Младо момиче от бедно семейство, от малък провинциален град, за което насилието – физическо и емоционално, е нещо нормално. Дете от институция за лишени от родителска грижа. Завърнала се от чужбина жена, принудена да проституира. Мъж на средна възраст, от бедно семейство, без образование който търси да спечели добри и бързи пари и е готов да замине в чужбина.

Това са профилите на жертвите от България на двата основни типа трафик на хора – с цел сексуална и работна експлоатация. Липсата на резултати в справянето с престъплението, което годишно носи милиарди на организираната престъпност в световен мащаб, отрежда на България място на една от двете основни държави на произход на жертви на трафик (няма друга държава от Европейския съюз с такъв „принос“, единствената друга европейска страна е Сърбия).

България е и трайно сред петте държави, от които се извеждат жени и деца с цел сексуална експлоатация, както и мъже с цел трудова експлоатация.

Ситуацията през последните години, липсата на достатъчно разследвания срещу трафиканти, както и ниските присъди, които получават, тези срещу които е внесен обвинителен акт, са сред причините Държавния департамент на САЩ да съобщи, че поставя България под специално наблюдение заради „липсата на сериозно отношение на властите към трафика на хора““Правителството на България не отговаря напълно на минималните стандарти за премахване на трафика на хора, въпреки че полага усилия за това“, е записано в доклада на Държавния департамент представен преди дни. Страната е заплашена от включването и в черен списък, защото не са отчетени подобрения в отношението към жертвите на трафик. Държавният департамент на САЩ има четири категории – зелена, жълта, оранжева и червена. През 2021 година България и Сърбия са преместени в оранжевата категория. Следващата мярка е включването в черен списък. (Какво констатира доклада малко по-надолу в текста)

Политическата нестабилност през последните две години се е отразила и на тази сфера. Основният орган в държавата, определен да води политиките по превенция, борба с трафика на хора и грижа за реинтеграция и за жертвите – Националната комисия, е оставена без главен секретар от 2020 г. (тя се председателства от определен вицепремиер. В правителството на Кирил Петков това беше Калина Константинова), но комисията разполага с минимален брой хора, които да работят.

Финансирането ѝ, както и отделните политики, също не е актуализирано през годините. На практика основните дейности по превенция и грижа за жертвите се оставени на неправителствения сектор. Пандемията и наложените противоепидемични мерки са се отразили от една страна на създаването на вътрешен трафик – жени, които са били принудени да проституират в чужбина, са се завърнали в страната, където отново предоставят сексуални услуги.

От друга – разследващите органи не са имали ресурс да насочат усилия към разкриването на трафика, заради пандемията. А заради сложността на престъплението, прокуратурата много често предлага споразумение, заради което присъдите са условни и с малки наказания.

По неофициална информация МВР наблюдава няколкостотин организирани групи, но заради намалял и международен натиск, по тях не се действа. Освен това наблюдатели споделят, че много често разследванията са насочени към по-ниските нива на организираните групи. Друг проблем, който се отличава при липсата на разкриваемост, е при трафика на деца и фактът, че в него много често са замесени родителите и близките им.Това са част от обясненията, които представители на комисията и на неправителствения сектор дадоха пред „Дневник“ за ситуацията с трафика на хора. Един от изводите им е, че има разпознаваемост за проблема, но на практика липсва политическа воля.

Проблем и липса на конкретни данни има и при ситуацията с децата, настанени в различни институции, от които много често също се интересуват трафикантите – за да ги изведат и да ги принудят да проституират.

Сред тенденциите за тази година е, че заради бежанската вълна от Украйна, голяма част от жените са потенциални жертви на трафик с цел трудова експлоатация.

Каква е ситуацията?

Статистиката за това колко са жертвите на трафик не може да даде докрай ясна картина какво е положението. Според данните на Националната комисия за борба с трафика на хора за 2021 година са идентифицирани 388 души жертви на трафик – сред тях 324 жени, 64 мъже, като в секс трафик са били въвлечени 251 души, а 68 – в трудова експлоатация.

„Тези данни включват данни с натрупване – новообразувани досъдебни производства, но и такива от предходни години“, коментира пред „Дневник“ старши експерта от комисията Ернеста Русева – Христова.

Именно като ненадеждни определят данните и от Държавния департамент на САЩ като според тях фактът, че те са с натрупване затруднява създаването на точна картина на ситуацията и справянето с проблема.

Така голяма част от жертвите остават неидентифицирани, което се дължи и на използването само на съдебната статистика, която е консервативна, коментира пред „Дневник“ Камелия Димитрова от фондация „Дигнита“. Тя беше секретар на комисията в периода 2015 -2019 година, но от няколко години се занимава с темата през фондацията.

По думите на Ернеста Русева – Христова от следващата година ще бъде променен начинът, по който статистиката се прави и ще бъдат включвани само жертвите от новообразуваните досъдебни производства.

В сянката на статистиката остават децата, жертви на трафик. В критиките си докладът на външното министерство на САЩ обръща специално внимание, че от данните от България не се разбира дали властите са помогнали на 42 идентифицирани жертви на трафик.

По данни на неправителствения сектор, делът на деца, които са експлоатирани за работа (джебчийство, просия) или проституиране е между 10% и 15 % от общия брой жертви.Но е възможно да става въпрос и за много повече неидентифицирани потърпевши.Как и накъде?

От България жертви на трафик с цел сексуални услуги в посока към държавите, в които проституцията е легализирана (основно Холандия, Германия Швейцария) стават млади момичета от бедни населени места, които имат история на насилие в семейството си. Най-често те са примамени през „схема на lover boy“ – мъж, който им обещава сигурност и любов.

Впоследствие той става техен сутеньор, започва да ги манипулира и заплашва, за да ги държи в зависимост. В последните години се наблюдава, че жените забременяват в такива връзки и децата стават също лост за манипулация.

Основно мъже на средна възраст биват прехвърляни към европейски държави с цел трудова експлоатация. Голям дял на такива жертви има от Северозападна България – най-бедният район на Европейския съюз. Основният метод за включването на тези хора е през мъж от общността, на който всички имат доверие.Той обещава бързи пари срещу сезонна работа в земеделието и строителството. Понякога методът за набиране е чрез фалшиви обяви в интернет, където се описват различни форми на заетост, като те може да не са фиктивни, а напълно реални, но условията на труд са несъответстващи на обещаното. Напоследък се наблюдава и тенденция хората да бъдат включвани в легални бизнеси, но при много лоши условия на труд, като често лостът за манипулация е отнемане на личните документи и заплахи.

Причините хората да бъдат въвлечени в трафик с цел сексуална или трудова експлоатация са:

  • бедността
  • социалното изключване
  • дискриминацията спрямо етническите малцинства
  • стереотипно отношение към ролите на жените и момичетата.

Какво пречи?

Комисията работи основни по програми за превенция, координира работата на няколко кризисна центъра в София, Пловдив и Варна. Но дейността ѝ е затруднена от липсата на достатъчно експерти, както и на добро финансиране и обезпечаване на услугите, коментира Русева – Христова.

„Това, което не се случва през последните години, е че комисията загуби своята водеща роля като двигател на политиките. Това се потвърждава и се забелязва от едно трайно недофинансиране на самата комисия и на този сектор. Това се забелязва и от нашите международни партньори. Похвално е, че тя продължава да изпълнява дейности по превенция и да изпълнява мерки по закрила по конкретни случаи“, казва и Камелия Димитрова.За нея съществен проблем е, че държавните институции се активират по разяснителни и информационни кампании, насочени към широката общественост, а не към рисковите групи.Камелия Димитрова,

фондация „Дигнита“

„На първо време трябва да се работи с деца в риск, но те не са децата, които посещават учебните заведения, а са тези, които отпадат от системата“, коментира още Димитрова.

Защо присъдите са ниски?

Статистиката за 2021 година според Националния статистически институт (НСИ) показва, че на съд за трафик на хора са били предадени 21 души, от които ефективно осъдени са били шестима, а 15 са получили условни присъди.

„Този изход от делата няма желания възпиращ ефект за трафикантите и няма мотивиращ ефект за жертвите, които следва да участват в разкриването на престъплението. Сред причините за този резултат е, че тъй като разследванията разкриват ниските нива на престъпните мрежи, голяма част от тях не са имали предишни криминални прояви и това води до условно осъждане“, коментира Димитрова.

За тези разследвания беше отговорна закритата специализирана прокуратура. Но когато не става въпрос за организирана престъпна група, полицейският орган, който разследва, не е Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), a районното полицейско управление. В него служителите много често нямат опит с разследването на подобно сложно престъпление. При липса на организирана престъпна група компетентна е и районната прокуратура.

Камелия Димитрова,

фондация „Дигнита“

С оглед предстоящите извънредни парламентарни избори кризата в сектора ще продължи. Ефектът от евентуалното включване на България в черния списък освен репутационен, е възможно да донесе и реални последици като спиране на финансиране към България за решаването на проблема.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar