Адвокатурата до ВКС:
Страните по договора са задължителни необходими другари при иск на трето лице за нищожността му
Страните по договор в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора са задължителни необходими другари. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) до Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
То е по тълкувателното дело, което трябва да сложи край на противоречията в практиката дали в този случай става дума за факултативно или задължително необходимо другарство и съответно дали участието на всички страни по договора в делото е процесуална предпоставка за допустимост на производството (повече за различните виждания на върховните съдии виж тук).
Становището на адвокатурата стъпва на стабилна теоретична основа, в него се изследва историческото развитие на института на другарството и се разглежда проблемът с извеждането на критерии за това кога необходимото другарство е задължително и кога факултативно.
В становището се напомня, че факултативното необходимо другарство винаги се е разглеждало като изключение, а задължителното другарство като правило, но след Тълкувателно решение № 3 от 29 юни 2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Гражданската колегия на ВКС практиката възприема обратното виждане.
„Указанието на закона, че „постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна“ (чл. 233 ГПК) се обяснява с това, че е справедливо само онези лица, които са участвали в процеса и чрез своето поведение са могли да предопределят резултата да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Именно изхождайки от това, факултативното необходимо другарство следва да се третира като изключение, а не като правило, както се поддържа и в процесуалната ни теория“, пише ВАдС.
И обяснява, че това е така, защото разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо лица, които не се участвали в делото за разрешаване на спор е сериозно отстъпление от правилото, че страната има право да участва в производството, по реда на което ще се постанови актът, който за нея може да бъде както защита, така и санкция.
„Факултативните необходими другари за разлика от задължителните нямат обезпечена от закона възможност да участват в производството, по реда на което ще се постанови защитно-санкционният акт. Действително те имат право на отмяна по реда на чл. 304 ГПК, чието приложение в теорията и практиката се признава и при двете хипотези на необходимо другарство. Това обаче е една процедура, която е нежелана, както от гледна точка на насрещната страна, така и на съда“, сочи адвокатурата.
Тя излага причините отмяната да е нежелана. „Това е така, защото другата страна, която може и да е ответник (а това означава, че не определя страните по делото), е поставена в ситуация да участва в едно триинстанционно производството, резултатът от което в последствие може да бъде заличен, само въз основа на молба на другаря, който не е участвал в процеса. От друга страна за съда това също е неприемливо, защото означава ангажиране на допълнителен ресурс и време за развитие на две производства с един и същ предмет“, се изтъква в становището.
ВАдС призовава да бъде преосмислена конструкцията – от една страна да е допустимо процесът да се развие без участието на определена страна (факултативен необходим другар), а от друга – тя да може да иска отмяна на влязлото в сила решение, само защото не е участвала.
Адвокатурата критикува и виждането, застъпвано от някои върховни съдии, че когато трето лице атакува договора като нищожен, другарството на страните е факултативно. Те се аргументират с това, че нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, на нищожността може да се позове всеки (не само страните по договора) без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок.
„Действително на нищожния акт всеки може да се позове, включително чрез възражение, но не е вярно, че нищожният договор не съществува в правния мир. Той не поражда правни последици, но докато въпросът не бъде разрешен със сила на присъдено нещо създава една привидност, че съществува. Затова и чл. 34 ЗЗД предвижда, че, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Вярно е, че правото на възстановяване възниква от получаване на изпълнението от другата страна, без да е необходимо нищожността да бъде призната от съда. Често обаче авторитетният акт на съда е тази необходима основа, на която страните ще стъпят, за уредят отношенията си и да упражнят всички онези права, които законът свързва с нищожността на сделката. Това е така, защото силата на пресъдено нещо придава на правното положение качеството на безспорно, а регулиращото ѝ действие задължава страните да действат спрямо установеното от съда“, обяснява ВАдС.
Адвокатурата отхвърля и аргумента, че в случая е налице факултативно необходимо другарство, защото от волята на ищеца зависи срещу кого да насочи иска си. „Това е така, но в случая при необходимото другарство не може да не се вземе предвид фактът, че ненасочването на иска срещу едни от участници в сделката не го освобождава от обвързващата сила на решението, постановено с участието на другия другар“, напомнят адвокатите и подчертават, че отмяната по чл. 304 ГПК не може да замести пълноценното участие на другаря в триинстанционния исков процес.
„Действително при отправена и уважена молба по чл. 304 ГПК исковият процес ще се развие отново, но като се има предвид, че неучаствалият другар не се уведомява за процеса, то той ще упражни това си право след като научи за решението. Ако процесът е воден от кредитор на длъжника, а искът за обявяване на нищожността е предявен само срещу длъжника – продавач по договора, то купувачът може да разбере за водения процес едва след предприемане на действия от кредитора по изпълнение, ако успешно е проведен процесът за обявяване на договора за нищожен. Тогава неучаствалият другар ще се окаже в ситуация едновременно да търпи принудително изпълнение и да трябва да се защитава по пътя на отмяната по чл. 304 ГПК, което е неприемливо“, обяснява ВАдС.
Затова и заключава, че хипотезите на задължително факултативно другарство трябва да са ограничени и да се отнасят само за случаи, в които другарите имат информация за водения процес и затова са могли да участват в него. Като в становището се дават примери с продължаването на делото за развод от наследниците, с исковете за отмяна по чл. 74 от Търговския закон, обвързани с преклузивен срок, с исковете в изпълнителното производство, решенията по които ще обвържат (на основание чл. 457, ал. 4 ГПК) присъединените взискатели.
30
Коментирайте
Ми от всякъде мирише, че са факултативни необходими, но адвокатите знаят най-добре.
Това е и правилното становище, но след ТР 3/2016г. на ОСГК на ВКС, вероятността то да бъде възприето е почти никаква. Едва ли някой може да обясни какъв е смисълът да се разглежда дело само срещу избраната от ищеца страна, след като липсата на участие в процеса на всички страни по договора на практика води до задължителна отмяна на влязлото в сила решение, в случай че искът бъде уважен. Нормата на чл. 304 ГПК се основава на разбирането, че необходимото другарство е по правило задължително, и нейният смисъл е да се даде възможност за защита на необходимия другар, когато поради… Покажи целия коментар »
Да не говорим, че при съпрузите необходимите другари са ограничени до двама, докато при договорите делото може да започва отначало толкова пъти, колкото е броят на лицата, участващи в съглашението, ако те не са били посочени като ответници по първоначалния иск. Нека не забравяме, че с правото по чл. 304 ГПК разполага всеки необходим другар и няма никакво задължение то да се упражнява съвместно /едновременно/ от всички неучаствали другари.
Нещо за факултативно необходимо другарство да са преподавали в университета? Или тая лекция масово се пропуска ?!
Ако ГПК уреждаше кои необходими другари са задължителни и кои – факултативни, едва ли би се наложило въпросът да бъде пoдлаган на тълкуване толкова често. Факултативни са не според ГПК, а според принципните постановки на Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че необходимото другарство е по правило факултативно, а задължителното съществува само когато е предвидено в закона или следва от характера на спорното право. Също толкова успешно може да бъде аргументирано и обратното становище, както убедително са сторили ВАдС.
В хода на адвокатската си практика установих, че нищожните договори се използват най-често в наследственото, семейното и търговското право, като най- честият им мотив е заобикаляне на закона и противоречие с него, с цел едната страна да “изпързаля“ другата. В търговското право най- популярната ситуация е вместо изготвянето на контр лет между страните по вече сключен договор, да се съставя нищожен договор, заобикалящ директно закона и това не е по съвет на упълномощения адвокат/ защото умишлено такъв липсва/, а защото лицето Х иска да “изпързаля“ лицето Игрек поради някакви си свои субективни причини.
Освен общи приказки, тролчо, би ли дал каквато и да е, някаква правна квалификация на изказаното от теб повърхностно, нелогично и невярно мнение?
Колегата по-скоро пояснява какви са най-често срещаните случаи на нищожните договори, за да се види дали е оправдано да се прилага задължителното другарство.
Трябва законодателно да се предвиди, че необходимото другарство винаги е задължително, за да не се достига до следните разрешения: съдът дори и да знае, че страната по вещен иск да има съпруг, да не може нито да го конституира служебно или да даде указания на ищеца да предприеме съответни процесуални десйтвия (първата инстанция), а въззивът и касацията да не могат да обезсилят решението и да върне делото за конституиране на неучаствал необходим другар, с ясното съзнание, че ако влязлото в сила решение не е в полза на съпрузите, решението да бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК и да… Покажи целия коментар »
ГПК предвижда различни форми на необходимото другарство. Факултативно необходимо другарство е в конкретния въпрос и ТР3/2016 ВКС е много точно и ясно в аргументацията си по този въпрос. Всичко друго са врели некипели на хора, които не са ходили редовно на лекции.
„Често обаче авторитетният акт на съда е тази необходима основа, на която страните ще стъпят, за уредят отношенията си и да упражнят всички онези права, които законът свързва с нищожността на сделката. Това е така, защото силата на пресъдено нещо придава на правното положение качеството на безспорно, а регулиращото ѝ действие задължава страните да действат спрямо установеното от съда“ Добре сега, това не е ли леко смешно? Аз само да си кажа, че съдебни актове, издадени от съдии с татуировки, не приемам за „авторитетни“. Моля за уточнение на това понятие, че да не вземат от ВАдвС да преобърнат института на… Покажи целия коментар »
P.S. От къде на къде, трето лице, което се предполага, че е пострадало от сделка, сключена без негово знание, ще трябва да търпи и да чака задължителното участие и на двете страни по договора?!
Да не стане като с делбата – точене с години….
“….С извинение, ако някой адвокат не си е свършил работата и е сключил нищожен договор, дай заедно да понасяме последствията и процесуалните действия и усложения,…“ Ами представителната власт на адвоката произтича от упълномощаването му от една от страните- ние не действаме от наше име и за наша сметка, а от чуждо име и за чужда сметка, в защита на чуждия правен интерес. Ако е налице пълно съвпадение между страна и адвокат, тогава нещата са по-различни- кой колега ще състави нищожен договор и яе го сключи, особено във вреда на личният си правен интерес…Ако чак толкова не разбира договорното право, по-вероятно… Покажи целия коментар »
яе го сключи- т.е. ще го сключи
Под „несвършване на работа“ по-скоро визирах случаи, чието съответствие с чл.26 от ЗЗД е задължение на упълномощения представиел. Иначе забележката Ви не неоснователна, предвид това, че в крайна сметка клиентът е този, с чиито желания трябва да се съобразява адвоката. Акцентът ми е основно върху излишното забавяне, до което би могло да доведе едно задължително другарство.
“…Под „несвършване на работа“ по-скоро визирах случаи, чието съответствие с чл.26 от ЗЗД е задължение на упълномощения представиел…“ Доста често се случва нищожният договор да е изготвен от някоя от страните, без да е налице упълномощен нейн представител -адвокат. Общо взето, този тип клиенти са два основни вида- такива, които считат, че “няма нужда да плащат на адвокат- и сами могат да си го изготвят“, като обичайно ползват някакви “заготовки“, циркулиращи из интернет/ извън НОРМА, СИЕЛА и АПИС/ и втория вид-хора, които директно прехвърлят този вид услуга на… счетоводителите си. В много случаи точно това е проблема със съществуването изобщо… Покажи целия коментар »
Приемам написаното от Вас. До известна степен в процеса на откриване на недостатъци в становището на ВАдвС, неволно съм прехвърлил вината за съставянето на нищожни договори на преимущество върху адвокатите, което няма логика да е така. Имате основание.
До “Проскубания бухал 18 февруари 2022 12:35“ Благодаря за уточнението. И аз искам да вметна нещо по него- колегите нямат правен интерес да изготвят и да предоставят на клиентите си нищожни договори, защото това поставя в негативна светлина професионалните им компетенции- все още е забранена търговската реклама на адвокатската дейност – чл.42 ал.1 от ЗАдв.и поради тази причина, привличането на клиенти става “от уста на уста“ -от доволни клиенти към техният социален кръг, което означава, че професионалният имидж на един колега, изграден върху неговите реални компетенции, видни от предоставяната правна услуга, има огромно и съществено значение за намиране на нови… Покажи целия коментар »
Това може да намали делата предизвикани от трето лице.
Браво! Браво за решението. Няма искам или не, участваш си наравно.
И така е редно да бъде!
Когато имаш договорни отношения с някого е нелепо ако атакуват теб, той да преценява дали иска да участва или не. Няма такова нещо. Нападнеш ли един субект с договорни отношения с друг/други – нападаш всички, не само избираелно единия. Така е. Ама так ае и НАТО ако щете бе и ЕС.
Значи вече няма да питат втория замесен в договора дали иска да участва в делото предизвикано от трети лица или не, а направо си участва. Ами така трябва да бъде, не да се пита иска ли не иска ли.
Имате ли един договор с някакъв човек да кажем, то сте свързани, както се казва при подписването на друг един договор „в добро и зло“
Без да претендирам за компетенция – струва ми се мега логично ако имаме договор с лицето Б, а лицето Х е решило да атакува този наш договор и да смята, че е нищожен, то няма как само аз да се явявам и да браня този договор.
То е логично и практически целесъобразно, въпросът е дали има опора в закона. 😉
Категорично подкрепям това двамата замесени да са заедно в кюпа, а не само един от тях при атака от трети лица.
Такава е не само правната, но и житейската логика. Поздравления за принципното становище. Факултативното другарство е мазало!
Ами много правилно становище. Браво!
Необходима е промяна в структурата и на персоналния състав на ВСС. В него има прокурори избрани от прокурори, но има и прокурори избарани от Народното събрание. Идеята е точно те да бъдат заменени с неутрални професионалисти. Такива са представители на академичния свят или наскоро пенсионирани прокурори, независими от гл. прокурор. Може да са и адвокати.Не би трябвало да има фигура или институция, която да е извън механизма за взаимно възпиране на властите, което да предотвратява техен произвол.
ГЛП направи така, че цял свят да види, че действията му са безконтролни! ГЕШЕВ ТИ ПОЗОРИШ ПРЕСТИЖА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ !!!