Млади крадци са осъдени да четат книги
Хората се поправят не само с наказания, а и с мерки за изграждане на ценности, постановява съдът
Двама млади крадци в Одеса бяха осъдени да четат произведения на Марк Твен, Джек Лондон и Тарас Шевченко, защото съдът реши, че са извършили престъплението само заради непознаване на имуществените отношения и необразованост, а макар да са пълнолетни, развитието им е като на деца.
Това става ясно от присъда на Малиновския районен съд в Одеса, прочетена от съдия Александър Гарски и разказана от специализираното украинско издание „Съдебно-юридически вестник“ (присъдата виж тук).
От обстоятелствата по делото става ясно, че подсъдимите са двама младежи на 19 и на 23 години. Те влезели в наказателен паркинг в Одеса и от два автомобила откраднали аудиоуредба, тонколони и скоростен лост. Охраната обаче ги забелязала и те побягнали като хвърлили раниците с откраднатото. По-късно един от младежите се върнал, за да вземе раниците, но бил задържан от полицаи. След това двамата младежи направили самопризнания.
За да определи наказанието им, съдът посочва, че освен на степента на вината и тежестта на деянието, се позовава и на личността им, за да прецени доколко са склонни да извършват престъпления. Така в решението се описва, че и двамата не са завършили средно образование и не са осъждани. Единият младеж е израснал без родители, в интернат, а по професия е тракторист и допълнително работи като майстор в селото, където живее. Другият подсъдим пък е женен с дете и работи във ферма, за да изхранва семейството си, като казва, че не е завършил образованието си, за да работи.
От показанията му пък станало ясно, че шефът не му платил седмичната заплата и той нямал пари дори за метро, а трябвало спешно да стигне в общината, където трябвало да получи документи за общинско жилище. Така предложил на приятеля си да извършат кражбата от паркинга.
„Оценявайки личността и на двамата подсъдими, съдът счита, че те не са общественоопасни лица, способни системно да извършват престъпления против собствеността. При разпита на обвиняемите в съдебно заседание съдът установи, че всъщност по отношение на развитието си те са все още непълнолетни деца, въпреки че са на съответната възраст. Отговаряйки на въпросите на страните и на съда, обвиняемите явно не разбират всички последици от евентуална наказателна отговорност за извършване на престъпление срещу собствеността. Като цяло и за двамата подсъдими е налице празнота в знанията по отношение на имуществените отношения. И това не е изненадващо, тъй като образованието и на двамата очевидно не е било достатъчно. Това се доказва и от езика, изграждането на изречения и по-точно от липсата на възможност и дори неспособността им да изградят сложно изречение“, пише съдът и отбелязва, че детско е било дори и поведението им по време на кражбата, тъй като в раниците им са били всички лични документи, по които може да се установи самоличността им.
Когато съдията ги попитал за образованието, което са получили, двамата казали, че не четат почти нищо, не помнели и какво са учили в училище и специално по литература.
„Съдът заключава, че не по възраст, а по развитие, тези лица остават почти деца, със собствен ограничен вътрешен свят. При определени житейски пречки такъв човек, без житейски опит, без критично мислене, допуска доста тривиални действия, които по своето съдържание са очевидно общественоопасни“, се казва в присъдата. В нея съдът отбелязва, че при това положение наказанието трябва да е с определени особености. Според съдията лишаването от свобода в случая е твърде тежко, макар за престъплението да не се предвижда друг вид санкция. Така той решава, че ще им наложи условно наказание от една година затвор и допълнителни отговорности.
„Съдът е далеч от мисълта, че човек може да се поправи само с помощта на наказанията, установени в наказателното право. Очевидно този процес изисква, освен продължителен и индивидуален подход, и набор от определени социални и възпитателни мерки, които освен възмездие от държавата биха могли да носят и разумни човешки ценности“, мотивира се съдът, след което цитира Достоевски и пише, че да спреш да четеш книги означава да спреш да мислиш. В мотивите към присъдата съдията припомня и думи на юриста и общественик Анатолий Фьодорович Кони, че съдът е и училище за хората, от което освен за спазването на закона, те трябва да си изведат поуки и за истината, и за зачитането на човешкото достойнство.
„И въпреки че говорим за съдебен процес, трябва да признаем, че всеки съд трябва да бъде пример за обществото по отношение на закона и на човешките отношения, основани на почтеност, справедливост, сдържаност, доверие, благоразумие и умереност. Като цяло човешките ценности трябва да се култивират и дори популяризират именно чрез съдебни решения, които трябва да бъдат строго необходими и разумно милостиви“, се казва в присъдата.
Така съдът стига до заключението, че четенето ще бъде стимул за мислене и разбиране на света за двамата младежи, и ще допринесе да не извършват повече престъпления и ги осъжда да прочетат „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, „Белият зъб“ на Джек Лондон и стихотворението „Минават дни, минават нощи“ от Тарас Шевченко.
20
Коментирайте
Четох, че подобна присъда е била постановена наскоро във Великобритания. Съдът осъдил млад екстремист (Ben John) да чете за разнообразие Дикенс, Шекспир и др. През четири месеца съдията щял да го препитва.
И Достоевски трябва, ама те без средно…ще трябват първо по-леки четива…
Интересни произведения са избрали.
Класика в жанра.
Ето това се казва РЕШЕНИЕ.
Образованието в крайна сметка е ключов фактор за облика на едно общество.
Прост народ-слаба държава.
За сетен път се убеждавам, че наказанието не винаги е ефективна мярка.
Зависи за какво престъпление става на въпрос.
Наистина всеки съд като система на правосъдие трябва да бъде пример за обществото.
А не като нашите спецове. Избирателно и поръчково.
Много мъдро решение.
И после да разкажат сюжета на книгите. 🙂
Та тези дори не са завършили средно образование!
А правите ли сметка, не че ги защитавам, какъв е бил животът им в интерната.
Добре е да се взимат мерки за изграждане на ценности.
Ценностната ни система съвсем загуби ниво, дори се срина.
Както казваше едно време Елка Константинова: „Културата загива“. А ние й се смеехме.
„Загивайки културата се превръща в цивилизация“ – Освалд Шпенглер
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
3 книги….аз годишно чета по 100 ….струва ми се ,че тук твърде скоро ще има енергия за още адреналин от кражби…..Ако сега пуснем тест е без значение в кое държавно учреждение относно законите с които работят , за да насочват граждани……може би ще има още кандидати за тези 3 книги….