към оригиналната статия

Административният съд връща втори път Киркова начело на образованието

Марица 2 август 2022 1

„Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая не се преследва целта, заложена от законодателя, а други цели, които са незаконосъобразни“, заявяват магистратите относно уволнението

Със свое решение от днес Административният съд в Пловдив отменя заповедта на министъра на образованието и науката, с която през април бе уволнена шефката на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова.

Първоначално Киркова бе освободена дисциплинарно на 5 юли миналата година по времето на служебния кабинет след поголовни проверки в регионалните управления на образованието в страната. Тя оспорва и през октомври 2021 г. Административният съд се произнесе в нейна полза. В последствие ВАС потвърди решението на първата инстанция.

Киркова бе възстановена на длъжността началник на РУО-Пловдив на 28 април тази година, като с нова заповед на министъра бе освободена пак – от следващия ден. Мотивът бе, че не притежава нужните за поста дигитални компетенции.

След повторното оспорване решението на Административния съд от днес гласи:

„Съдът намира, че процесният административен акт е издаден при липса на предпоставките на посоченото в него правно основание – чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и в противоречие с целта на закона. Освен това актът – предмет на съдебния контрол за законосъобразност, е постановен в нарушение на основни принципи в административния процес, установени в чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на законност, истинност и служебно начало.

В чл. 107, ал. 1 ЗДСл изрично и изчерпателно са посочени основанията при които органът по назначаването прекратява служебното правоотношение едностранно без предизвестие. Такова основание според т. 5 е обективната невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съдът намира че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието „обективна невъзможност“, прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1) Да е създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Тоест „обективната невъзможност“ следва да е поставена извън волята и действията на административния орган, респ. същата да се налага като резултат от субективното поведение на служителя; състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими.

В случая съдът намира, че посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Липсата на документи за изброените в представената длъжностна характеристика за длъжността от 2021 г. (Обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност, познава и прилага правилата за информационна сигурност в РУО. Създаване на цифрово съдържание – текст, таблици, изображения (word, ехсе1), обработка и редактиране на съдържание. Умения за работа с електронно подписани документи; със служебната електронна поща и деловодната система на РУО. Работа с правни информационни системи н системите за електронно управление. Работа с презентационен софтуер (Power Point), визуализиране на текст, графика, анимация, аудио, видео и други. Търсене на информация онлайн чрез търсачки, като познава и прилага правилата за сигурност в тази област.) e ирелевантна към преценката за наличието на такива знания и умения у жалбоподателката К..

На първо място не е ясно каква точно е връзката между посоченото в оспорената заповед решение / 357/2017 г. на Министерски съвет и длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката К. длъжност относно изискванията за допълнителна квалификация. Твърденията на ответника за завишените изисквания за заемане на длъжността „началник на РУО“ във връзка е електронния документооборот и Закона за електронното управление, по никой начин не обосновават обективна невъзможност на жалбоподателката да изпълнява задълженията си, тъй като не въвеждат нормативно променени изисквания за заемане на длъжността.

Нещо повече, посоченото в заповедта като основание изменение на чл.15 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, с което се създава ал.2 относно изискванията за дигитална компетентност, касае именно условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Поради това проверката на дигитална компетентост /знания и умения/ представлява част от установяване и проверка при извършването на ежегодното оценяване на служителя, а не опира до наличието на документи, удостоверяващи наличието на такива знания, тъй като дигиталната компетентност на служителя се отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и прилага при изпълнение на своите задължения. Изискването за дигитална компетентност е регламентирано в показателите за оценка, уреждащи необходимите компетентности на държавния служител, съгласно цитираната промяна в чл.15, ал.2 от Наредбата, и в които са включени също управленска компетентност, ориентация към резултати, умения за работа в екип и комуникативна компетентност. Това са такива компетентности, които не подлежат на установяване единствено и само с документи за придобита квалификация, а могат да се установяват на база постигнатите от държавния служител резултати при изпълнение на възложените му функции. Самият орган в заповедта си е посочил, че се касае за „притежаване на специфични знания и умения за работа със съществуващата технологична инфраструктура“, както и за „умения за работа с цифрови технологии“.

Никъде в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не може да се справя с някое от посочените в длъжностната характеристика изисквания, касаещи дигиталната компетентност. В същото време от жалбоподателката са представени с жалбата доказателства относно приемането на вътрешни правила за документооборота и информационно – деловодната дейност, както и въвеждането на системата за управление на документооборота и работния поток Еventis R7, както и правила за приемане е изпращане на документи и съобщения чрез Системата за сигурно електронно връчване, заповед № РД-01-420 от 16.04.2021 г. на началника на РУО – Пловдив И.К. за въвеждане на промени в Системата за финансово управление и контрол на РУО – Пловдив. Всички те доказват, че като началник на РУО – Пловдив жалбоподателката е организирала и ръководела дейността по осигуряване на дигиталното управление, защита на лични данни на повереното й учреждение, провеждала е видеоконферентни връзки, а от годишната й оценка за 2020 г. става ясно, че е осигурено безпоблемно обучене на учениците от разстояние в електронна среда, предвид специфичната ситуация с Ковид – 19.

Нещо повече, от приложените по делото от проведени годишни атестации на жалбоподателката за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е видно, че изпълнението на служебните задължения е оценено от органа по назначаването с най-висок резултат, а именно „Изпълнението надвишава изискванията“. Прави също впечатление, че длъжностните характеристики за длъжността „началник на РУО“ за 2020г. /л.723/ и 2021г./л.646/ включват абсолютно едни и същи изисквания по отношение на дигиталните компетентности, което отново доказва, че посочените в процесната заповед нови изисквания не са нови. Освен това се предполага, че при оценяването на държавния служител, тези дигитални компетентности са били взети под внимание от органа по оценяването/ назначаването с атестацията за 2020 г., тъй като предвид предходното уволнение на служителката, атестация не е била извършвана.

По делото с жалбата са представени и доказателства за това, че за периода 2016 г. – 2018 г. жалбоподателката е участвала в няколко различни обучения, както са представени и дипломи за завършено висше образование – магистърска степен по специалност „Индустриален мениджмънт“ с придобита квалификация „инженер – мениджър“, която сама по себе си предполага високи знания в областта на информационните технологии; допълнителна професионална подготовка „Професионална педагогика“; диплома за завършено висше образование по специалност „Счетоводство и анализ“, удостоверение за професионална квалификация по „Туризъм“.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като реално липсва годно фактическо основание. Изложеното като основание, на първо място е твърде субективно, липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствал качеството и сроковете и на кои спешни и неотложни задачи.

В допълнение следва да се посочи, че в деня 28.04.2022 г., от който е възстановена и допусната на работа следствие на отменена с влязло в законна сила съдебно решение предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, на жалбоподателката й е връчена процесната заповед за прекратяване служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл. Фактът, че още на същия ден, от който е възстановена на работа, е издаден процесният акт, липсата на фактически основания за прекратяване служебното правоотношение, сочи на тенденциозност и с цел освобождаване жалбоподателката от заеманата длъжност.

Посоченото обуславя извод, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 6 от АПК. Заповедта № РД-10-493 от 27.04.2022 г за възстановяване и допускане на работа на И.К., считано от 28.04.2022 г., на която дата е издадена и процесната заповед. Действията на административния орган, по възстановяване и допускане на работа и издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на в един и същи ден – 28.04.20212г не могат да се разглеждат изолирано и независимо от факта на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение и подаденото на 27.04.2022 г. заявление за възстановяване на заеманата от нея длъжност. При проследяване на фактите в хронологичен ред, се установява, че в рамките на един ден органът по назначаването допуска до работа жалбоподателката и същевременно издава и връчва процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Поредицата от действия очевидно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а освобождаване на конкретен служител, в случая жалбоподателката от заеманата длъжност. Оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта.

Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая, не се преследва целта, заложена от законодателя, а други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Възстановяването и допускането до работа и прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл в рамките на един ден сочи на действия на органа, които са упражнени превратно. Предоставената от закона възможност да се прекрати служебното правоотношение поради обективни причини трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Предвид изложеното, съдът намира правомощията на органа по назначаването за упражнени превратно с оглед заобикаляне законовите последици от отмяната на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. с влязло в сила съдебно решение и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност. Проверката за законосъобразност на административния акт, освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона.

По тези съображения като издадена в нарушение на материалния закон и при превратно упражняване на властнически правомощия е незаконосъобразна и следва да се отмени.“

По силата на решението на Административния съд МОН трябва да плати и разноските по дебото в размер на 1000 лева.

Киркова: Истината винаги е само една!

„С поредна огромна благодарност към българския съд, към Бог, към семейството ми, към адвоката ми, към приятелите ми, към всички /не/познати, които ме подкрепиха и ме подкрепят! – написа на стената си във Фейсбук Иванка Киркова. – „Умът е градина, в която волята е господар!“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Марица