Още преди края на мандата на главния прокурор Иван Гешев България трябва да е реформирала тази фигура, ако иска да получи 13-те милиарда лева безвъзмездни средства по Плана за възстановяване. В плана, който ЕК вече разглежда, са набелязани мерки за повишаване на отчетността на главния прокурор и възможност той да може да бъде разследван ефективно. Лансираните реформи не са обвързани с конкретни срокове в плана, изпратен от служебното правителство в Брюксел на 15 октомври. Но жизненият цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост е до 2026 г., т.е. ако България няма напредък по поетите ангажименти, може да не получи цялата сума. 7-годишният мандат на Гешев изтича през 2027 г.

Планът предвижда да се въведе в задължение за главния прокурор да отговоря на въпросите, постъпили в хода на общественото обсъждане на годишния доклад за дейността на прокуратурата. В момента този доклад не се подлага на обществено обсъждане, той се внася в парламента, който трябва да го одобри, но това е на практика формална процедура.

В документа, пратен в Брюксел, е записано още, че Законът за съдебната власт ще бъде променен в частта за правомощията на главния прокурор и те ще бъдат приведени в съответствие с Конституцията.

Друга точка в раздела на плана, озаглавен „Справедлива България“, е „въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях“. Тук мерките са описани по-подробно. Като например – регламентация на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор и заместниците му в случай на образувано наказателно производство срещу тях; гарантиране за независимо назначаване от Висшия съдебен съвет на висши прокурори и следователи, определени ад хок на случаен принцип, които да проведат разследването; създаване на гаранции за кариерна стабилност и независимост на прокурора, разследвал главния, включително назначаването му като върховен съдия след края на процеса. Друга идея е главният прокурор да не може да надзирава законността и да дава методически указания по актовете по разследването срещу него. Освен това за времето на разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, срещу разследващия няма да може да бъде образувано дисциплинарно производство или за действия по това разследване той няма да носи дисциплинарна отговорност. Също така докато не изтече мандатът на главния прокурор, магистратът, който го разследва, няма да бъде атестиран.

Всички тези мерки обаче могат да бъдат изпълнени само при работещ парламент, който постигне съгласие за съответните законодателни изменения. Досега не веднъж Брюксел е указвал на България, че трябва да завърши реформата в прокуратурата. Отчетността и невъзможността за ефективно разследване срещу главния прокурор са проблеми, посочени и от съда в Страсбург в решението по делото „Колеви срещу България“ още през 2009 г. и останали неизпълнени и досега. ГЕРБ опитаха да имитират реформа, създавайки странната фигура на прокурор, който ще работи единствено да разследва главния. По искане на президента Румен Радев обаче през май Конституционният съд отмени тези законови тестове.

И ОЩЕ

В плана се предвижда въвеждане на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство; намаляване на формализма в съдебната фаза, който води до неоправдано забавяне и неефективен процес. Друга идея е пострадалият от престъплението и подателя на даден сигнал до прокуратурата да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение.

Обещава се и „ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните присъди по дела за корупция“.

ОЧАКВАНИЯ

Не е ясно колко ще продължат преговорите за плана на България с ЕК. „В тези преговори ще се отчита какъв е прогресът на нашия план по отношение на върховенството закона и енергетиката“, обясни неотдавна ресорният вицепремиер Атанас Пеканов в интервю за EURACTIV. Той коментира, че още през лятото е казал на парламентарно представените партии, че върховенството на закона и енергетиката са проблематични сфери. „Тези две теми не бяха достатъчно засегнати в плана, който беше подготвен от предишните управляващи, но във финализираната версия се опитахме да отговорим на очакванията. Комисията беше посочила проблематичните сфери, без обаче да дава ясни указания. Всяка държава трябва да може да прецени сама кое е реалистично (за постигане)“, подчерта той. Според него във финалния вариант на българския план има достатъчно конкретни стъпки, които отговарят на изискванията на Брюксел за засилване на отчетността и възможността за търсене на отговорност на главния прокурор, мерки срещу корупцията, насоки за подобряване на възлагането на обществени поръчки.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar