Заключение на генералния адвокат Михал Бобек:

Kогато гражданин на ЕС се завръща в родината си, тя трябва да улесни пребиваването на партньора му чужденец

Lex News 10 април 2018, 12:13 1697 5

Kогато гражданин на Европейския съюз се завръща в родината си, тя трябва да улесни пребиваването на партньора му, който не е гражданин на съюза, но с когото той е установил или затвърдил трайна семейна връзка в друга държава-членка. Това заявява в заключението си по дело на южноафриканка пред Съда на ЕС генералният адвокат Михал Бобек.

Розан Бангер е гражданка на Република Южна Африка, където се запознава с британски гражданин. Двамата живеят заедно в родината ѝ от 2008 г. до 2010 г. След това се местят в Холандия. Там Бангер получава карта за пребиваване в страната в качеството ѝ на член на семейството на британеца в широкия смисъл на това понятие.

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки изисква страните да улеснят влизането и пребиваването на партньорите, с които гражданин на ЕС има трайна връзка. Това се отнася и до случаите, когато гражданинът на ЕС се преместил в друга държава от съюза.

През 2013 г. Розан Бангер и британският ѝ партньор се местят във Великобритания и тя подава молба да получи карта за пребиваване. Министерството на вътрешните работи отхвърля искането ѝ. То се основава на законодателството, с което във Великобритания е транспонирана директивата за свободното движение. То поставя изискване, че за да се възползва от възможността за пребиваване във Великобритания, чужденецът трябва да е или съпруг или граждански партньор на гражданина на Обединеното кралство. Розан Бангер обаче не отговаря на това условие. Тя обжалва отказа и делото стига до Съда на ЕС. Като се търси тълкуване на правото на ЕС и правата, които дава на несемейните двойки.

Според генералния адвокат Михал Бобек условията, от които гражданин на ЕС ще се ползва след завръщане в родината си след престой извън съюза, трябва да са същите, при които би живял, ако никога не е напускал държавата си по произход. Той посочва, че човек не трябва да бъде санкциониран за това, че е упражнил правото си на свободно движение.

Генералният адвокат заключава, че гражданин на трета страна, който е траен партньор на гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение, не трябва да получава различно отношение при завръщането на европееца в родината му, от това, предвидено за членовете на семейството му в широк смисъл на понятието, с които се е местил в други държави от ЕС.

Бобек изтъква, че директивата изисква от държавите-членки да улеснят влизането и пребиваването на граждани на държави извън ЕС, с които гражданин на ЕС има трайна връзка, но това не означава, че автоматично им се дава право на пребиваване. Генералният адвокат признава, че директивата предоставя на държавите-членки известна свобода на преценка на конкретните условия и фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при разглеждане на искане за пребиваване, направено от партньор извън ЕС. Въпреки това, той отбелязва, че тази свобода на преценката е ограничена от две изисквания. Първото е, че все пак член на широкия семеен кръг на гражданин на ЕС трябва да бъде третиран по-благоприятно от останалите граждани на държави извън съюза. Второто е, че държавите-членки трябва да извършат задълбочено проучване на личните обстоятелства във всеки конкретен случай и да мотивират всеки отказ.

В случая на Розан Бангер това означава, че тя има право на задълбочено проучване на молбата ѝ за пребиваване във Великобритания и съответно, ако получи отказ, той да бъде обоснован и да е след проучване на специфичните обстоятелства на нейния случай и отношенията ѝ с гражданина на ЕС.

Съд на ЕС