Майкъл Стайнхард, милиардер, един от първите създатели на хеджфондове, филантроп предимно за каузи за еврейската култура и страстен колекционер, получи уникална за САЩ забрана до края на живота му да колекционира антики. В допълнение той предава 180 откраднати произведения на изкуството на стойност 70 милиона долара.

Името на България се появява в това разследване, продължило години, като в официалното съобщение се посочва, че в него са сътрудничили българските власти и че на страната ще бъдат върнати откраднати от нейна територия древни артефакти. В съобщението не се посочва кои са антиките от България, но се допълва, че така ще се постъпи и с помогнали в разследването държави като Гърция, Турция, Израел, Египет, Италия, Ирак, Йордания, Ливан, Либия и Сирия.

Случаят започва през 2017 г. с проверка на ролята, която Стейнхард е изиграл за придобиването, притежаването и продаването на повече от хиляда древни предмета „поне от 1987 г. насам. За 180 от тях категорично е доказано, че са откраднати от държавите, където са открити. Българските артефакти са изнесени нелегално от трафиканти и продадени в други държави.

Затова районният прокурор от Манхатън Сайръс Ванс приема делото да приключи на този етап, „въпреки че е отвратително продължилото десетилетия наред безразличие на Стейнхард към правата на народите върху свещените им съкровища“.

„В интерес на въздаването на справедливост преди произнасянето на присъдата и в интерес на решение, което поправя в значителна степен щетата, нанесена на световното културно наследство веднъж завинаги“, е постигнато споразумение. Съгласно него „се гарантира, че 180 антики бързо ще бъдат върнати на законните им собственици в 11 държави, вместо да бъдат държани тук години наред като доказателство за убеждаване на съда (…)“.

В съобщението от прокуратурата се казва, че така се запазва и възможността ѝ да защити анонимността на свидетели в САЩ и чужбина, защото при процес би трябвало самоличността им да излезе наяве. „Защитават се инегритетът на паралелните разследвания във всяка от 11-те държави, с които проведохме съвместни разследвания, и се избягва свръхнатоварването на страни с ограничени ресурси, които в случай на процес щеше да се наложи да изпратят свидетели“, пише в текста.

Срещу него няма да бъдат повдигнати обвинения, случаят се прекратява, а адвокатите му заявиха за сп. „Форбс“, че клиентът им е доволен от този резултат и че „всички вещи, незаконно взети от други, ще бъдат върнати на страните, от които са те“.

Ето някои от антиките, предадени съгласно споразумението:

  • Ларнакс – урна от остров Крит, датирана 1400-1200 г. пр. Хр, закупена през октомври 2016 г. срещу 575 хил. долара от известния трафикант Юджийн Александър през базираната на Сейшелите FAM Services. Продавачът дава инструкции да се плати през SATABANK в Малта, по-късно затворена заради пране на пари. „Виждате ли това“, казал Стейнхард на един от следователите. „За него няма удостоверен произход. Ако видя подобно нещо и ми хареса, купувам го.“ Оценката днес е 1 млн. долара.
  • Фреска от Херкулан, купена през ноември 1995 г. за 650 хил. долара от осъдения трафикант Роберт Хехт и работещият за него реставратор Хари Бюрки. Няма документ за произход. Изобразен е Херкулес като дете, душащо змията, изпратена от Хера да го убие. Датирана е към 50 г. сл. Хр. и е открадната от римска вила в Херкулан през същата 1995 г. Оценката днес е 1 млн. долара.
  • Златна купа от Нимруд (Ирак), купена през юли 2020 г. за 150 хил. долара от Святослав Конкин, няма документи за произход. Вероятно е от антиките, които от 2015 г. ограбва „Ислямска държава“ и пуска на нелегалните пазари за изкуство. Купата се появява през октомври 2019 г., когато служител от митниците уведомява Бюрото за антиките, че Конкин пристига в Ню Йорк с полет от Хонконг, за да я предаде на Стейнхард. Оценката днес е 200 хил. долара.
  • Три посмъртни маски, купени през октомври 2007 г. за 400 хил. долара от известния трафикант Гил Чая без документ за произход. Това става по-малко от година след появата им на пазара. Изработени от камък някъде между 7000 и 6000 г. пр. Хр., те идват от планините на Юдея. Оценката им днес е 650 хил. долара.

    • „Десетилетия наред Стейнхард демонстрира ненаситен апетит за плячкосани артефакти без да се притеснява за законността на своите действия, без да се интересува от легитимния произход на нещата, които е купувал и продавал или от тежките културни щети, които е нанасял по планетата. Преследването от негова страна на „нови“ добавки към това, което демонстрира и продава, не познава географски и морални граници, което си личи от разпрострялата се мрежа от престъпни мрежи от трафиканти на антики, престъпни босове, перачи на пари и иманяри, на които той разчитал, за да увеличава колекцията си“, заявява Сайръс Ванс.

    Стейнхард е на 86 години и според сп. „Форбс“ личното му богатство се оценява на 1.2 млрд. долара. Той основава Steinhardt Partners LLP през 1967 г., закрива своя хедж фонд през 1995 г. и се оттегли от бизнеса през 2019 г., след като в продължение на 15 години бе председател на борда на Wisdom Tree Investments.

    • Случаят е и един от първите на създаденото през 2017 г. специално Бюро за трафик на антични предметикъм прокуратурата на Манхатън. Той започва няколко месеца преди това, след като прокурори установяват, че милиардерът е купил струваща милиони долари статуя на биволска глава, открадната по време на гражданската война в Ливан и дадена под наем на музея „Метрополитън“. Главата и още една статуя, за която Стейхрад платил милиони, са върнати веднага на Ливан.
    • Разследването продължава и през 2018 г. се стига и до обиски на дома и офиса на Стейнхард. За 171 от иззетите артефакти е установено, че идват от трафиканти, сдобили се с тях по време на безредици, бунтове и конфликти или чрез иманярско плячкосване.

    „Стейнхрад е гледал на тези артефакти просто като на стока за колекциониране и притежаване. Той не е зачитал какво съкровище представляват те за наследството на култури по света, от които са били откраднати“, се казва в съобщението на Рики Пател, специален агент от Ню Йорк, представляващ разследванията от министерството за вътрешна сигурност на САЩ. Те са били в ръцете на 12 мрежи за трафик и не са притежавали свидетелство за произход преди да се появят на международния пазар за произведения на изкуството. Според заемащото 142 страници изброяване на фактите по случая се посочва, че за 138 антики е установено, че идват от Гърция, Израел или Италия. Стейнхард признава, че повечето от тях е купил от един посредник и че те „нямат произход“.Сред тях е ритон за ритуални възлияния с изящно изработена глава на елен от IV в. пр Хр., оценен на 3.5 млн. долара, който той дава под наем на „Метрополитън“ през 1993 г. Ритонът излиза на световния пазар след грабежи в Милас (гръцкият Миласа, в днешната провинция Мугла). В недатирана ръкописна бележка от записките на Рейнхард се посочва, че той „е открит в Западна Турция“. „Информация от продавач, посочващ място на откриването на недокументирана антика, често е знак, че тя е открадната“, се казва в документа на прокуратурата.

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar