Генерален адвокат установи проблем с чл. 281 от НПК
Из НПК
Възможността в съдебната фаза на наказателния процес да се прочитат показания на свидетел, разпитан пред съдия в досъдебната без участието на обвиняемия, въпреки че е имало възможност това да стане в присъствието му, противоречи на правото на Европейския съюз. Това е заключението на генералния адвокат Антъни Колинс по преюдициално запитване от България, чийто предмет на практика е чл. 281 от Наказателно-процесуалния кодекс (разпоредбата виж в карето).
„Национална уредба, съгласно която правото на обвиняемия да присъства на водения срещу него съдебен процес се счита за спазено, независимо от обстоятелството, че в съдебната фаза на процеса се приемат показания на свидетели, които са разпитани единствено по досъдебното производство без участието на обвиняемите и защитата, въпреки наличието на възможност за това, е несъвместима с Директива 2016/343“, заявява генералният адвокат.
Това заключение (пълния му текст виж тук) е по преюдициално запитване на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд. Той поставя пред Съда на ЕС следния въпрос: „Съответен ли е на чл. 8 ал.1 и на чл.6 ал.1 вр. съобр.33—34 от Директива 2016/343 и на чл.47 ал.2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса – при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?“.
В искането си (пълния му текст виж тук) съдия Хинов разказва за една практика, на която се е натъкнал. Ключови свидетели за доказване на престъплението се разпитват пред съдия след задържането на евентуалния извършител, но преди той да стане обвиняем. Така той и адвокатът му не присъстват на разпита пред съдия. Ето какво пише съдия Хинов: „Често органите на досъдебното производство имат желание да осуетят законовото задължение да осигурят възможност на обвиняемия и неговия адвокат да вземат участие в разпита на тези свидетели. Поради което провеждат тези разпити в 24-часовия период от време между ареста на заподозрения и формалното му привличане като обвиняем. Доколкото арестуваният заподозрян все още не е станал официален обвиняем, то не му се дава възможност (на него и на адвоката му) да зададат своите въпроси на свидетеля“.
Чл. 281 НПК обаче предвижда, че показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.
Такъв е случаят и по делото на съдия Хинов. Той сочи, че наблюдаващият прокурор е разполагал с информация, че срещу свидетелите са издадени заповеди за извеждането им от страната и те няма да могат да участват в хода на евентуален съдебен процес. Освен това в хода на досъдебното производство прокурорът е отказал провеждането на допълнителен разпит на свидетелите в присъствието на обвиняемите, а в хода на съдебното производство е поискал прочитане на показанията на отсъстващите свидетели по реда на чл. 281 от НПК.
„Така от формална страна законът е спазен – подсъдимият присъства в съдебния процес. Ала той присъства само при прочитане на тези показания – но няма възможност да зададе своите въпроси на свидетеля. Така фактически подсъдимият се оказва в онова положение, в което би се намирал, ако в съдебното производство тези свидетели са били разпитани само от прокурора и в негово отсъствие. Практически е постигнат същият ефект на неговото лишаване от право на присъствие“, обяснява съдията в преюдициалното си запитване.
Включва ли правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес срещу него и правото да участва или правото да бъде зрител в този процес? Така генералният адвокат Антъни Колинс разчита запитването на СНС.
В заключението си той най-напред уточнява, че както от практиката на СЕС, така и на ЕСПЧ следва, че правото на обвиняемите да зададат въпроси на свидетелите, призовани от обвинението по време на съдебния процес по наказателно обвинение, е част от същността на правото на засегнатото лице да присъства на съдебния процес срещу него.
Той заявява, че тълкуването на правото на лицата да присъстват на съдебния процес по смисъла на Директива 2016/343 следва да се извърши чрез възприетата от съда в Страсбург проверка на три етапа, за да може се прецени дали наказателно производство, в което се използват като доказателства показания, дадени от свидетел, който не присъства на съдебния процес и не е разпитан в хода на същия, е съвместимо с правото на справедлив съдебен процес.
Според генералния адвокат спецсъдът първо следва да прецени дали е налице уважителна причина (първи етап от проверката) за отсъствието на свидетелите на обвинението при разглеждането на делото в съдебната фаза. При втория етап СНС следва да установи дали доказателствата, представени от отсъстващите свидетели, са от решаващо значение за извода за вината на обвиняемите, и ако това е така, следва да се приеме, че националното законодателство ограничава правото на защита на тези лица до степен, която е несъвместима с гаранциите, предвидени в чл. 6 от ЕКПЧ.
„Колкото до третия етап от проверката, информацията на разположение на Съда по-скоро сочи, че не са налице достатъчно компенсиращи фактори, които позволяват да се компенсират трудностите, причинени на обвиняемите поради приемането като доказателства на непроверените свидетелски показания, така че да се гарантира, че съдебният процес, разглеждан като цяло, е справедлив. Според запитващата юрисдикция показанията на свидетелите, дадени пред съдия по реда на член 223 от НПК и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, имат същата доказателствена стойност, както ако свидетелите бяха присъствали на съдебното заседание и бяха отговорили на въпросите на обвинението и на защитата. По-специално, след като разпита свидетел пред съдия по реда на член 223 от НПК без участието на защитата, прокурорът няма задължение да разпита този свидетел отново в присъствието на защитата в досъдебната фаза. Освен това защитата няма възможност да оспори отказа на прокурора да удовлетвори искане за разпит на свидетели в досъдебната фаза или да изиска от него да отговори на искане в тази насока“, пише Антъни Колинс.
И стига до извода, че национална уредба, съгласно която правото на обвиняемия да присъства на водения срещу него съдебен процес се счита за спазено, независимо от обстоятелството, че в съдебната фаза на процеса се приемат показания на свидетели, които са разпитани единствено по досъдебното производство без участието на обвиняемите и защитата, въпреки наличието на възможност за това, е несъвместима с Директива 2016/343.
29
Коментирайте
Мисля, че не е така. В случая идеята е, че просто не може да има осъдителна присъда, която се постановява само въз основа на прочетени показания пред съдия в ДП, ако при разпита обвиняемият не е участвал или поне не му е дадена възможност да участва. Касае се за приложението на чл. 6 от КЗПЧОС. Според мен нещата са ясни. Още преди повече от 10 години сме коментирали в НИП този въпрос и то точно с този отговор. Иначе съм чувал по време на курс в АМВР (не съм завършил академията, а само съм работил в полицията), как било добре… Покажи целия коментар »
В примера, който Генерално безумие дава, няма пречка на даден етап свидетелите да се разпитат наново, в присъствие на обвиняемия и неговия защитник, или поне да им бъде дадена такава възможност, дори и това да не бъде пред съдия, а пред самия орган на ДП. Отделно, не знам дали не излагате тезата, че всеки един свидетел трябва поначало да се разпитва само пред съдия в ДП, за да не се прави нов разпит. Е, за съжаление тогава има проблем, за което стана дума в предходния ми коментар. Показанията на свидетел пред орган на ДП, обаче, при всяко положение могат да… Покажи целия коментар »
Аман от малоумни натегачи!
Направо да отправят запитване активистите лобисти дали Прокуратурата със самото си съществуване не нарушава правата на гражданите и обвиненията да се поддържат от адвокатите на подсъдимите. Те така или иначе вече имат само права. Прокуратурата освен да ги нарушава тези права за друго и да е перфектна не става – при тези закони и зомбирани лоби съдии. Спестете ни агонията. Направо вкарвайте изцяло чуждите институции в България и да приключваме.
Това вече ми прилича на абсолютно самоцелна практика, с тези непрекъснати запитвания встрани от живата реалност и действителни проблеми. Просто въпрос заради самия въпрос. Вече е уморителна тази неспирна дейност на един и същ съд.
С тия обективни прокурори тогава какво правим, уволняват ли ги?
ХИНОВ ПИШЕ И РАЗНИ ДРУГИ НЕЩА ОСВЕН ЗАПИТВАНИЯ….
И АМАН ОТ ПРАВА НА ОБВИНЯЕМИ И ПОДСЪДИМИ.
Ами най- добре е изобщо да не разпитваме свидетелите и направо да оправдаваме наред- къде щото така са ни казали, къде пък да покажем на света, че сме велики и от нас зависи и най- вече добре, че са ни попаднали сериозни казуси, че да си покажем божествения произход и способности, пък , че експериментираме с човешки съдби и, че някой чака справедливост…Какво ти пука! Важно е да си запишеш името в историята, пък може и да си Херострат! Е, успех желая на колегата на конкурса за ВКС,след като го спечели, ще поосвободи СЕС от запитвания и ще може спокойно… Покажи целия коментар »
Съвсем точно. „да не разпитваме свидетелите и направо да оправдаваме наред“.
Точно заради това 97,5% са осъдителните присъди, според НСИ.
Нещата ще се оправят. Нов „анти“корупционен орган, който ще има „стар“ комисар и който ще борави с НПК от 1974г. А, да не забравяме и Гуглето, че то без него …..
Нормално, като всяко „тайно“ (за подсъдимия) доказателство, да не може да обоснове осъдителна присъда.
Но вероятно би трябвало да може да се ползват за проверка на останалите доказателства.
Четенето на показанията на свид. от ДП не прегражда възможността, както и не изключва разпита на същия по време на съд.следствие. Освен това обв. и защ. са могли да се запознаят с материалите в ДП и да поискат допълнителен или повторен разпит на свид. За мен драма няма. Хинов такива ги измисля и е извадил частен случаи, който не е масовия.
Не е редно да се отнема възможността на подсъдимия да зададе своите въпроси на свидетеля.
Съдия Хинов кърти мивки с тия преюдициални въпросчета!!!
Да, обаче в случая е прав.
За кой ли път органите на досъдебното производство искат да осуетят законовото задължение да осигурят възможност на обвиняемия и неговия адвокат да вземат участие в разпита на тези свидетели.
Така им изнася естествено.
Той Хинов без да иска ще върже ръцете на прокуратурата, защото основното оръдие на специализираната беше точно това.
Принципно на него обаче не му трябват никакви свидетели, защото той си има паралелен свят и се ръководи от него, не от доказателствата по делата, затова и предположения при него няма, а само чисти измислици.
.
Абсурдо е да правят това без участието на обвиняемия, въпреки че е имало възможност това да стане в присъствието му.
Аз пък не виждам пречка.
Добре, че никой не те пита. Несъвместимост с Директива 2016/343! Четеш ли въобще?
Полицейското задържане до 24 часа, не прави дадено лице обвиняем. Докато не му бъде предявено обвинение, никой съдия няма да го допусне да присъства на разпит по реда на чл.281 от НПК. Вярно е че се злоупотребява, но в даден казус именно на база тези разпити пред съдия се стига до обвинение
Явно ще трябва да се променя закона.
Е, как няма един холандски или белгийски Иво Хинов, който да повдигне въпроса за присъди, основавани на предположения, издавани от холандски и белгийски съдилища…
A съдия Хинов уведомил ли е генералния адвокат, че СНС няма да го има след 20 дни?
Eх, тъкмо мафията се беше разтреперила…И кокошкарските си дела не могат да докарат без заобикаляне на този НПК, дето толкова им пречи.
Надали.
Аааа, така ли правят органите на досъдебното? Добро утро!
Аха. Значи веднага с образуването привличаме обвиняем (без доказателства, понеже чл. 219, ал. 1 от НПК не поставя такова изискване), след което разпитваме в негово присъствие свидетели, от чиито показания се установява, че не е той извършителят, след което прекратяваме наказателното производство и обвиняемият съди държавата. Ами – гениално! Поздравления за съдия Хинов и генералния адвокат!