Държавата не знае какво е затворник. Как тогава да го пази?
Смешно е, че проверката не можа да установи как рецидивисти се сдобиха с пистолет в Централния затвор
Сериалът със затворите няма край, а управляващите стават все по-неадекватни.
Не е точно затворник и не е точно бягство – той е лишен от свобода и се е отклонил от външен неохраняем обект. С това йезуитско обяснение излезе ресорният зам.-министър Николай Проданов при поредния случай на избягал затворник. Такава игра на думи може да е забавна само когато се опитваш да обясниш колко чиновническият език се е откъснал от реалния и в каква степен представителите на властта живеят извън настоящето, което уж до някаква степен би трябвало да контролират. У нас обаче на играта на думи се придава тежест като на научно доказан факт. Необорима презумпция, че чиновническата мисъл е винаги правилна, стига да я има.
Така затворникът се превръща в лишен от свобода, бягството в отклонение, а зам.-министърът назидателно обяснява, че обществото е неграмотно, затова по-добре да не раздава оценки кое какво е. Точно това стана миналата седмица – Проданов, който в нормална държава вече ще е подал оставка за три бягства за седмица, с нетърпящ възражение тон заяви в ефира на Нова телевизия, че
бягството от затворническото общежитие в Пловдив не било бягство,
а „отклонение от външен работен обект“.
Много интересно съвпадение се получи – това твърдение намира подкрепа само у зам.-министъра. Дори съдът и прокуратурата са на едно мнение бягство ли е въпросното отклонение. Например прокуратурата образува дело по чл. 297, ал. 1 от НК, който гласи: „Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години“. А пък Върховният съд още през 1988 г. е разтълкувал кой точно е затворник: „Затворник е всяко лице, което е задържано под стража по установения в закона ред в изпълнение на съдебен акт, по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство и съда“. Дали Проданов е наясно с всичко това?
Но дотам да ни беше кахърът със загадките! Голямата мистерия стои с пълна сила – как избягалите затворници Владимир Пелов и Радослав Колев успяха да се сдобият с пистолет и нож. Е, никой не знае, още повече подчинените на Проданов, въпреки че правиха проверка по случая.
Проверката показа само това, което вече знаехме –
ситуацията в затворите е доста зле. Въпреки че има камери, въпреки че трябваше да бъдат разпитани всички, а виновните – наказани, на финала не се разбра нищо. Каза се само, че надзирателите били неопитни, не знаели как да реагират в тази ситуация, а дори когато се опитвали да направят нещо, се проваляли.
В записите от бягството, излъчени по телевизията, всички видяхме комичните опити на един от надзирателите да си извади пистолета, докато Пелов и Колев го подминаваха тичешком. А след това никой не се опита да ги догони. Но както казаха след това пак надзиратели – как очаквате да боравят с оръжие колегите, след като годишно им се полага да изстрелят 16 патрона за обучение. Горе-долу по един на месец. С такъв ресурс, такова качество, с такава заплата, толкова усилия. Наистина има ли човек, който би рискувал живота си, за да гони въоръжен затворник, след като стартовата му заплата е горе-долу 600 лв.?
Прах в очите и нищо повече беше тази проверка. Както и оставката на шефа на затвора. Като че ли той не е само изпълнител на министерски и правителствени нареждания! Но самият министър Цецка Цачева изобщо не си и помисля да хвърли оставка. Очевидно не смята, че трябва да носи отговорност за гафа в Софийския затвор.
Вместо това, докато вече две седмици не знае как двама опасни мъже избягаха от подопечния й затвор, сдобивайки се преди това с пистолет,
тя се размечта за чисто нов зандан
Има и терен – в Кремиковци, има и строителни разрешителни извадени, даже и пари, изобщо всичко както си трябва. Дали не е това новият затвор, който си представя и главният прокурор Сотир Цацаров – с изключително строг режим, без възможност да се внася нещо отвън, а затворниците в униформи. Защото сега всеки си внася каквото му трябва (от ножче за бръснене до радио или телевизор) и си ходи с каквито дрехи си има.
Защото сега съществуващият затвор се оказва пречка за всички добри намерения на управляващите. Например в момента големите хранителни, а и други пратки в Софийския затвор не се проверяват просто защото няма такава възможност. Представяте ли си какво може да се вкара? Т.е. всеки ден там влизат купища неща без каквато и да е проверка. Скенери обаче не може да се сложат, защото имали вредни излъчвания (по Цецка Цачева).
Същата е ситуацията и с уж забранените телефони, интернет и други средства за комуникация. Не може да се сложат т.нар. тапи за заглушаване, защото ще изчезне сигналът на живеещите и работещите наблизо. А както е известно, Софийският затвор се намира в центъра на града. На 500 метра от него има училище. А централният му вход е на една тясна, надупчена улица, носеща гръмкото име булевард. Последното е символно за цялата ни система – надупчено, остаряло и тясно, но цял булевард. И затворът е така. Държавата също – и тя не е прокопсала повече от затвора.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте