Ще се стигне ли до тълкувателно дело за началото на давността на вноските по кредит
Едно ново решение на Върховния касационен съд (ВКС) от няколко дни предизвиква вълна от коментари сред съдиите и адвокатите, които се занимават с гражданско и търговско право (пълния му текст виж тук).
С него състав на Гражданската колегия с председател Емил Томов и членове Драгомир Драгнев (докладчик по делото) и Геновева Николаева отговаря на въпроса: „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост?“.
С виждането си Томов, Драгнев и Николаева обръщат стабилизираната след решението от 17 юни 2020 г. на състав с председател Емилия Василева и членове Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева съдебна практика. Преди две години трите съдийки от Търговската колегия на ВКС отговориха на същия въпрос (пълния текст на решението им виж тук), по който сега се произнасят колегите им от Гражданската колегия. През 2020 г. Василева, Недкова и Баева заявиха: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска“.
Сега Томов, Драгнев и Николаева обаче приемат: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита“.
Решението „Ефремова“ отпреди решенията „Недкова“ и „Драгнев“
Преди да се стигне до произнасянето на решението „Недкова“ и отричането му с решението „Драгнев“ (ако използваме имената на докладчиците за улеснение), през 2019 г. друг състав на Търговската колегия на ВКС излиза с решение, свързано с давността на плащанията по договор за кредит.
Правният въпрос по него е формулиран по следния начин: „Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита)?“. А отговорът, който дават Камелия Ефремова (председател на състава и докладчик), Бонка Йонкова и Евгений Стайков (пълния текст на решението им виж тук), е, че „приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски“.
Както става видно още от самата формулировка на въпроса, той се отнася най-вече до приложимата давност – обща или кратка, а моментът, от който тя започва да тече, се съдържа в самия въпрос и се повтаря в отговора.
Решението „Ефремова“ от 2019 г. е сред аргументите в решението „Драгнев“, че давността за вземанията за погасителни вноски по кредит започва да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Мотивите, с които е отречено решението „Недкова“
Преди да дадат своето тълкуване за началния момент на давността върховните съдии Томов, Драгнев и Николаева се спират на решението „Недкова“, като посочват, че в него вече е даден отговор на същия въпрос. И припомнят мотивите, с които през 2020 г. съставът на Търговската колегия прие, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е този на изискуемостта на съответната вноска.
„Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането ѝ, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води до течение на давностния срок за тази част от вземането“, заявиха Василева, Недкова и Баева.
Според колегите им от Гражданската колегия Томов, Драгнев и Николаева обаче преобладаващата практика на ВКС е в различен смисъл. Те изреждат три решения, които косвено засягат въпроса с давността (можете да ги прочетете тук, тук и тук), а след това заявяват, че преобладаващата практика е обобщена в решението „Ефремова“ (може да се посочат поне две решения, в които се приема, че давността тече за всяка вноска от падежа ѝ – от 2014 г. виж тук и от 2016 г. виж тук).
В него, както стана ясно, се заявява, че давността е 5 години и се изчислява от датата на окончателния падеж/последната 0уговорена дата за окончателно издължаване на кредита. И се посочва, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
„Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането ѝ, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД)“, заявяват Томов, Драгнев и Николаева.
И заключават: „Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски“.
Защо все още няма тълкувателно дело, но изглежда ще има
Гражданският процесуален кодекс (чл. 292) изисква при противоречиво разрешавани въпроси от ВКС съставът, който е установил проблема, да предложи да бъде постановено тълкувателно решение и да спре делото, по което се е натъкнал на тях.
Томов, Драгнев и Николаева обаче не постъпват така, въпреки че са констатирали противоречието между решенията „Ефремова“ и „Недкова“.
Мотивът им за това е следният: „Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС“.
Става дума за тълкувателното решение, посветено на поръчителството по кредит. Негов предмет беше преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който се отнася единствено за кредитите с поръчител, а не за давността на вноските по кредит. Гражданската и Търговската колегии приеха, че шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск против длъжника, ако иска поръчителят да продължи да отговаря солидарно за задължението, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг. Както е известно, в тълкувателното решение беше изтъкнато, че ако се приеме, че кредиторът трябва да предявява иск за всяка вноска, на практика ще се обезсмисли поръчителството (повече за тълкувателното решение виж тук).
Томов, Драгнев и Николаева обаче се опират на мотивите на тълкувателното решение, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно – плащане на цена, връщане на заем, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
И цитират следната част от тях: „Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост“.
Тук тълкувателното решение прави един от основните си изводи, че поради липса на самостоятелно – извън това на главното задължение, основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Т.е. за течението на един преклузивен срок за кредитора.
А Томов, Драгнев и Николаева пък правят извод за давностния срок: „Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита“.
Дали те са прави, или „обръщат“ практиката в неправилна посока отговор може да даде само Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, а сезирането му е в ръцете на следващия състав на ВКС, пред който ще бъде поставен въпрос за давността.
34
Коментирайте
ВКС следва да се състои от общо 12 съдии!
В 200-милионна Бразилия техния Върховен съд е от 11 съдии, и тледа всякакви дела!
Спестените пари могат да бъдат дадени на героите от Украинската армия. Например-като награда, след като освободят гр. Херсон!
Само да напомня, че същият докладчик Драгомир Драгнев е подписал тълкувателното решение за срока по чл. 147 ЗЗД с особено, в което е записано следното:
„В съдебната практика никога не е имало
съмнение, че при уговорено погасяване на задължението на отделни
погасителни вноски с различни падежи, съгласно императивната норма
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от датата на
настъпването на изискуемостта (падежа) на всяка отделна погасителна
вноска, а не едва от падежа на последната вноска, т.е. – за всяка
погасителна вноска тече самостоятелна давност.“
хаха, добро попадение!
Е, значи вече има съмнение..
Възможно ли е след дванадесет години дате търсят след като давността е минала
Има и един друг съществен сравнителен момент между Топлофикация – изедник и банка – лицензиран професионален измамник. Този момент е, че при топлото няма яснота отнапред какво ще консумира потребителя /той може да иде на гурбет/, докато при лицензирания измамник, облечен в балтона на кредитна институция, има предвидима в значителна степен яснота по това какво длъжника е „пил“ на бара и какво ще плаща. Това е в полза на петте години.
В мандата на Захарова ВКС окончателно ще опре в дъното, дано да не започне и да копае в него.
През 2020 г. Василева, Недкова и Баева заявиха: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска“. Тези три леки яко са се оплели! Вноската по кредит няма самостойно значение и никога не е имала. Ако се приеме за вярно твърдението на трите лелки, тогава ако изтеглиш кредит за 10 години и почнеш да плащаш кредит с вноски, като изписваш, че плащаш номер 100 и надолу, ще се окаже, че след 5 години кредитополучателя може да претендира за изтегла погасителна давност… Покажи целия коментар »
То да беше само това! Всеизвестен факт е как се решават делата в ТК на ВКС. Особено по-апетитните.
А при цената за доставена топлинна енергия как е, „лелинчовото“ – мога ли да погася последната дължима вноска или трябва най-старата (чл. 76, ал. 1 ЗЗД). И от кой момент ще започва да тече давността. „Ясно е, както и ще съмне“ – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.е. давността тече от изискуемостта на задължението. И към кой момент настъпва изискуемостта по всяка една погасителна вноска? В същия момент, в който настъпва и забавата при срочните задължения. Долу някой обясни за „давността“ и „забавата“. Лесно е да се обижда някого, по-трудното е да се мисли!!!
Само вие ги разбирате работите, ВКС са тъпунгери до един, нали. „Ако се приеме за вярно твърдението на трите лелки, тогава ако изтеглиш кредит за 10 години и почнеш да плащаш кредит с вноски, като изписваш, че плащаш номер 100 и надолу, ще се окаже, че след 5 години кредитополучателя може да претендира за изтегла погасителна давност на вноските за първите пет години, щото той си е плащал по метода от последната към първата вноска.“ Вариант А. „Вноската по кредит няма самостойно значение и никога не е имала.“ – ми кат` няма, значи нямаме еднородни, но различни задължения, чл. 76… Покажи целия коментар »
Какво означава „самостойно“ значение, бе колега? Има ли значение падежът на погасителната вноска или няма? Ако има значение, значи давността тече от падежа на вноската. Ако няма значение, значи няма да ви се присъждат „падежирали“ вноски, защото не са изискуеми. Не може падежът на вноската да има значение за изискуемостта, но да няма за давността. Законът не го позволява – свързва двете заедно.
Има значение за редовно и точно изпълнение на договора, но престацията по вноска, няма отношение към давността по изпълнението на главното задължение по договора. Обратното означава, че кредитополучатеря може да избира коя вноска да плати и да не спазва поредността, което е малоумие. Вноската няма характера на самостойно периодично плащане, както е за комуналните услуги, защото няма насрещно действие на кредитора (банката). Кредитора е отпуснал кредита и очаква само изпълнение. Който не може да отличи характера на вноската по кредит от периодично плащане за … примерно комунални услуги, е много зле с правото. Между другото лесно се решава и този… Покажи целия коментар »
„И точка“ – ти да не списваш от Русия?! Естествено – не са периодични престации, обаче няма как да се пренебрегне нормативното изискване на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. А това означава едно – разсъжданията за това дали са приложими или не правилата за „прихващане на изпълнението“ нямат никакво практическа и доктринерно значение – никакво „и Точка“!
До Хахаха 19 октомври 2022 22:15:
Търсете малко и логика в 3-годишния срок, естествено в рамките на разписаните правила в закона. Идеята да е по-кратък се обяснява с това, че кредиторът изначално е знае, за същетствуващи периодични престации и в този смисъл носи отговорността да си ги търси, не е като да платиш веднъж и да забравиш. Проблем би имало, ако разсрочването/периодичните вноски бъдат въведени на по-късен етап с анекс – дали е новация на правоотношението или просто започва да се плаща на части.
Ако погасиш предсрочно кредита обаче, имаш наказателна лихва нали? С други думи същината на договора предполага да се изпълнява по точно определен ред – ако е платиш повече от 3 вноски – връщаш целия, а ако си мн бърз – пак зле. Всичко това означава споразумението между страните е предвидено да бъде на части със самостоятелно значение на всяка една от тях като елемент на цялата сума. Мисля си, че понеже целта на кредита е печалба от възнаградителни лихви, които са дължими на основание постигнато предварително съгласие за отлагане на изпълнението, т.е. наподобява договор за определен срок с периодично изпълнение… Покажи целия коментар »
Нищо не е ясно. Ясно е само, че банките не ги обявяват за предсрочно изискуеми и примерно 5 години след като е умрял длъжника и час тогава настъпи падежа и на последната вноска, тръгват да търсят от наследниците всички вноски с лихвите и неустойките. А това е примерно десет години след падежа на първите вноски.
Преди няколко години практиката беше, че давността започва да тече от крайния срок на кредита, без значение от настъпването на падежа на част от вноските. След това измислиха нова, че тече за всяка вноска – 5-годишна давност за главницата и 3-годишна за лихвата. Сега пак като преди… В горните инстанции се напълни с олигофрени…
Искам да чуя мнението на чл.-кор. проф. д. ю. н. Иван Русчев! Много тежи неговото мнение! Със сигурност ще избухва пак.
Опасявам се, че тия „почитаеми съдии от ВКС“ биха били скъсани на изпита по гражданско право във втори курс.
Със сигурност!
Колеги, положението във ВКС става все по-зле. Чувства се остър дефицит на сиво вещество. След идването на Захарова очевидно е настъпила епохата на великия застой, както по времето на Брежнев. Скоро ВКС ще трябва да го прекръстим на БКС – Брежневия касационен съд. Старческото слабоумие прогресивно напредва и няма спасение. Няма надежда и в новите кадри във ВКС, които бабите избират по свой образ и подобие. Как по друг начин да обясним горното умотворение – може ли хем да не тече давност за всяка вноска, хем длъжника да изпада в забава за всяка вноска и от падежа на същата да… Покажи целия коментар »
Във ВКС има остър дефицит на съдии с мащабно правно мислене, а за да се проявява такова трябва да не се чувстваш „благодарен“ и „задължен“ на кръговете по интереси. В момента върховното съдилище се напълни с полуграмотни човечета, навряни там по приятелска, партийна или друга, но не правна линия.
„Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД Едно нещо не ми е ясно, защо ВКС създава проблеми, които вече са решени със стабилна съдебна практика и после трябва някой да си блъска главата излишно. Разграничението между периодично плащане и такова на части е достатъчно добре развито, за да се направи правилен извод, а в ТР от 2022г. дори е коментиран аналогичен на настоящия казус случай. Нооо или има интереси, или си е… Покажи целия коментар »
Стана тя каквато стана
Ще се стигне до една каша
Надявам се поредното „решение“ да нв ни збатачи много
Добре бе, може ли такова нещо? Питам?
Батака е пълен.
Любопитно е какво ще произлезе от сегашното решение
Вярно е, че стана вълна от коментари, зщото се обръща всичко с главата надолу
Според мен това е излишна драма
Те са отговорили един път, сега пак се разсъждава
Решението „Недкова“ винаги много ме е смущавало.
Нелогично е и в разрез със съществуващата практика.
Решението „Драгнев“ е в правилната посока.