„Дори само публично изказване на главния прокурор може да се сметне за позорящо“
Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се произнесе по искането на министъра на правосъдието Надежда Йорданова да отстрани главния прокурор Иван Гешев, защото поведението му не отговаря на изискванията за заемане на длъжността главен прокурор и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на конституцията.
Йорданова посочва, че действия и бездействия на Гешев „демонстрират конюнктурно разбиране и прилагане на принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт, поставят под съмнение безпристрастността и почтеността на съдебната власт, създават в обществото впечатление за отсъствие на воля за обективно разследване на деяния, които са пряко свързани с личността на главния прокурор“.
Съветът прие такива правила, че на практика спаси главния прокурор от пълна проверка. Той самият нарече искането „правно нищо“ и „свободни съчинения“.
Как се прави преценката, когато казусът е в полето на етиката – „Дневник“ публикува мнения на експерти.
Адвокат Здравка Калайджиева:
Престижът не е „правно нещо“. Това е морална категория, която означава авторитет и се определя от обществените възприятия и очаквания за съответно поведение, а „уронването“ му измерва нивото на неговото одобрение съобразно морални стандарти, а не според буквата на закона. Нивото на „престижа“ и степента на неговото „уронване“ би следвало да отразява именно оценката на обществото и не може да се извършва единствено по преценка на ВСС относно „законосъобразност“ на оценяваното поведение, нито според приетите от този орган формални процедурни правила и личните представи на членовете му за понятието „престиж“.
При изслушването на единствения кандидат за главен прокурор от ВСС Иван Гешев заяви своите разбирания за разделението на властите и за уважението към правата на гражданите като „отделен въпрос“. В откровен разрез с принципа за равенство пред закона, той обеща на ВСС да насочи усилията на прокуратурата към арести и срещу предварително определен „олигархично-медиен кръг“.
Малцина от членовете на ВСС мотивираха вота си против кандидатурата му именно поради това. Останалите вероятно са съобразили, че според буквата на закона и конституцията, прокуратурата е свободна да избира срещу кого да употреби монопола върху репресивния апарат и че в това няма нищо „незаконно“. От формална гледна точка. Впоследствие изразените пред ВСС възгледи и намерения бяха приведени в действие пред очите на обществото и то даде своята оценка.
Изискваните от закона високи морални качества за заемането на една длъжност не се свеждат до спазването на буквата на закона. Няма нищо „незаконосъобразно“ в наскоро излъченото селфи на министъра на културата, нали? Това не означава, че това поведение не „уронва престижа“ на изпълнителната власт, нито че обществото одобрява поведението му като съответстващо на поста му, или че министър-председателят споделя или не споделя това възприятие. Въпросът се свежда до това дали в този случай министър-председателят, а в случая на Иван Гешев – ВСС, споделят моралните критерии на обществото.
В края на краищата ВСС е призван да пази авторитета на съдебната власт, а не своя, или този на Иван Гешев.
Биляна Гяурова-Вегертседер, Български институт за правни инициативи:
Говорим за огледална процедура, което означава, че „действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ трябва да бъде обратното на „способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт“ каквото е едно от завишените законови изисквания към кандидатите за трите топ позиции в съдебната власт. Във Вътрешните си правила за извършване на проверки Инспекторатът на ВСС е обяснил какво разбира под накърняване, а именно “ поведение [], което е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и компрометиращо честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото“ като е казал и какво би следвало да се установи.
В допълнение Кодексът за етично поведение на българските магистрати включва сред основните етични принципи независимост, безпристрастност, вежливост, толерантност, почтеност, прозрачност, благоприличие и др. Там има и отделна част за административните ръководители, какъвто по същество се явява и главният прокурор, а и той многократно го повтаря в последно време. Стандартите към тях са завишени, като е посочено, че те не трябва да се поддават на натиск и внушения „от всякакъв характер“ и трябва да са гаранти за утвърждаване независимостта на магистратите при вземането на решения, а също и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата.
За главния прокурор това може да означава разграничаване от политически процеси и влияния; обраност в публичното говорене и медийните изяви. В тази връзка изрази като „и циганите правят така“ или че в последните 5 години в България не е имало правораздаване, са определено накърняващи престижа на съдебната власт точно защото излизат от устата на главния прокурор.
Дали има или няма накърняване на престижа на съдебната власт би могло да се съди и по общественото доверие към работата на прокуратурата, а от както сегашния главен прокурор е начело на тази институция, то не се е повишило особено, дори напротив. В крайна сметка накърняването на престижа на една от трите власти би следвало да се търси в цялостното поведение и действия на органа, който я олицетворява /в случая в главния прокурор/ и как той влияе върху нейното възприемане от обществото.
Иван Брегов, Институт за пазарна икономика:
Ако за редовите длъжности в съдебната власт и за членовете на съдебния съвет изискванията са високи, то за главния прокурор и председателите на върховните съдилища тези изисквания са несъмнено най-високи. Причината да бъдат изведени отделно от редовните дисциплинарни правила е, че към тях се прилагат най-високите професионални и етични стандарти.
Затова и няма предвидени наказания за тях от рода на забележката или намаляване на възнаграждението – за обществото и конституционно признатия ред в българската държава би било неоправдано главен прокурор да има непрофесионално и неетично поведение. Едно такова поведение е несъвместимо с позицията му и би уронило и без това крехкото доверие в институциите и в частност – в съда и прокуратурата.
Ето защо изискването към главния прокурор за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото са така силни.
Но с приетите си правила ВСС изразява една противоречаща с правото логика. Ключовото в приетите от ВСС вътрешни правила е действията по нарушение да са извършени в срока на мандата на лицето като главен прокурор, в противен случай се оставят без разглеждане. На практика се получава така, щото главният прокурор, в случая Гешев, може да е извършвал укорими действия, преди да стана главен прокурор, но след като това не е по време на мандата му, цялото общество следва да търпи поведението му.
Адвокат Михаил Екимджиев пред „Свободна Европа“:
Най-общо, престижът на съдебната власт може да се урони както с действие, така и с бездействие. Всъщност дори само публично изказване, което издава непознаване на закона, може да се сметне за позорящо. Без съмнения – ако се докаже корупция, например, това със сигурност освен тежко нарушение ще се смята като руиниращо престижа на институцията.
В съдебната практика на ВАС трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт. Те гарантират ефективното осъществяване на основната ѝ функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ето защо действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност. Затова и те се приемат като основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
Моралът и етиката са абстрактни категории. Не могат да бъдат ясно дефинирани. Затова е нужно да се запълват с много ясни и конкретни казуси, тъй като животът е много по-сложен от правната норма.
Казус, който може да послужи за илюстрация на конституционната разпоредба е решението по делото на Николай и Евгения Баневи срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от октомври миналата година. Тогава главният прокурор Иван Гешев за първи път стана причина за осъждането на България в Страсбург. Причината е, че в свое публично изказване през 2018 г. Иван Гешев нарушава презумпцията за невиновност. По онова време Гешев беше заместник на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и ръководител на Специализираната прокуратура.
Когато главният прокурор нарушава принцип от българската конституцията и от международното право, каквато е презумпцията на невиновност, то „това е престъпление по член 282 от Наказателния кодекс [злоупотреба с власт]. Ако пък приемем, че не е извършил престъпление, значи е толкова неподготвен, че не притежава изискваните високи професионали качества, което също руинира авторитета на съдебната власт.
Емил Дечев, заместник-министър на правосъдието, пред „Свободна Европа“:
Формулировката на „уронване престижа на съдебната власт“ е ясна и за да е успешна, е нужна солидна аргументация с данни и фактология. Трябва да се представят доказани факти, от които да става ясно, че той е извършил тежи, системни нарушения, с които е уронил престижа на съдебната власт.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте