България е представила днес едностранната декларация на заседанието на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) на страните членки на ЕС в Брюксел, с която напомня, че не признава съществуването на „македонски език“, съобщи външно министерство.

За тази позиция бе съобщено в неделя в МВнР с уточнение, че след представянето ѝ на посланиите на 26-те държави от ЕС, тя ще бъде взета под внимание от Съвета на ЕС.

Подобно решение като компромис на езиковия спор се съдържаше в средата на юни още в първия вариант на т.нар. „френско предложение“ на ЕС. В текста, отнасящ се до превода на общностното законодателство (acquis communautaire) на македонски, се казва: „ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език“. Не бе отразено искането от времето на последното правителство на ГЕРБ за отказ от употреба на думите „македонски език“ в официални документи. Причината е, че то не е актуално от година.

Нищо от описаното в проекта не означаваше, че България „признава“ македонския език, тъй като подобна практика в дипломацията няма.

Декларацията, представена днес само потвърждава позиция от 2017 г. и опровергава всички обвинения в Скопие, че ЕС оставял България да отнеме самоличността на гражданите на Северна Македония.

Ето пълния текст:

„Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване -Северна Македония и Албания] от [Юли 2022],

Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,

С настоящата декларация България потвърждава следното:

Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.

Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.

България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави.“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar