Ако има нещо, в което ГЕРБ е постоянна през тези почти 10 години, откакто е на власт, това са опитите да бъдат ограничени или премахнати механизмите за контрол на кабинета. Въпреки многобройните скандали, в които партията се замесва, и факта, че България е трайно в класацията за най-корумпирани страни в ЕС, управляващите смятат, че няма нужда да се отчитат пред никого, камо ли да отговарят на неудобни въпроси.

Най-пресен пример е поредната възможност за харчене на публични средства по усмотрение на даден министър или на кабинета като цяло, какъвто е случаят с ремонта и поддръжката на оградата по границата с Турция. Тези дейности бяха извадени от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и съответно няма да е известно кое за колко се строи или ремонтира. И това се случи след поредица от скандали за завишени цени и некачествена работа по границата. Във всяка нормална страна биха били предприети мерки точно в противоположната посока – за по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Но кой е твърдял, че България е нормална държава?

С други промени в същия закон правителството ще ограничи броя на организациите и фирмите, които имат право да обжалват процедурите по ЗОП. Конкретните текстове не са представени още публично, а поясненията на вносителите са, че

кръгът на заинтересованите страни трябва „леко“ да се свие

Мотивът е, че поръчките се бавели умишлено чрез обжалване. „Това буквално е саботиране на държавата“, пали се премиерът на едно от последните заседания на кабинета. Вицепремиерът Томислав Дончев пък даде пример, че не може фризьорски салон или баничарница да има интерес от строителството на магистрала. И двамата обаче не отварят дума за по-големия проблем – че голяма част от поръчките просто плачат за съд, защото в самите условия на конкурса са заложени победителите.

Механизмите за контрол на изпълнителната власт, заложени в ЗОП, не са единственият трън в очите на ГЕРБ. Преди няколко месеца с промени в Закона за опазване на околната среда управляващите сложиха точка на двуинстанционния режим на съдебен контрол на оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) при т.нар. инвестиционни предложения, определени от Министерския съвет. Под „обекти с национално значение“ се разбират магистрали, пристанища, жп инфраструктура. Прие се и че съдебният процес трябва задължително да приключва до шест месеца след подаване на жалбата по ОВОС. Мотивите са същите – да не се саботират инвестиционните намерения на управляващите.

Текстовете бяха гласувани без предварителна оценка за въздействието им, което е едно от задължителните условия към всеки законопроект. Промените се направиха въпреки многобройните коментари на юристи, че са

в разрез с конституцията и правото на ЕС

След това президентът наложи вето, но то бе отхвърлено от Народното събрание.

ГЕРБ се опитват всячески да направят властта си колкото се може по-безконтролна не само чрез промени на закони в изгодна за тях посока, а и с различни други механизми. По стара традиция всички правителства залагат в бюджета на държавата сравнително лесноизпълнима приходна част, в резултат на което на всяко тримесечие се образуват сериозни излишъци. Тях министрите харчат отново по свое усмотрение, а не според предварително заложения и гласуван от парламента план. През февруари по искане на БСП депутатите възложиха на Сметната палата да провери на какви основания кабинетът е похарчил извънредно 1.5 млрд. лв. през последните 9 месеца. Сумите са предоставени с постановления, чрез които са одобрени допълнителни разходи и трансфери към редица ведомства. Като пример социалистите дадоха допълнителните 100 млн. лв., които Борисов обеща на МВР за увеличение на заплатите.

Одит на изпълнението на бюджета за 2016 г. показа, че в нарушение на Закона за публичните финанси регионалното министерство е завишило с 1.096 млрд. лв. капиталовите си разходи. Така то започнало програмата за енергийна ефективност, позната като „безплатното саниране“, без това да е записано в Закона за държавния бюджет. Последствия и наказания обаче нямаше, вследствие на което

бюджетните своеволия продължиха

ГЕРБ се опитва да сложи под контрол и организациите, които я критикуват. Най-пресният пример е предложението да се ореже чуждестранното финансиране на съсловните магистратски организации. Поправката в Закона за съдебната власт бе окачествена като директен удар срещу Съюза на съдиите в България, който се оформи като един от гласовитите критици на управляващите и на главния прокурор Сотир Цацаров. Организацията изпълнява множество проекти, финансирани от международни донори, включително ЕС, Холандия, т.нар. Норвежки фонд, „Америка за България“ и др. На първо четене се прие да се забрани на магистратските сдружения да получават каквото и да е финансиране от чужбина. Впоследствие ограничението бе смекчено и се остави възможност за подкрепа от ЕС. Накрая коалиционните партньори внезапно се отказаха да въвеждат каквито и да е ограничения. Това стана след посещение у нас на американския зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси Хойт Ий и след среща с Борисов. Добре че Хойт заяви в интервю, че е обезпокоен от проекта, та той да бъде оттеглен.

Срещу неудобните медии пък се крои медиен закон със специален санкциониращ орган, който без съмнение ще бъде ползван като бухалка срещу критиците.

Управляващите вече почти

напълно неглижираха и друг механизъм за обществен контрол,

какъвто е петъчният парламентарен контрол. Едно от първите решения на това Народно събрание бе да премести излъчването му от ефира на БНТ1 в този на в пъти по-малко гледаната БНТ2. По същия начин депутатите пратиха в историята и т.нар. блицконтрол, при който всяка първа сряда от месеца премиерът, заместниците му и министрите идваха в Народното събрание и отговаряха на текущи въпроси. Вместо това управляващите решиха министрите да се отчитат пред ресорните комисии, т.е. пред съвсем ограничен кръг депутати, повечето от които са съпартийци или по-ниски от тревата. Така че подозренията на опозицията, че ГЕРБ с всеки изминал ден променя конституционния статут на държавата и от парламентарна република я превръща в премиерска, че най-важните решения се взимат извън Народното събрание, което след това само ги документира и официализира, са съвсем резонни. Не че ГЕРБ се притеснява от това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar