Страсбург даде 5 месеца на България да мисли за споразумение за царските имоти
Правителството има пет месеца, през които да реши дали да се споразумее със Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок по делото им в Страсбург. Този срок постави днес Европейският съд по правата на човека, като указа на държавата до 13 септември 2018 г. или да сключи приятелско споразумение с бившия премиер и сестра му, или да изпрати възражение срещу жалбите им.
„Иска ми се да вярвам, че в този петмесечен срок може да се стигне до цивилизовано и справедливо споразумение, за да се избегне ситуация, при която бивш премиер и монарх да осъди държавата си“, заяви адвокат Михаил Екимджиев пред „Лекс“. Той и колегите му Катина Бончева и Ели Христова представляват наследниците на бившите царе пред съда в Страсбург.
Съдът в Страсбург днес обедини трите жалби на наследниците на бившите царе в едно дело и обяви за недопустими част от претенциите им срещу държавата. Така висящи пред ЕСПЧ остават казусите с мораториума върху царските имоти, както и с дворците в Саръгьол и Ситняково. Именно по тях правителството ще трябва да реши дали да сключи споразумение със Сакскобургготски и сестра му.
За недопустима беше обявена жалбата срещу окончателното им непризнаване за собственици на двореца в Кричим, както и тази срещу мораториума на братовчедите на Симеон и Мария-Луиза и наследници на цар Фердинанд – Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи де Вюртемберг и Маргарет дьо Шевини.
Първата жалба в Страсбург на бившия премиер и сестра му беше подадена през 2010 г. Тя е срещу наложения от парламента на 8 декември 2009 г. мораториум върху всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. Той се отнася не само до сградите на т.нар. дворци, но и за прилежащите им гори, земи и други постройки, както и за движимите вещи. Бяха спрени и експлоатацията и строителството във всички имоти, включително и сечта в горите. Според решението на Народното събрание мораториумът ще продължи, докато не бъде приет специален закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Това не се е случило и до днес.
Другите жалби на наследниците на бившите царе бяха подадени в Страсбург след като българските съдилища излязоха с окончателни решения, с които обявиха държавата за собственик на дворците „Кричим“, „Ситняково“ и „Саръгьол“.
„За мен решението е очаквано. За недопустима е обявена само най-слабата част от нашите оплаквания, свързани с т. нар дворец „Кричим“. Тезата ни там беше трудно защитима, тъй като царското семейство никога не е въвеждано във владение на този имот, не са извършвали подобрения в него и де факто не са третирани от държавата като негови притежатели, за разлика от всички останали имоти – обект на мораториума“, коментира адвокат Михаил Екимджиев.
„Фактът, че основната, най-силна, част от жалбата, свързана с нарушенията на ЕКПЧ, произтичащи от мораториума и от решенията на Върховния касационен съд по делата за „Саръгьол“ и „Ситняково“ е комуникирана на правителството, ни дава оптимистична прогноза за успешен завършек на делото в Страсбург. Това е така, тъй като статистически близо 80% от жалбите, комуникирани по този начин, по-късно биват обявявани за допустими и основателни. Този подход е в съответствие с принципа за процесуална икономия, от който се ръководи съдът в Страсбург. Заради този принцип жалбите, които са явно недопустими, изобщо не биват комуникирани на правителството за становище, както в случая е направено за имота в Кричим“, обясни той.
Възможността държавата да се споразумее със Сакскобургготски и сестра му не се коментира за първи път. В края на миналата година се заговори за споразумение по все още висящите дела пред български съдилища за „Царска Бистрица“, „Врана“, стопанството „Врана“ и горите в Рила. Тогава регионалният министър Николай Нанков дори подаде молба за спиране на делото „Врана“ в Софийския градски съд. Впоследствие управляващите се отказаха от тази идея, като оставиха въпроса за решаване от парламента, който да реши дали да приеме специален закон за реституцията на царските имоти.
8
Коментирайте
И сега, ако излезе, че държавата е сгазила лука, а с този мораториум това е повече от очевидно, царят ще ни смъкне от гърбините такива кинти, каквито не си е и мечтал. А т. нар. двроци в повечето случаи са просто едни хижи, които май вече са полуразрушени, ама халал да са им на комунистите, които най-много роптаят и на Бойко, който толкова години се храни от масата на царя, а после се уплаши да се споразумее с него
Не искам да бъда груба и не желая да обидя никого, но НВЦ е до болка прав-тази държава е РБ.А ББ наистина стана популярен чрез Царя.Затова казвам така: когато един Човек навършии определени години, той следва да спре, да се обърне назад и да поправи всичко,което все още може да измени към добро.Та, на добрината на Царя точно ББ отговори с ритник. На Фердинанд-избран за Цар на Българите от достойни Български мъже, и на неговите наследници, им се полагат не само имотите-полагат им се и почести, а не обругаване от кого?Ами пак от бившите комун……Но стига вече! Е, АКО И… Покажи целия коментар »
Царя няма да се остави така без нищо, стара лисица е той 🙂
По-добре Страсбург да реши, отколкото да се предлага споразумение. Според мен царят няма да се съгласи на малка сума, а държавата няма да плати много
Накрая всички ще плащаме за тъпотиите на НС
Този казус отдавна трябваше да е решен със закон. Както има реституционни закони за всички, така, след като приемат, че не действат за царските имоти, да напишат и за тях. Това е въпрос от смесено политическо и правно естество и парламентът е мястото, където трябва да бъде решен
ДАНО ТОЗИ ПЪТ ГО ИЗМИСЛЯТ
Ей, писма ми от тези царски имоти. Да му дадат една нива и да се приключва.