Съдийската колегия предлага промени в подсъдността на застрахователните дела
Проектите за изменения на три закона ще бъдат пратени в Министерството на правосъдието
Каролина Неделчева и Димитър Узунов с оценка за работата си във ВСС
Съдийската колегия на ВСС единодушно гласува оценка за дейността на двама бивши кадровици. Става дума за Каролина Неделчева, която в момента е съдия в Административен съд София-област и за Димитър Узунов, съдия в РС-Сандански.
Според гласуваното днес решение оценката им е „съответна на постигнатото изпълнение на компетентностите, целите и задачите на Съдийската колегия и на Пленума на ВСС“.
Според правилата оценката им трябва да бъде гласувана и от Пленума на ВСС, което ще стане на заседанието му на 12 април.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет възроди идеята на магистрати за промени в няколко закона, с които да бъде намалена концентрацията на дела в софийските съдилища.
Става дума за изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в Закона за енергетиката и Закона за водите, които бяха предложени преди година от работна група, съставена от магистрати от Върховния касационен съд, Софийския апелативен съд, Софийския градски съд и Софийския районен съд. Тогава те представиха проектите пред ВСС и правосъдното министерство. Сега отново ще бъдат пратени на министър Цецка Цачева.
Магистратите предлагат изменения в подсъдността в няколко разпоредби на ГПК и въвеждане на нов вид рекламационна извънсъдебна процедура в Закона за енергетика и в Закона за водите.
Една от промените се отнася до застрахователните дела. Става дума за ремонт на чл. 115 от ГПК. В момента той гласи: „Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието“. Предлага се създаването на две нови алинеи към тази разпоредба, които да гласят следното: „(2) Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен се предявява по постоянния му адрес или седалище, или по местонастъпването на застрахователното събитие. (3) Иск относно регресно застрахователно отношение се предявява по местонастъпване на застрахователното събитие“.
Едновременно с предложението за изменение на чл. 115 от ГПК се предлага и промяна на чл. 119, ал. 2 ГПК: Вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.
Мотиви на работната група са следните: „Предлагането изменение на чл. 115 ГПК с включването на ал. 2 на същата разпоредба би довело до по-равномерно разпределение между съдилищата в страната на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, както и регресния иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на деликвента. Тези две групи дела са съсредоточени предимно в София, доколкото седалището на застрахователя – ответник по тях, е именно в този град. Основен предмет на доказване и по двете групи дела са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което означава, че доказването е съсредоточено върху установяване на факти от действителността, случили се на мястото на настъпване на произшествието. Когато това място не съвпада с територията на гр. София, последното предполага събиране по делото на доказателствени средства, намиращи се на територията на цялата страна. В тези случаи процесът на доказване по делото е свързан с пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в София; изслушване на заключения на вещи лица, често работещи върху писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство или съдебно наказателно производство, водени на територия извън гр. София, за което е нужно и изискването за прилагане на тези производства от различни органи от цялата страна; пътувания на пострадалите от произшествието лица, нерядко тежко увредени, до гр. София за извършване на лични прегледи за целите на изготвяне на медицински експертизи по делото. Така дела за обезщетения за вреди от застрахователни събития, водени предимно в съдилищата в София са дела, по които почти целият процес по доказване е съсредоточен в събиране на доказателства, намиращи се извън територията на София, нямащи житейска фактическа връзка с територията на този град. Единствената причина за подсъдност на делото пред софийските съдилища е, че адресът на управление на застрахователя се намира на територията на столицата, като единственият факт на доказване, който по някакъв начин е свързан със застрахователя, е този на застрахователно правоотношение между делинквента и ответника (при пряк иск на увреденото лице), респ. между пострадалото лице и ищеца (при регресен иск на застраховател срещу застраховател), който факт се установява само с писмени доказателства (поради изискване за писмена форма за действителност на застрахователния договор). Това, че целият процес на доказване е изнесен извън съдебния район на софийските съдилища, води до: житейска неоправданост тези дела да бъдат водени пред съд, на чиято територия не се намират доказателствените средства, които следва да бъдат осигурени; обективната забава при разглеждането и приключване на делата, поради нуждата от събиране на доказателствата от цялата страна; разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет (при освобождаването на страна от задължение за плащане на държавна такса и разноски, вкл. по силата на закона – най- вече по реда на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК) за заплащане на пътни разходи на свидетели или на самите страни. Събирането на доказателства по делегация не преодолява горните проблеми, тъй като от една страна, последното не допринася за по-бързото разглеждане на делото, дори забавя процеса, а от друга – поради това, че целият фактически състав на вземането, предмет на иска е установяван от съда по делегация, съдът, пред който делото е висящо, не провежда процес по доказване, което силно засяга принципа на непосредственост – фактически решението на съда почива изцяло на доказателства, събрани от друг съд“.
Наред с това се предлага и промяна в чл. 108 от ГПК, който да звучи по следния начин: „(1) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. (2) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София“.
„В случай, че двете страни по правоотношението са договаряли или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намират по-голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата – предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респ. – по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често релевиране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделения на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правосубектност“, аргументират се от работната група.
Предлаганите промени бяха накратко докладвани днес от председателя на комисията по натовареността Даниела Марчева. Тя обясни, че гражданските съдии са много натоварени, близо 40% от делата са именно застрахователни.
Шефът на ВАС Георги Чолаков обаче имаше забележка към нея. Оказа се, че комисията не е поискала становище от административните съдилища, които също прилагат ГПК.
Той посъветва комисията в бъдеще да включва и административните съдии в подобни инициативи.
Цветинка Пашкунова обясни, че тепърва проектът за промени ще бъде изпратен на междуведомствена работна група, в която ще бъдат поканени както административни съдии, така и представители на академичната общност. Ще се прегледа и законодателството в цялост, за да се избегне вероятността за противоречие с други норми. Тепърва предстои сериозно обсъждане на проекта, заключи Пашкунова.
След забележката предложението проектът да бъде пратен на работната група бе подкрепено единодушно.
7
Коментирайте
Да не стане като с предишния проект – Цецето да го пъхне в някое чекмедже и да го „забрави“.
Чудесно решение! Поздравявам ВСС. Сега остава да се научат, че „в случай че“ е сложен съюз и запетайката се пише пред „в“-то, а не пред „че“-то и ще са топ!
а цецка какво ще направи?
kak kakvo – nishto, ne i go e naredil boko
Това е добра стъпка, но защо отне толкова време?!?!
Браво, крайно време беше!
Пак смешка- върховни, но неполезни-що не преминете курс по европейско право…Вие законодателствате, но не познавате ЕП- то е над националното…