По запитване от България
СЕС даде важни разяснения за задочното осъждане и възобновяването на процеса
Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде важни разяснения за задочното разглеждане на делото и за възможността за възобновяването му по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд (СНС) .
С постановеното си днес решение съдът в Люксембург тълкува разпоредбите на Директива 2016/343 от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
И посочи, че когато е невъзможно да се установи местонахождението на обвиняемия, той може да бъде съден или осъден задочно, но има право впоследствие да иска възобновяване на процеса и разглеждане на делото по същество в негово присъствие. Упражняването на това право обаче може да му бъде отказано, ако той умишлено е избегнал правосъдието, като е попречил на властите да го уведомят за провеждането на съдебния процес.
Поводът СНС да се обърне към съда в Люксембург е дело за организирана престъпна група за престъпления против митническия режим, по което е обвиняем мъж с инициали И.Р. Първоначално повдигнатото обвинение му е връчено лично и той е посочил адрес, на който може да бъде открит.
При започването на делото в съда обаче И.Р. не може да бъде открит на този адрес и СНС не може да го призове. Служебният адвокат, когото съдът е назначил на мъжа, също не може да се свърже с клиента си. Заради нередовности в обвинителния акт делото било прекратено и върнато на прокуратурата. Когато тя отново го внесла в съда, последвало ново търсене на И.Р., но също без резултат.
Така СНС стига до извода, че мъжът се е укрил и може да разгледа делото в негово отсъствие. За да гарантира правата му, съдът иска разяснения в коя от предвидените в Директива 2016/343 хипотези попада положението на И.Р., който, след като е бил уведомен за първото повдигнато обвинение и преди започването на съдебната фаза на наказателното производство, се укрива.
В решението си СЕС заявява, че чл. 8 и чл. 9 от Директива 2016/343 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато, въпреки положените от тях разумни усилия, компетентните национални органи не успеят да установят местонахождението на обвиняем и поради това не успеят да му предоставят информация относно образувания срещу него процес, този обвиняем може да бъде съден и евентуално осъден задочно.
„В този случай обаче това лице по принцип трябва да има възможност след съобщаване на присъдата да се позове директно на предоставеното от тази директива право на възобновяване на процеса или на достъп до еквивалентно средство за правна защита, което води до ново разглеждане на делото по същество в негово присъствие“, посочва съдът в Люксембург.
Но подчертава, че това право може да бъде отказано, ако от точни и обективни данни е видно, че посоченото лице е получило достатъчно информация, за да знае, че срещу него ще се води съдебен процес, и умишлено и с намерение да избегне правосъдието е попречило на органите да го уведомят официално за съдебния процес.
На първо място съдът припомня, че чл. 8, §4 и чл. 9 от Директива 2016/343 относно приложното поле и обхвата на правото на нов процес трябва да се считат за разпоредби с директен ефект. „Такова право имат лицата, чийто съдебен процес е проведен задочно, въпреки че не са изпълнени условията по чл. 8, § 2 от тази директива. За сметка на това, предоставената с Директива 2016/343 възможност на държавите членки – когато са изпълнени условията по чл. 8, §2 от нея – за задочно провеждане на съдебен процес и за изпълнение на решението, без да предвиждат право на нов процес, се основава на постулата, че надлежно уведоменото засегнато лице се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства на съдебния процес“, обяснява СЕС.
Що се отнася до информацията за провеждането на производството и за последиците от неявяване пред съда, СЕС уточнява, че съответната национална юрисдикция трябва да провери дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен официален документ, който недвусмислено посочва датата и мястото на съдебния процес, а в случай, че то не се представлява от упълномощен да го защитава адвокат – последиците от евентуалното му неявяване. Освен това съдът следва да провери „дали този документ е бил връчен своевременно, така че ако засегнатото лице реши да участва в него, да може надлежно да подготви защитата си“.
По отношение на случая на обвиняем, който се е укрил, СЕС заявява, че Директива 2016/343 не допуска национална правна уредба, която изключва правото на нов съдебен процес единствено с мотива, че засегнатото лице се е укрило и органите не са успели да установят местонахождението му.
„Само ако точни и обективни данни показват, че когато, макар и официално уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление и поради това знае, че срещу него ще се води съдебен процес, засегнатото лице умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес, то може да се счита, че е уведомено за съдебния процес и че доброволно и недвусмислено се е отказало да упражни правото си да присъства на него, като това положение попада в обхвата на хипотезата по чл. 8, §2 от Директива 2016/3433“, се посочва в решението.
И дава следния пример – „налице са такива точни и обективни данни например, когато посоченото лице е съобщило доброволно неверен адрес на компетентните в областта на наказателното правораздаване национални органи или вече не се намира на адреса, който е съобщило“.
„Освен това, за да се определи дали предоставената информация е достатъчна, следва да се обърне особено внимание, от една страна, на усилията, които публичните органи са положили, за да го информират, и от друга, на усилията, които това лице е положило, за да получи информацията“, посочва СЕС.
16
Коментирайте
Толкова много практика и на ВС и на ВКС и на много по-надолу съдилища има за задочното п-во, вкл. и по въпросите, които СЕС е коментирал. „Заподозреният“ по-долу съдия залита вече в тоя СЕС в безмислени питания и тълкувания.
По този въпрос спор и проблеми никога не е имало. Практиката е еднопосочна и обилна. Срамно е всезнайковците от Спеца да правят такова глупаво запитване до СЕС, защото се вижда, че отговорът на СЕС е в унисон с установената в съдилищата ни практика. Явно съдията от Спеца е имал нещо друго предвид. Но какво ли?
… и тъй в запитване си минават две години.
А абсолютната давност, доколкото виждам, изтича на 24.02.2026 г.
Но по-важно е съдът да е спокоен, че може да проведе задочно производство, пък даже и да се прекрати на някоя инстанция по давност.
Така или иначе, прокуратурата ще плаща обезщетението по ЗОДОВ, не съда.
…без да се коментира предишното преюдициално запитване по същото дело, което пък виждам да е отнело само около година и половина…
Как е възможно съдии с толкова големи претенции, да не им е ясно, кога и при какви условия може да се проведе задочен процес. Срамота, колеги. С такива преюдициално запитвания, не сте за съдии в окръжен и апелативен съд.
Защо ми се струва, че точно заради това преюдициално бяха спретнали другарски съд на Иво Хинов. Или бъркам
Стига бе! Да не могат да го намерят толкова време.
Какво толкова чудно има?
И Братя Галеви не могат да намерят толкова време. Просто не ги търсят
Пак ли на Специализирания наказателен съд нещо не му е ясно?
Докато им се изяснят нещата, ще ги закрият.
Обичайният колега ли е сезирал СНС? То май добре, че ще го закриват, че всякакви безсмислени запитвания
Ама какво неясно е имало, не става ясно. Естествено, че разликата е дали се укрива, или не знае за делото.
Протакане на дело от страна на съда?
И аз не мога да разбера защо въобще са отправили запитване.
Съдия Иво Хинов е прекрасен Юрист! Той знае, че когато питаш СЕС за приложимото право,значи си съзрял разлики в тълкуването. Тези правни институт “ намерен на сдреса“, “ призован редовно“ или( не зная случая,но скромно предполагам),както и съпоставяне на смислите. “ узнал, но се укрива“, предизвикват съмнения. Щото предв.произ- во (съгл. НПК)има само подготвителен характер.А ратифицираната още през 1992 от НС КЗПЧОС като част от националното и Европейско право( ЕС се присъедини към нея през 2007 г.и прие паралелен механизъм чрез ХОП),задължава достойните съдии на РБ ПРЕДИ и НАД всичко друго да защитят правата на гражданите,които ПРАВА са неотменими.И чак… Покажи целия коментар »