Забраната да се носи религиозно облекло и други символи на работното място не представлява дискриминация, стига да се прилага към всички работници и служители, реши висшият съд на ЕС в четвъртък.

Европейските магистрати се произнесоха по запитване на белгийски съд, който гледа дело на мюсюлманка срещу компания, отказала да я назначи на работа, тъй като по време на интервюто е заявила, че ще си носи забрадката, въпреки фирмената политика за неутралитет спрямо религиозните символи.

Според Съда религията и убежденията следва да се приемат за един, а не като два различни признака за защита от дискриминация, тъй като в противен случай би била засегната основната рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, предвидена в правото на Съюза, и по-специално в Директива 2000/78.

Магистратите смятат, че признакът за дискриминация, основан на „религия или убеждения“, трябва да се разграничава от признака, изведен от „политически или други мнения“ и че обхваща както религиозните убеждения, така и философските или духовните убеждения.

Затова Съдът казва, че „разпоредба от правилника за вътрешния трудов ред на предприятие, която забранява на
работниците и служителите да дават чрез говорене, облекло или по какъвто и да е друг начин външен израз
на своите религиозни или философски убеждения, независимо какви са те, не представлява пряка
дискриминация, „основана на религия или убеждения“ спрямо служители, които искат чрез видимо носене на символ или облекло с религиозен подтекст.

Условието е разпоредбата да се прилага общо и без разграничение“.

Ако обаче, някои религиозни символи се толерират, а други – не, това е непряка дискриминация, освен ако не се докаже, че работодателят има действителна нужда да прави такова разграничение, казва Съдът.

Макар че гледа в случая „белгийско дело“, решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички съдебни състави в 27-те страни членки, които гледат дела с подобно съдържание.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar