Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе по преюдициално запитване на Върховния административен съд (ВАС) за това дали правото на съюза допуска облагане под формата на данък, удържан при източника, на фиктивни лихви, които местна дъщерна фирма, получила безлихвен заем от нейното чуждестранно дружество майка, е била длъжна да плати при пазарни условия.

Отговорът на СЕС е положителен.

Решението е по казус на „Вива Телеком България“, която на 22 ноември 2013 г. сключва споразумение за заем с единствения си акционер – установеното в Люксембург дружество InterV Investment Sàrl. Люксембургската компания предоставя на дъщерното си дружество конвертируем безлихвен заем, чийто падеж изтича след 60 години. Споразумението предвижда, че задължението на заемателя да погаси заема отпада във всеки един момент след датата на финансирането, ако заемателят вземе решение да апортира като непарична вноска дължимия размер на заема в своя капитал.

През октомври 2017 г. Националната агенция за приходите издава ревизионен акт на „Вива Телеком“ и на основание Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) ѝ налага задължение да плати данък при източника върху определен лихвен доход на InterV Investment за периода от 14 февруари 2014 г. до 31 март 2015 г. След като установява, че към датата на данъчната ревизия спорният заем не е бил конвертиран в капитал и че заемателят нито е погасявал този заем, нито е заплащал лихви, приходната администрация приема, че е налице сделка, водеща до „отклонение от данъчно облагане“ по смисъла на ЗКПО, който квалифицира като такова сделката по получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми.

В своя акт данъчната администрация определя пазарния лихвен процент по заема, за да се изчислят неизплатени лихви на заемодателя, преди да наложи удържане на данък при източника от 10 % върху тях.

„Вива телеком“ оспорва акта и през март 2019 г. Административен съд София-град (АССГ), отхвърля жалбата. АССГ приема, че спорният заем е финансов актив на дружеството, от който то е получило икономическа изгода поради неплащането на лихви, докато заемодателят от своя страна е претърпял икономическа загуба поради неполучаването на тези лихви. Според съда заемните средства са използвани за погасяване на някои финансови задължения на заемателя, посочени в споразумението за заем, и не са елемент на собствения капитал.

Така казусът стига до Върховния административен съд, който отправя преюдициално запитване.

В решението си от днес по него СЕС прие:

  1. Правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда данъчно облагане под формата на удържан при източника данък за фиктивните лихви, които местно дъщерно дружество, получило безлихвен заем от своето чуждестранно дружество майка, би било при пазарни условия длъжно да заплати на последното.
  2. Във връзка с принципа на пропорционалност, когато този данък при източника се събира върху брутния размер на тези лихви без възможност на този етап за приспадане на свързаните със заема разходи, а за целите на преизчисляването на посочения данък и евентуалното възстановяване е необходимо последващо нарочно искане, стига процедурата, предвидена за целта в тази правна уредба, да не продължава прекалено дълго, от една страна, и да се дължат лихви върху възстановяваните суми, от друга страна.

15
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Ani
Ani
24 февруари 2022 12:33
Гост

Вива Телеком да не мрънкат много, че и те са едни…

Ицо
Ицо
24 февруари 2022 12:54
Гост

Кожодери.

Давидов
Давидов
24 февруари 2022 12:33
Гост

Логично

Milena
Milena
24 февруари 2022 12:32
Гост

Много са отоврени от Европа. Но не решиха за 8 години как да се откъснем от доставките на газ от Русия.

Фики
Фики
24 февруари 2022 12:28
Гост

Да си плащат „Вива Телеком България“. Малко ли ни дерат кожите.

Кики
Кики
24 февруари 2022 12:29
Гост

В интерес на истината те са най-коректни до момента от всички оператори.

Vladi
Vladi
24 февруари 2022 12:30
Гост

Така е

Кирчо
Кирчо
24 февруари 2022 12:30
Гост

Не е малко

Анонимен
Анонимен
24 февруари 2022 12:26
Гост

Е защо така? Нали е отпуснат конвертируем безлихвен заем, чийто падеж при това изтича след 60 години.

Анонимен
Анонимен
24 февруари 2022 12:27
Гост

Защото спорният заем е финансов актив на дружеството, от който то е получило икономическа изгода.

Бениска
Бениска
24 февруари 2022 12:31
Гост

Това е така

Vladimir
Vladimir
24 февруари 2022 12:31
Гост

Уж да, но не е точно така.

Михаил
Михаил
24 февруари 2022 12:24
Гост

Напълно очаквано решение.

Милена
Милена
24 февруари 2022 12:31
Гост

И аз мисля, че няма изненади в това решение

Analog
Analog
24 февруари 2022 12:32
Гост

Очакваше се