При надвишен срок на мярката
ВКС обясни кога прокурорът сваля обезпеченията в наказателния процес и кога съдът
Из Наказателно-процесуалния кодекс
чл. 72, ал 1 По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
ал. 2 В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.
чл. 234, ал. 1 Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
ал. 2 Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.
ал. 3 При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.
ал. 4 Мотивираното искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 – 3.
ал. 5 (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
ал. 6 Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.
ал. 7 Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 – 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
ал. 8 Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца – в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25.
ал. 9 Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
ал. 10 Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.
ал. 11 (Отм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.)
Въпреки че запорите и възбраните за обезпечаване на глобите и конфискацията в наказателния процес се налагат от съд, за отмяната им поради изтичане на максималния срок за прилагането им, не е необходимо неговото произнасяне, а тя се извършва от прокурора. Това заяви Върховният касационен съд (ВКС) в определение за развитие на правото (пълния му текст виж тук).
Върховните съдии се налага да дадат тези разяснения, тъй като столичен съдия по вписванията, а след него и Софийският градски съд (СГС) отказват да заличат възбрана, въз основа на прокурорското постановление за отмяната ѝ. И съдията по вписванията, и СГС твърдят, че тъй като възбраната е наложена от съда, само той, а не и прокурорът, може да я отмени.
Казусът най-общо е следният – през 2015 г. жена е обвинена в пране на пари (чл. 253, ал. 3 НК). Тогава с цел обезпечаване на глобата от 5000 лв. до 20 000 лв., която може да бъде наложена като наказание за това престъпление, Плевенският окръжен съд издава обезпечителна заповед за възбрана на недвижим имот на обвиняемата.
През 2017 г. с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен мярката е отменена. Правното основание в постановлението е чл. 234, ал. 8 НПК (виж карето).
Когато жената иска от съдията по вписванията да заличи възбраната и представя прокурорското постановление за отмяната ѝ, той отказва.
Отказът е потвърден от СГС. Съдът се мотивира с това, че възбраната е наложена по реда на чл. 72, ал. 1 НПК, а той препраща към правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът се позовава на тълкувателното решение на Наказателната колегия на ВКС от 2012 г. (пълния му текст виж тук), което прие, че определенията на първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал.1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК. И сочи, че в мотивите на тълкувателното решение изрично се казва, че отмяната на допуснато обезпечение става от съда по искане на прокурора или заинтересованото лице. Освен това СГС приема, че чл. 234 и чл. 243 НПК предвиждат компетентност на прокурора само във връзка с мерките за обезпечаване на гражданския иск при надвишаване на срока за разследване и прекратяване на досъдебното производство.
При тази ситуация ВКС – в състав Маргарита Соколова (председател на състава и докладчик), Светлана Калинова и Гълъбина Генчева, се заема да отговори на въпроса овластен ли е прокурорът в хипотезата на изтекъл максимален срок на мярката за процесуална принуда (чл. 234, ал. 8 НПК) да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК обезпечения или следва да това да направи съдът.
Върховните съдии започват с разяснения за това какво представляват мерките за обезпечаване на наказанията „глоба“ и „конфискация“ и заявяват, че те са вид мерки за наказателно-процесуална принуда наред с мерките за неотклонение, например. И посочват, че те са свързани с ограничаване на имуществената сфера на обвиняемия.
ВКС пише, че обезпечителните мерки могат да бъдат отменени както по искане на обвиняемия, така и служебно при наличието на определени хипотези и именно една от тях е уредена в чл. 234 НПК.
След това върховните съдии посочват, че в тази разпоредба са регламентирани сроковете за провеждане на разследването, чието превишаване води до незачитане на събраните доказателства и на извършените действия.
„В чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие – ако основанието за нейното налагане е отпаднало, въведено с цел да не се засегнат правата на пострадалия, доколкото гражданският иск може да бъде разглеждан и извън наказателното производство, както и при неговото прекратяване“, заявява ВКС.
И обяснява, че в последната хипотеза, при която обвинителен акт не се внася в съда, ако разглеждането на гражданския иск е по реда на ГПК, само гражданският съд, не и прокурорът, ще бъде компетентен да отмени наложената от прокурора мярка за процесуална принуда.
„По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл. 234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание, и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд“, пише в определението.
В него ВКС изброява кои са мерките, които прокурорът е овластен да отмени по силата на чл. 234, ал.8 НПК: мерките за неотклонение по чл. 58 НПК, мерките за защита на пострадалия по чл. 67 НПК, мярката забрана за напускане на пределите на Република България по чл. 68 НПК, мерките по чл. 69 НПК – отстраняване на обвиняемия от длъжност, по чл. 69а – временно отнемане на свидетелство за управление, мерките по чл. 72 НПК за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, мерките за обезпечаване на гражданския иск – чл. 73 НПК, мерките за обезпечаване на разноски по делото – чл. 73а НПК.
ВКС подчертава, че отмяната мерките, включително и на обезпечителните, е предвидена в интерес на обвиняемия и прилагането им след изтичането на сроковете (година и половина от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца – в останалите случаи) е недопустимо.
„Следва да се отбележи също така, че наказателно-процесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора. В обобщение следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорът е овластен да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата“, заявява ВКС.
След тези съждения върховните съдии отменят отказа за заличаване на възбраната и разпореждат то да бъде извършено.
Върховните съдии специално подчертават, че позоваването от страна на СГС на тълкувателното решение от 2012 г. (виж по-горе) е неправилно. „Разрешението, дадено с тълкувателния акт, намира приложение извън случаите по чл. 234, ал. 8 НПК, а именно когато заинтересованата страна – прокурорът или лицето, върху чието имущество е наложено обезпечението, поиска отмяна на обезпечителна мярка. Тогава съдът се произнася в закрито заседание, като отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато. В специалната хипотеза на чл. 234, ал. 8 НПК, която касае срок на продължителност на мерките за процесуална принуда в едно неприключило досъдебно производство, прокурорът служебно, без наличие на сезиране, отменя допуснатото от съд обезпечение, тъй като е недопустимо обвиняемият да продължава да търпи необосновано ограничаване на имуществената си сфера. Ето защо липсва основание отменянето на мярката за процесуална принуда да бъде отказано поради липса на санкция от страна на съда, постановил обезпечението“, пише в определението.
28
Коментирайте
Крайно време е ВКС да се състои не от няколко роти съдии, а от 12! И да бъде закрит съда клонинг! Без преназначаване, и без плащане на 20 заплати! В Бразилия съдиите от върховния съд са…11. Гледат всякакви дела-граждански, наказателни, административни, и дори конституционни. населението на Бразилия е 40 пъти повече от българското, натовареността е също 40 пъти по-висока, при многократно по-малко съдии. Извращение е в България да има стотици върховни съдии в два съда-основен и съд-клонинг. Че и отделен Конституционен съд има, нищо не пречи ВС да е и КС по съвместителство-като в Бразилия,значи можело. В държавата хората са… Покажи целия коментар »
Че то въпросът ясен бе. За какво им плашат на тези съдии да ми пишат очеизвадни неща. Изглежда на долните нива съдебната система е прогноза от некомпетентност,при положение, че се стига до такава разнопосочна практика.
Елементарна материя в последните 10-15 години се превръща в мъка, заради инфантилите, назначени с конкурси.
Въпроса остава неизяснен. Това решение не е част задължителната практика на ВКС. Да хванат и да оправят закона или да допълнят тълкувателното по въпроса. Не сме прецедентна правна система.
В тълкувателното решение на ВКС, НО, ясно е казано, че обезпечението на глобата и конфискацията е мярка за процесуална принуда. Следователно срокът по чл. 234 важи и за нея, както и задължението на прокурора да я отмени.
Интересно кой ще прецени дали отмяната на обезпечението на гражданския иск е по постановление на прокурора или по акт на съда, при положение че според ВКС в тази хипотеза компетентността следва от изследване на допълнителни факти – дали ще бъде предявен граждански иск, което съдията по вписванията няма как да провери…
Благодарим законодатели … от ВКС.
Съдията по вписванията е трябвало да отмени възбраната.
Наказателно-процесуалния кодекс казва друго.
Разгеле! Най-накрая да се изясни този въпрос.
Ако прокуратурата има достойнство ще образува досъдебно производство срещу съдията по вписванията, ще събере нужните доказателства за извършено от него престъпления против службата, и ще го тикне в Панделата!!
Ако си прав, „тикването в Панделата“ се отнася и за съдията от СГС.
Предполагам на основание състава на чл. 3008, ал. 1, буква „ѫ“от НК – постановяване на неправилен акт.
Е как ще си продължава запора, тоя е луд.
Егати казуса.
Заплетена история.
Прокурорите са решили да се правят на интересни май
За кой ли път!
За мен решението си е съвсем правилно.
Според мен е редно да се изясни този въпрос.
Няма защо да се минава през съд.
Съдиите по вписванията явно НЕ знаят, че прокурорът е магистрат ,или се правят на ударени.
Е не знаят
Ма кой им е казал, че да знаят бе. хахахах
Глупости.
Защото не сте потърпевш.
ЩО? „Магистратите“ могат всичко ли? Да вечерят у Вас?
НИП такива звезди създава. По пределно ясни въпроси, се развиват някакви теоретични конструкции, заложени в главиците на съдии с малко стаж, но големи връзки.