Софийският градски съд:
Никой не е искал да се пита СЕС по делото за конфискация срещу Цветан Василев, така е преценил съдът
Диспозитивът на определението на СГС
Отправя искане до Съда на Европейския съюз за отговор на следните въпроси по реда на чл.267 от ДФЕС:
- Следва ли чл.1(1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация …“ , да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
- Следва ли от нормата на чл.1(1), като се има предвид и нормата на чл.4 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация?
- Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл.4 (2) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?
- Следва ли чл.5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?
- Следва ли правилото на чл.6 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?
- Следва ли правилото на чл.8 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
Спира производството по гр.д. № 3406/2016 год. по описа на СГС І-15 състав до приключване на процедурата по чл.267 от ДФЕС.
Определението не подлежи на обжалване.
Нито една от страните по делото за конфискация на имуществото на Цветан Василев не искала да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), това е направено служебно и единствено по преценка на съда. Това заявява Софийският градски съд в първото си официално изявление след като от повече от седмица запитването до съда в Люксембург е предмет на публични коментари.
Първо шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заяви, че е изненадан от отправеното запитване, заради което делото за конфискация срещу Цветан Василев е спряно. Той изреди серия от факти, които го смущават и изрази опасение, че това ще доведе до „замразяване“ и на други дела за отнемане на имуществото. После от Съюза на съдиите писаха на Европейската комисия, председателката на парламента Цвета Караянчева и членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, че с коментарите си Георгиев недопустимо се е намесил в работата на съда. Последва ново изявление от шефа на антикорупционната комисия под формата на писмо-отговор до институциите, сезирани от съсловната организация. В него Георгиев заявява, че изразил позицията и си не се е месил в работата на съда.
Един от коментарите му за решението на съдия Катерина Енчева от СГС да отправи преюдициално запитване беше свързан с момента, в който се случва това – две години след началото на делото за конфискация.
В тази връзка от градския съд днес обясниха, че делото е образувано на 17 март 2016 г. по иск на КОНПИ (бившата комисия за конфискация, която се вля в настоящата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество). То е срещу 27 ответници, намиращи се на територията на три различни държави – България, Люксембург и Британски Вирджински острови. Исковата молба е 471 страници, а приложенията към нея са многобройни. „Спазването на законните изисквания за размяна на книжа отнема значително време поради обема на документите, броя на ответниците и усложненията, свързани с връчването на книжа в чужди държави. Съдът се е произнасял неколкократно по искания на КОНПИ за допускане на обезпечителни мерки, във връзка с които произнасяния са подадени 17 въззивни частни жалби, които съдът е администрирал чрез даване на указания за отстраняване на нередовности и размяна на книжа между насрещни страни“, посочиха от СГС.
След това от съда уточняват, че съдия Катерина Енчева, която е настоящият докладчик, е поела делото в началото на 2017 г. „Тя е извършила процесуални действия по искания за допускане на обезпечителни мерки, конституиране на трето лице – помагач, размяна на книжа, администриране на частни жалби. По искания на различни страни и с оглед обема на книжата по делото сроковете за отговор на исковата молба са били продължавани, което допълнително е удължило времето за подготовка на делото в закрито заседание“, обясняват от СГС.
В съобщението до медиите се подчертава, че преюдициалното запитване е отправено служебно и единствено по преценка на съда, като нито една от страните по делото не е правила такова искане.
От градския съд посочват още, че за момента на отправяне на преюдициалното запитване трябва да се имат предвид препоръките на Съда на Европейския съюз в Люксембург до всички национални съдилища, в които изрично е посочено, че искането трябва да бъде направено, едва когато националният съд се е убедил, че тълкуването е необходимо и е установил какви са фактите и становищата на всички страни по делото и единствено националният съд решава дали, кога и какви въпроси да зададе. В процедурата не е предвидено страните по делото да изразяват становища пред националния съд дали да се изпрати запитването, тъй като приложението на правото е задължение на съда. „На страните по делото се дава възможност да вземат становища по въпросите, поставени в преюдициалното запитване пред Съда в Люксембург, когато делото бъде образувано там. Процедурата за отправяне на преюдициално запитване е форма на сътрудничество между националните съдилища и Съда на Европейския съюз и цели уеднаквяване на практиката по приложение на правото на Европейския съюз на територията на всички държави-членки“, припомнят от СГС, като изброяват седем преюдициални запитвания на градски съдии, по които СЕС вече е произнесъл (С-545/2007 г., С-449/2009 г., С-386/2012 г., С-554/2014 г., С-614/2014 г. и С-518/2016 г. и С-181/2009 г.).
СГС отговаря и на коментара на Пламен Георгиев, че в преюдициалното запитване е възпроизведен дословно отговорът на насрещната страна т.е. на Цветан Василев.
„Определението на Софийски градски съд съдържа единствено изложение на становищата на страните, посочване на приложимото право, правни изводи относно приложимост на норми от европейското право и изводи за необходимостта от тълкуване на последните. Определението не съдържа оценка на поддържаните от страните становища, нито изводи относно установяване на правнорелевантни факти“, обясниха днес от съда.
Оплакването на Георгиев, че антикорупционната комисия е научила за сезирането на съда в Люксембург и за спирането на делото за конфискация от медиите, получава следния отговор от СГС: „По разпореждане на съда преписи от определението са изпратени на всички страни със съобщения от 26 март 2018 г. Актът е присъединен към електронната папка на делото и диспозитивът му е достъпен за всички, включително за медиите, на електронната страница на съда, раздел „Справки за дела“, подраздел „Справка за дело/документ“ (виж диспозитива в карето).
В прессъобщението градският съд коментира и позицията на Георгиев, че Директива 2014/42/ЕС не е транспонирана в българския закон, а СГС, по думите му твърди, че тя не е транспонирана коректно. Той определя това твърдение като абсурдно.
„Необходимостта от съобразяване на българското законодателство с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 3 Април 2014 г. е част от мотивите към законопроекта за ЗИД на ЗОПДНПИ № 554-01-107/29.05.2015 г., въз основа на който са приети измененията в ЗОПДНПИ, обн. ДВ, бр.103/2016 г. В мотивите на законопроекта вносителите му изрично са посочили, че „направените предложения са в синхрон“ с цитираната Директива“, заявяват по този въпрос от СГС.
6
Коментирайте
Пламен Георгиев през март 2016 г.: „Иск с такива размери в България досега не е внасян“. И още от тогава – Георгиев не изключи размерите му да са прецедент и в Европа, тъй като подобен случай имало единствено в Италия, но той е бил срещу мафията, а не срещу едно лице. Решението на комисията е обобщено в 381 страници и представлява „роман“ за начините, по които е била източвана КТБ.
Това са все думи на този човечец, пък сега не критикувал съда. А какво правиш, бе, душице малка?
Наистина трябваше да информират Георгиев за запитването си.
Ти не четеш ли в писмото на СГС, че е изпратено съобщение на Комисията още на 26.03
Това дело е съвсем нормално да продължава в пъти по-дълго от останалите подобни. Колегата е права, няма как преди да си си изяснил нещата да отправяш запитване, така че това с двете години забавяне е абсолютно безпочвена критика
Или нарочно го протакат?
Сега да очакваме ли поредния отговор на Пламен Георгиев. Тоя се самозабрави.