А мафията много харесва това
Реформата в сектора правосъдие и антикорупция буксува – спор няма. И това за жалост яде от крехкото доверие към управляващото мнозинство, което е единствената надежда да бъдат направени промени, които България вече над 30 години отлага. Тяхната липса позволява страната ни все още да пребивава в сивата зона на прехода, на излизането от тоталитарното общество, от което не може да се измъкне съвсем.
От коалиционното споразумение дочакахме първото действие – закрити бяха спецсъдът и спецпрокуратурата. Това, естествено, не стига, особено когато си обещавал бързи резултати.
Каква е ситуацията?
Около половин година след идването на кабинета „Петков“ на власт главният прокурор е все така недосегаем. Висшият съдебен съвет (ВСС) му адвокатства и пречи да бъдат разгледани добросъвестно и по същество сигналите срещу него. В Инспектората на Висшия съдебен съвет си получават заплатите, въпреки изтеклите си мандати и очевидна безполезност.
Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) си работи в стария състав, като изключим освободения бивш председател Сотир Цацаров, който оглави специално създаден отдел във Върховната касационна прокуратура – „Нормативен анализ“. В парламента изслушаха Цацаров, но той не чу критични въпроси, не беше питан защо не проверява хората със съмнителни доходи от управлението на държавата. Управляващите не успяха да изпълнят намеренията си за сериозна проверка на досегашната дейност и разделяне на комисията. В резултат КПКОНПИ си кара постарому, чадърът над бившите управляващи си стои разпънат, а кремълски проекти процъфтяват.
Няма и законопроект за предстоящото й разделяне, както предвиждаха коалиционните партньори, които очевидно са в разногласие и по тази тема. Вместо да сменят ръководството й с опитни и почтени хора, новите във властта обявиха, че ще внасят експерти от чужбина – няма гаранции, че хора, които не разбират ситуацията в България, ще се справят по-лесно.
Именно германец даде идеята за първия антикорупционен орган по времето на първото правителство на ГЕРБ – т.нар. БОРКОР, от който запомнихме само изхарчените напразно милиони от бюджета за издръжката му. Днес остатъците от въпросната структура, която трябваше да направи чудеса срещу корупцията, са в злополучната КПКОНПИ. Няма и следа от „комплексния кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията по стандарта за изпълнение на проекти на правителството на ФРГ V-Modell XT.
Противникът е мафия – защо това се подценява?
Войната и инфлацията в международен мащаб са само „екстри“ към вътрешния проблем на превзетата ни държава.
Една тема от миналата седмица повдигна завесата и припомни за какво става дума. Изненадващо излезе информация, че на граничния пункт Капитан Андреево корупцията продължава, а контролът, който трябва да се налага по закон, е заменен от хватка, действаща по време на цялото управление на ГЕРБ, а вероятно и преди това. Просто никой не се е занимавал с това нагло ограбване – нито прокуратурата, нито КПКОНПИ, нито данъчните. Точно обратното – те са отгледали октопода, чиито пипала си имат конкретни имена. Данни за златните точки на граничния пункт през годините се появяват в медии, но очите на прокуратурата остават затворени.
И не е чудно, че след като в парламента се чуха конкретни имена на хора с прякори, именно представители на ГЕРБ и „Има такъв народ“ скочиха да бранят интереса на изгоненото от пункта дружество. Генезисът на този сюжет води до силовите групировки ВИС и СИК, оцелелите от които успешно се превърнаха в „добре облечени бизнесмени“. И внедриха успешно свои хора във властта в началото на ХХI век.
Разкритията за „Капитан Андреево“ и събираният рекет там вместо законни проверки и контрол са само върхът на айсберга. Ако някой си е въобразявал, че за три месеца може да разчисти мафия, дълбоко се е заблудил. Подобни „острови“ на мафията, в които не действа нито един контролен механизъм на държавата, има в изобилие в цялата държавна структура. Крепят ги „бели якички“ от средния и висшия ешелон на администрацията, а разграждането на модела освен време изисква и капацитет и огромна воля. Никой не бива да си мисли, че мафията ще се даде без бой.Тя впрочем вече печели по точки – спадащото доверие и масовото облъчване на населението с пропагандни внушения и откровени измишльотини за провала на новото мнозинство водят дотам, че все повече хора започват да жалят за стария режим. Това именно е целта – да се спасят отлично смазаните канали от времето на ГЕРБ, когато всички ресурси – и национални, и влизащите по европейска линия, течаха като пълноводна река към фирмите, близки до ГЕРБ и ДПС, срещу щедри отчисления за самите партии. Всички записи от подслушвания на бившия премиер ясно показват схемата.Комуникацията и експертността на управляващите силно куца
Тъй като масовият електорат не обръща внимание как бива ограбван, когато се присвояват публичните ресурси, правителството трябва да положи доста усилия в тази посока, за да му разяснява. Вместо това то прави грешка след грешка и предизвиква скандал след скандал – най-пресният е т.нар. български закон „Магнитски“. Реакцията на ДПС обаче говори ясно колко са се притеснили в партията на санкционирания депутат Делян Пеевски, че току-виж някой техен любимец, засегнат от санкциите „Магнитски“ заради корупция, вземе да пострада от такъв закон в България.
За да се постигне нещо такова обаче, се изисква юридическа виртуозност и безпрекословно спазване на човешките права – нещо, за което досега управляващите не показват капацитет. Затова другият важен въпрос е защо правителството не покани авторитетни експерти, тъй като доста от действията му приличат на самодейност. Към това трябва да добавим и изключително лошите сигнали към избирателите заради разногласията в коалицията. „Има такъв народ“ периодично предупреждава с излизане и играе контра по ключови реформи като тази на КПКОНПИ, преговорите на Северна Македония с ЕС, приемането на еврото, антикризисните мерки. В различна посока тегли и БСП, запънала се срещу помощта за Украйна и стигаща до абсурди както с желанието си да съхрани приятелството си с Путин, така и с идеите си за антипазарни мерки срещу инфлацията в стил „развито социалистическо общество“.
И докато правителството се лута, времето му изтича: на политическия терен се появяват нови и нови играчи, които имат за цел да спечелят доверието на разочарованите избиратели, които трудно могат да обяснят какво точно искат, освен държавата (тоест данъкоплатците) да им дава пари в брой. И техните виждания за живота стават все по-ретроградни и абсурдни.
А мафията много харесва това.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте