Това става с промени в Търговския закон

За да е прозрачна на имуществото на длъжника, се слага край на преките преговори от синдика

Даваме възможност при определени условия да се опрощават задълженията на предприемачи, изпаднали във фалит, каза в интервю за „24 часа“ заместник-министърът на правосъдието д-р Борислав Ганчев

Промените са част от условията за приемането ни в еврозоната и ангажименти в плана за възстановяване

И още акценти в интервюто:

Търговци, застрашени от неплатежоспособен, ще могат по-лесно да получават междинно и ново финансиране

Предвиждаме скоро всички търгове – на частните и държавните съдебни изпълнители, синдиците, публичните изпълнители, да бъдат качени на платформа за електронни публични продажби

В обществото има усещане, че част от делата за фалит не са с особено добросъвестни цели, а за постигане на нещо друго

– Зам.-министър Ганчев, Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане промени в Търговския закон, свързани с несъстоятелността. Кое ги наложи?

– Това е най-същностното изменение в производството по несъстоятелност от няколко години насам. Основните изменения са в два аспекта. На първо място, подобряваме и ускоряваме рамката на несъстоятелността, и на второ – транспонираме европейска директива.

Промените освен подобряване на законодателството са и част от условията за приемането ни в еврозоната. Те са свързани и с отделни ангажименти, които сме поели по плана за възстановяване и устойчивост. Бяха подготвени от широка работна група и финализирани от експерти в Министерството на правосъдието. Включиха се съдии, синдици, адвокати, доста широко ги обсъждахме и с научната общност.

– Какви са конкретните промени?

– Както споменах, подобряваме рамката на несъстоятелността. В момента има съдилища, които са предпочитани по делата за фалит. Ако един търговец иска по определени причини да се развие производството му по несъстоятелност, може да промени своето седалище днес и утре да подаде молба за откриване на производство в съда по новия адрес на фирмата. И там делото да се развие по определен начин. Наричам това съдебен туризъм.

С подготвения законопроект приключваме тази практика. Делото ще се гледа от съда по седалище на длъжника в 6-месечен период назад, тоест този вариант за контролиране на това кой съд да гледа производството ще бъде абсолютно невъзможен.

Друга важна промяна е свързана с продажбата на имуществото. Сега синдикът провежда два търга, след което се правят т.нар. преки преговори.

Чрез преките преговори, без да има подробна процедура в закона, синдикът чрез посредници или сам търси купувач на имуществото. По доклад на Световната банка, а и по мнението на всички, които се занимават с тази материя, това естествено дава възможност за не толкова добросъвестни практики.

– Как синдикът търси купувачите?

– Намира свои способи. Може да ползва посредник, да обявява по сайтове, да използва контакти, което само по себе си създава непрозрачност на продажбата и цената.

В законопроекта предвиждаме да отпаднат преките преговори. Идеята е да се продължи чрез търгове, както е при съдебните изпълнители, за да има прозрачност и продажбата да не е свързана с личността на синдика.

– Предвиждате и електронни търгове.

– Да. В Министерството на правосъдието сме разработили система за електронните публични продажби и се надявам скоро да стане факт, за да може всички търгове – на частните и държавните съдебни изпълнители, синдиците, публичните изпълнители, да се качват на платформа, което ще ги направи по-прозрачни и ще се постигат по-добри рeзултати.

– Кой губи при една непрозрачна продан – кредиторите или обявените в несъстоятелност?

– Производството по несъстоятелност има две цели. Едната, ако може да се оздрави длъжникът или в максимална степен да му се погасят задълженията и в максимална степен да се върнат парите на кредиторите. Когато се продава на по-ниска цена, кредиторите получават по-малко, а на длъжника му намалява с по-малко дългът. Тоест всички губят.

– Въвеждате нещо ново до момента – фалит на предприемачи. Обяснете какво представлява.

– Предприемачите са лица, които не са търговци, но осъществяват определена стопанска дейност. Европейският съюз казва, че трябва да дадем възможност за втори шанс, за опрощаване на задълженията им.

– Дайте примери за предприемачи.

– Може да бъдат занаятчии, артисти, защо не и хора, които почистват домове, тоест не са търговци, но осъществяват определена икономическа дейност.

– Те не са ли еднолични търговци?

– Опрощаването на задълженията се предвижда и за тях, но те не са предприемачи по смисъла на предлаганите изменения. За тях предвиждаме възможност за опрощаване на задълженията, ако са минали три години от приключване на производството по несъстоятелност, изплатили са една трета от задълженията си, както и всички разноски в производството.

Идеята е, когато лица са фалирали в своята дейност, да не са извън икономическия живот завинаги, а след изтичане на определен период и настъпване на дадени събития, за които вече споменах, да се върнат в него.

Смисълът е, че никой няма интерес от това, физическо лице веднъж фалирало, да остане в сивия сектор.

– Как се преценява кой е предприемач, професии ли са изредени в закона?

– Има формулирана дефиниция и на какви критерии трябва да отговаря някой, за да го наречем предприемач.

– Тоест човек, който почиства домове, в един момент не може да плаща задълженията си, иска от съда да започне производство по неговата несъстоятелност?

– Да, когато задълженията станат повече от приходите или не може да покрива текущите си разходи, свързани с дейността. Идеята е, че след три години този човек може да се върне в стопанския живот, като ще отпаднат и всички последици от това, че е фалирал.

Отново да подчертаем обаче – само при определени условия ще може да се случи това. Това е първа крачка към уредбата на личния фалит, която също планираме като бъдеща законодателна инициатива, и то доста скоро.

– Кой би спрял един бижутер например в продължение на три години да не изработва украшения и да ги продава частно?

– Ако е обявен в несъстоятелност, би следвало да не може да осъществява тази дейност, но няма проблем да работи за друг като нает работник. Но с предложенията му се дава възможност да му се занулят задълженията и да продължи напред, а не завинаги да е зачеркнат от стопанския живот.

– Какво предвиждате по отношение на производството по стабилизация на дружество, застрашено от фалит?

– И по отношение на него правим предложения. Преди търговецът да е фалирал, има един период, през който това събитие се очаква, но все пак има шанс да се възстанови, и го наричаме стабилизация. Производството по стабилизация беше уредено в закона през 2016 г. По наши данни оттогава има само три производства по стабилизация, тоест тези текстове са изключително неефективни. Сега подобряваме рамката.

– Защо делата са само три?

– Сега производство по стабилизация може да се открие за търговец, за когото, ако продължи същата тенденция, до 6 месеца ще стане неплатежоспособен. Идеята е да хванем този период. Защо не е действало? Например много често, за да може търговецът да се стабилизира, има нужда от финансиране. Но ако неговите показатели са влошени, банките твърде често не са съгласни да го финансират, защото тези сделки после може да са атакуеми.

Уреждаме т. нар. междинно и ново финансиране, тоест който реши да кредитира длъжника в периода, когато се опитва да се стабилизира, да има определени преимущества, че е инвестирал в лице, което има вероятност да фалира, но очевидно е видял в него перспектива.

– В мотивите посочвате, че една от целите на проекта е забързване на производството?

– Да, доста ускоряваме производството. Например, ако имаме едно напреднало производство пред съдебен изпълнител, свързано с публична продан на недвижим имот, който вече съдебният изпълнител е възложил, но акта му не е влязъл в сила, и ако успоредно с това се открие производство по несъстоятелност, то делото пред съдебния изпълнител се спира и всичко започват отначало – отново се оценява имотът, отново се обявява за продажба, текат нови срокове и т.н., което води до едногодишно забавяне, едногодишна лихва, промяна в цената, тоест освен забавяне, друго не се постига. С предлаганите от нас промени, ако имаме имот, който обезпечава вземане на банка и съдебният изпълнител се е насочил към него, несъстоятелността не спира делото пред съдебния изпълнител. Ако пък не става дума за ипотекиран имот, а съдебният изпълнител е определил купувач, то той отново да може да го продаде.

– Много ли са делата за обявяване в несъстоятелност?

– След финансовата криза през 2008-2009 г. имаше бум, после последва затишие. Но като цяло през последните 10-15 години не са малко. В обществото обаче има усещане, че част от тези дела не са с особено добросъвестни цели, а за постигане на нещо друго. Затова се стремим да направим производството по-бързо и по-прозрачно.

– Има ли вече отзиви на предложенията ви?

– Планираме да обсъдим законопроекта с всички заинтересовани страни, без да се ограничим само в законовото изискване за обществено обсъждане. За целта на 31 май в Народното събрание сме поканили работодателските организации, асоциациите на синдиците, адвокатурата, научните среди, асоциацията на банките. Идеята ни е, ако има професионални предложения или някой има притеснения, да може в една професионална среда да бъдат изложени и обсъдени.

CV

Роден е през 1984 г. в гр. Елена

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2008 г.

Доктор по право и главен асистент по граждански процес в СУ „Св. Климент Охридски“

От 2010 г. е вписан като адвокат в Софийската адвокатска колегия

Арбитър в Арбитражния съд при БТПП

Автор е на монографичен труд, съавтор в няколко сборника, включително от конференции и научни изяви, с публикувани над 20 статии в областта на гражданския процес, гражданското и търговско право

Лектор към Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“

От януари 2022 г. е заместник -министър на правосъдието

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле