За последен път гилотината пада през 1977 г.
483-ма в света екзекутирани през 2020 г. Данните са без Китай, където се изпълняват най-много смъртни присъди, но са държавна тайна. 54 държави още прилагат най-тежкото наказание
Всеки ден в света хора биват екзекутирани или осъждани на смърт в различни държави, които не дават никакви признаци, че смятат да се откажат от най-тежкото наказание. В някои страни то е свързано с престъпления като трафик и разпространение на наркотици, в други се прилага при тероризъм или масови и серийни убийства. Но има и такива, в които е начин за разправа с политически противници след несправедливи процеси.
И макар светът като цяло все повече да се движи към отмяната на най-крайното наказание за жестоките престъпления, общественото мнение остава разделено, а спорът „за“ или „против“ няма изгледи да приключи скоро. За едни смъртната присъда е признак на варварство и нецивилизованост или пък твърде бърз начин извергът да умре, вместо да бъде оставен до живот на терзанията на гузната си съвест (ако има такава). Противниците се позовават и на съдебните грешки, които могат да пратят в отвъдното напълно невинен човек.
„Смъртната присъда е най-предумишленото от всички убийства“, казва Албер Камю. Тя е симптом на културата на насилието, но не и изход от него, посочват други.
Привържениците на смъртната присъда обаче виждат в нея върховното олицетворение на справедливостта, осъществяването на библейския принцип „око за око, зъб за зъб“, най-добрия начин за превенция на бъдещи престъпления. Смятат, че това е най-адекватното възмездие заради жертвите на чудовищата. Когато след терористичен акт измират десетки, сред които и деца, болката и гневът крещят за отмъщение, затова немалко хора дори в цивилизования свят биха гласували „за“ смъртна присъда, ако имаха възможност.
През 2020 г. (това е най-актуалната статистика) смъртно наказани все още има в 54 държави.
108 са го
премахнали напълно,
като последните са
Малави, Сиера Леоне
и Тонга,
посочва „Амнести интернешънъл“. Има и немалко страни – 28, в които то не е законово премахнато, но на практика не се прилага. В 9 пък се изпълнява единствено в извънредни случаи на военни конфликти.
През 2020 г. глобално са били извършени 483 екзекуции в 18 държави, което е с 26% по-малко, отколкото през 2019 г. В сметката обаче не е включен най-големият екзекутор – Китай, защото там официална информация липсва. Според косвени данни обаче пратените в гроба от трибунал само през изминалата година са най-малко 1000, смята международната организация. Според нея в периода 1990-1999 г. в тази страна са били произнесени 27 599 смъртни присъди, а 18 194 души са били убити.
Наказанието е най-разпространено в Източна Африка, района на Близкия изток, както и в Азия.
Пак по данни на „Амнести“ в 54-те страни със смъртно наказание през 2020 г., са били произнесени общо 1477 присъди от този тип, което е намаление с цели 36%. 28 567 души по света са очаквали последния си ден в края на 2020 г.
Най-много осъдени са завършили живота си в ръцете на палачите в Китай, Иран, Ирак, Египет и Саудитска Арабия. Както вече бе споменато, в Китай екзекуциите са засекретени като държавна тайна, а в останалите 4 изброени страни са извършени 88% от легалните убийства на престъпници. Методите не са се променили – те са разстрел, обесване, обезглавяване, смъртоносна инжекция и електрически стол.
В края на 2020 г. голям международен отзвук получи обесването на иранския журналист и опозиционер Рухола Зам. Той от дълги години работеше и живееше във Франция, където имаше статут на бежанец. Дисидентът обаче бе отвлечен от Революционната гвардия, докато бе на посещение в Ирак, и отведен в Техеран, където бе обвинен за участие в метежите през 2017-2018 г. Според Върховния комисариат за правата на човека на ООН от него са били изтръгнати признания със зверски мъчения, след което е бил осъден и обесен по бързата процедура. Хартата на основните права на ЕС забранява използването на смъртно наказание в страните членки. В България то е премахнато от 10 декември 1998-а, а от 1990 г. има мораториум. В Европа единствената държава, в която все още се извършват екзекуции, е Беларус. Там през 2019 г. са били екзекутирани 2-ма души, а през 2018 г. – 4-ма. През 2018 г. Би Би Си
публикува свое
разследване за
„тайните екзекуции
на последната
европейска
диктатура“
В текста се посочваше, че в бившата съветска република, когато дойдат надзирателите, осъдените никога не знаят дали е настъпил последният им ден, или не, защото никой не им казва, а екзекуциите са държани в строга тайна. Английската медия твърди, че от независимостта на страната през 1991 г. досега е имало поне 300, но точният брой не е ясен. Извършват се с изстрел в главата. Смъртното наказание е спестено единствено на жените. В края на септември т.г. президентът Лукашенко даде принципно съгласие казусът да бъде подложен на референдум, а Съветът на Европа го призова дотогава да наложи мораториум. А междувременно представители на беларуската опозиция продължават да бягат от страх да не им се случи най-лошото, ако попаднат в лапите на режима.
Русия също не е отменила смъртното наказание, но не го прилага от 1996 г. (с изключение на веднъж в Чечня през 1999 г.). В Саудитска Арабия все още се практикуват масови екзекуции като например тази на 37 затворници за тероризъм през 2019 г. Един от тях е бил обезглавен и след това разпънат на кръст на публично назидание.
Две държави от най-високоразвитите в света, които членуват в Г-7, продължават да поддържат този тип наказание – САЩ и Япония.
В Америка всъщност дали ще се прилагат екзекуции, или не, зависи от щатските закони. В 27 щата най-тежката присъда продължава да бъде налагана, като в три от тях – Калифорния, Орегон и Пенсилвания, има наложени губернаторски мораториуми. Други 23 щата не извършват екзекуции. Федералното правителство и военните също имат право да искат смъртна присъда. Според анкета от април 2021 г.
повечето американци
– 6 на всеки 10,
подкрепят леталния
изход за осъдени
за убийства
В същото време са убедени, че законодателството не предвижда достатъчно гаранции срещу умъртвяването на невинни. В Тексас са пратени на смърт най-много затворници – 40% от всички. През юли 2020 г. за първи път бяха извършени екзекуции на осъдени от федерален съд, след като 17 години на федерално ниво имаше мораториум. ЕС реагира много остро на това решение на президента Тръмп. При идването си на власт Джо Байдън отново възстанови федералния мораториум. Още в предизборната си кампания демократът обяви, че е аболиционист и ще направи всичко да изкорени тази практика.
Само преди 2 седмици, на 6 октомври 2021 г., в щата Мисури бе умъртвен с инжекция 61-годищният Ернст Джонсън за обир през 1994 г., по време на който той хладнокръвно убива 3-ма работници в магазин. Адвокатите му пледираха невменяемост и твърдяха, че многобройни тестове са показали при него IQ на дете, но Върховният съд не прие аргументите им. Престъпникът получи защитата дори на папа Франциск, но това също не промени участта му. През 2002 г. Върховният съд в САЩ постанови, че смъртни наказания не бива да се изпълняват срещу американци с умствена изостаналост, но отделните щати продължават да вземат решенията на местно ниво.
На 12 януари 2021 г. за първи път от близо 70 г. в САЩ бе екзекутирана жена. Лиза Монтгомъри бе единствената, получила смъртна присъда на федерално ниво за удушаването на бременна в осмия месец, чийто корем впоследствие тя разпорила, за да извади бебето. По чудо то оцеляло и днес е на 17 г. Преди Тръмп да напусне Белия дом, администрацията му екзекутира 5-има осъдени. Това е нарушение на 130-годишно правило, според което в период на предаване на властта смъртни присъди не се привеждат в действие. Общо за последната година на управлението му пък бяха извършени общо 10 федерални екзекуции. Един от инжектираните със смъртоносен коктейл – 40-годишният Брендън Бернард, е извършил престъпленията като тийнейнджър и е очаквал изпълнението 25 години. „Амнести“ от години се бори за отмяна на най-тежкото наказание за осъдени, които са били малолетни по време на престъплението си, но въпреки това от 1990 г.
е регистрирала 158
случая в 10 държави: Китай, ДРКонго, Иран, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Южен Судан, САЩ и Йемен.
Първата смъртна присъда в САЩ е изпънена през 1608 г. и е за шпионаж. Между другото, европейските преселници са тези, които донасят със себе си в Новия свят този тип възмездие.
В Япония със смърт наказват основно убийците и най-вече онези, чиито ръце са изцапани с кръвта на повече хора. През 2018 г. на смърт бяха осъдени 7 лидери на сектата „Върховната истина на Аум“, сред които и върховният лидер Шоко Асахара, отговорни за смъртта на 13 души след атака с газ зарин в токийското метро през 1995 г. Хиляди са пострадалите. И до днес това се смята за един от най-зловещите терористични актове в историята на Страната на изгряващото слънце.
В Сингапур – друга високоразвита страна със смъртно наказание, то се прилага най-често за престъпления, свързани с трафик на дрога, но дори само притежанието на наркотици може да доведе до крайната мярка Във Франция, която премахва смъртното наказание през 1981 г., в продължение на близо 2 века – от 1792 до 1977 г., гилотината се използва като единствен метод за изпълнение. Последното гилотиниране там е извършено през септември 1977-а – на мъж от арабски произход, осъден за изнасилване и убийство. В Западна Германия наказанието е отменено през 1949 г., а в Източна Германия – през 1987 г., а последната присъда е осъществена през 1981 г. в затвора в Лайпциг за шпионаж и дезертиране.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
Изкллючително събективно написано. Фактите са представени типичния в стил „Аз съм нео-либерално МЕКОТЕЛО“. Да виждаш такива жалки напъни от такова същество да представя фактите, без да се налага да се сблъскваш с комплексните за малоценност е доста отблъскващо! Такива комплексирани, а в същото време самовлюбени (познато, нали) смачкани от живота и от жалката участ да бъдат нечии подлоги същества, просто не са способни на беспристрастно писане, дори и да се отнася за сухи факти. На читателите никога не се спестява и робското мнение и зависимостта на автора. Защото ако покрай тези факти ясно не изпъква плачът за мъничко внимание, съчетан… Покажи целия коментар »