Нови моменти в областта на семейното право в ЕС
На 1 август 2022 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, известен повече сред правната общност като Регламент Брюксел ІІ б или Brussels II ter Regulation. С него се отменя познатият ни прилаган години наред Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, и който беше известен като Регламент Брюксел ІІ а или Brussels II bis Regulation.
Новият регламент не изисква изменение на националното ни право (струва ми се може да се прилага и без изрична вътрешна уредба) и вероятно поради това неговото влизане в сила не беше особено отразено, още повече, че от приемането му през 2019 г. до влизането му в сила през 2022 г. измина значително време, през което еуфорията по направените изменения, предизвикала множество дискусии в европейската правна общност, премина. Измененията касаят предимно процесуалните правила за родителската отговорност, но са приети и съвсем нови разпоредби в областта на брачните отношения, които ще засегнат не само съдилищата, но и останалите държавни и местни органи. Целта на изложението не е академичен анализ на новите разпоредби, а накратко да информирам тези, които се интересуват, за новото в областта на семейното право в ЕС. А когато им се наложи да го прилагат, задължително следва да се запознаят с регламента, тъй като, както отбелязах, той не е транспониран в националното ни законодателство.
Съвсем нов момент, който новият регламент въвежда, е признаването на т.н. „частни“ разводи. Те не трябва да се бъркат с ползваното досега понятие за частни разводи, постановени предимно от религиозни организации, духовни съдилища (талач) в трети държави, за които няма спор, че не попадат в обхвата на правото на ЕС, тъй като не са постановени от съд или от държавен орган или под техен контрол (повече по тази тема виж в решение по дело С-372/16 на Съда на ЕС).
„Частните разводи“ в ЕС или наричаните още „разводи без участието на съд“, бяха възприети през последното десетилетие в редица държави в ЕС – Франция, Италия, Белгия, Испания и др., за да се разтоварят съдилища и за да се улесни и облекчи процедурата за съпрузите. Тези разводи се постановяват винаги от орган, овластен от държавата членка (често пъти това са нотариуси). Новият регламент урежда реда, по който такъв частен развод (ползваната в регламента терминология е „споразумение за развод“) се признава в друга държава членка (чл.65). Въпреки че не се изисква специална процедура за признаване и изпълнение на споразумение за развод в друга държава членка, чл.65 и сл. от Регламент (ЕС) 2019/1111 поставя условия, при които споразумението за развод да има силата на съдебно решение за развод: споразуменията за развод трябва да отговарят на изискванията на регламента, да са вписани/регистрирани от орган в държавата членка, който е компетентен по чл.3 от регламента и споразумението трябва да има задължителна правна сила в държавата по произход. Органите, които са компетентни да регистрират споразуменията за развод, са предварително обявени от държавите членки по произход и съобщени на Европейската комисия, съгласно чл.103 от Регламента. Т.е. органът в друга държава членка, пред когото такова споразумение за развод се представи за признаване и/или за изпълнение, може лесно и бързо да провери, дали споразумението е регистрирано от надлежен орган в държавата по произход. Предвидена е възможност страна да поиска издаване на удостоверение за споразумението в чл.66 от Регламента. Възможно е също да се откаже признаване или изпълнение на споразумение за развод, като условията за това са посочени в чл.68 от регламента, който в т.2 предвижда и по-големи рестрикции при признаване и изпълнение на споразумения по въпроси, свързани с родителската отговорност, т.е. споразумения, с които не само се прекратява бракът между съпрузите, но и се уреждат въпроси относно родителската отговорност за децата от брака.
Въпреки нарастващия брой държави членки, които са признали еднополовите бракове в националните си правни системи, и новият Регламент (ЕС) 2019/1111 продължава да не ги урежда, като на ниво ЕС все още липсва дефиниция на „брак“. Изглежда този въпрос продължава да е оставен на преценката на всяка държава членка и на вътрешното ѝ право, като впечатление все пак прави ползваната нова лексика в формулярите към новия регламент – ползва се полово неутралната дума съпруг (spouse), вместо ползваните досега в Регламент (ЕО) № 2201/2003 husband-wife за съпруг-съпруга. Няма основание да считаме, че еднополовите бракове са изключени от обхвата на регламента, като вероятно Съдът на ЕС ще има възможност да тълкува този въпрос.
Други важни изменения в новия регламент касаят най-добрия интерес на детето, режима на отвличане на деца и взаимодействието между централните органи и съдилищата. И новият регламент не дефинира „най-добрия интерес на детето“, но посочва насоките за тълкуването му към общи за държавите членки правни източници – чл.24 от Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето (съображение 19). Обикновено сме свикнали да свързваме принципа за „най-добрия интерес на детето“ с решаването на материалноправни въпроси – свързани с родителската отговорност, режима на лични контакти, връщането на дете при международно отвличане. В новия регламент принципът е свързан и с решаването на процесуални въпроси. „Най-добрият интерес на детето“ има решаващо значение при определяне на компетентността на съда, при решаване на въпроса за обявяване на решението за връщане на дете по дело за международно отвличане или задържане за предварително изпълняемо. Предстои развитие на процесуалните норми на семейното право в Съюза в контекста на утвърждаване на правата и благосъстоянието на децата, чийто най-добър интерес е изведен като водещ принцип в работата на националния съд.
Този принцип следва да води съда и когато решава дали да насочи страните по дело за международно отвличане или задържане към медиация или други алтернативни способи за разрешаване на спорове (чл.25). В този смисъл регламентът признава, че има дела за отвличане или задържане на деца, при които алтернативните способи за решаване на спорове не са подходящи. Изрично в съображение 43 се посочва, че във всички случаи, свързани с деца, съдилищата следва да обмислят възможността за постигане на разрешаване на споровете чрез медиация или други подходящи способи с помощта, когато е уместно, на съществуващите мрежи и подпомагащи структури за медиация при трансгранични спорове за родителска отговорност, но тези усилия не следва да водят до необосновано удължаване на производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. Възможно е медиацията невинаги да е подходяща, особено в случаите на домашно насилие. В същото съображение е посочено, че държавите членки следва да обмислят възможността да разрешат на съда, сезиран с искане за връщане на дете по Хагската конвенция от 1980 г., да може да упражнява и компетентност по въпроси, свързани с родителската отговорност, в случай че родителите постигнат споразумение. Т.е. регламентът препоръчва на държавите да разрешат на съда, компетентен да разгледа искането за връщане на дете, да може и да одобри споразумение досежно родителската отговорност, ако в хода на производството за връщане на дете, родителите постигнат такова споразумение. Нашият законодател не е възприел тази препоръка.
Предвидено е също, в чл.27 т.5 и съображение 46, че в производството по връщане на дете съдът може да наложи и временни, вкл. охранителни мерки, за да бъде защитено детето от сериозна опасност от физическо или психологическо увреждане вследствие на връщането. Посочено е, че при необходимост съдът, сезиран с производството за връщане на дете по Хагската конвенция от 1980 г., следва да проведе консултации със съда или компетентните органи на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето със съдействието на централните органи или на свързаните в мрежа съдии, по специално в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и международната Хагска съдебна мрежа. Тези временни, включително охранителни мерки следва да се признават и изпълняват във всички останали държави членки, вкл. държавите членки, които са компетентни съгласно този регламент, докато компетентният съд на такава държава членка постанови мерки, каквито счита за подходящи. Такива мерки могат да включват детето да продължи да пребивава при лицето, което преимуществено се грижи за него, или по какъв начин следва да се осъществява контакт с детето след връщането, докато съдът по обичайното местопребиваване на детето предприеме мерки, които счита за подходящи.
В чл.27 т.6 и съображение 47 е посочено, че решението, с което се постановява връщане на дете, следва да може да бъде обявено за временно подлежащо на изпълнение, независимо дали се обжалва, когато връщането на детето преди постановяването на решението по обжалването се налага поради висшия интерес на детето. Нека да напомня, че нашата държава е възприела принципа на концентрирана компетентност по този вид дела, като съобразно правилата на ГПК Софийският градски съд, като първоинстанционен съд, и съответно Софийският апелативен съд, като въззивен съд, са единствено компетентни да разглеждат производства за връщане на дете по Хагската конвенция от 1980 г. Производството е двуинстанционно, като касационна инстанция не е предвидена. Целта е решаването на въпроса за връщане на дете да приключи възможно най-бързо. За да осигури още по-голяма експедитивност на това производство, новият регламент (в чл.24 и съответно съображение 42) е предвидил изискването съдилищата на всяка инстанция да постановят решението си за връщане в рамките на 6 седмици, освен когато това е невъзможно поради извънредни обстоятелства. Изрично е посочено, че използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове не може да се счита за извънредно обстоятелство, обосноваващо надхвърляне на предвидения срок. За първоинстанционния съд, т.е. за СГС, шестседмичният срок започва да тече в момента на сезиране на съда, а за въззивния САС – от момента на получаване на делото и въззивната жалба. Изпълнението на решението също следва да се случи в рамките на шест седмици от образуване на изпълнителното производство, съгласно чл.28 т.2.
За разлика от стария Регламент (ЕО) № 2201/2003, новият Регламент (ЕС) 2019/1111 в чл.21 изрично урежда правото на детето да изрази мнение. Регламентът продължава да не урежда унифицирана процедура за изслушване на детето от съда, както и не урежда каква е минималната възраст, при която дете може да бъде изслушано. Как ще гарантират това право е оставено на националните съдилища да преценят. Минималната възраст за изслушване на дете в различните държави е различна, някои държави дори не са предвидили минималната възраст, а е оставено на съда да прецени кога едно дете е способно да формира свое мнение и да може ефективно да го изрази. Регламентът дава свобода досежно органа, който изслушва детето – то може да се яви лично в съда да бъде изслушано, но може да бъде изслушано и чрез представител или подходящ орган, като например социален работник или психолог. Посочено е, че съдът отдава дължимото значение на мнението на детето в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост. Фактът, че на детето не е била предоставена възможност да изрази своето мнение, може да бъде основание за отказ на признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, освен когато предмет на производството е било единствено имуществото на детето или са били налице сериозни основания като например спешността на случая (чл.39 т.2). Неосигуряване на възможност на детето да изрази своето мнение е основание за отказ да се признае и /или изпълни и автентичен акт или споразумение (чл.68 т.3). И в тази насока следва да се преосмисли практиката на съда по споразумения за прекратяване на брака, в които са включени и въпроси относно родителската отговорност и режима на контакти, да не се изслушва детето, тъй като, наред с друго, това поставя под риск такива споразумения да не бъдат признати и изпълнени в други държави членки. Регламентът допуска детето да бъде изслушано и чрез видеоконференция, в случай че не е възможно лично явяване, освен ако поради особените обстоятелства на случая използването на такава технология не би било подходящо за провеждането на справедлив процес (съображение 53).
Новият Регламент (ЕС) 2019/1111 изцяло отменя екзекватурата на решенията, свързани с родителската отговорност. Те са директно изпълняеми в държавите членки, съгласно чл.34, вкл. и в частта на допуснато от съда предварително изпълнение на решението досежно личните контакти между родител-дете. Уредени са хипотезите за спиране на изпълнението и за отказ на изпълнение в чл.56 – чл.63, като с това на практика се прави опит да се хармонизира изпълнителното производство на територията на ЕС досежно решенията, свързани с родителската отговорност.
Нов момент в регламента е и чл.10, даващ възможност за избор на съд (при определени условия и ако е в интерес на детето). За първи път в чл.16 са въведени инцидентните искове – например при спор за наследство с участие на дете е необходимо на детето да се определи законен представител, който да го представлява в това производство – съдът, който разглежда този спор следва да може да определи кой да представлява детето в производството, независимо че тази държава членка може да не компетентна по въпросите свързани с родителската отговорност по регламента (повече виж в съображение 32 и 33). В чл.42 е въведена новата категорията на привилегированите решения, чието признаване и изпълнение в рамките на Съюза е улеснено – решения, с които се предоставя право на лични отношения с детето и решения относно право на упражняване на родителски права, от които следва връщането на дете.
Новият Регламент (ЕС) 2019/1111 въвежда новости в съществуващата в Съюза уредба на съпружеските отношения, родителската отговорност и международните отвличания на деца, като цели да я направи по-ефективна и адекватна, да защити интереса на децата, да запази националните интереси, но и да хармонизира процесуалните правила на държавите членки, като същевременно засили взаимното доверие между техните съдебните системи. Регламентът има широко приложение, засяга много сфери на правото, касае не само съдилищата, които разглеждат брачни дела и производства за международно отвличане на деца, но може да бъде приложим по всяко дело с участието на дете (по повод инцидентните искове). Той има по-широк обхват от отменения Регламент (ЕО) № 2201/2003, вкл. в частта признаване и изпълнение на решения и документи, и затова трябва да се познава по-добре и от по-широк кръг професионалисти. Регламентът не е транспониран в националното ни право и няма вътрешна норма, която да ни подсети за неговото приложение, но поне там, където се споменава Регламент (ЕО) № 2201/2003, като напр. в чл.621 ал.2 от ГПК, следва да имаме предвид, че той е отменен и от 1 август 2022 г. се прилага новият Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца.
39
Коментирайте
здраво свима, овде сам да поделим мало сведочанства. Моје име је Наоми Самуел, имам 40 година, удала сам се са 31, имам само једно дете и живела сам срећно до краја живота. После годину дана брака мој муж је постао тако чудан и не разумем баш шта се дешава, он је препун од куће до друге жене, толико га волим да и не сањам да ћу га изгубити, дајем све од себе да будем сигуран муж ми се враћа, али све без помоћи, плачући и плачући тражећи помоћ, причала сам о томе са његовом породицом али нисам добила одговор. Тако… Покажи целия коментар »
I really like this, clean minimal, responsive just what i was looking for, cheers mate
Mykplan
Excellent explanations and pleasant passages to get information related to the topic of my presentation, which I will give in college run 3
ADP Retirement Services helps you retire safely and comfortably. ADP’s Plan Resource Center is an administration resource. If your company has a relationship with ADP, you may be eligible to enrol immediately.
The EU Law Live blog will cover developments in trade, competition, tax, tech, amazon listing copywriting , among others, when such events have broader implications that are important across the spectrum of society. In the same way that Despite our Differences paved the way in focusing on the constitutional developments of interest for all EU lawyers, the EU Law Live blog will also cover events in specialized fields that deserve attention from the wider public.
These judgments, whether the parents actually filled out the criminal record, or if they are together, should be made by a qualified court, not by a notary! flagle
Great article! I realized these are my favorite kinds of GI articles. Enough news and reviews, more stuff like this! Let the writers get creative!
КАКВОТО И ДА СЕ ПРОМЕНЯ ,ЗНАЙТЕ,ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА РАЗРУШАВАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО И СЕМЕЙСТВОТО!
тоя Евросъюз все повече се превръща в нео-СССР. в Страната на съветите органът, който регистрира браковете, регистрира и разводите по взаимно съгласие. на съд се ходи само при липса на съгласие и/или при неплащане на издръжка. с което, внезапно, съдилищата са разтоварени и разводите достъпни за широките народни маси. което от своя страна води до разводи за щяло и нещяло, и до общосъюзно рушене на институцията на брака.
да ни е честит Брюкселския СССР!
Разводи за щяло и нещяло а? Е братко,ето инфо от кухнята: всяко „нещяло“,рано или късно (и колкото по-късно ,по-зле) става „щяло“ ,само тогава носи други последици,какъв е смисъла родители които не могат да се гледат и си изневеряват ежеминутно (защото отдавна всичко е приключило) да седят заедно само заради,видиш ли, детето/децата….Ако искат развод,по-добре им го дайте и всеки да продължи иначе ще запълните крими -хрониката на вестниците
Тези преценки – дали родителите наистина ще запълнят кримихриниките, в случай че са заедно, трябва да се направят от съд с необходимата квалификация, а не от нотариус и да има последици от това тяхно решение и за двамата, които да са по- тежки от това да потърпят малко в семейството и да се въздържат. С това да се угоди на родителите да могат да си го мушкат където си искат няма да се намали криминалната хроника – а напротив. Историята показва, че по- старото поколение, когато хората не са си позволявали да искат на всяка цена и са се съобразявали… Покажи целия коментар »
Пълна перверзия – защо някой от продажните съдии, услужливо прокарвайки медитацията и улесняването на процедурите по прекратяване на традиционния брак не обясни как най- добрият интерес на детето е съвместим с живот без родители, или с мащеха и втори баща, или в семейство само с бащи? След прекрасната дефиниция за „интерес на детето“ всъщност се оказва, че никой не мисли, колко деца остават без един родител, защото вече няма помирително заседание или как наистина се отразява на психиката на детето да живее с два мъжки модела на поведение или два женски … И същото това дете с „гарантирани интереси“ да… Покажи целия коментар »
Олелее- шашнах се… Какви “частни разводи“, алооо- доколкото ми е известно, всички ЕС държави са СЕКУЛАРНИ и във всички тях гражданският брак е единственият ЗАКОНЕН брак- религиозният брак, сключен в тях, НЯМА правно значение. Тогава за какви “частни разводи“ може изобщо да иде реч…При наличие на твърдо решение за разтрогване на еднополов брак, не е задължително при него да има осиновени деца… Както и да е -ако имам подобен казус, на секундата го превърлям на колега, занимаваща се с глбти, това е.
Признаването на частните разводи у нас би било много добро решение.
Естествено! Гледай практиката в другите държави.
Тази женица от Разград си беше доста неадекватна и като зам . Министър на Христо Иванов . Тя е виден предствител на ССБ и следователно пропагандира идеите как по- лесно да се разруши семейството . Но може ли да обясни как се прехвърли от Разград в СГС . Явно има специал и разпоредби за разгрдските “топ юристи” . За тях само и единствено е предвидена восочайша кариера без никакво покритие – юридическо , политическо само по рождение. Примерите са емблематични – тази госпожа, Надеждата Йорданова , чичо Наско Атансов (милциинер, прокурор , разузнавач:))) политик :)) ) …космонавт :))) е тези… Покажи целия коментар »
Семейството ако е тръгнало да се разрушава, няма нужда от пропаганда.
Определено добри практики в ЕС
Безспорно. Тепърва има да се учим.
Добри неща за въвеждане тук
Ако се въведе на практика това с нотариусите, май ще е по-добре да премахнем института на брака въобще, щото както е тръгнало, личният характер на „доброволния съюз между мъж и жена“ се превръща е чиста проба сделка с подчертано имуществен характер. Защо просто не развият уредбата на „фактическото съжителство“ и не заимстват направо от придобивната давност (добросъвестна и недобросъвестна) във вещното право – определен брой години съжителстване и хоп вече си правно обвръзан. Естествено не пречи да се сключи и сделчица за имуществто примерно, желаещи да бъдат „шугър“ майки/бащи и деца бол. Недейте разваля и малкото личен елемент останал в… Покажи целия коментар »
Съгласен
Човек уважавам те,заради позицията ти,но съм категорично против съвместното съжителство,без официален брак да води до правно обвързване след период от време,смисъла на съжителството без брак е точно ЛИПСАТА МУ и съответно липсата на ограниченията които ти поставя при развод т.е. делене на имущество и т.н.,ако знаеш какво съм виждал като лична охрана в отношенията м/у половинки дори без брак през последните няколко години шапката ще ти падне (не се заяждам само казвам),оставете съжителството такова каквото е ,по-добре деца,без баща например,отколкото с родител в затвора след убийство при битов скандал да речем….Мислете иначе принцпино подкрепям тезата ти
И аз съм против, коментарът съдържа немалка доза ирония. Ако ще се жениш, си носиш последствията от това, ако не – не. Много ме дразнят половинчати работи в правото, които са създадени по външен натиск с цел да угодим на някого, ама без мисъл, а ей така, щото е „модерно“. Всяка разпоредба, очертаваща българската национална правна идентичност трябва да се защитава, а не да го караме през просото с „транспониране на регламенти“. Даже грешката в изказа показва липсата на воля у автора, представител на съдебната власт да защитава особеностите на ценностната ни система. Като нищо ще се намери някой на… Покажи целия коментар »
Човече прав си сега по-добре прочетох коментара ти,извинявай ако съм те засегнал с нещо. Истината е че …след мисиите ми в Афганистан и идиотщините дето видях комбинирано с тия тука впоследствие,изобщо промениха мнението ми за брака като такъв (и не към по-добро).Както и да е за съжаление не решават важните въпроси за децата,ако стигнем дотам да се отвлича дете има специална тактика на връщане ,след като се установи истинската причина за отвличането-може и да са пари,да знам колко глупаво звучи родител да отвлече детето си за пари,но у нас има всичко бил съм на такъв случай и то скоро,а ченгенцата… Покажи целия коментар »
На съдийката НЕ й е много ясно Правото на ЕС. Да внимава, че Европейската комисия да не ни спретне едно производство за отговорност.
Запознат съм с регламента и не видях проблем в написаното, може ли да сте по-конкретен
Медиацията медиационна – дело на всеки… Не в някои, а в 95% от случаите тя не се явява подходящ способ при толкова обтегнати отношения, довели до отвличане на детето. За какво доверие межди страните можем да говорим, а споразумение без доверие не може да има, когато единия е отвлякъл детето/ децата
Колко процедури по медиация по темата сте провели ,че имате такива наблюдения ?
Въпросът тук е, не колко процедури по медиация е провел колегата, а колко пари плащат Америка за България и другите НПО-та, за да наложат тези процедури КАТО ПРИЕМЛИВА алтернатива на по- тежките процедури за развод, които обаче в действителност гарантират правата на децата и жените. Да, защото както и да се опитват за дефинират „най- добрият интерес“ на детето то без майка и баща, мъж и жена, живеещи в семейство с полово разпределени е ролите е обречено да бъде вечен клиент на психолозите на същите тези НПО-та.
„Регламентът не е транспониран в националното ни право и няма вътрешна норма, която да ни подсети за неговото приложение..“
Откога пък регламентите трябва да се транспортират?! Проф. Семов няма да е доволен, още повече от думата „подсети“. Не знаех, че това е смисълът на интегрирането на европейските норми у нас – да ни напомнят, че има и ЕС.
Не трябва и статията започва с това, че той има директен ефект, но за част от нормите се изискват съответни промени с оглед въобще да се прилагат или да се прилагат ефективно. Как например ще има частни разводи, като не е уредена процедура?
Нотариусите доста време лобираха за тях, но не знам защо не им се получи. Особено за брак, от който няма деца, са изключително подходящи. Много ми е интересно какви възражения има срещу това
При положение, че споразуменията се изготвят от адвокатите на страните и касаят единствено имуществени отношения между съпрузите, да се ходи на съд е безсмислено, но по спомен, опасенията бяха именно за родителските отношения.
„Новият регламент не изисква изменение на националното ни право (струва ми се може да се прилага и без изрична вътрешна уредба“ – това какво е? Струва ми се или само така изглежда?
Регламентът може да се прилага сам за себе си по принцип.
„Регламентът не е транспониран в националното ни право …“
Откога пък се използва терминът „транспониран“, когато говорим за регламент, за директивите ясно. Да беше използвала поне имплементирам, демек внедрявам, реализирам, защото е по-ясно.
Дребнавщинка 🙂
Да го беше написал по-добре….
Когато говорим за право, изказът от основно значение, дребно еднро, ако приемаш работата си на сериозно, няма да допускаш такива лаишки грешки. Приемам, написала го жената, разбираемо, хубаво повдига въпроса, но все пак статията я четат юристи, а не само граждани с активна позиция. Свободата на словото носи своите рискове.
здраво пријатељу. Била сам повређена и сломљена срца када се десио велики проблем између мене и мог мужа пре седам месеци у мом браку. толико страшно да је случај однео на суд за развод. рекао је да више никада не жели да остане са мном и да ме више не воли. Па се спаковао из куће и натерао мене и моју децу на тешке болове. Покушавао сам на све могуће начине да га вратим, после много мољења, али безуспешно. и потврдио је да је донео одлуку и да више никада не жели да ме види. Тако сам једне вечери, враћајући… Покажи целия коментар »