Из мотивите на КС защо спецсъдът не е извънреден:
Специализацията на съдилищата е въпрос на политика и целесъобразност
Да се приеме, че законодателят при решаването на въпросите за специализация на съдилищата задължително следва да се основава само на предметния или само на субективния критерий би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка или на утвърденото в доктрината разбиране, че основанията за установяване на една или друга компетентност на дадени съдилища, на една или друга подсъдност на дадена категория наказателни дела, са преди всичко от политическо и след това от процесуално-техническо естество.
Това заявява Конституционният съд в решението си, с което отхвърля искането на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) за обявяване за противоконституционно на прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта в Специализирания наказателен съд. Както „Лекс“ съобщи, КС се произнесе във вторник, но едва днес публикува решението си и стават ясни мотивите му.
В тях той отхвърля твърдението, че е допустима специализация на съдилищата само по материя, а не и по субект. Като в решението се привеждат примери, че военните съдилища, които са според субекта, са посочени в Конституцията. И се заявява: „Макар специализацията в областта на правораздаването най-често да се изразява в специализация само по предмет или само по субект. Конституционният съд счита, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни, както и многообразни са критериите за предметна и/или субективна (персонална) диференциация на извършителите на престъпления“ .
КС продължава с примерите, като първият е със Софийския градски съд, на който като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се подсъдни на военен или специализирания наказателен съд.
„Дори в сферата на общото наказателно правораздаване в Република България може да се изведе имплицитно съществуването на национална по териториалния си обхват и обособена по съдържание „вътрешна, частична“, условно наречена „специализация“, основана на смесен предметно-субективен критерий, а именно компетентността на Софийски градски съд (СГС) по чл. 35, ал. 3 НПК, макар изразът „специализация“ експлицитно да отсъства. Този законодателен подход за определяне на специфична за СГС национална компетентност от „смесен тип“ (предметен и субективен) по наказателни дела до настоящия момент не е подлаган на съмнения в теоретичен или практичен план и не е оспорван като неконституционен. Той е идентичен или най-малкото твърде сходен с използвания от законодателя способ за дефиниране на разширената понастоящем компетентност на специализирания наказателен съд, при което допустимостта му за общ наказателен съд логично налага извод и за допустимост по отношение на специализиран такъв, след като и двата вида – общи и специализирани юрисдикции, са включени в единната система от съдилища“, пише в решението.
В него се дават примери и с Висшия наказателен съд на Франция, който гледа делата за държавна измяна срещу президента на страната. Както и с Висшия съд антикорупция в Украйна, чиято компетентност е основана и на качеството на извършителите, и на естеството на престъпленията. За него Венецианската комисия се е произнесла, че „може да се разглежда като специализирана юрисдикция, доколкото съдът притежава компетентност по отношение на всички свързани с корупция престъпления, характеризиращи се с определена тежест, произтичаща било от публичните функции, заемани от автора на престъплението, било от стойността на предмета на престъплението или причинената вреда“.
Цитира се и решение на съда в Страсбург за словашкия специален наказателен съд от 2003 г., който също е със смесена компетентност на основата на ratione personae (по отношение на някои държавни служители) и rationae materiae (по отношение на престъпления, свързани с корупция, организираната престъпност и други тежки престъпления). За него Европейският съд по правата на човека заявява, че чл. 6, § 1 от КЗПЧОС не забранява създаването на специализирани наказателни съдилища, ако се основат на закона и е подчертал, че „борбата с корупцията и организираната престъпност, може да изисква мерки, процедури и институции от специализирано естество“.
„Конституционният съд счита, че критерият за специализация не може да се сведе à приори до един единствен – само предметен или само субективен (персонален). Допустимо е, а и приведените аргументи и примери свидетелстват за това, че критерият може да бъде разнороден (смесен – предметен и субективен едновременно) или най-общо такъв, какъвто законодателят сметне за необходимо да очертае и обоснове надлежно с оглед специфичните за дадения момент нужди, породени от криминологичната обстановка в страната и належащите задачи за овладяване и борба с определен вид престъпност, в това число и чрез наказателно-правната репресия“, пише в решението.
В него КС се опира на предишни свои решения (решения № 10/1998 г., № 8/2005 г., № 10/2011 г.), за да заключи, че
критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход
„Да се оспорва като противоконституционен възприет от законодателя избор на критерий за специализация на съдилищата би означавало на Конституционния съд да се възложи обсъждането на въпроси, свързани със законова целесъобразност и ако той стори това, да престъпи недопустимо конституционно установените си правомощия“, се посочва в решението.
В него КС заявява, че не приема и довода, че по-кратките срокове за насрочване на делата, съответно по-кратките срокове за подготовка и организиране на защитата, са специални процедурни правила, които биха могли да обосноват елемент на извънредност по отношение на специализирания наказателен съд.
„Наистина налице е отклонение, но то е установено в особени правила за специализирана наказателна юрисдикция и има за цел ускоряване на процеса. Отсъстват елементи, които да фаворизират неоснователно някои от участниците в наказателното производство за сметка на други, защото по-краткият срок е в същата степен задължителен, както за съда, така и за обвинението и защитата“, пишат конституционните съдии. И добавят, че този различен срок се отнася единствено за подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
КС отхвърля и всички останали аргументи, с които ВКС и ВАдС подкрепят тезата си, че специализираният съд се превръща в извънреден. Например с правомощието на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд да командирова съдии и от органи извън спецправосъдието, както и предвиденото допълнително възнаграждение на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури.
Това са само част от аргументите на Конституционния съд, с останалите можете да се запознаете от пълния текст на решението.
7
Коментирайте
жалко че не искате да ме публикувате – само вие губите…
Пак и пак, и отново, смешка велика.Този КС е противо Европейски.Ето защо: В договора за присъединяване на РБ в ЕС държавата е поела задължения, които не изпълнява.От практиката на ЕК е видно, че за всяка политика НА кОМИСИЯТА, ПЪРВО се сезира Съда на ЕС в Люксембург/бивш СЕО/, от където, и само от където, дори ЕК получава разумност.В ГПК има глава 59 за преюдициалните запитвания.Точно СЕО тълкува конкретни норми в договорите, казуси, директиви, всичко съотносимо към ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ в ЕС съгласно Е право, които се защитават преди и над всичко друго.А тези тълкувания на съда регулират дори ЕК.А нашият КС… Покажи целия коментар »
Скоро не съм чел по-слаби мотиви на Конституционния съд. Имам чувството, че някой някъде набързо е написал „правилното“ решение, без да има значение как точно се аргументира това. Жалко, много жалко.
Не казвам, че специалният съд е извънреден, но намирам мотивите на КС за изключително слаби
Боже, боже… че той и Народният съд е бил политически и целесъобразен за режима…
Каквато ни е политиката, такова и правосъдието
Дават примери с практиките в другите държави само като им изнася.