текст виж тук). Те приемат, че ищцата, която притежава 1/50 идеална част от съсобствен имот и няма правен интерес да иска отричане на собствеността върху останалите 49/50 от имота. По това дело върховните съдии изтъкват, че претендираните от ответниците 49/50 идеални части от имота (с констативен нотариален акт) не засягат по никакъв начин притежаваните от ищцата права върху 1/50 от имота и следователно предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Те стъпват на тълкувателно решение №8/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС (пълния му текст виж тук), което прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Соколова, Калинова и Гроздева приемат, че при предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на идеална част от него, ще е налице правен интерес за ищеца (извън двете хипотези в тълкувателното решение – когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника) само ако твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.
През 2021 г. върховните съдии Дияна Ценева, Бонка Дечева и Ваня Атанасова постановяват решение (пълния му текст виж тук), по дело, което е допуснато до касация по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота.
Те приемат, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. Ценева, Дечева и Атанасова изтъкват, че за съсобственика не е без значение кои са другите съсобственици и каква е квотата му в съсобствеността, „тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право“.
„От значение е във вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване правото му на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33 ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др. Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота“, приеха през 2021 г. трите върховни съдийки.
Изводът на мнозинството в Гражданската колегия
„От изложеното може да се направи извод, че не е налице противоречиво разрешаване по идентични правни въпроси в тълкувателните части на посочените решения на ВКС“, заявява мнозинството в Гражданската колегия.
То сочи, че и в двете решения има позоваване на тълкувателното решение, като в първото то е директно, а във второто индиректно – „чрез посочване на решения на ВКС, според които указанията на ТР са приложими и следва да бъдат съобразени“.
„От приетото и в двете решения на ВКС може да се обобщи, че посоченото ТР е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Това е така защото според тълкувателното решение, което обосновава хипотезите, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, правният интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му, респективно упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект“, заявява днес Гражданската колегия.
И посочва, че и в двете решения на ВКС се стига до извода, че съсобственик ще има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, „ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника“.
„Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота“, заявява Гражданската колегия.
Защо петима върховни съдии продължават да настояват за тълкувателно решение
Противоречие в практиката има и то трябва да бъде разрешено с тълкувателно решение, категорични са обаче върховните съдии Светлана Калинова, Камелия Маринова, Владимир Йорданов, Джулиана Петкова и Маргарита Соколова.
Те изтъкват, че макар и в двете решения да има позоваване на тълкувателното решение от 2013 г., съставите разрешават противоречиво въпроса кога е налице правен интерес съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
Петимата съдии напомнят, че в решението от 2019 г. е прието, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е налице (освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника), само ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.
„Това разрешение влиза в пряко противоречие с приетото в решение №130 от 04.01.2021 г. по гр.д.№746/2020 г. на I г.о. на ВКС, в което е прието, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца“, заявяват Калинова, Маринова, Йорданов, Петкова и Соколова. И подчертават, че фактите по двете дела са подобни и в основата на различния им „изход“ стои противоречието по въпроса в кои случаи за съсобственик е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
36
Коментирайте
По елегантен начин са се опитали да обяснят, че едното решение е неправилно, тъй като не е съобразено с ТР, макар че формално се позовава на него.
да, първото решение е повече от неправилно…
OK, има две мнения, ама трябва ли за всеки нюанс да се издава тълкувателно решение бе? Тъпчем на едно място с тази съдебна система.
Не знам какво противоречие им е убегнало, но двете решения дават диаметрално противоположно разрешение на един и същи въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Обстоятелството, че и двата състава са се позовали на ТР 8/12, не променя това, защото съставите интерпретират по различен начин правния интерес, за който става въпрос в тълкувателното решение. Единият състав приема, че правният интерес се изразява единствено в накърненото право на ищеца и ако няма такова – няма интерес, а другият – че правният интерес включва не само накърняване на правото на ищеца, но и желанието му да бъде съсобственик с едно лице, вместо… Покажи целия коментар »
Да, така е.
Съгласен съм
Не знам и аз
И все пак остава въпросът кога е налице правният интерес съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
Явно няма да се реши, след като не образуваха тълкувателно дело.
Явно да
Ами не е ясно
винаги има интерес, няма нужда от ТР, мислете с тези глави – затова са ви дадени…
Наистина не е налице противоречиво разрешаване по идентични правни въпроси в тълкувателните части на посочените решения на ВКС.
Абсолютно вярно е
Напълно съм съгласна, че за съсобственика не е без значение кои са другите съсобственици и каква е квотата му в съсобствеността.
Е как може да се смята, че не го интересува
Естествено, че има интерес. Въпросът е дали той е правен /т.е. защитен от правото/ или фактически /т.е. житейски/. Аз имам интерес да имам съсобствен имот с някой свестен човек, а не с някой, който все е на въпреки, гледаме се лошо и не си говорим, но това е житейски интерес, защото правото не се интересува от моите лични предпочитания към неговата личност. Когато, обаче, този същият този започне да засяга моята част от имота, интересът ми рязко става правен.
И коя точно е твоята част от имота, след като той е съсобствен и всеки съсобственик има идеални части от него?! Въпросът е риторичен… Така че фактическият /житейски/ интерес обуславя наличието и на правен такъв.
„коя точно е твоята част от имота… има идеални части“. Ъъм, идеалната ми част, която съсобственикът се опитва да свои или ми пречи да ползвам?
Може нито да ти я свои, нито да ти пречи да я ползваш, но пак ще имаш интерес да предявиш иск, т. е. отново стигаме до извода, че житейският интерес обуславя правния. И за да не съм голословен, ще ти дам един пример, чрез който да го разбереш – двама съсобственика, например – по наследство, брат и сестра, при равни квоти. Единият се е запилял по света и не му пука особено за имота. Идва едно лице, вади си констативен НА за 1/2 ид. част и започва да си ползва имота, като казва на другия няма проблем идвай и си… Покажи целия коментар »
Не. В описания от Вас случай съсобственикът-ответник по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се брани с възражението, че ищецът не е съсобственик. Това му възражение води единствено до отхвърляне на осъдителния иск, не и до СПН по въпроса за собствеността. Незасегнатият съсобственик не може да извежда правния си интерес от отрицателен установителен иск за собственост от обстоятелството, че „новият“ може да предяви иск срещу него по чл. 31, ал. 2 ЗС, докато със стария са се разбрали. Това отново е житейски интерес, а не правен. С правото по чл. 31, ал. 2 ЗС разполага всеки съсобственик… Покажи целия коментар »
А с правото по чл.31, ал.1 от ЗС и защо мнимият съсобственик ще може да си служи със съсобствения с други лица имот?!?! Както казах, житейският интерес в случая обуславя и правния.
Опс, и защо говорим за иск по 31, ал.2 от ЗС и отбрана чрез възражение?! При претендиране на такова обезщетение извънсъдебно, съсобственикът може да реши веднъж и завинаги да реши този спор с мнимия съсобственик като предяви отрицателен установителен иск и именно това е правният му интерес да установи, че ответникът не е съсобственик, за да не може дори извънсъдебно да претендира обезщетението. Не е длъжен да го чака да предяви иск по чл.31, ал.2 от ЗС и да се брани там с възражение, а ако има такъв иск заведен, няма проблем да му прасне един инцидентен установителен иск –… Покажи целия коментар »
Може, разбира се, но тази хипотеза излиза въпроса, предмет на тълкувателното дело. Правен интерес ще има, когато съсобственикът предявява претенции срещу ищеца, а не когато ищецът извежда интереса си от твърдението, че новият съсобственик би могъл да го съди, а пък със стария се били разбрали или се бил запилял някъде и се дезинтересирал от имота.
Аха, значи ако аз се снабдя с констативни нотариални актове за ид. части от всички твои имоти, които притежаваш в съсобственост, впиша го и твърдя, че моите ид. части не съвпадат точно с твоите ид. части, ти няма да можеш да се защитиш по никакъв начин?!?! Хайде сега, малко по-сериозно. В решение №130 от 04.01.2021 г. по гр. д. №746/2020 г. на I г.о. съставът на ВКС много добре се е обосновал защо съсобственикът ВИНАГИ има интерес да води този отрицателен установителен иск.
Ако някой „узурпира“ имота на другиго, какъв ще е правният интерес на съсобственика – който е странично лице – да протестира, това не е чл. 33 ЗС.
Аз не виждам дисхармония – няма как да избираш съсобственици, ако те го губят по давност (не по продажба). Има единен чл. 33 ЗС и толкоз.
Няма как да възразяваш, срещу нов съсобственик, ако всичко му е редовно. А и да не е редовно – си е работа на предишният.
Според мен е по-добре всеки съдия да си преценява сам за себе си.
За мен винаги има интерес от водене на отрицателен установителен иск от съсобственик срещу лице, което претендира да е съсобственик на различни от ищеца ид. части от същия имот. Пак ще повторя – виж чл.31 от ЗС: Чл.31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Ако аз съм съсобственик на имота… Покажи целия коментар »
И за да е по-интересно, да разширим малко разсъжденията и в друга посока. Предявяването на този отрицателен установителен иск не прекъсва придобивната давност, която тече спрямо действителния собственик на ид. части. Т. напр., ако ответникът се е снабдил с констативка за ид. части 7 години след като е придобил фактическата власт върху тях, а не 10, и в хода на делото се установи това, искът ще се уважи. Силата на пресъдено нещо ще е само в отношенията между страните по спора, но не се разпростира и по отношение на реалния собственик на спорните ид. части, който не участва в процеса.… Покажи целия коментар »
И все пак има противоречива практика.
Именно. Не виждам защо отклониха искането на върховните съдии да постановят тълкувателно решение.
Има и това е факт
За мен при липса на правен интерес е излишно да предявяваш иск.
Кой луд би предявил?
Спорът е какъв интерес се брои за правен. В това е различието в решенията. И аз смятам, че по-късното е правилното.
Естествено, че е правилно второто решение и няма нужда от никакво тълкуване. Ще си позволя да го цитирам:
„Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота“
Тук има концептуално виждане, тоест – борба на две схеми. Свързано е и с чл. 33 ЗС, за избор на съсобственик и т.н. – в Германия такова правило не съществува, при нас е наложено да имаш избор на партньор в имота, в Германия, която е родината на етажната собственост – не можеш.
Обаче как ще защитиш чужд интерес, не е ясно – иначе е допустимо да оспориш правото на собственост на другиго, а и в крайна сметка ще се върне предходното положение. Тоест – пак ще имаш дялове в съсобствеността, ама – с друг съсобственик.