Между 20 и 25 души са осъдили Националната агенция за приходите (НАП) заради мащабния пробив в базата данни на агенцията и изтичането на личните им данни в интернет през лятото на 2019 г. Делата са приключили окончателно в Административния съд София-град като голяма част от решенията, обжалвани от НАП, са потвърдени и от Върховния административен съд, научи „Дневник“.

Две години и половина след случая на пострадалите са изплатени различни обезщетения за неимуществени вреди, които са им причинили стрес и притеснения – между 300 и 700 лв. в зависимост от обема на изтеклите лични данни.

Делата, заведени от адвокатите Георги Гочев и Ивайло Юруков, по Закона за отговорността на държавата бяха над 150 като около 100 са спрени и изчакват произнасяне на съда в Люксембург по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд. Очаква се той да се произнесе по запитването най-рано през пролетта на следващата година, разказа пред „Дневник“ адвокат Георги Гочев. Делото, което той е завел като ощетен заради изтичането на личните му данни, е сред спрените и очаква именно това произнасяне.

„Европейските институции не гледат с добро око на този теч, защото България стана пример за това как регламентът за защита на личните данни не се спазва. За толкова време трябваше да бъдат открити виновните за този пробив и трябваше поне да са предадени на съд с обвинителен акт, но дори и това не се е случило“, коментира адвокат Гочев. По думите му, две години и половина след изтичането на данните, това е поредният скандал, който е отшумял, без държавата да поеме отговорност и да предприеме мерки.“За хора с бизнес и имоти това е голям шок, за европейските институции ЕС и ЕК това бе като знак, че европейският регламент за защита на личните данни изобщо не се прилага. Над 30-40 души от пострадалите, завели дела, са били принудени да сменят личните си карти веднага след изтичането на данните им. Става дума за адреси, банкови сметки, имущество и много други, заради които стават уязвими и могат да се превърнат в жертва на изнудване“, обясни още адвокат Гочев.

Той разказа за случай, при който е имало опит за прехвърляне на наследствен имот в Агенцията по вписванията като са използвани изтеклите лични данни на собственика. При прехвърлянето обаче нотариусът се усъмнил и опитът за измама е бил осуетен.

Няма дело в съда, няма и доказано виновни

Специализираната прокуратура все още не е внесла обвинителен акт в съда – две години и половина след изтичането на данни. След атаката срещу сървърите на агенцията, извършена в края на юни 2019, изтекоха данни на 6 млн. данъкоплатци, а Комисията за защита на личните данни глоби приходната администрация с 5,1 млн. лв. НАП обаче отказа да плати и обжалва глобата с мотива, че също е жертва на атаката.

Трима души бяха и все още са обвинени за източването на личните данни от НАП – собственикът на „ТАД груп“ Иван Тодоров, търговският директор на фирмата за киберсигурност Георги Янков и служителят Кристиян Бойков. И тримата отдавна са на свобода и нямат мерки за неотклонение, отпаднали са и забраните за напускане на страната. Заради промени в законодателството по времето на ГЕРБ обаче отпадна възможността те сами да поискат в процедура пред съда прокуратурата или да внесе делото срещу тях, или да го прекрати и обвиненията да отпаднат. Сега на практика те могат да останат обвиняеми безсрочно или докато прокуратурата не се задейства.

След първоначалната активност на спецпрокуратурата през лятото на 2019 г. работата й по случая заглъхна.

„Дневник“ отправи въпроси към специализираната прокуратура за причините за забавянето и дали има изгледи делото скоро да бъде внесено в съд, но отговори не бяха получени.В началото на разследването прокуратурата многократно разпространява избирателно „доказателства“ от разследването, сред които документи и записи от охранителни камери от офисите на „Тад Груп“, както и показания и разговори в приложението „Телеграм“, превърнато след това в практика по различни дела от главния прокурор Иван Гешев.

Разследването по случая бе белязано от безпрецедентното разпространяване не само на извадки от доказателства, но и на лични данни чрез публикуването на избрани части от доказателствения материал от страна на прокуратурата. През август 2019 г. по времето на Сотир Цацаров държавното обвинение публикува на два пъти компютърни файлове, снимки и скрийншотове от охранителни камери. С първата порция доказателства обаче прокуратурата допусна незаконен теч на лични данни и станаха известни ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, на Сотир Цацаров и на депутата от ДПС Делян Пеевски, както и данни на над 2 хиляди прокурори и следователи.

На пресконференция пред журналисти през лятото на 2019 г. наблюдаващият прокурор Евгения Станкова обяви, че „Тад груп“ можело да дестабилизират политическата система като пуснат пръскачките пред парламента.

„Осъществено е посегателство върху сървъра на „Поливни системи“, които се намират пред парламента, като в данните, които се съдържат в материалите по делото, става въпрос, че е имало такова желание, евентуално при преминаването на автомобили на… различни, може би държавен глава или гости на нашето Народно събрание, евентуално да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде някакво затруднение при придвижването, което пък от своя страна може, и за нас като прокурори е важно да направим своя извод, че, създавайки такава нестабилност, води след себе си веднага знаете какво – това е нестабилност въобще на цялата ни политическа система и т.н.“, обясни наблюдаващият прокурор по случая Евгения Станкова.

Все още обаче няма предадени на съд – нито за тероризъм и пръскачките пред парламента, нито за изтеклите лични данни на над 6 млн. данъкоплатци.

Всичко по темата за източените лични данни от приходната агенция, обвиненията срещу служители в „ТАД Груп“ и разследването – тук.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar