Адвокатурата до ВКС:
Платеното на държавата заради противоконституционен закон се търси с иск за непозволено увреждане
Платеното на държавата на основание на обявен впоследствие за противоконституционен закон, последиците от чието приложение не са уредени от Народното събрание, трябва да се търси с иск за непозволено увреждане, а не за неоснователно обогатяване. Това виждане защитава Висшият адвокатски съвет в становище (пълния му текст виж тук) до Върховния касационен съд (ВКС).
То е по тълкувателното дело, до което се стигна заради сериозните противоречия по десетките дела, заведени срещу държавата, след като през 2014 г. Конституционният съд (КС) „отмени“ таксата от 20% за производство на ток от вятърна и слънчева енергия. Производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) бяха принудени да си търсят по съдебен път вече платените от тях такси, тъй като Народното събрание така и не уреди последиците от действието на приетата от него противоконституционна разпоредба в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – чл. 35а.
Исковете им бяха квалифицирани от част от съдиите като такива за непозволено увреждане, но други твърдят, че всъщност е налице неоснователно обогатяване. Основната последица от различната квалификация е за това от кой момент се дължи лихва за забава: при непозволеното увреждане – от извършването му, а при иска за неоснователно обогатяване – от поканата (повече за двете тези виж тук).
Сега пред ВКС адвокатурата заявява: „Правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл.35а ЗЕВИ – предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22 ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – е непозволено увреждане“.
В становището се излагат принципни виждания за действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, върху приключили правоотношения. Адвокатурата припомня, че в своето фундаментално тълкувателно решение №3/2020 г. КС посочи, че по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Защото ако спрямо висящите дела решението на КС действа ex nunc, съдът ще е обвързан да разреши спора съобразно обявения за противоконституционен закон (повече за решението на КС виж тук).
„Това тълкуване на КС за случаите на висящ съдебен процес по повод правоотношения, приключили преди обявяване на противоконституционността позволява на някои състави на ВКС (и не само) да застанат на позицията, че когато частноправен субект претендира от държавата събраната (удържана) от него такса, която е била внесена в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, то правната квалификация на претенцията за така заплатените суми е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, защото съдът по иска е длъжен да приеме, че в никой момент държавата е нямала основание за събирането на таксата. Дали обаче това наистина е така, като си дадем сметка, че прогласената по-късно противоконституционност не води до обезсилване или отпадане, а още по-малко – до изначална невалидност или до отнемане на правната релевантност на фактите, на които противоконституционният закон е придал правно значение, а така и на породилите се от тях правни последици“, пита ВАдС и дава своя отговор.
Адвокатурата сочи, че това своеобразно обратно действие на решенията на КС означава, че при висящ процес по повод на последици на обявен за противоконституционен закон, правоотношенията по който са приключили преди влизането в сила на решението на КС, съдът ще откаже да зачете действието на този закон. „Едва ли обаче този отказ да бъде приложен обявеният за несъответен с Конституцията законов текст означава, че следва да бъде дисквалифицирана правната релевантност на юридическите факти, които са се реализирали и са изчерпали своето действие преди обявяване на противоконституционността, като в случаите, в които по повод на такива юридически факти е осъществено и имуществено разместване (какъвто е именно случаят с чл. 35а ЗЕВИ, възлагащ пряко задължение в полза на определени частноправни субекти), то престираното да се счита като дадено при начална липса на основание“, заявява ВАдС.
В становището се посочва, че неприлагането в рамките на висящ процес на вече обявен за противоконституционен закон, не означава, че следва неговото действие да се счита отпаднало с обратна сила – още от момента на неговото приемане. А така просто се избягва ситуация, в която съдът се оказва обвързан да разреши спора съобразно обявен за противоконституционен закон.
Адвокатурата изтъква, че при исковете срещу държавата за суми, платени на основание на чл. 35а ЗЕВИ, самата противоконституционност е правопораждащият факт, който дава основание на ищеца да търси платеното от държавата.
ВАдС в детайли оборва виждането, че в тези случаи е платено без начална липса на основание. Той напомня, че обявяването на закон за противоконституционен не означава, че той е „нищожен“ – несъществуващ, а че губи своето действие, но това не важи за вече осъществили се юридически факти.
Адвокатурата излага още един аргумент, че исковете в този случай няма как да се квалифицират по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Тя прави аналогия с промените в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 2019 г., с които се регламентира отговорност за вреди от нищожен или отменен подзаконов нормативен акт. И изтъква, че както Законът за КС задължава Народното събрание да уреди последиците от обявения за противконституционен закон, така и АПК задължава административния орган да направи това при обявяването на подзаконов нормативен акт за нищожен или незаконосъобразен.
„..за аналогична ситуация на тази, касаеща гражданскоправните последици от обявен за противоконституционен закон законодателят дава предпочитание на деликтния характер на претенцията за отстраняване на вредите, причинени на частноправните субекти, а не на иск по чл. 55, ал.1, хип .първа ЗЗД, макар и при нищожен подзаконов нормативен акт това концепцията за началната липса на основание да би била далеч по лесна за обосноваване, отколкото това е по отношение на закон“, се посочва в становището.
В него се прави и подробно разграничение между неоснователното обогатяване и непозволеното увреждане и се напомня, че когато състоянието, което е породило имущественото разместване, е резултат от правонарушение – приемането на противоконституционен закон е имено такова, няма място за правилата за неоснователно обогатяване.
Адвокатурата подчертава, че не само приемането на противоречащ на Конституцията закон е деликт, но също толкова противоправно е и бездействието на Народното събрание след произнасянето на КС да уреди последиците от прилагането на такъв закон.
Парламентът напълно игнорира това свое задължение (по чл. 22, ал. 4 от Закона за КС – разпоредбата предвижда, че възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил) и не известен случай, в който да го е изпълнил.
Адвокатурата прави следния коментар: „Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението на Конституционния съд в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията като се цели отстраняване на последици от нарушаване на права, а не да се отстрани настъпило неоправдано имуществено разместване. Това е така, защото Решението на КС, в което противоконституционният текст се обявява за такъв, не отменя правното основание на плащането на държавната такса, като същата при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е платена на годно правно основание.
Същевременно имущественото разместване, което е осъществено въз основа на един противоконституционен закон съставлява вреда за платилия. Тази вреда е причинена както от издаването на противоконституционен закон, така и от неуреждането на имуществените последици след обявяването му за противоконституционен, и неблагоприятните последици за частноправните субекти, резултат от надлежно и законосъобразно изпълнение на задължение за заплащане на държавна такса“.
29
Коментирайте
На снимката виждам моя ужас от студентските години – Ангел Калайджиев!!! Ахххх…м….мааааа….тт……ииии! Скъсаха ми студентската книжка на изпита по Търговско,два часа ме изпитва за тройка накрая!! Отивам аз на изпит по трудово при Средкова, изкарах 5, давам й книжката, вика ми – Ама, колега, какво се е случило с книжката. Ем, викам, питайте професор Калайджиев!!!
М, спомням си примера, който ни даде на упражненията по наказателно право в унито асистентът Михаил Миков – „И, ся, колеги, ако някой ви увреди, си представяте, че сте на нивата и изваждате картофи, някой ви блъска с кофата отзаде да побързате, че времето е облачно и всеки момент ша завали, ядосвате се, или казано на езика на правото – афектирате се, включвате на режим неизбежна отбрана, отравяте един компир два на два и го отмелите с него, е ша има превишаване пределите на отбраната, но пак става“, пхахахахахах
чл. 1 от ЗОДОВ следва да се допълни…, че държавата отговаря за вреди от действието на отменени като противоконоституционни закони
Сега е:
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове
Значи ЗОДОВ предвижда казуси за вреди от подзаконови актове и за нарушаване на Правото на ЕС, но за вреди от противоконситуционни закони НЕ, което е глупаво.
ЗОДОВ не предвижда и за противоречие на закони с правото на ЕС, и затова си съдят НС както дойде .
Чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ Чл. 2в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. (3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10. Така че, когато си получил… Покажи целия коментар »
Колега, целият ЗОДОВ е за подзаконови актове – чл. 1 изрежда подробно какъв е предметът.
Бухльо, чети чл.2в, ал.1, т.2 бре …
Мале, мале ако си адвокат – колега
Това правя, уважаеми, и т.2 препраща към чл.7, който от своя страна – към чл.1 и чл.2, а там Народно събрание в качеството си на ответник за издадени закони, противоречащи на ЕС няма. Коментираната разпоредба е създадена с цел да се търси отговорност от държавен орган, който е издал индивидуален или друг административен акт въз основа на закон, който противоречи на регламент или директива, и така да се даде възможност потърпевшия да иска обезщетение нанесените вреди, но само от изпълнителя, прилагащ правилото, а не от законодателната власт. Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила… Покажи целия коментар »
Тъпо и лобистко становище в стил Екимджиев. Тоз парламент ще стане дъвка на всеки, който се е почувствал ощетен от закон.
Междувременно, ВКС реши да спази закона и да възобнови използването на ЕИСС от 26.09.2022 г.
Бабите подвиха опашки и най-сетне кандисаха, след срама от осъждането от ВАС.
Поздрави на Веска Райчева и Бисер Троянов.
Адвокатите най-обичат шума на парите. От тази гледна точка становището им е напълно логично – при деликт законна лихва се дължи от момента на деликта, при неосн. обогатяване – от момента на поканата. Главницата е ясна – при всички случаи тя се присъжда в размер на заплатената такса. Спорът е единствено за лихвата, която държавата следва да плати, т.е. целия народ с данъците си на ВЕИ-тата. По всички тези висящи и спрени пред ВКС дела адвокатите са написали ИМ като за деликт и искат лихви от 2014 г. Ако им се отхвърли иска за лихви, няма да им се присъдят… Покажи целия коментар »
Да, подкрепям становището.
А с какъв иск и срещу кого се търси платеното на адвокат, на основание незаконна Наредба номер 1, издадена от съсловна ,монополна организация, в нарушение на правото на съюза за защита на конкуренцията?
Казва ли ти някой? Смееш ли да питаш?
Неоснователно обогатяване и непозволено увреждане ЕДНОВРЕМЕННО!!!!
Щом е от бай Адвокат и стрина Адвокатка!!!
Адвокатурата изтъква, че при исковете срещу държавата за суми, платени на основание на чл. 35а ЗЕВИ, самата противоконституционност е правопораждащият факт, който дава основание на ищеца да търси платеното от държавата.
Аз не виждам място за спор тук – непозволено увреждане си е, а иначе аргументите на ВАдС са разумни.
Да, обосновано е.
А всички реват как трябва спешно да има парламент 🙂 Виждате ли, че последните парламенти са натворили повече глупости, отколкото са свършили полезна работа.
Това е по времето на ГЕРБ, когато с техните проекти и промени в законите можеш само да си …. ще ми изтрият коментара. Капацитети като Барни това измисляха
Мда, по времето на последния парламент нямаше нито един противоконституционен акт. Или…?
Ох, не е само по това време, на ГЕРБ. Просто те са управлявали най-дълго във времето на тотално безхаберие и непрофесионализам.
Законодателството ни е ужасно от поне 20 години насам – постоянни промени, често с ПЗР на други закони, несъответствия, недобър и неясен изказ, често пъти- лош неясен превод от регламент или директива.
Защото нормотворците им бяха такива. А и имаше голяма доза лобизъм.
Какво е “ платено НА държавата“?
Е, пари, какво да е.
Не разбрах заглавието. Има нещо сбъркано в него.
Чети текста. Заглавието е по-кратко обобщение, явно някакъв журналистически похват
Четене с разбиране – до седми клас, после става късно… Държавата си приела противоконституционен закон, събрала ти пари въз основа на него- в случая е такса за ВЕИ, и като се произнесе КС ти викаш – дайте си ми ми кинтите. ВАдвС казва какво е правното основание на този иск – непозволено увреждане. По-просто от това не знам как да го кажа. В този смисъл заглавието, макар и жуналистическо, ми се вижда напълно коректно.
„Тази вреда е причинена както от издаването на противоконституционен закон, така и от неуреждането на имуществените последици след обявяването му за противоконституционен, и неблагоприятните последици за частноправните субекти, резултат от надлежно и законосъобразно изпълнение на задължение за заплащане на държавна такса“ Глупав и грешен извод – решението на КС действа само за напред, което означава, че приемането на противоконституционния закон само по себе си не е деликт (граждански? административен? sui generis?) , такова е единствено неуреждането на последиците, което възниква след установяването на несъответствието с КРБ. Спрете опитите да придавате обратна сила на актове по косвен път, щото така е… Покажи целия коментар »