Лично мнение
Съдията – европейски делегиран прокурор и (не)съвместимостта
За автора
Надежда Митева е бивш дългогодишен прокурор (Окръжна прокуратура-Русе), чиято основна професионална биография (24 години) е в системата на държавното обвинение. През юни в публикация за „Лекс“ тя изложи личното си мнение по въпроса за съществуващи сериозни конституционни и законови пречки Европейската прокуратура да заработи в България (виж тук). В продължение по темата излага своите аргументи защо съдия не може да бъде европейски делегиран прокурор.
Настоящото лично правно мнение е продължение на изложението, публикувано в „Лекс“ (виж тук) и е продиктувано от провеждащия се във Висшия съдебен съвет дебат относно възможността избраният за европейски делегиран прокурор съдия от Специализирания наказателен съд да продължи разглеждането на разпределените му преди назначението и висящи към настоящия момент съдебни наказателни производства (виж повече тук).
Същността на този дебат провокира в много по-голяма степен извършването на преценка дали изобщо съдия може да бъде европейски делегиран прокурор.
В тази връзка считам за необходимо да се направи кратък езиков и правен анализ на Регламент (ЕС) 2017/1939[1] (наричан по-нататък „Регламентът“) и на разпоредбите на Конституцията, Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които уреждат статута и правомощията на съдиите и прокурорите, а и на европейските делегирани прокурори и европейския прокурор.
- Относно Регламента
От заглавието и преамбюла на Регламента е видно, че това е правен акт на Съюза, който има за цел установяването на засилено сътрудничество между държавите членки на Европейската прокуратура с оглед на осигуряването на по-ефикасна борба само по отношение на престъпленията срещу финансовите интереси на Съюза (и на престъпленията, които са неразривно свързани с тях). Основните съображения за създаването на Европейската прокуратура са свързани с обстоятелството, че „понастоящем националните органи в областта на наказателното правосъдие все още невинаги осигуряват в достатъчна степен разследването и наказателното преследване на тези престъпления“[2]. Следователно с този регламент в рамките на страните, участващи в Европейската прокуратура, се увеличават/засилват/разширяват вече наличните правомощия на съответните национални органи на участващите държави, които притежават компетентност в областта на разследването и наказателното преследване на този вид престъпления.
Съгласно българската правна система посочените правомощия за разследване и наказателно преследване принадлежат единствено на националните прокурори, които са част от Прокуратурата на Република България.
В съображение 12 от Регламента е посочено, че „[т]ъй като целите на настоящия регламент, а именно засилване на борбата срещу престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, чрез създаването на Европейска прокуратура, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки на Европейския съюз, предвид различията при наказателното преследване на извършените престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, а поради факта, че Европейската прокуратура ще разполага с компетентност да преследва наказателно тези престъпления, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в чл. 5 ДЕС“.
В съображение 15 от Регламента е изрично посочено, че Регламентът не засяга националните системи на държавите членки по отношение на начина, по който е организирано наказателното разследване.
Това означава, че Регламентът не установява нова обща наднационална система на наказателно разследване за този вид престъпления, а създава облекчен еднакъв режим за реализирането му в рамките на участващите държави от един единствен общ орган-Европейската прокуратура.
Разпоредбата на чл. 17, § 2 от Регламента съдържа изброяване на изискванията за назначаване/упражняване на длъжност от европейските делегирани прокурори, като сред тях е и изискването „[о]т момента на назначаването им до освобождаването им от длъжност европейските делегирани прокурори [да] са действащи членове на прокуратурата или на съдебната система в съответните държави членки, които са ги посочили“.
1.1. Значение на понятията „членове на прокуратурата“ и „членове на съдебната система“
За да се разбере какво е имал предвид европейският законодател при използването на тези различни понятия е необходимо да се анализират и различните езикови версии на Регламента.
В официалната френска езикова версия на Регламента понятията са „membres actifs du ministère public“ (изпълнителна власт) и „corps judiciaire“ (съдебна власт). По същия начин в испанската езикова версия на Регламента е посочено „miembros activos del Ministerio Fiscal“ и „de la judicatura“, на италиански „membri attivi delle procure“ и „della magistratura“, на немски „aktive Mitglieder der Staatsanwaltschaft“ и „der Richterschaft“; на румънски „membri activi în cadrul parchetelor“ и „al magistraturilor“, на нидерландски „actief lid van het openbaar ministerie“ и „van de rechterlijke“, на португалски „membros no ativo dos serviços do ministério público“ и „da magistratura judicial“, на англиийски „members of the public prosecution service“ и „judiciary“, на полски „aktywnymi członkami prokuratury“ и „sądownictwa“.
Като се има предвид, че целта на Регламента е да обхване всички правни системи в Съюза (тъй като към него може да се включат и неучастващите до момента страни членки на ЕС), без да ги унифицира, следва да се приеме, че с посочените две различни понятия, употребени на български като „членове на прокуратурата“ и „членове на съдебната система“, европейският законодател е имал предвид всички варианти на националното обвинение в съответните държави членки на ЕС, независимо дали то се намира в изпълнителната или в съдебната власт, независимо дали носи наименованието „прокуратура“ или неговият национален еквивалент е агенция, полицейски орган, министерство и т.н., както и независимо дали представителите му имат качеството на магистрати в съответната национална правораздавателна система. По този начин, придавайки еднородното качество „европейски делегиран прокурор“ на различните разновидности на представителите на националното обвинение в страните членки на Европейската прокуратура, Регламентът създава една обща, валидна за цялото пространство на Съюза, фигура на наднационален обвинител, която надгражда/разширява правомощията на националния обвинител в рамките на сътрудничеството по наказателни дела, но само по отношение на участващите държави. По отношение на всички останали действия по разследване извън страните членки на Европейската прокуратура, този европейски делегиран прокурор упражнява правомощията, с които разполага заради качеството си на национален обвинител (макар и действащ от името на Европейската прокуратура), използвайки стандартните инструменти за сътрудничество по наказателноправни въпроси на ЕС и на международното право. Посочената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 104, § 5 от Регламента (уреждащ отношенията на Европейската прокуратура с трети държави и международни организации), съгласно която „работещият по делото европейски делегиран прокурор може в съответствие с чл. 13, параграф 1 да упражни правомощията на национален прокурор на своята държава членка, за да поиска правна помощ по наказателноправни въпроси от органите на трети държави, въз основа на международни споразумения, сключени от тази държава членка, или на приложимото национално право и, когато се налага, посредством компетентните национални органи“.
В този смисъл длъжността „европейски делегиран прокурор“ не е втора длъжност с различни функции и характеристики, а наднационалното развитие на длъжността национален прокурор (така както тя е дефинирана в съответното национално законодателство). Подобно на европейското гражданство, което само надгражда националното, без да създава за своя притежател второ гражданство (и се губи при загуба на националното), длъжността „европейски делегиран прокурор“ не създава втора самостоятелна обвинителна функция или длъжност, а е нейно продължение и разширяване.
Именно по тази причина Регламентът не съдържа уредба на хипотези на несъвместимост, тъй като такава никога не би могла да възникне между длъжностите европейски делегиран прокурор/европейски прокурор и национален прокурор. Съответно, националното уреждане, свързано с несъвместимостта, в ЗСВ е своеобразен парадокс. (По отношение на европейския прокурор Регламентът не съдържа каквото и да било основание за освобождаването му от националното обвинение, което всъщност (принадлежността към националното обвинение) е и самото основание за неговото назначаване като европейски прокурор, а посочва единствено в кои хипотези действа като активен член на прокуратурата (член 28, параграф 4 от Регламента- случаите, в които разполага с всички правомощия, отговорности и задължения на европейски делегиран прокурори) и в кои не).
Дори и да се приеме, че тълкуването на чл. 17, § 2 от Регламента във връзка с посочените понятия („членове на прокуратурата“ и „членове на съдебната система“) би могло да създаде някакво объркване, то разпоредбата на чл. 17, § 4 от този регламент напълно разсейва всякакви съмнения, поради своята категоричност: „[а]ко държава членка реши да освободи национален прокурор, който е бил назначен за европейски делегиран прокурор[…]“.
В тази връзка отново съществен интерес представляват различните езикови версии на Регламента, в които това понятие вече е в синхрон със съответната национална правна система: френски – „procureur national“; испански -„fiscal nacional“; италиански -„procuratore nazionale“; немски „nationalen Staatsanwalt“; румънски-„procuror național“; нидерландски -„nationale aanklager“; португалски „procurador nacional“; английски „national prosecutor“; полски „prokuratora krajowego“.
Освен това чл. 13, § 3 от Регламента изрично предвижда възможността европейските делегирани прокурори да упражняват (паралелно/едновременно) и функциите на национални прокурори, доколкото това не възпрепятства изпълнението на задълженията им по регламента.
Съгласно българската наказателноправна система никой друг орган (включително държавен), освен членовете на Прокуратурата на Република България, не може да упражнява функции на национален прокурор. От една страна, Регламентът, независимо от прякото си приложение, не може да предоставя правомощия, характерни за национален прокурор, на европейски делегиран прокурор, който не ги притежава съгласно националното си право (например ако е съдия по същество). От друга страна, ако европейският законодател действително считаше, че длъжността на европейски делегиран прокурор може да се изпълнява от действащ член на съда (съдия по същество), то той щеше изрично да уреди паралелното/едновременно упражняване на тези функции, както е сторил това по отношение на длъжността „национален прокурор“ с разпоредбата на чл. 13, § 3 от Регламента, или щеше да създаде уредба за несъвместимостта.
Ако се приеме дори и за миг, че Регламентът допуска лице, заемащо длъжност на „съдия по същество“ в съответната национална правна система, да заема и длъжността на европейски делегиран прокурор, това би било равнозначно на унищожаване на основите на правото. Едновременното изпълнение (изразяващо се дори само в едновременното заемане на две несъвместими длъжности) на две коренно различни по своята същност функции (на арбитър и на страна) би накърнило фатално всички принципи на правовата държава и би било в разрез с цялата уредба на наказателното правораздаване (и на правораздаването въобще) във всички страни по света. Това би означавало, че Регламентът въвежда/допуска възможност единствено по свое усмотрение назначеният като европейски делегиран прокурор съдия да прецени дали да разгледа сам делата, по които същевременно е обвинител, тъй като остава неясно дали и от кое свое качество следва да се отведе (като европейски делегиран прокурор или като съдия), при положение, че едновременно обективно е и двете (и това ще продължи дори и при депозиран отвод).
- Относно Конституцията
Конституцията на Република България не допуска едновременното упражняване/съвместяване на функциите на прокуратура и на съд (чрез техните представители-съдии и прокурори), които са различни държавни органи, част от установената конституционна система на съдебната власт на държавата, и разполагат с коренно различни правомощия. Тези правомощия са функция на съответния орган и негова същност. Недопустимо е смесването на функциите на звената от съдебната система и на статута на нейните органи и основни правомощия, тъй като това води до нарушаване на принципите, на които е изградено правосъдието, а и въобще държавата. Компетентността на съдиите и на прокурорите и техният статут не произтичат от Закона за съдебната власт или от процесуалните закони, а пряко от самата Конституция (членове 117 -129). Съгласно чл. 129 от Конституцията може да се заема само една единствена длъжност в органите на съдебната власт – съдийска, прокурорска или следователска. Тук е мястото да се отбележи, че Конституцията изобщо не предвижда функционирането на Европейска прокуратура на национална територия и е спорен въпросът дали този орган може да има качеството на прокурор пред български съд. Въпреки това, такова качество на Европейската прокуратура е признато със ЗСВ и НПК. Самото качество на прокурор (макар и европейски) с неговите ясно определени и придадени му по силата на закона конституционни правомощия обаче е несъвместимо с длъжността на национален съдия, който съгласно българската правна система е винаги съдия по същество.
- Относно Закона за съдебната власт
В чл. 195, ал. 1 от ЗСВ буквално е записано, че „съдия, прокурор и […], докато заема длъжността си, не може да […] заема длъжност в […] в институции на Европейския съюз, с изключение на европейски делегиран прокурор“. Тук възникват няколко много съществени проблема:
Първо, самият закон не допуска едновременното заемане на двете национални длъжности -съдийска и прокурорска, най-малкото предвид езиковата употреба на длъжност в единствено число.
Второ, Европейската прокуратура няма статут на институция на Европейския съюз (институциите са изброени в член 13 ДЕС).
Трето, както бе посочено по-горе, длъжността „европейски делегиран прокурор“ не е втора самостоятелна длъжност, а наднационална-производна от националната длъжност „прокурор“. Всъщност европейският делегиран прокурор е обвинителят, който ще внесе и поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от компетентността на Европейската прокуратура пред българския съд. Със закона за съдебната власт на Европейската прокуратура е признат статутът на прокурор пред националния съд. Т.е. европейският делегиран прокурор осъществява същинската част от правомощията на националния прокурор, предвидени с Конституцията (без изпълнение на наказанията). Следователно, от една страна, включването на длъжността „европейски делегиран прокурор“ в основанията, изключващи несъвместимост с длъжността „национален прокурор“, всъщност е нонсенс, тъй като такава несъвместимост е изначално невъзможна. От друга страна пък, тълкуването на тази разпоредба в смисъл, че не е налице несъвместимост между европейски делегиран прокурор и национален съдия, е в противоречие с конституционните принципи (вж. точка 2).
- Относно НПК
Съгласно чл. 46, ал. 3 НПК „функциите на прокурора, предвидени в този кодекс, се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори съобразно тяхната компетентност по [Регламента]“. Както бе посочено по-горе, функциите на прокурор (включително европейски и европейски делегиран) са несъвместими с функциите на действащ съдия по същество, независимо дали последният фактически упражнява съдийските си функции. Обратната хипотеза е толкова абсурдна, че напълно естествено дори не фигурира в основанията за отвод по чл. 29 от НПК (идентични за съдии и прокурори), където е предвидено основание за отвод на съдия „който е бил прокурор по делото“, но е и за такъв, който фактически е.
[1] Регламент (ЕС) на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр.1).
[2] Съображение 3 от Регламента.
47
Коментирайте
Да, и тя е назначена напълно незаконосъобразно и в момента дори не е магистрат.
Назначена е от Съвета. А той е емблематичен за незаконосъобразни решения.
Грешката е на България, защото тя е гарантирала, че кандидатът отговаря принципно на изискванията. Никой не може да знае законодателството на всички членуващи държави.
Извинявайте, но имам чувството, че тук основно пише самият автор на статията. Очаквам следващата доза озадачаващи аргументи. То голям плам да се защитават незащитими положения.
Колко да е грешна тази концепция ? Ако е можело да си съдия и европейски прокурор, защо освободиха Геогиева от длъжност. Ако не може, защо европейският делегиран прокурор си остава съдия. Какви са причините тогава разпределението на делата му като съдия в спеца да не продължи? Какво би могло да бъде законовото основание за отвод, ако не несъвместимост..и т.н.
Има огромна разлика между функциите на европейски прокурор и европейски делегиран прокурор. Неуместно сравнение.
В зелената книга на Европ. комисия за създаването на европ.прокуратура (com/2001/0715 final) е изрично посочено в т.4.2.1.1, че европ.делег.прокурори се предлагат от държавите членки измежду националните длъжностни лица, отговарящи в съотвените държави членки за наказателното преследване. Изрично е посчено, че в зависимост от държавите членки това може да са национални прокурори, разполагащи или не със статут на магистрати, или длъжностни лица с идентични функции там, където нама прокуратура.
Само да ми разясните как Зелена книга от 2001г. трябва да се интерпретира към регламент от 2017г.
Там е основната идея и тя никога не е била променяна.
Европрокуратурата вече започна да вкарва престъпниците в затвора, а родната прикриватура вместо да чете списъка Магнитски, пише есета на тема как на Кьовеши нещо не й било както трябва от законова гледна точка.
Законът Магнитски НЯМА правно действие на българска държавна територия и това е ясно за всеки български юрист. Въпросът е защо една група некомпетенти и вресливи коментатори настоявате България да отдаде български държавен суверенитет на една чужда държава- сащ- и на своя държавна територия, да изпълнява не българските закони, а чуждите закони. Срам за всички платени тролове- не знаете нито какво значи държавен суверените, нито какво означава България да изпълнява законите на чужда държава, но… иначе сте много “настоятелни“ да си предадем без война суверенитета на чужда държава… Има си законен начин, съобразно нашите си, БЪЛГАРСКИ закони, да се образува досъдебно… Покажи целия коментар »
Вие да сте чували за банковата система SWIFT, която е под контрола на САЩ? И да сте чували, че която да е банка по света, ако не се съобрази със санкциите по „Магнитски“, може да бъде изключена от тази система и на практика да бъде отрязан достъпът й до международни разплащания с целия останал свят? Де юре никой не е длъжен да се съобразява с „Магнитски“, но на практика…
Колега, не се хабете излишно! Троловете на Пеевски нито са юристи, за да знаят как работят суифтовете, а и във всички случаи биха предпочели да защитят интереса на спонсора си, дори това да е на цената на изключването на България и всички български банки от системата за международни разплащания.
До “Анонимен 25 ноември 2021 12:15“ Не съм пеевски трол, нещастен платен трол- троловете сте лица със средно образование, най- много сте политолозите и филолозите и сте се продали на политическите партии, защото сте професионално непригодни да си намерите работа по специалността. И вие ще квалифицирате софийски адвокат с 22 годишна адвокатска практика, цивилист, аполитичен , хетеро биологична жена, като трол…Пълни нещастници сте…
До “За „Магнитски“ 25 ноември 2021 12:10“ И какво общо има СУИФТ-а с българския държавен суверенитет, че не мога да се сетя…. А, даааа- кирилпетковските платени тролове…. Едното е въпрос на подписани междудържавни споразумения, а другото е пряко отдаване на български държавен суверенитет…Предатели на България сте и сте платени от чужда държава. И вие ще ми говорите за “промяна“ , за “нулева корупция“- НАГЛЕЦИ…
Няма правно действие, но има политическо- някой отвън да ти каже, че всичко ти е гнило и прокуратурата прикрива, а не разкрива. Това се случва, защото държавата не е държава, няма институции, само мишоци и раболепни твари, посредствени и неграмотни същества в институции, в които трябва морал и знания
“….Няма правно действие, но има политическо…“ A , браво- най- накрая “открихте“ топлата вода- че има РАЗЛИКА между правото и политиката и че те НЕ ТРЯБВА да се смесват….Както написах- имаме си наши, БЪЛГАРСКИ закони, които казват в какъв случай може да се образува наказателно производство- прочетете си НПК и ще ги откриете там.И спрете да смесвате правото и политиката- те са две РАЗЛИЧНИ неща. Политиканствайте си, колкото си искате, но не посягайте към правото, ако не сте български правоспособен юрист…
ама как да ги използваме нашите си български закони, като за да образяваме наказателно производство ни трябва прокурор. Те затова и ни казват с Магнитски, че нямаме прокуратура и тук политиката и правото се смесват, защото чрез политиката трябва да се промени прокуратурата, за да използва бг закони, а не да ни казват какво да правим, пък ние да не чуваме
На нея поне е „нещо“, защото на Гешевтурата много неща й куцат.
За 6м няма нито едно внесено дело в България от Европейската прокуратура. Това означава, че ще внасят по 5-10 дела на година, най – много. По 1 дело на прокурор. Смях! Не избраха хора, които могат и искат да работят.
Много добра статия! Автора е на много високо ниво!
И полезна преди всичко.
Вероятно по тази причина е напуснал нашата прокуратура, жалко!
Не само ние юристите, но и обикновените хора мисля, че много повече имат нужда от експертизата и доказалите се във времето като ефективни разследвания на Кьовеши, отколкото от безполезни анализи на ПРБ в стил „Пеевски може да е в списъка „Магнитски“, но е чист като сълза съгласно българското право“. Не искам да омаловажавам труда на въпросния автор, но на цялото общество е пределно ясно чии интереси обслужва прокуратурата и отделните прокурори, йерархично подчинени на главния.
“…Не искам да омаловажавам труда на въпросния автор, но на цялото общество е пределно ясно чии интереси обслужва прокуратурата и отделните прокурори, йерархично подчинени на главния….“ Точно това изречение показва, че не сте юрист, а най-обикновен кирилпетковски платен политически трол- нито един колега- юрист не може да направи такова твърдение, защото нито един юрист няма правен интерес от липсата на институцията “ държавно обвинение“- т.е. прокуратурата. Ако липсва прокуратура в България, то значи нямаме българска държавна власт и нямаме държавен суверенитет, а това би означавало, че юридически сме нечий протекторат и не сме суверенна държава. Да вземете троловете да посетите… Покажи целия коментар »
Аз лично и всички колеги, с които съм говорил на живо, сме на едно мнение, а именно, че прокуратурата понастоящем покровителства мафията избирателно. Не трябва да се закрива институцията, а да се промени структурата й, така че да се избегне необезпокояваното толериране на едни престъпници и преследване на други по поръчка на първите.
Мислех си, че това е форум за юристи. Може да не сте съгласен с автора, но е интересно да представите правните си доводи. Не ги виждам…Ако органът, провеждащ наказателното преследване, е нелигитимен- невалидни са събраните доказателства. Може би това е целта!
Бравооо, Надя! Изключителен правен анализ. Продължавай в този дух! Явно хората имат нужда от такива материали!
Първа осъдителна присъда на Кьовеши! Европрокуратурата започна вече ефективно да изпълнява функциите си, а това плаши родните мафиоти и гл. прокурор, който е опънал чадър над тях.
http://www.novjivot.info/2021/11/25/кьовеши-доказва-с-присъда-че-прокурат/
Кьовеши вече има практически опит с вкарването на корумпирани бивши премиери в затвора. Така че няма да е изненада когато Бойко Борисов рано или късно се озове зад решетките. По-интересният за правната общественост казус би бил вкарването на Гешев на същото място за активното покровителстване на цялата тази престъпност.
Малка подробност – “ родните мафиоти“ трябва да бъдат разследвани, не от Кьовеши, или от европейските делегирани прокурори в Словения, а от избраните тук, такива (много от тях нямат голям прокурорски опит с дела на окръжно ниво и крайните им цели с встъпването в ЕП са много различни от това да работят дела), които до момента – половин година, не показват нищо. Няма изкарани дела срещу “ родните мафиоти“. И няма да има! А ако внесат – едно – две, не е за хвалба! ВСС се провали. Оглавяваната от някого прб – също. За съжаление и България!
Впрочем- къде са онези кирилпетковски тролове, които настояваха да се премахне прокуратурата като институция на държавното обвинение, защото прокурорите били некомпетентни, м… Авторът на статията е “….Надежда Митева е бивш дългогодишен прокурор (Окръжна прокуратура-Русе), чиято основна професионална биография (24 години) е в системата на държавното обвинение…“ И тя ли е некомпетентна и корумпирана, платени кирилпетковски тролове, а…
Всичко, което е свързано с Лаура Кьовеши, Кирил Петков или който и да е друг, имащ волята и инструментите да прати Тиквата и Каскета където им е мястото, е дълбоко незаконосъобразно или противоконституционно. Или поне така твръдтят продалите репутацията и независимостта си срещу обещание за президентски или друг пост, както и свързаните с тях платени политически тролове на ГЕРБ и ДПС.
И какво излиза сега – че Гешев и ПК са прочели Регламента както дявола евангелието, като са назначили съдия за европейски делегиран прокурор. Какво да се прави – така са научени в Симеоновската школа.
Браво искам повече да чета такива материали. Интересно е автора да разработи по същественият въпрос , който възникна в „Българският“ случай със следователите ! Те пък по нашите норми са буквално членове на прокуратурата но не съвсем ???? Те следователите точно извършват и в момента разследванията срещу еврофондовете. Несериозен беше доводът , че няма опит в съдебна зала, защото такъв съдебен опит няма и някой вече делегирани прокурори , който дойдоха от Олаф и Евроджъст ?! Те какъв опит има освен в кординационни дейности ?
Отлична статия- много добре авторът й е защитил своето правно становище. Приемам всичките му правни аргументи в тяхната цялост.
Чуден анализ. Благодаря.
Време е да станем европейци по какво ли не. Трябва и в правото да сме такива.
Много подробен анализ. Браво. Very good!
И ние си четем законите, както дявол евангелие
Е определено е интересно тълкуването
Хайде бе. Хайде тоя Гешев да се маха бе.
Категорично ми е интересно да видим какво ще се случи с тия прокурори. Кьовеши си няма идея какви зорове ни направи.
А добре де. А онзи ден не се ли обсъждаха подобни теми в правната кумисия, която бе за уточняване на политики?
Чудесен старт на деня. Чудесно.
Аз знам, че не може да е друго освен делегиран прокурор
Статията почива на напълно грешна концепция за кръга от национални длъжности годни да бъдат и европейски делегирани прокурори. В такъв случай излиза, че решението да се назначи европейски прокурор за България, който е действащ административен съдия е напълно незаконосъобразно, направо нищожно, защото не е такава волята на европейския законодател.