Адвокат, подслушван покрай клиент, осъди държавата в Страсбург
ЕСПЧ констатира сериозен пропуск в законодателството - няма процесуални гаранции, че такива записи ще бъдат унищожени
Адвокат Васил Василев осъди България в Европейския съд по правата на човека, заради подслушан разговор с негов клиент, който не само че не е унищожен, но и става част от доказателствата по наказателно дело. Съдът в Страсбург му присъди обезщетение от 3000 евро и още толкова за разноски и призна, че е било нарушено правото на Василев на зачитане на личния живот и правото му на справедлив процес.
Друг адвокат – Марин Стефанов от Бургас, пък осъди държавата заради иззета флашка (виж по-долу).
Решението по делото на Василев е фундаментално по отношение на защитата, с която се ползва комуникацията между адвокатите и клиентите им и в него съдът в Страсбург констатира сериозни пропуски в това отношение в българското законодателство (виж по-долу).
Разговорът между бивш министър и адвоката му
Василев представляваше бившия министър на отбраната Николай Цонев по делото, което беше определено от ВКС като „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров. Не само Цонев, но и подсъдимите с него съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов бяха оправдани и осъдиха държавата заради вредите, които им е причинило наказателното производство. То се прочу и с ареста на Николай Цонев, който беше показан публично, а докато го извършваше тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник“ и го постави на колене.
Именно запис на разговора между Цонев и Васил Василев стана причина ЕСПЧ днес да осъди България.
Записът е от 21 март 2010 г., направен е дни преди ареста на Цонев. От него ясно се разбира, че бившият военен министър разговаря със защитника си. Двамата обсъждат кога ще се срещнат, за да се явят във военната прокуратура за предявяване на материалите по друго досъдебно производство срещу Цонев.
Ето как в решението на съда в Страсбург е предаден подслушаният разговор между адвокат Василев и Николай Цонев:
Мъж с телефонен номер (номерът на мобилния телефон на жалбоподателя) се обажда на (клиента):
Клиент: Здравейте.
Мъж: Здравей.
Клиент: Здравейте.
Мъж: Ааа, (К.), предполагам, ти каза за утрешния ден.
Клиент: Кой (К.)? А, днес той…
Мъж: А.
Клиент: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но…
Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че (ще) са приключили разследването до девет.
Клиент: Аха.
Мъж: Да прочета материалите.
Клиент: Добре тогава.
Мъж: Добре.
Клиент: Да пратя, да пратя ли (И.) да те вземе, и ще дойда там с друго (превозно средство), за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно).
Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция.
Клиент: Да.
Мъж: Добре, добре, (Н.), добре.
Клиент: Ето как ще го направим.
Мъж: Добре, добре.
Клиент: Добре.
Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато…
Клиент: Добре, добре.
Мъж: Добре, добър ден.
Клиент: Добре, чао, чао.
Мъж: Чао.
Законът за адвокатурата е категоричен: „Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване“. Записът на Цонев и адвокат Василев обаче не само не е унищожен, а по него са изготвени веществени доказателствени средства, които са приложени по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов за подкуп.
Затова адвокат Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица за престъпление по служба и използване на СРС-та извън предвидените в закона цели. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратурата отказва да образуват наказателно производство с мотив, че към момента на записите не е ставало ясно с кого разговаря Николай Цонев, а разговорът не съдържал доверителна информация между адвокат и клиент.
След това адвокат Василев заведе дело за вреди срещу прокуратурата и специализираната дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО). Какво е станало с него не е известно, тъй като решенията са класифицирани и не бяха публично огласени.
Пред съда в Страсбург Василев се оплаква, че в българското законодателство не е имало достатъчно ясни правила за унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Освен това изтъква, че делото му срещу прокуратурата и СДОТО е било класифицирано, а така обществеността е била изключена от него и постановените решения не са станали нейно достояние.
Фундаментални изводи за липсата на законови гаранции, че не се подслушват адвокати
В решението си ЕСПЧ сочи, че действително не е подслушван самият адвокат Василев, а е прихваната комуникация с клиента му, чийто телефон е бил под наблюдение. Но заявява, че въпреки това, записването на разговора и последващото изготвяне на веществени доказателствени средства представляват намеса в правото на зачитане на личния живот и кореспонденция на Василев.
„Тайното подслушване и записване на телефонен разговор представлява сериозна намеса и трябва да се основава на закон, който е особено прецизен и е от съществено значение да съдържа ясни и подробни правила. Нещо повече – необходими са специфични процесуални гаранции, когато става въпрос за защита на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент“, пише съдът в Страсбург. И напомня, че чл. 8 от конвенцията осигурява засилена защита на обмена между адвокатите и техните клиенти.
В решението се правят важни коментари за защитата, от която се ползва комуникацията между адвоката и клиента.
Първо ЕСПЧ заявява, че въпреки че по време на разговора Василев строго погледнато не дава правен съвет на клиента си, той пак се ползва със засилена защита по конвенцията. „Доколкото комуникацията между адвокат и клиент може да се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебни спорове, няма причина да се отдава значение дали се обсъждат такива въпроси, тъй като винаги се засягат въпроси от личен и поверителен характер“, пише съдът. Той специално изтъква и друго – няма никакво значение и дали по време на разговора адвокатът официално е бил ангажиран от клиента.
Съдът в Страсбург констатира пропуските в българското законодателство по отношение на подслушването на адвокати. Той отчита забраната в Закона за адвокатурата и правилото на чл. 136, ал. 2 от НПК и че те би следвало да означават, че всеки запис, получен в резултат на случайно прихващане на разговор между адвокат и неговия клиент, подлежи на незабавно унищожаване. Но установява следното: „Изглежда обаче, че законите, уреждащи тайното наблюдение в България, не предвиждат никакви конкретни гаранции, които дават практически ефект на това задължение – нито Законът за СРС, нито Законът за адвокатурата споменават нещо по този въпрос. Нито изглежда, че към съответния момент е имало съдебна практика на българските съдилища, която изяснява въпроса“.
ЕСПЧ коментира и инструкцията на главния прокурор, която е единственият акт, който урежда какво трябва да се случи, ако бъде прихванат разговор между адвокат и клиент (пълния ѝ текст виж тук). И подчертава, че тя е чисто вътрешен акт и е съмнително дали предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент. Единствената разпоредба на инструкцията по въпроса, просто казва, че ако властите прихванат комуникация на адвокат с клиент или с друг адвокат и този разговор засяга защитата на клиента, те не трябва да изготвят доказателствени материали, освен ако наблюдението разкрива, че адвокатът се е занимавал с престъпна дейност.
„Това оставя открит въпроса как точно трябва да се обработват и унищожават такива прихванати материали, както се изисква съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Освен това изглежда, че инструкцията не обхваща всички видове комуникация между адвокат и клиент, а единствено тази, свързана със защитата на клиента – което предполага вече висящ съдебен процес и може би засяга само наказателните производства“, пише в решението.
Затова ЕСПЧ заключава, че липсата на достатъчна яснота в правната рамка и липсата на процесуални гаранции за унищожаването на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент, означава, че намесата в правата на адвокат Василев по чл. 8 от конвенцията не е била „в съответствие със закон”.
Що се отнася до това, че делото на адвокат Василев срещу прокуратурата и СДОТО е гледано при закрити врати, ЕСПЧ заявява, че дори и в действителност да се е налагало да се запази поверителността на ВДС от разговора, това едва ли налага всички заседания да не са публични. И критикува всички съдилища, през които е минал казусът – Административен съд София-град, Софийски районен съд и Софийски градски съд, че дори не са обмислили да проведат само част от заседанията си закрито.
„Не може да се каже, че е било строго необходимо обществеността да бъде изключена от производството за обезщетение“, заявява съдът в Страсбург и стига до извода, че е нарушено и правото на справедливо процес на Васил Василев. ЕСПЧ напомня, че когато делото е за нарушения на държавни органи, общественият контрол на производството е от съществено значение за поддържане на доверие във върховенството на закона.
Друг адвокат осъди държавата за иззета флашка
Адвокат Марин Стефанов осъди държавата в Страсбург за иззета флашка по дело, по което той самият беше осъден за подкуп.
И в случая със Стефанов, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че е било нарушено правото му на зачитане на личния и семейния живот (чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека).
Преди две години бургаският адвокат беше окончателно осъден на две години затвор условно с четиригодишен изпитателен срок. Той беше подсъдим за това, че приел от обвиняем 7000 лева, които преди това поискал с обяснение, че ще ги даде на окръжния прокурор Ангел Георгиев, който да върне веществени доказателства и след това да прекрати разследването срещу обвиняемия. Адвокатът взел парите, а после симулирал среща с Георгиев, за да създаде впечатление, че прокурорът в действителност иска подкуп.
След като започна делото срещу адвокат Стефанов в началото на 2013 г. е извършено претърсване и разследващите иззели от него флашка. Прокурорът отказал да му я върне, въпреки обяснението, че на нея се съдържа поверителна информация за адвокатската му практика. Получил си я обратно едва 3 месеца по-късно. Малко преди това да се случи пък прокуратурата назначила експертиза на флашката в МВР. Експертът копирал цялата информация на компютъра си, след това я прехвърлил на дискове, които предал на властите, а записаните на неговия компютър файлове изтрил, защото нямал достатъчно място за съхранение, а и такава била практиката му.
Стефанов пише в жалбата си до ЕСПЧ, че властите са нарушили правата му по чл. 8 от конвенцията, като са записали и боравили с информацията от флашката, която освен това влязла и в материалите по делото срещу него.
В решението си съдът първо подчертава, че в случая няма значение дали Стефанов е поискал флашката да бъде изключена от материалите по наказателното дело срещу него, какъвто довод е навела държавата, тъй като това няма отношение към нарушението на конвенцията, а касае само приключилия процес срещу адвоката. Съдът посочва, че евентуалното изключване на флашката от доказателствата няма как да поправи евентуалното неправилно боравене изобщо с информацията в нея. Със същия аргумент ЕСПЧ отхвърля и възражението, че Стефанов е можел да поиска обезщетение за прекомерно задържане на флашката от страна на прокуратурата.
„Въпреки че може да се приеме, че флаш-паметта е запазена в преследване на легитимната цел за предотвратяване на престъпление, не е доказано, че съществуват ефективни гаранции срещу злоупотреба или произвол“, се казва в решението. В него ЕСПЧ изрично посочва, че правното основание за иззетата флашка е съдебно разрешение, с което действията на прокуратурата са одобрени и то не подлежи на последващ съдебен контрол. Съдът в Страсбург отбелязва, че решението е било изключително кратко и без мотиви, а впоследствие експертът, който е боравил с флашката и е записвал информацията, е изтрил наличните при него записи единствено по своя преценка, „без никакви правила или гаранции за това как информацията трябва да се обработва“.
Така съдът приема, че е нарушен чл. 8 от конвенцията и присъжда на Стефанов обезщетение от 1500 евро и 1227 евро за разноски по делото.
23
Коментирайте
Има изтекло СРС и от следващия разговор между двамата, който също толкова съдържателен:
Мъж: Здравей.
Клиент: Здравей!
Мъж: Здравейте!
Клиент: А, здравейте!
Мъж: Добре.
Клиент: Добре, добре!
Мъж: Ъ … добре.
Клиент: Добре, я!
Мъж: Ами добре я!
Клиент: Чао тогава.
Мъж: Чао.
Клиент: Чао, чао.
Мъж: Чал-чал.
В пълното си право е. Поредният резил на поръчковата ни прикриватура.
За едни поръчкоратура, за други прикриватура. Поредното доказателство.
Какво право бе?
И ти си прикрит,а мнението ти е тъпо!
За кой ли път ще плащаме!
“… заради подслушан разговор с негов клиент, който не само че не е унищожен, но и става част от доказателствата по наказателно дело….“ Mдааа- тук разследващите органи са го дали съвсем през просото и е нормално държавата да бъде осъдена….
Какво да кажем за прокуратурата, която с цялото си безочие за N-ти път отказва да разследва очевадно престъпление. И Цацаров, и Гешев са един дол дренки, не зачитат оновополагащи права в една демократична държава като неприкосновеността на адвокатската комуникация, а интересът на „началниците“ им стои над законовите норми. Затова искрено се надявам тези двамата хубостници някой ден да ги видим на подсъдимата скамейка и тогава да ги питаме какво им е отношението към адвокатите и правото на защита, гарантирано от Конституцията.
Той Петков сега ще ги нареди. Дано си изпълни обещанията обаче.
Само да внимава него да не го наредят преди това,че много си е повярвал шамшала…
Нищо ново под слънцето.
Продължаваме да плащаме всяка седмица за безумията на прокуратурата ни. А инспекторатът към ВКП не е открил нарушения просто защото е функционално неграмотен, нали? Не може да става дума за зависимост.
Ти па си много умен бе!
Има някаква справедливост, нали…нали…?
Безспорно!
Роман Василев. Бях забравил това име. Абсолютен дебил
Има ли изненадани. Аз не.
Не съм изненадан, че ги е осъдил. Редно е да го направи.
Айде бе. Тя и Европа така си отсъжда, ама и в Европа се подслушва на ишлеме.
Еми да, нямаме достатъчно ясно коментирани и написани правила какво да правм при случайно попадане на разговори от хора, които не са оперативно интересни.
Ще ме извинявате, но аз не мисля, че ако Бойко Рашков остане да управлява МВР и службите и няма да има подслушване.
Време е мантрата да се подслушват всички да спре!
Е какво да ги прави? Да им бели яйца ли?
То пък и тоя е един адвокат…