Министерството на електронното управление ще създаде звено за мониторинг и анализ на това какво се случва в социалните мрежи и медийния пейзаж, съобщи ресорният министър Божидар Божанов в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред днес.

„Държавата не е тази, която трябва да каже кое е истина и кое не е истина. Не искаме да създаваме Роскомнадзор“, подчерта в началото на изказването си Божидар Божанов.

И отбеляза, че това обаче прави задачата по-трудна – защото трябва да се стремим да спазваме европейските ценности за свободата на изразяване.

Идеята е това звено да следи тенденции и наративи, както и да предоставя на министерствата доклади за теми, свързани с тяхното поле на компетентност. Това не означава да следим отделни граждани какво пишат или не, подчерта министърът.

По въпроса за законови промени Божанов отбеляза, че промени в Наказателния кодекс са възможни, но според него всякакъв тип санкции и ограничения няма да са ефективни, защото е много трудно да се дефинира какво да се криминализира, и ще бъде много трудно такива законови промени да се прилагат.

Другият вариант, според него по-добрият, е регулирането на механизма за разпространение на фалшиви новини.

„В България това е Фейсбук“, отбеляза той.

И заяви, че в момента се готви новият европейски Акт за цифровите услуги, и подопечното му министерство вече е пратило свои предложения за разширяването му.

„Приготвили сме и сме изпратили конкретни предложения, с които да разширим предложените от ЕК текстове, така че Фейсбук да има задължение за прозрачност.“

Това ще става по няколко линии, първата от които е прозрачност на модерирането. Когато някой инфлуенсър, например, е блокиран, Фейсбук да има задължението да представи информация – защо е модерирано, „колко човека са го докладвали, какви са тези хора“. И това трябва да става в реално време и на държавно ниво, а не както ЕК предлага – веднъж годишно в доклад.

Другата стъпка за прозрачност е Фейсбук да разкрива защо дадено съдържание е препоръчано от социалната мрежа.

„Виждали сме го многократно в социалните мрежи – появява ни се нещо, което не сме харесали, а ни идва като препоръка“, даде пример Божанов.

А това, което трябва да е ясно, е каква е степента на усилване, заяви той, и обясни накратко как работят алгоритмите на социалните мрежи – те дават на различни публикации различна степен на усилване според това колко е интересно на различните групи хора. Божано разказа и как самият той се е сблъскал с фалшива новина, питал е Фейсбук защо и не е получи отговор.

Фейсбук трябва да следи и за координираното неавтентично поведение – когато например много хора в една група пишат от един и същи сървър, общи IP-та, и често подобни профили споделят едно и също. Това често е поведение на фалшиви потребители, обясни той.

Хората на Зукърбърг няма да са доволни от това, подчерта Божанов.

„Нужна е регулация на това, защото тя върви в противоположна посока на бизнес интереса на Фейсбук“, призна той.

Тези предложения ще бъдат обяснени и на други министри от ЕС.

Божанов съобщи и че заедно с Института по публична администрация разглеждат техен курс за медийна грамотност, който да промотират към държавните служител.

Калин Иванов от ПП заяви, че трябва да има и криминализиране на фалшивите новини, като попита дали има такива практики в други държави. Божанов заяви, че директивата предвижда сваляне на „зловредното“ съдържание, за което обаче има тясна дефиниция.

По-голямата част от въпросите на народните представители представляваше по-скоро лекция на базовите принципи на Интернет от министъра.

Любопитен беше въпросът на депутат от „Възраждане“ – юристът Петър Петров, който попита:

„Вземала ли е държавата мерки, действия или усилия представляваната от Вас изпълнителна власт касателно официални профили на политически партии и политически лидери, касателно изнасяна от тях информация?

Божанов се разсмя и заяви:

„Не. На база на моите правомощия ние нямаме изобщо право да правим каквото и да е било по тази линия. Със сигурност политически партии и политически лидери не стоят на дневен ред пред нас“

Така той призна казус, който е факт и в най-развитите държави – няма инструменти да бъдат спирани политици, особено лидери на партии, да разпространяват дезинформация онлайн. Това го допускаше дълго и самият Зукърбърг по време на избори, докато и Facebook, и Twitter не взеха решението да блокират вече бившият президент Доналд Тръмп.

Ако лидерът на „Възраждане“, например, разпространява дезинформация, държавата и регулациите й не могат да го спрат или санкционират.

Директорката на дирекция „Информационна сигурност“ в ДАНС Виолета Андреева подчерта, че в ЕС вече се ползва повече терминът „дезинформация“, който обхваща по-добре пълния обем на феномена. И се съгласи с министъра, че е по-ефективно да се работи за превенция, пресичане и противодействие на дезинформацията, за което се готвят и промени в Закона на ДАНС.

От ГДБОП пък комисар Владимир Димитров обясни, че се извършва регулярен мониторинг на социалните мрежи за подготвени престъпления или нарушения на обществения ред, а дирекцията работи и по сигнали на граждани и организации.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar