Ново тълкувателно дело
ВАС решава: Имат ли право стажант-юристите на наследствена пенсия
Образувани са още две тълкувателни дела – за обжалваемостта на решения на КЕВР и за агроекологични плащания
По време на шестмесечния стаж, който се изисква за придобиване на правоспособност, стажант-юристите водят ли се учащи се и имат ли право да получават наследствена пенсия? Отговор на този въпрос ще даде в тълкувателно решение Върховният административен съд (ВАС).
По искане на главния прокурор Иван Гешев (пълния му текст виж тук) ВАС е образувал тълкувателно дело №2/2022 г. Точната формулировка на въпроса по него е: „Представлява ли стажът по чл. 294, ал. 1 от Закова за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“, част от „срока на обучение“ и смятат ли се те за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване?“.
В искането си главният прокурор сочи, че част от съдиите във ВАС приемат, че юристите със завършено висше образование и статут на стажант-юристи по ЗСВ, не са „учащи се“ по смисъла на осигурителното законодателство и не им се полага наследствена пенсия. Той изрежда девет решения на върховни съдии в този смисъл.
Други техни колеги обаче приемат, че със стажа по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността „Право“. „Затова считат, че стажът по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ се включва в срока на обучение до полагане на задължителния изпит за правоспособност, през което време наследствената пенсия е дължима. Съставите на ВАС, поддържащи това становище приемат, че е налице конкуренция на общ и специален закон (чл. 82, ал. 1 от КСО вр. чл. 45 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 294 от ЗСВ), поради което приложение следва да намери специалният закон“, излага виждането им Иван Гешев и посочва 15 решения на ВАС, в които се застъпва това виждане.
ВАС образува още едно тълкувателно дело (№2/2022 г.) и то се отнася до обжалваемостта на решенията за промени на цените на тока в рамките на даден ценови период, които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) може да приема по свой почин най-често на три месеца – правомощието ѝ по чл. 31б от Закона за енергетиката.
Въпросът, на който ще трябва да отговорят по него върховните съдии, гласи: „Подлежат ли на обжалване решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, приети на основание чл. 316, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката?“.
На противоречията в практиката по него се е натъкнал председателят на Трето отделение на ВАС Марио Димитров и е сигнализирал аналитичното звено на съда.
Проблемът произтича от различното тълкуване на върховните съдии за това какво има предвид чл. 31б, ал. 4 ЗЕ. Разпоредбата гласи: „Решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията“.
Според част от съставите на ВАС това означава, че тези решения на КЕВР са необжалваеми. „Разпоредбата на чл.31б, ал.4 от Закона за енергетиката е специална по отношение въведената обща обжалваемост на актовете, приемани от КЕВР, по силата чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката и предвиденото предварително изпълнение на актовете и забрана за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, с изключение на решенията за налагане на санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Предвид това, употребеният от законодателя израз „влиза в сила“ за решението от деня на приемането му от комисията, представлява преграда за неговото обжалване по съдебен ред, независимо от това дали засяга или не законни интереси на енергийните дружество“, изтъкват те.
Други техни колеги обаче са на мнение, че ако законодателят искал да изключи актовете по чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 от контрола за законосъобразност, той би употребил израза „не подлежат на обжалване“, вместо „влизат в сила от деня на приемането им от комисията“. Те изтъкват, че необжалваемосгта е необходимо да бъде, изрично предвидена в закона и е недопустимо да се извлича по тълкувателен път. Според тях чл. 31б, ал. 4 от ЗЕ следва да се тълкува в смисъл, че „разпоредените с решението последици се прилагат от деня на приемането му от Комисията, тоест че е налице допуснато негово предварително изпълнение по силата на закона“.
Наред с това, те сочат и че относимото право на ЕС изисква подобни актове на регулаторите да подлежат на обжалване (пълния текст на искането виж тук).
ВАС образува и тълкувателно дело №3/2022 г. По него от главния прокурор (пълния текст на искането виж тук) е поставен въпросът: „Дължат ли се агроекологични плащания съгласно чл.13, ал.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за срок, който надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл.36, чп.37, пар. 2 и 1чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, извън случаите по чл. 36, пар. 3 във вр. с пар. 1 от Регламент № 889/2008?“.
29
Коментирайте
Та нали по време на стажа се обучаваш минаваш по- малко напрактика през целия цикъл на системата и после показваш какво си научил – теоретичния изпит з а правоспособност , можеш или не да си юрист , т.е. Пак изпит след обучението ти . А така е в др . Специалности на образованието преди – държавен изпит или диплома а рабоата се изисква стаж – следовател о стажа е част от обучението ! Иначе какво е загубено време , дупка ли е праз и поле, петно
Очевидно е, че си доста неграмотен. Още в заглавието на поста си. Мислех нарочно да не сложа запетайка пред „че“ в предходното изречение, но няма да усетиш иронията. По-малко или по малко, не знам правиш ли разлика. За пълен член да не говорим. Трудно е да се следи мисълта ти. Дано не си завършил и НИП. Нароиха се доста юристи със самочувствие, а неграмотни и после като си пишат решенията хората виждат и се дивят. Поне ако си адвокат, няма да срамиш магистратурата. Имаше и един преподавател в началото, грешка до грешка в лекциите му в дистанционното обучение, гугъл преводач… Покажи целия коментар »
Разбира се, че стажът и изпита след стажа е продълже ИЕ на обучението ! Според ЗСВ от 2016 г. Не може да си правоспособен юрист без стаж и взет изпит ! А ако нямаш такъв не си правоспособен юрист не не ми е да практикуваш !
Проблемът е,че в закона е записано обучение в университет. Стажът е обучение, ама не в университет. Или съдът ще „допише“ закона-чрез тълкуване-което очевидно ще се случи-съдебната практика е-НОИ отказва пенсия, и който мине през съд съдът му признава правото на такава наследствена пенсия, в повечето случаи, или законодателят ще уреди въпроса с ясен текст в закона-по време на следдипломния стаж имаш право на пенсия, ама това трябва да важи, за всички професии със следдипломен стаж-например и за лекарите-а там периодът е вече пет години, не шест месеца като юристите… В момента-докато тече съдебната процедура, стажът на юристите в съда вече… Покажи целия коментар »
Моля върховния съд да изтълкува-признава ли се НАБОРНАТА военна служба за ДЕЙСТВИТЕЛЕН трудов стаж. Според НОИ-не е, според НОИ е осигурителен стаж, но не е действителен, според дефиницията на закона . При обжалване пред съд-почти всички решения признават този стаж за действителен. Нека ВАС изтълкува, и веднъж за винаги изясни въпроса-има вече десетки решения на съдилищата-с които се признава стажът за действителен, но НОИ продължава да не признава стажът зда действителен. Очевидно би следвало стажът да е дейдствителен-наборните войници са на разположение на държавата 24 часа, без сволоден избор да откажеш, и би ило цинизъм да нее действителен трудов стаж.… Покажи целия коментар »
Трудов стаж може и да е, професионален опит обаче не е.
Не става дума дали е професионален опит. Нито дали е юридически стаж. Не е , и не може да бъде, и затова спор няма, и въпросът е ясно зададен, касае друго. В КСО се прави ясна разлика между осигурителен стаж, и действителен трудов стаж. Значението е при пенсиониране-например за инвалидна пенсия, и да пенсиониране с недостатъчен стаж-тогава се изисква съотвения брой години ДЕЙСТВИТЕЛЕН стаж, и има значение дали казармата се зачита или не за действителен стаж. Казармата е осигурителен стаж-държавата внася осигуровки за периода в казармата, а и е изрично записано в кодекса, но не е ясно записано,че е ДЕЙСТВИТЕЛЕН… Покажи целия коментар »
Благодаря за пояснението.
Преди повече от 20 г ,като бях стажант, ми беше отказана пенсия по време на стажа. Не обжалвах в съда.
В последствие намирам решения,че по време на стажа съдът признава правото на наследствена пенсия от починал родител.
Сложен казус.
Със сигурност трябва да се уеднакви практиката.
„Разпоредбата на чл.31б, ал.4 от Закона за енергетиката е специална по отношение въведената обща обжалваемост на актовете, приемани от КЕВР, по силата чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката и предвиденото предварително изпълнение на актовете и забрана за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение…“
Който е възприел това становище вярно не става за съдийската професия. Нищо чудно, че хората се оплакват от некачествено правораздаване и ЕС ни е наложило мониторинг заради подбора на кадри. Бързо и скъпо, но на конвейер, жалка работа.
Ето, главният прокурор се грижи за младите юристи и за качеството на нормотворческия процес в така важния за всички ни Закон за енеrтгетиката. Ще бъде интересно да видим какъв ще е резултатът.
Чисти имидж. Надали му пука толкова.
Делата говорят вместо него.
Доста любопитно
Законодателят трябва ясно да посочи, че НЕ подлежат на обжалване
Пиша от бюрото си във ВАС. 25-и юли е! Не е ли време за море?!
Пиша от шезлонг на морето! Време е! 😃
Отпуски не ви ли дават?
Браво на съдия Димитров! Наблюдателен е
Хм… решението за КЕВР ще е интересно
И това за юридическия стаж също
Ей, пак Гешев да ви отвори очите
Ама неговите са постоянно затворени.
Мда, наистина има противоречива практика н съдилищата по този въпрос
Разбира се, че стажът продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността „Право“
Аз имах такъв казус преди време и спечелих делото пред административен съд и след обжалване от страна на НОИ, ВАС потвърди решението на административен съд. По същото време, двама мои колеги имаха същият казус, те също спечелиха делата си пред ВАС и НОИ трябваше да изплати насл. им пенсия. Когато гледах съдебната практика към 2015-2016 г. ВАС нямаше противоречива практика по такива случаи. Друг е въпросът за административните съдилища….Мисля, че е от ясно по-ясно, че стажът по ЗСВ, макар и формален (за голямо съжаление), следва да бъде приет за продължаващо обучение.
Малко повече за този стаж: 1) водиш се на стаж – но на практика никакъв стаж не се провежда 2) учиш 6 години, след което записваш стаж 6 месеца, за който: 2.1. не ти се предлага НИКАКВО възнаграждение: 2.2. лично следва да ЗАПЛАЩАШ ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ, ако не се осигуряваш на друго основание 2.3. полагаш ОЩЕ изпити, независимо че си преминал десетки вече такива 2.4. за този изпит отново заплащаш ТАКСА 3) липсата на правоспособност (държа да подчертая, че това е едно хвърчащо листче, което по никакъв начин не доказва, че си НАУЧИЛ, усвоил или придобил някакви знания) води до невъзможност… Покажи целия коментар »