КС допусна искане за тълкуване на Конституцията, което може да „премести“ стотици дела
Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искане за тълкуване на основния закон, което може да доведе до промяна в серия от действащи закони, да „премести“ стотици дела и да се отрази на някои от намеренията за съдебна реформа (определението на съда виж тук).
То беше отправено от Пленума на Върховния административен съд (ВАС), който поиска КС да се произнесе дали само административни съдилища могат да гледат административни дела.
Определението е подписано с особено мнение (пълния му текст виж тук) от четирима конституционни съдии – Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска и Соня Янкулова, според които искането не трябва да бъде допуснато за разглеждане.
Както „Лекс“ писа, в началото на годината ВАС постави пред конституционните съдии следния въпрос: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?“ (повече за искането виж тук).
Тълкуването на Конституцията има отношение към стотици дела, тъй като ще засегне например отказите за вписване в Търговския регистър, както и всички оспорвания по Закона за авторското право и сродните му права. Самите върховни съдии в искането си до КС посочват неизчерпателно случаи, в които законодателят е „изпратил“ по същество административни дела за разглеждане в общите съдилища – обжалването на отказите за вписване в Търговския регистър (чл. 25, ал. 1 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), на отказите за вписване на адвокат и на адвокатско дружество (чл. 7, ал. 5 и чл. 61, ал. 4 от Закона за адвокатурата), на прекратяванията на секретни патенти (чл. 24, ал. 7 от Закон за патентите и регистрацията на полезните модели), на заповедите за налагане на по-тежък режим на изтърпяване на наказанието и за изолация в единична килия (чл. 67, ал. 2 и чл. 120, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража) и на отказите за вписване на особен залог (чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози).
Ако КС се произнесе, че само административните съдилища могат да разглеждат административни дела и в изброените случаи трябва да бъде изменена подсъдността в този смисъл, това ще доведе не само до прехвърлянето на стотици дела от общите в административните съдилища, но и до промяна в органа, който осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона по тях. Например задължително тълкуване за прилагането на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел няма да дава Върховният касационен съд, а Върховният административен съд.
Както „Лекс“ писа, тълкуването на КС може да има отражение и върху бъдещи законови изменения. Пример в тази насока е идеята на бившия министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов (сега конституционен съдия) делата, свързани с конкурсите за върховните съдилища да се разглеждат от смесени състави от ВКС и ВАС. Тя беше представена на среща на Стоилов със съдии от ВКС. Тогава върховните съдии предложиха два варианта за разрешаване на проблемите с конкурсите чрез законодателни промени – делата да се разглеждат от смесени състави на ВКС и ВАС или жалбите срещу конкурси за административните съдилища да се разглеждат от ВКС, а тези срещу останалите – от ВАС (повече виж тук).
Мнозинството в КС сочи, че искането е допустимо, тъй като разпоредбите на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125) не дават еднозначен отговор на поставения от ВАС въпрос. А според практиката на КС самото отсъствие на изрична правна уредба в основния закон обуславя допустимост на тълкувателен въпрос.
„Съдът съобразява, че поставеният тълкувателен въпрос е насочен към постигане на конституционно значима цел, тъй като отговорът му е от значение за определяне на компетентния орган, пред който се реализира установеното с чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон“, се посочва в определението.
Съдиите Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска и Соня Янкулова са категорични, че КС не трябва да се занимава с питането на ВАС. Те напомнят, че КС вече се е произнасял, че какви конкретни дела са включени в материалната компетентност на специализиран съд, е въпрос на държавна политика и законодателна целесъобразност, а не на конституционосъобразност по повод на специализираните наказателни съдилища.
Освен това според четиримата конституционни съдии ВАС не е привел убедителни примери, които да обосноват правен интерес. „…заявеното от вносителя, че законодателят е процедирал по различен и непоследователен начин при определяне на „подведомствеността на административноправните спорове“ не е потвърждение за реален правен интерес от даване на задължително тълкуване на четирите разпоредби на Конституцията“, пишат те.
Според Илиев, Карагьозова, Райковска и Янкулова примерите на административни дела, възложени на общите съдилища „не подкрепят поддържаната от вносителя теза за навлизане в компетентността на специализираните административни съдилища, а по-скоро очертават хипотетични възможности, според представите на вносителя за евентуално противопоставяне на видовете съдилища – общи и специализирани“.
Преди да се произнесе по изключително съществения за цялото правораздаване въпрос КС е поискал правното мнение на 25 от водещите юристи у нас – проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д-р Гергана Маринова, доц. д-р Екатерина Салкова, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Таня Градинарова, доц. д-р Петър Бончовски, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Емилия Панайотова,проф.д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Ганета Минкова и Стефка Стоева.
За становища по делото са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на българските административни съдии. А като заинтересовани институции са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, главният прокурор и Висшият адвокатски съвет.
Докладчик по делото е Красимир Влахов.
29
Коментирайте
Идеално! Ако разкарат към административните съдилища, част от делата, които сега се образуват като граждански или търговски, само ще се урегулира натовареността и ние, от общите съдилища само ще сме доволни от това
Въпросът не е кой ще се натовари и кой ще се разтовари. Имаме си АПК, там е общото правило – административните дела се гледат от административните съдилища. Какво чакат да им казва сега пък КС? Остава да го запитат да им изброи и кои дела са „административни“, че те не знаят.
lex specialis derogat legi generali, ето това им пречи. АПК казва административни съдилища, ама ЗАНН или ЗТРРЮЛНЦ казват друго. кой закон трябва да бъде приложен?
Това се учи в първи курс. КС не са преподаватели, все пак.
Смятам, че това не е въпрос, който КС следва да реши. Това е въпрос, който се решава от съответните закони и от принципите на приложение общ къмспециален. АПК е ясен кои дела се гледат от административните съдилища. От там-нататък ако има специален, който предвижда нещо различно – прилага се той. Не виждам изобщо ролята на КС тук.
ролята на КС тук е да обяви за противоконституционни нормите в някои специални закони и да заплаши НС с пръстче за в бъдеще.
„КС да се произнесе дали само административни съдилища могат да гледат административни дела.“ Тия във ВАС откак се „разтовариха“ и останаха блез работа, почнаха да творят щуротии. Дори по текущите си дела. Кой да ги гледа административните дела? Кой друг? Нали затова се създадоха административните съдилища? Те и административните дела ли искат другаде да се гледат? И ако е възможно – да ходят на работа за кафето, да вземат едни пари и това да им е. Ако законодателят е предвидил някаква конкретна и различна специална подсъдност, ще си я посочи в закона, както са например някои от делата по ЗСПЗЗ.… Покажи целия коментар »
Това е някаква поредна лудост в тази държава, как отказът за вписване на адвокат или на адвокатско дружество е административен акт? Нали този ВАС прие, че актовете на адвокатурата са вътрешни и охранителни? Как адвокатурата ще зависи от административни съдилища, адвокатите упражняват свободна професия, а не публични функции!
Ние сме единствената държава, която иска официозно доказване на очеизвадното! Срам и позор ВАС така да се поддава и да опипва почвата в КС. Промяна има и тук грешката е само в телевизорите герберски.
Тоест, сега заеиси от КС даши ще има бъдещи законови изменения.
„А според практиката на КС самото отсъствие на изрична правна уредба в основния закон обуславя допустимост на тълкувателен въпрос.“
Мисля, че въпросът е относим и към специализираните наказателни съдилища, за които няма изрична правна уредба как се закриват.
Закриват се по същият начин, по който са открити – със закон. Скоро ще бъде внесен на 1-во четене, след това на 2-ро и 3 дни по-късно в понеделнишки ден спец. съд и прокуратура ще бъдат едно правно нищо 🙂 Хубав ще бъде този понеделнишки ден, в който най-накрая едни безотчетни, създадени арогантно и мъртво родени структури ще изчезнат завинаги и чувството за справедливост ще се покачи. Чети мотивите и виж истината за тези „спец“ организации.
Да видим до колко няма да се осъществи съдебната реформа
Това никак не би било добре.
Ах тази съдебна реформа бе
Ще стане интересно.
Особено след тълкувателното решение.
Конституцията ни определено има проблеми
Те и ГЕРБ мислеха така. За това сътвориха една нова набързо.
… която беше копие на старата, с леки козметични промени. вместо ЗИД, направо „нова“. пременил се Илия – погледнал се, па в тия.
И как точно си представят, че това ще се случи?
Ами щом се налага. Зор им е.
Да мести
Ееех, пусти конкурси.
И аз това си мислех
Конституцията ни е млада, но доста недомислена.
Вярно е.
Със второто въобще не съм съгласен.
Крайната цел е да се узкони за последен път престъплението „принудителна продажба“ на топлината като законосъобразна дейност. Продажбата по същество е сделка, но в Закона за администрацията парното е определено като административна услуга, макар и посукано по килифарски.