Рецидивист, излязъл току-що от затвора, проследява 23-годишната студентка Вероника Здравкова до каменния мост на река Янтра във Велико Търново на 28 февруари 2015 г. Чупи черепа ѝ с брадва. Удря я в лицето и по лявото рамо.

Името на бруталния убиец е Илиян Здравков. Той посяга на живота на студентката, за да открадне дамската ѝ чанта, в която има портмоне с 25 лева и други лични вещи за общо 401 лв.

Рецидивистът ще лежи 30 г. в затвора. Той избегна най-тежкото наказание, защото призна вината си в съда. Магистратите го осъждат да плати и по 100 000 лв. кръвнина на родителите на Вероника. Здравков няма имущество. На свобода се е издържал с кражби и грабежи. Дори и да работи в затвора до излежаването на присъдата си, няма да успее да се издължи на родителите на Вероника Надя и Трайчо Трайкови.

Всеки втори убиец, осъден да плати обезщетение за душевни болки и страдания на близките на жертвата, не го плаща, показа проучване на „24 часа“ по дела, приключили през последните години.

В много от случаите богатите престъпници прехвърлят имуществото и парите от сметките си на роднини или подставени лица, за да избегнат отнемането им след края на делото.

Частни съдебни изпълнители съветват близките на жертви на престъпления

бързо да

завеждат

гражданските си

искове

и да искат от първоинстанционния съд да налага обезпечение чрез запор или възбрана на имуществото на обвиняемия. Законът позволява и на прокурор да поиска от съда подобни мерки. Това обаче става в изключителни случаи. Обикновено до окончателното приключване на делото длъжникът има време да се разпореди с всичките си активи, за да не му бъдат взети.

Много от убийците обаче са бедни и нямат никакво законно имане, на което да се иска обезпечаване.

„По време на наказателно дело, което продължава 4-5 г., обвиняеми отчуждават своите имоти, автомобили, изпразват от съдържание банковите сметки. Този проблем е свързан с неефективността на законодателството в съдебното изпълнение. Законът трябва да позволява, когато някой е спечелил съдебно дело срещу друг, да може бързо и ефективно да се изпълни“, обясняват ситуацията частни съдебни изпълнители, които се занимават със събиране на обезщетения.

Има и изключения. Например родители, чиито деца са били убити, получават поне минимална сума от присъдената кръвнина. Подобни са случаи на осъдени за убийство по непредпазливост.

Когато пострадалият е непълнолетен или не може навреме да си наеме адвокат, който да му защити правата, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза пред съда.

Гражданските искове могат да се разглеждат както в наказателни, така и в граждански дела. Всяко присъдено обезщетение е плод на събраните по делото доказателства за болки и страдания и на вътрешното убеждение на съдията. Обикновено гражданските съдии присъждат по-големи обезщетения, отколкото наказателните.

Между 100 и 200

хил. лв. е

най-често

кръвнината,

на която магистратите осъждат убийци.

Едно от рекордните присъждани обезщетения е 600 000 лв. за убийство на семейство роми.

През есента на м.г. Пловдивският апелативен съд увеличи с 5 г. наказанието на Иван Николов от Пазарджик и го осъди на 30 г. зад решетките. 600 000 лв. е обезщетението за трите деца на семейството, което той закла на 5 ноември м.г. Тогава 30-годишният мъж бил сам в апартамента, в който живеел с баща си. Около 20,30 ч се надрусал. Пуснал си силно музика и грабнал кухненски нож.

Тръгнал към къщите на ул. „Дунав“, в която живеят роми. Нахлул в дома на Асен и Василка Илиеви. С 14 удара с нож убил 77-годишния мъж. Налетял и на жена му, която убил с 9 прободни рани в гърба и шията. Делото обаче не е приключило, то е висящо пред Върховния касационен съд.

Нито стотинка кръвнина не е получила Фани Белнейска от Лазар Колев, който бе осъден за убийството на дъщерите ѝ Росица и Христина. Мъжът трябва да плати 400 000 лв. кръвнина. Неотдавна Белнейска каза, че правата на осъдените у нас са по-големи от тези на пострадалите.

Галя Георгиева, осъдила за първи път беглеца от затвора: Убедена съм, че Пелов не е платил обезщетение на близките на убит през 1997 г.

– Г-жо Георгиева, знам, че вие сте първият съдия, който през 2002 г. чете 20-годишна присъда за убийство с грабеж на избягалия затворник Владимир Пелов. Заедно със съучастник те пребиват с железен прът и изстрелват 3 куршума в гърба на сараф, за да откраднат телефон и куфарче с 4700 германски марки през 1997 г. Знаете ли дали Пелов е платил кръвнина на близките на убития Ганчо Караиванов?

– Убийците трудно плащат обезщетения. Да, аз съм първият съдия, който през 2002 г. осъди Пелов в Пловдивския окръжен съд. Спомням си, че заедно с неговия съучастник Лазар Марков съсипаха семейството на Ганчо Караиванов – съпругата избяга в САЩ… Не знам къде са децата му, не знам какво е станало и с родителите му. Те редовно идваха в съда.

Повече от сигурна съм, че Пелов не е заплатил обезщетение на двете деца и на родителите на Караиванов. То беше 5000 лв. за родителите и по 6000 за децата, които останаха сираци. Делото приключи през 2002 г. Пелов бе задържан през 1999 г. По време на процеса никой от близките на Пелов не присъстваше в залата. Само последния ден, когато четох присъдата, дойде неговата майка, която е учителка по професия. Стана ясно, че брат му и баща му отказват да поддържат контакти с него.

– Събирахте ли доказателства за имуществото на Пелов?

– Владимир Пелов нямаше имущество. Спомням си това от декларация за имотното му състояние по делото. Той има 2 деца, живееше на съпружески начала с жена на име Силвия. Пелов няма и откъде да има имущество. В неговия живот няма друго освен една поредица от престъпления.

Спомням си, че срещу него имаше много спрени дела, включително дела за имотни измами. Но защо, аз не мога да кажа. Ако той има имущество, това вероятно са вещи и предмети от гражеби и други престъпления.

Истината е, че в нашето наказателно право пострадалият има права тогава, когато обвинителният акт бъде внесен в съда. Тогава може да се предяви гражданският иск. Може да бъде конституиран и като частен обвинител и да поиска да бъдат събирани доказателства за неговите болки и страдания, ако съдът приеме за разглеждане гражданския иск.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar