Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС

Отказите на кмета да издаде удостоверение и скица за реституция се обжалват пред районния съд

Lex News 04 април 2018, 17:53 6578 5

Делата срещу отказите на кмета да издаде удостоверение и скица, необходими в процедура по възстановяване на собствеността, трябва да се гледат от районните, а не от административните съдилища. Това приеха двете върховни съдилища в съвместно тълкувателно постановление по дело №2/2017 г.

В него Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и двете колегии на Върховния административен съд (ВАС) отговориха на два въпроса за подсъдността на дела срещу актове на кметове, свързани с приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

На единия върховните съдии дадоха следния отговор: „Делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4-6 ППЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд съгласно §19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39/2011 г., изм., бр. 58/2017 г.)“.

Противоречията в практиката са свързани с това дали въпросният §19 от ПРЗ на АПК е приложим при преценката на това кой съд е компетентен да гледа делата срещу откази на кметовете да издадат скици и удостоверения във връзка с реституция. Той гласи: „Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.“

Някои съдии приемаха, че в случая разпоредбата на §19 не е приложима, защото става дума за откази за извършване на административна услуга. Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и двете колегии на ВАС обаче застъпи обратната теза.

В постановлението си те сочат, че до приемането на §19 ПЗР на АПК, обнародван на 20 май 2011 г., подсъдността на споровете във връзка с извършване на административни услуги, както и отказите (в това число и такива във връзка с удостоверението и скицата, като задължителни елементи от възстановяване правото на собственост на имоти в границите на урбанизираните територии) безспорно е била на административните съдилища.

„С приемането на § 19 ПЗР на ЗИД АПК обаче бе направено отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. С изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК“, заявяват върховните съдии. Те обясняват, че дори граматическото тълкуване на разпоредбата ясно показва, че водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е законът, по който е издаден индивидуалният административният акт, а не видът на акта. „Достатъчно е той да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, като е без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 2, б.“а“ ДР на ЗА, като административна услуга“, пише още в постановлението.

В него върховните съдии определиха, че районните съдилища трябва да гледат още една група дела – тези, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр.61 от 11.08.2015 г.) за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал.1 и 2 не са приведени в съответствие с чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ.

Въпросният §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ предвижда, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от закона. В чл. 37и от ЗСПЗЗ се предвижда определена плътност на животни за определена площ.

Разпоредбата беше оспорена пред Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет, но той отхвърли искането за обявяването ѝ противоречаща на основния закон.

Тя предизвика и противоречия в практиката, тъй като съдилищата не са единодушни кой трябва да гледа делата срещу актовете, с които кметовете прекратяват договорите за наем и аренда на земеделските производители, които не са успели в срок да отговорят на новите изисквания на закона.

Върховните съдии са изследвали характера на разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В постановлението си те изтъкват, че при развалянето на договорите (на неизпълнилите новите условия в закона) кметовете действат при обвързана компетентност. А прекратяването на договорите е властническо волеизявление, направено от административен орган в изпълнение на законово вменено му задължение, а това го определя като индивидуален административен акт, засягащ правата на собственици или ползватели на животновъдни обекти.

Върховните съдии обаче сочат, че задължението на кмета да прекрати договорите е обект на специална уредба в Закона за собствеността и ползването. „ЗСПЗЗ има за предмет правната регулация не само на обществените отношения, свързани с правото на собственост върху земеделските земи, но и тези, свързани с тяхното ползване и то по отношение на четирите вида собственост: на граждани, на държавата, на общините и на юридическите лица. Тя предвижда издаване на индивидуални административни актове по ред и на основания, уредени именно в този закон и в правилника за прилагането му, между които са и актовете, предмет на настоящото тълкувателно постановление. Компетентен да се произнесе по законосъобразността им е районният съд“, пише в постановлението.

Закон за собствеността и ползването на земеделските земи тълкувателно постановление