Промяна на конституцията в частта, която забранява на хора с двойно гражданство да са кандидати за депутати, министри, президенти – за това се заговори покрай решението на Конституционния съд по казуса „Кирил Петков“.

Ако следващият парламент започне да дискутира темата за промени в конституцията, какво може да направи едно Обикновено народно събрание по въпроса.

Попитахме авторитетни юристи какво може да бъде коригирано без Велико народно събрание – органа, който единствен прави кардинални промени в основния закон.

Задължително

условие,

когато Обикновено народно събрание ремонтира конституцията, е „за“ да гласуват поне 160 народни представители. Те трябва да подкрепят промяната три пъти в три различни дни. Инициативата първоначално трябва да бъде от минимум 60 депутати. При фрагментирани парламенти като последните два – 45-ия и 46-ия, изглежда почти невъзможно да се стигне до подкрепа от 160 души.

Предложението се разглежда не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца от постъпването му.

1. Правиш ли

правителство,

първо пишеш

програма

„Имам списък с желаните промени, които може да извърши Обикновено НС, но има разлика между желаното и възможното“, казва доц. Наталия Киселова. Тя е един от най-изтъкнатите познавачи на основия закон.

Според нея една сериозна промяна, която би създала предвидимост в държавата, е да се запише, че правителството се смята за одобрено, след като се приеме програма за управлението му. Така е в Германия, Гърция, Испания, Португалия, Италия.

В Германия например в момента още не излъчват правителство, защото подготвят програмата. Именно благодарение на такъв текст в основния си закон западноевропейските държави не се тресат и не изпадат в кризи при смени.

„Програмата за управление е по-важна от състава на правителството. У нас много се държи на хората, а не на това какво ще работят“, обяснява доц. Киселова.

2.

Парламентарният

контрол –

задължителен,

пленарните

заседания –

по-редки

Друга промяна, която може да въведе Обикновено НС е да се разпише в основния закон, че парламентарният контрол на премиера е задължителен, смята доц. Наталия Киселова.

Според нея може да се мисли да се разредят пленарните заседания на Народното събрание. Аргументът – за да „се успокои законодателството“ и да не се правят резки промени в него.

Подобна теза застъпи и бившата шефка на парламента Ива Митева.

Сега например в бързината при второто четене се „промъкват“ текстове, които изобщо не са били обсъждани в комисиите.

3. Още по-силен

парламент

Бившият конституционен съдия Благовест Пунев съзира в основния закон противоречие, свързано със статута на президента. „В една парламентарна република неговите правомощия са представителни, той е повече модератор между отделните политически сили. Неслучайно има и текст, че олицетворява единството на нацията“, обяснява Пунев.

Противоречието според него произтича от това, че, от една страна, правомощията на държавния глава са ограничени, а от друга, се избирал пряко от народа, а не от парламента. Затова винаги се стигало до конфликт между държавния глава и изпълнителната власт.

„Получаването на най-висшата легитимност му дава усещането, че е отделен властови център“, смята Пунев.

А дали подобни промени са от компетентността на Велико или Обикновено НС?

„Ако се минава към президентска република, трябва да се решава от ВНС. Но ако се засили парламентарния характер на формата на управление, каквато е нашата, може и Обикновено. Макар че решение №3 от 2003 г. (виж за него по-долу) прекалено разширява понятието държавно управление и прави невъзможни важни реформи“, смята той.

Пак заради същото решение конституционалисти смятат, че трябва да се пита КС дали обикновен парламент може да премахне изискването депутатите да са само български граждани. Защото можело да се тълкува като засягане на съотношението между органите на властта.

„Според мен може и от Обикновено НС, но това не би трябвало да се пипа, защото двойното гражданство създава конфликт на интереси“, смята Пунев.

4. Без служебно

правителство

Според Благовест Пунев можело да се мисли и за съществуване на служебното правителство, защото в много държави такова нямало.

Фигурата на служебното правителство в нашата конституция се породи заради огромното недоверие, което имат политическите сили, които смятат, че изборите трябва дас е провеждат от по-неутрален кабинет, обяснява бившият конституционен съдия.

Пет ремонта на

конституцията

досега

За 30-годишното си съществуване конституцията е променяна пет пъти – през 2003 , 2005, 2006, 2007 ги за последно 2015 г.

Част от новите текстове са свързани с присъениняването ни към Европейския съюз, друга със създаването на длъжността омбудсман и правото му да сезира Конституционния съд (КС). От 2015 г. такова право беше дадено и на Висшия адвокатски съвет, пак с конституционна поправка. Най-много обаче са промените в глава 6 – съдебната система.

Добре е, преди да се внасят предложения за поправки на основния закон, да се попита КС, препоръчват конституционалисти. Но допълват, че депутатите трябва да носят отговорност за законодателните си инициативи, а не да я прехвърлят на други институции. Така например през 2006 г. народните представители гласуваха, че тримата големи в съдебната власт – шефовете на ВКС, ВАС и главният прокурор, може да бъдат освобождавани от президента по предложение на една четвърт от народните представители.

Конституционният съд обяви това за противоконституционно.

През 2020 г. пък, знаейки, че няма мнозинство за конституционна промяна, ГЕРБ се опита да наложи суперпрокурора, който да разследва главния, само с промени в съдебния закон и НПК. КС ги отряза, отчитайки, че това е държавен орган с извънреден характер, което е недопустимо.

Знаковото

решение №3

от 2003 г.

В него конституционните съдии посочиха, че всяка промяна на основния закон от Обикновено НС подлежи на контрол от КС. И дадоха широко тълкуване на понятието „форма на държавно управление.

„Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна, или президентска република или монархия. В него се включва и системата от висши държавни институции“, казаха съдиите. И добавиха, „че не може да се нарушава балансът мужду тях“.

„Това решение беше по дело, образувано по искане на тогавашния главен прокурор, който се опасяваше, че прокуратурата ще бъде извадена от съдебната власт“, обясни Благовест Пунев.

За промените в конституцията КС се е произнасял още през 2004 и 2005 г. А специално за съдебната власт прие, че вътрешни промени може да се правят и от Обикновено НС. Така се стигна до измененията в структурата на ВСС през 2015 г. Освен това управлението на съдебните имоти мина от правосъдното министерство към ВСС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar