5 години по-късно
Въпросът за разноските за адвокат отново е в Люксембург или трябва ли съдът да зачита минималните хонорари
СРС изпрати 10 въпроса на Съда на Европейския съюз
Може ли съдът да присъди разноски за адвокат под минимума, определен от Висшия адвокатски съвет (ВАдС)? Кой доказва, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно? Допустимо ли е минималните адвокатски хонорари да се определят само според вида на делото, материалния интерес по него и броя заседания? От какви критерии трябва да се ръководи съдът в преценката си за справедливия размер на разноските за адвокат?
Това са само някои от въпросите, които Софийският районен съд (СРС) поставя пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в опит да сложи край на царящата от пет години непредвидима практика на съдилищата при възражение за прекомерност на разноските за адвокат на спечелилата делото страна. Тя е плод на различния прочит (или отказа да го прочетат) на българските съдилища на решение на самия СЕС.
Първото решение на СЕС и хаосът в съдебната практика
Както е известно, в края на 2017 г. съдът в Люксембург постанови решение (пълния му текст виж тук), чието изпълнение се очакваше да доведе до цялостна промяна – нормативна и практическа, в начина на определяне на минималните адвокатски възнаграждения (коментар от автора на преюдициалното запитване виж тук). „Национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС“, констатира СЕС. И единственото указание, което даде на съдилищата, когато осъждат загубилия да плати за адвоката на спечелилия, гласи: „следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“.
Пет години по-късно, от една страна, Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения по същество е същата (за прецизност следва да се посочи предизвикалата острата реакция на адвокатите предизвестена отмяна на големите промени в нея от 2014 г. и последвалите изменения в нея) – все така водещо за това колко най-малко трябва да получи адвокатът за труда си е какво е делото по вид, какъв е материалният интерес по него и колко пъти е заседавал съдът. По искане на ВАдС беше изготвено изследване на критериите и факторите, по които следва да се определят минималните хонорари (виж тук), но промяна няма.
От друга страна, при липсата на нормативна промяна в Закона за адвокатурата и в наредба №1, съдиите, изправени пред констатацията на СЕС за потенциално ограничаване на конкуренцията от минималните хонорари в този им вид и указанието му да следят за легитимните цели за въвеждането им, най-общо избраха два подхода. Първият е да се правят, че нищо не се е случило – т.е. винаги предвидените от ВАдС минимуми се приемат за легитимни и съдът следва да се съобразява с тях. Вторият е, позовавайки се на решението на СЕС от 2017 г., въз основа на собствени критерии да намаляват възнаграждения без да се съобразяват с минималното в Наредба №1.
Този хаос в практиката е накарал състав на Софийския районен съд да се обърне пак към съда в Люксембург (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
В преюдициалното запитване са посочени десетки актове на двете върховни съдилища. Ето какво пише СРС до СЕС: „След постановяване на Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, в националната практика липсва синхронно разбиране как следва да бъде конкретно осигурено прилагането на правото на ЕС. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС), доколкото е установена от настоящия съд при справка в правни информационни системи, са налични следните разрешения: (1) в нито един случай не е прието от ВКС, че Наредбата надхвърля необходимото или няма изследване на това въз основа на някакви обективни критерии; (2) в един случай е прието, че делото не следва да бъде допускано до касация, когато преди това въззивната инстанция е приела, че отчасти няма да съобрази минималните ставки в Наредбата; (3) в един случай ВКС не допуска касация, приемайки, че решението на СЕС не се прилага за случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК – адвокатско възнаграждение, тъй като касае чл. 78, ал. 8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение, по-рано препращащо към адвокатското; (4) в няколко случая ВКС не допуска касация, лаконично приемайки, че актовете на въззивната инстанция, според които не може да се намалява възнаграждение под минимума по Наредбата, не нарушават решението на СЕС, че ограниченията трябва да се свеждат до минималното, и (5) само в два случая ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса, като е приел, че минималните размери по наредбата всъщност винаги отговарят на критериите, дадени от Съда на ЕС“.
„В повечето случаи съдилищата опитват да приемат с бланкетни мотиви, че щом размерът е предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, той винаги е обоснован, или да определят по свое усмотрение размери, които не почиват на никакви обективни показатели (вероятно с цел спестяване на време). В крайна сметка се стига до там, че заложеното от СЕС разбиране стига до собственото си отрицание, защото в преобладаващия брой случай поради липса на действен критерий се стига до отказ от реален контрол за допустимост на решението на сдружението на предприятия. Оттук възниква и проблемът дали цитираните по-горе актове на Съда на ЕС относно ефективността на приложение на правото на Съюза допускат подобен подход – да се прилага една противоречащо на чл. 101, пар. 1 ДФЕС решение на сдружения от предприятия като заместител на самото себе си. … В крайна сметка налаганата от ВКС практика, приемаща за приложима НМРАВ независимо от редакцията ѝ, независимо от конкретиката на делото и независимо от икономическата ситуация, предоставя на сдружението „бланков чек“ при налагането на тарифи“, обобщава проблема българският съдия.
Въпрос №1 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че националните съдилища могат да не приложат национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета само от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), когато същата не се свежда до постигането на легитимни цели, не само спрямо страните по договора, а и спрямо трети лица, които биха били осъдени да заплатят разноските по делото?
В преюдициалното запитване се посочва, че на практика най-голям интерес да се провери законността на минималните адвокатски хонорари имат косвено засегнатите, върху които се пренася цената. „Така е в хипотезите на чл. 38 ЗАдв и исковете за разноски по ЗОДОВ, както и в процесната хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК – намаляването по искане на загубилата страна на стойността, която тя трябва да възстанови на спечелилата страна от заплатеното от нея възнаграждение за адвокат. Такива въпроси се повдигат по значителен дял, ако не и по всички граждански и търговски дела, защото притесняващата се от загуба страна винаги има интерес да бъде осъдена за по-малко и прави „дежурни“ (във всеки случай и без нужда от мотивиране) възражения за прекомерност, другата страна почти винаги претендира разноски, чийто документален размер не е минимален, и се противопоставя на намаляването им, а законосъобразно дължимият размер не е ясно определен“, пише СРС.
Той поставя пред съда в Люксембург серия от въпроси за това как на практика българският съдия трябва да гарантира спазването на правото на ЕС при преценката си за адвокатските разноски и чия е тежестта на доказване.
Въпрос №2 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), се предполага, че са определени от закона и съдът може да остави националната уредба без приложение, ако не установи, че в конкретния случай тези цели са надхвърлени, или обратно – следва да се изхожда от това, че националната правна уредба е неприложима, освен ако не се установи постигането на такива цели?
Въпрос №3 Съгласно чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. коя страна по граждански спор, в който се възлага на загубилата страна да заплати разноски, следва да установи наличието на легитимна цел и пропорционалността при провеждането ѝ чрез наредба относно най-ниските възможни размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокатите, в случай, в който се иска намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност – тази, която иска присъждането на разноските, или загубилата страна, която иска намаляването на възнаграждението?
Въпрос №4 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че когато делегира приемането на минимални цени чрез наредба на съсловна организация на адвокатите, държавният орган като Народното събрание следва да посочи изрично специфични методи, по които да се определи пропорционалността на ограничението, или следва да възложи на съсловната организация да ги обсъди при приемането на наредбата (например в мотивите на проекта или други подготвителни документи), и съответно когато такива методи не са взети предвид, съдът следва да откаже да приложи наредбата, без да изследва конкретните размери, а наличието на обосновано обсъждане на такива методи да е достатъчно, за да се приеме, че уредбата се свежда до необходимото за изпълнението на поставените легитимни цели?
Въпрос №5 При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и тяхната пропорционалност, следва да се преценяват от съда спрямо ефекта на конкретния предвиден за делото размер и, ако този размер надхвърля необходимото за постигане на целите, да откаже да го приложи, или съдът следва да изследва вида на заложените в наредбата критерии за определяне на размера и проявленията им в принципен план, и ако установи, че в определени случаи те могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите, да откаже да приложи съответното правило във всички случаи?
„…повечето национални съдилища изпитват съмнения дали разрешението, дадено в Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, че правилата на наредбата на Висшия адвокатски съвет по принцип противоречат на забраната по чл. 101, §1 ДФЕС. Напротив, националните съдилища приемат, че докато не се установи изрично, че тези правила са приети в нарушение на изискванията за легитимна цел и пропорционалното ѝ преследване, НМРАВ се прилага. По тази причина тежестта за установяване на такова нарушение се възлага по принцип на страната, която иска намаляване на възнаграждението. Това налага и изричен отговор на въпроса дали се презюмира неприложимост на Наредбата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, която неприложимост търпи изключения, или обратното – се презюмира действителност на наредбата до доказване на противното. Налага се да се отговори и на въпроса кой следва да доказва наличието на легитимен интерес и пропорционалност в процес, който не се води между страната и адвоката ѝ, а между две страни, всяка от които ползва адвокат“, обяснява районният съд.
В запитването си той посочва, че големият въпрос е дали законодателят трябва да гарантира пропорционалността на минималните хонорари при приемането им от ВАдС (като определи методите, които адвокатурата трябва да следва и това да се документира при приемането на наредбата), или проверката за пропорционалност трябва да се прави от съда. СРС обяснява, че да се извършва преценка по всяко дело е затруднително, тъй като съдиите нямат данни за оперирането на адвокатите като самостоятелни предприятия.
„В случай че правилата на наредбата се базират на критерии, които по естеството си не гарантират пропорционалност на ограниченията на конкуренцията, или такива, за които лесно може да се установи, че в определени ситуации не гарантират такава пропорционалност, съдът би могъл да приема националната уредба, която го задължава да приложи тези ограничения, за генерално неприложима. По този начин би могло да се подтикне сдружението към приемането на акт, който е съобразен с изискванията на правото на ЕС. Друго възможно тълкуване обаче предполага преценката да се извършва и мотивира за всяко отделно правило на тарифата и за влиянието му във всеки конкретен казус“, обяснява българският съд.
Въпрос №6 Ако за легитимна цел на минималните възнаграждения е прието гарантирането на качествени правни услуги, допуска ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС минимумите да се определят само въз основа на вида на делото (предмета на иска), материалния интерес по делото и отчасти броя проведени заседания, без отчитане на други критерии като наличие на фактическа сложност, приложими национални и международни разпоредби и други?
Въпрос №7 Ако отговорът на петия въпрос е, че националният съд следи дали легитимните цели за осигуряване на ефективна правна защита могат да обосноват приложение на правната уредба за минимален размер на възнагражденията за всеки процес поотделно, то по какви критерии съдът следва да преценява пропорционалността на минималния размер на възнаграждението по конкретното дело, ако приеме, че минимум е уреден с цел гарантиране на ефективна правна защита в национален мащаб?
Въпрос №8 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47, пар. 3 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос следва да бъдат съобразявани правила, одобрени от изпълнителната власт, за възнагражденията, които се заплащат от държавата на служебни адвокати, и – по силата на законово препращане – представляват максимума на възстановяваното на спечелили делото страни, защитавани от юрисконсулт?
Въпрос №9 Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос националният съд е длъжен да посочи размер на възнаграждение, който е достатъчен за постигане на целта за осигуряване на качествена правна защита и който да съпостави със следващия от правната уредба, и да изложи мотиви, с които да обоснове определения по негова преценка размер?
СРС обяснява, че най-добра възможност за критерии за пропорционалност и за справедливо заплащане на правната помощ има при приемането на Наредба №1. Ако тя трябва да се прави от съда по всяко дело, ще е доста по-трудно. „Настоящият състав изпитва съмнение какви критерии за преценка за пропорционалност между нематериална цел (качествено адвокатско обслужване) и материално ограничение (размер на възнаграждение) следва да приложи. На пръв поглед единствен общ измерител е количеството вложен от адвоката труд, преценено през времето като обективен измерител на натовареността, но подобен подход не се споделя в практиката на другите съдебни състави. Той е и значително затруднителен, защото по делата не съществуват записи за количеството положен труд, нито съществуват общоприети пазарни измерители за стойността на услугите и съотнасянето им с преследваната цел, поради което съдът би бил в ситуация да определи и тези параметри по своя преценка при приложение mutatis mutandis на чл. 162 ГПК“, сочи районният съд. И пита как би трябвало да се мотивира съдебен акт, с който се оставя неприложена Наредба №1.
Последният въпрос – №10, който СРС поставя пред съда в Люксембург, гласи: „Следва ли чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с принципите за ефективност на вътрешните процесуални средства и забрана за злоупотреба с право да се тълкува в смисъл, че ако национален съд приеме, че решение на сдружение на предприятия нарушава забраните за ограничаване на конкуренцията, като определя минимални тарифи на членовете си, без да има основателни причини за допускане на такава намеса, е длъжен да използва приетите с това решение минимални тарифни ставки, тъй като същите отразяват действителните пазарни цени на услугите, за които се отнася решението, понеже всички лица, предоставящи съответната услуга, са длъжни да членуват в сдружението?“.
35
Коментирайте
Само вижте изявите и визитката на съдията по предишното питане – предполагам и този е същата кукла на конци, които някои дърпа задкулисно. Как пък точно в СРС се пръкват такива блюстители на свободната конкуренция? Чиста проба мръсни поръчки срещу адвокатурата, за да бъде унижавана и мачкана. Обърнахте ли внимание, че в 8-ми въпрос намеква за приравняване на хонорарните минимуми по Наредбата на ВАдвС с тези по наредбата на МС за правната помощ. А за капак дори с възнагражденията на юрисконсултите, което е върхът на гаврата и наглостта предвид трудовите им правоотношения с работодателя. Значи да работим за по 100-200-300… Покажи целия коментар »
Естествено, че не трябва, защото много адвокати и в момента полагат огромни усилия, за да може накрая да вземат за месеци труд, една минимална заплатка … Защото в България съда не може да си представи някой да работи за пари, защото в България съда никога няма да отсъди няколко милиона по дело за обезщетение, например мега делото – Деп срещу Хърд. В България всеки е свикнал да му е безплатно и искане за 9 000 лв хонорар, за 4 месеца почти денонощен труд му се вижда много, а реално е едно нищо … АДВОКАТИТЕ ТРЯБВА ДА СА МНОГО ЗАМОЖНИ ХОРА,… Покажи целия коментар »
Преводът на цитираното решение на СЕС-с което наредбата е обявена за противоречащ на европейското право ви е неверен. Ето какво сте написали „би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС“ Точния превод трябва да е „Е В СЪСТОЯНИЕ да ограничи конкуренцията“!!!! Тоест СЕС директно е казал,че наредбата ограничава конкуренцията, а не -би могла. Изразът използван от съда е is capable(и тн). Това се превежда катогориЧно НЕ като „би могло“-един вид с този превод се манипулира,че има съмнение, несигурност в подобно ограничаване. А ангЛийския израз е категоричен-вътрешното здаконодателство is capable-тоест е в… Покажи целия коментар »
В статия коректно е посочено, че “би могла”, това е официалният превод на СЕС
Национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС
Много често определения хонорар на вещото лице по едно дело е по-висок от присъдения адвокатски хонорар.
Сега поне съда има някакъв ориентир с наредбата. Има минимум, който уж не му изнася, а на практика има максимум, поради масовите възражения за прекомерност във всяко дело. Така минимумите /дето му били много високи на съдията от СРС/ на практика /поради възраженията за прекомерност/ стават максимуми. Да речем, че ВАдвС остави определянето на хонорарите да се регулира по един много обобщен принцип /нещо като обезщетенията за неимуществени вреди – едно към Юри Гагарин, т.е. към кесим/. После какво става, съда ще казва кой хонорар е висок и кой не, респ. къде е границата с минимума, а адвокатите ще се… Покажи целия коментар »
Поредна съмнителна активност като при предишното питане. Взема се повод от дела с малък материален интерес и мижави хонорари, които с нищо не оправдават такива опуси до СЕС. Какво му е пречело да намали хонорара без да натяга толкова пружината срещу минимумите?! А-а, сещам се, съдът продължава да се съобразява с тях повече, отколкото някой може да понесе. Въпросът е кой е той, защото не го пише в питането – иначе нека си пита.
Тия минимални възнаграждения отдавна трябваше да отпаднат, и вместо тях да се въведат ясни критерии за размера , в който могат да се присъждат разноски за адвокат. Защото сега се налага да се принуждаваме или да работим на занижените цени по Наредбата/ особено при по малък материален интерес/ , или да обясняваме на клиента, че при спечелването на делото съдът ще му присъди платения адвокатски хонорар в намален размер. Ако някой адвокат иска да ми прави конкуренция, като работи на цени по ниски от тия по Наредбата, прав му път. А относно възможността съдиите по свое усмотрение да определят размера… Покажи целия коментар »
Трябва да се присъждат хонорари, явно по скъпите дела е проблем – но аз усреднено не виждам по-високи от 3 до 5 хиляди лева за едно имотно дело или за претенции в пари около 200 000 лева, съдилищата намаляват.
Изтървахме работата от Адвокатският съвет и в момента я изтърваваме отново – пишеше не по-нисък от 3 кратният размер, което си беше в ГПК, те го отписаха.
Трябва да има таван, но – таванът да е минималният размер е нелепо. Има квалифицирани адвокати и е неправилно да се ощетяват клиентите.
Възнагражденията на адвокатите трябва да са разумни, справедливи и достойни. Не може високо квалифициран труд да се оценява като услуга на занаятчия и почасовото възнаграждение да е по-ниско от това на автомонтьор или цената на кв.м да ти залепят плочките. Когато клиентът е неплатежоспособен или в затруднено материално положение, няма пречка адвокатът да работи безвъзмездно или под минимума,но сегашните минимуми са обида за професията. Съдът може да преценява сложността на делото, но не е работа на съдията да преценява себестойността на адвокатския труд. То и голяма част от съдебните решения са еднотипни и един като напише нещо, другите преписват, но… Покажи целия коментар »
Добре е, че скоро се пенсионирам, омръзна ми, и то от години, да чета глупости.
За мен влизането ни в ЕС носи само негативи.
И глоби най вече.
До тук води различният прочит на българските съдилища на решението на самия СЕС.
Въпросът за адв.възнагр.е актуален само по ЗАНН, защото се прилага АПК и ГПК, но не и по НПК, където не се предвижда възможност съдът да преценява размера на адв. възнаграждение. Ако пък питането е от СРС ГО, то това са въпроси от доста години, по които не мисля, че има проблем. Просто по-младите колеги обичат да се допитват до СЕС, до преподаватели в НИП, слушат си раздадени им дискове от НИП, но не поемат отговорност и не изразяват позиция, която да е формирана според знанията и опита им. Това е нивото – много говорят, много „Аз“, много шум, за да… Покажи целия коментар »
Не е съвсем вярно. При оправдателна присъда, подсъдимият може да си търси разноските за платените хонорари по ЗОДОВ с иск срещу прокуратурата. И в това производство се прави възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Има си цяло ТР на ВКС по въпроса.
Производството по ЗОДОВ е гражданско, а не наказателно, поради което се прилага ГПК, а не НПК, затова се прави и разглежда възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Трябва да се прави разлика в приложимия закон.
Абсолютно потвърждавам, всичко излязло от НИП-а, когато започне да правораздава, прави копи пейст на касационна практика на килограм, която няма нищо общо с казуса по делото.
Ех, тая Европаа, само нея чакаме да ни реши собствените проблеми, щото нямаме капацитет. Всеки народ си заслужава съдбата и решаващ фактор за това е интелигентността и желанието да намираш отговори на поставените въпроси сам, а не при най-малката трудност да ходиш да се оплакваш на „големия батко“. По отношение на написаното, не съм убеден, че е работа на съда да преценява, каквато и да било „легитимна“ цел, щото едно време учехме, че законен и легитимен са различни неща, въпреки че понякога се използват погрешно като синоними. Думата, която следва да се използва, ако ще се правим на умни е… Покажи целия коментар »
В допълнение от английски, legal (легален) на български има две форми – законен и законов, които не са едно и също. Нагледен пример, че имаме хубав език, който е достатъчно развит и богат, за да може да отразява тънкостите в правото.
Legitimate e вече легитимен, която е отделна дума и с друго значение.
От написаното става ясно, че в първия случай сме в рамките на компетентността на съда с оглед контрола за законосъобразност, докато във втория, с легитимността, повече прилича на целесъобразност и не съм убеден, че може да е предмет на дело. Всичко това извън принцпите за свободната конкуренция и прочие.
Чудничко!
Мечтая си някога да станем европейци
Дали ще го доживея. Такива сме само на думи.
Категорично смятам, че е добре да се разпространи този анализ до максимален брой хора.
Би било добре.
Ако Европа не ни каже, закъсали сме. Но иначе много „разбирачи“ наши съграждани смятат, че е редно да излезем от ЕС, защото „нищо хубаво нямало там“. Е да, в посткомунистическа Русия ще си живуркаме супер – без право и европейски стандарт.
Много хора се чудят има ли полза от влизането ни в ЕС и аз смятам, че има. Питат ме Македонци и Турци да им кажа честно – как мисля, дали е по-изгодно или е по-неизгодно да сме в ЕС и отговорът ми винаги е, че е полезно да сме там. Да сме част от цивилизацията. А това, че сами се бутаме да сме низвергнати, да сме в ъгъла на Европа, да сме онези сиромаси, които миришат и нямат отношение към царския живот и Двореца – това е наше решение, не е решение на ЕС.
Има ли смисъл да обсъждаме тъпите и кухи опорки на партии, като АТАКА и сега Израждане, а ниякой други? Че плащаме много за членство в ЕС. Хайде една лека и бърза справка и ще видите, че плащаме за членство, но получаваме много повече под формата на фондове за помощи за пътища, саниране на многофамилни жилищни сгради, училища и физ. салони, какво ли още не.
Получаваш, ако слушаш и пееш в един глас с глобалистките елити, щото иначе като Орбан. Не знам колко хора са наястно, че крайната цел на ЕС наред с мир и тясно икономическо сътрудничество се създаване на „европейско самосъзнание“ за сметка на отслабване на националните държави. Лошото е, че може да свършим като СССР, Югославия или дори Римската империя – единици са тези, които се самоопределят така, защото са повярвали в идеята.
Идеята за единна, стабилна и силна Европа, която да е в състояние да защитава интересите си като цяло, е нещо много хубаво, но се оказва много ялова, много се пропука. За края на историята на знам, но скоро няма да дойде края на народността и на нацията, които май отново ще се наложи да ни спасяват.
Не мога да си обясня защо е цялата тази истерия срещу националното самосъзнание, освен че някои го възприемат като бомба със закъснител. За себе си лично предпочитам, ако ходя в Полша или Германия да видя нещо специфично за културата там, а не МакДоналдс на всеки ъгъл. Безогледната урбанизация и уднаквяването на вкусовете рано или късно се отразява върху всички сфери на живота и колкото и да се опитват да ги съхранят, стават ендемични видове – някое сбутано ресторантче с „китайска/индийска“ храна, която няма нищо общо с оригинала, а да не говорим за цялостната атмосфера. ЕС говори за „единство в многообразието“,… Покажи целия коментар »
Така ако можеше да се процедира и спрямо творческите професии, като Графичен дизайн, керамика, изобразително изкуство…
Супер анализ и вече се надявам да не ми се задават глупави въпроси в работата
Добре е да се знаят тия неща
По темата
-
От СЕС, та на ВАС или каква стана тя с минималните адвокатски хонорари
-
СЕС ни задължава да въведем ясни критерии и контрол при определянето на минималните адвокатски хонорари
-
ВАС отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.
-
ВАС окончателно отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.
Честно казано въпросите не са за Люксембург. Особено след вече налично негово „становище“. Няма никакъв смисъл. Недопустими са подобни задължителни минимални размери и толкоз. Съдът следва да взима предвид вече наличната практика по въпроса, колкото и нови противозаконни наредби в тази посока да приема ВАдвС.