Тълкувателно решение: Имотите не трябва да са еднородни, за да се разпределят между съделителите
Не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение, за да се разпределят между съделителите без да се тегли жребий. Това постанови единодушно в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, преди година състав на ВКС установи, че върховни съдии са застъпвали различни виждания по въпроса дали съсобствените имоти трябва да са еднородни, за да може всеки от тях да бъде разпределен в дял на всеки от съделителите по реда на чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Някои са постановявали изнасяне на публична продан, ако делбените имоти са с различно предназначение – например някои са жилищни, а други са предназначени за производствена или търговска дейност, или са различни по вид – застроени или не (повече за противоречията в практиката виж тук).
С тълкувателното решение това виждане се отхвърля и Гражданската колегия заяви: „За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)“.
Преди да стигне до този извод ВКС посочва, че чл. 353 ГПК е аналогичен на чл. 292 от стария ГПК и възможността за разпределяне на имотите е въведена през 1961 г., за да може съдът да е по-гъвкав при делбата. В решението се напомня, че разпределянето на делбените имоти е изключение от способа по чл. 352 ГПК – теглене на жребий. И се подчертава, че понеже уредбата в стария и в новия ГПК е аналогична, са валидни постановките в Постановления №4/1964 (т.13) и №7/1973 г. (т. 5) на Пленума на Върховния съд.
„Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата“, заяви ВКС в тълкувателното си решение.
Върховните съдии подчертават, че водещият принцип е делбата да се извърши така, че всеки съделител да получи реален дял. „Понятието „различни по вид“ (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им“, се посочва в решението.
ВКС заявява, че изискването за еднородност на имотите води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасянето им публична продан, а тя трябва да е изключение.
„Изискването за еднородност на дяловете не удовлетворява и целта на делбата – прекратяване на съсобствеността. Тя ще се прекрати едва с успешно провеждане на публичната продан, при която няма гаранция, че ще се реализира реалната пазарна цена на разнородните делбени имоти, но за съделителите ще има допълнителни разходи. При публичната продан съделител може да бъде принуден да изкупи делбен имот над пазарната му цена, предвид нормата на чл. 354, ал. 1 и ал. 2 ГПК или имотите да попаднат в трето за съсобствеността лице, а целта на делбата е прекратяване на съсобствеността и оставане на наследствените имоти в патримониума на наследниците, доколкото това е възможно. Това е идеята, вложена в чл. 76 ЗН при делба на наследствени имоти – след уважаване на такава претенция в първата фаза на делбата наследствените имоти да се върнат в делбената маса и да се делят само между сънаследниците. Изнасянето им на публична продан поради това, че са разнородни, противоречи на целта, заложена в този текст, и прави невъзможно сбъдването на условието, посочено в него“, пише в решението.
В него се коментира и друга практика, която ВКС категорично отхвърля – да се изисква съгласие за съгласие на съделителите, за да се извърши разпределяне на разнородни делбени имоти. „Ако страните не спорят за това как да се поделят, те биха сключили спогодба или договор за доброволна делба. Когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имотите на публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да преценява по кой способ да извърши делбата. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече съделители, които не са от едно коляно, е релевантно, за да се обособят дялове за всички съделители и да се приложи чл. 353 ГПК, но не е условие, за да се разпределят имоти, които са различни по вид, предназначение и стойност“, обясняват върховните съдии.
Те посочват, че когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите (колената), както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител (коляно) от еднородните имоти.
20
Коментирайте
Ако бяхме на нивото на закона и на очакванията към съда и съдиите, нужда от тълкувателно решение в този смисъл нямаше да има.
За пореден път ВКС откри топлата вода. И да -Земята е кръгла и се върти. Сега сериозно-колкото по бързо ВКС се отърси от екзотиките на Белазелков, толкова по добре за правораздаването.
Поздравления за решението им.
Очакваше се решението да бъде точно такова.
Добре е , че се уеднакви практиката по този въпрос.
Браво. Време беше да излязат с някакво решение.
Струваше си чакането от една година по това дело.
Чудесна новина. Отне им време
Този път даже като че ли се справиха доста по-бързо.
Имах приятел, който имаше определено проблем заради различното тълкуване.
Е, сега се надявам вече да не се стига до там.
Казусът беше много сериозен и се радвам, че има развитие по него.
Време беше.
Да, хубаво е да се уточни за да не се застъпват различни виждания и човек да се чуди сега на какво има право и на какво не. Закона трябва да е еднакъв за всички, а не да се крепи на тълкуването на този или онзи. Защото това води и до корупционни практики.
Безспорно е така.
Идва в много подходящо време това решение.
Ще е от полза за делящите
Добре, че стана ясно
Логично
Затова не ги обичам гражданските дела, толкова примитивни, толкова селяшки. Друго си е да се занимаваш с наказателни и административни, да ти вдигат адреналина, да има напрежение. А в гражданските – някакви селяндурски истории.