„Най-сериозното ми предизвикателство“, „присаждане на глава“ и „кацане на Луната с дизелов двигател“. Така главният прокурор Иван Гешев описва делото, което го изстреля като ракета носител до върховете на държавното обвинение. Става дума за фалита на Корпоративна търговска банка преди повече от 7 г. – корупционна схема, погълнала милиарди от граждани и фирми. Дотук равносметката за държавата от тази крупна афера е плашеща. Правосъдието ни катастрофира в опита си да накаже виновните, а хазната може само да се надява да възстанови част от загубените пари в КТБ.

Дело с начало, но без край

Съдебният процес срещу 18-те подсъдими за присвояване на над 2 млрд. лева започна по същество чак през февруари 2019 г., близо 5 години след фалита на банката. Самото разследване продължи около 3 години под наблюдението на командирования в Софийската градска прокуратура Иван Гешев. „Задачата пред разследващия екип беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната. Кацнахме, а дали ще дишаме, тепърва ще видим“, коментира той при внасянето на обвинителния акт.

Да си поеме въздух обаче му помогнаха депутатите от ГЕРБ, които специално промениха Наказателнопроцесуалния кодекс заради фамозния труд на Гешев в 11 000 страници. Това се наложи, тъй като големият обем на обвинителния акт попречи на започването на делото по същество в Специализирания наказателен съд, защото законът предвиждаше да бъдат изчетени хилядите страници в съдебната зала. Със законодателните изменения се позволи на прокурора да представи сбит доклад.

Дори и с тези подпирания от бившите управляващи делото буксува. За 2 години и половина процесът е далеч от своя край дори на първа инстанция. Очаква се да бъдат призовани за показания десетки свидетели, а досега са разпитани едва трима. Още в началото обаче стана ясно, че прокуратурата разчита най-вече на разказите на бившата дясна ръка на банкера Цветан Василев – Бисер Лазов. „90% от истината кой открадна тези 7 млрд. лв. от българските граждани става ясна от показанията на свидетеля“, хвали се Гешев.

Амнезия до поискване

Самият Лазов, който твърди, че е дълбоко запознат със схемите на бившия си шеф, като най-малкото е спомагал за тяхното осъществяване, не е подсъдим по делото. Той описа сложна финансова пирамида, наричана най-общо „фирмата“, която била под едноличната власт на Цветан Василев и се е захранвала с кредити от фалиралата банка. „Договорите за това бяха формални, колкото да не ходи някой по улицата съвсем гол. Това е едно комбинезонче или дрешка, дадено от банката, за да не се види веднага, че е гол“, обясни Лазов механизма на източване на КТБ.

В импровизирани мемоари пред съда бившият счетоводител демонстрира завидна памет и за най-малките детайли в отношенията си с Василев. „При постъпване на работа при него и в първите години споделяхме много неща, в това число и мечтите си. Василев сбъдна мечтата си да си построи собствена къща. След това сбъдна мечтата си да притежава и собствен самолет“, спомня си Лазов.

Разпитът му пред съда мина основно в декламиране на предварително написани бележки, които препрочиташе след уточняващите въпроси на прокуратурата, чиято цел не беше да внесат яснота в показанията на Лазов, а да затвърдят тезата на обвинението. Това направи впечатление и на адвокатите на подсъдимите, които поискаха от съда да направи забележка на свидетеля, за да говори с конкретни факти, а не общи приказки. „Не мога да отговарям като някакъв ром по някаква дедесарска тема“, ядоса се Лазов.

Той не спести и атаки към бившите си колеги в КТБ, които нарече прислужници на Цветан Василев. Счетоводителят твърди, че след затварянето на банката той подтиквал изпълнителния ѝ директор Георги Христов да даде показания срещу Василев. „И му казах: Жоро, всички ние сме измамени – нашият началник, генерал, главатар ни предаде! Аз лично мисля да си кажа истината и да съдействам на разследването“, спомни си Лазов. „Жоро вика: „Аз не знам, аз не съм сигурен. Аз ще отида на почивка на Витоша“. Което мен направо ме изуми! Но всеки си решава… Отиде си на Витоша, аз отидох в следствието“, добави свидетелят.

При въпросите на защитата обаче Бисер Лазов внезапно беше застигнат от амнезия. Така например не успя да отговори на простия въпрос какво точно е работил по длъжностна характеристика през годините, за които свидетелства – от 1998 до 2014 г., когато КТБ бе затворена. „Не мога в момента да ви отговоря, необходимо е да направя справка в осигурителния институт и ще кажа – това е формалната част“, оправда се Лазов. Паметта му изневери и когато стана дума за бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, който по негови думи никога не е бил в офиса на Василев.

Вместо това свидетелят влезе в полемиката на бившите издания на Пеевски, които след фалита на КТБ лансираха тезата, че архизлодеят зад генезиса на банката е бившият премиер Иван Костов. Той разказа за случай, при който Василев го е срещнал с дъщерята на Иван Костов – Мина, в някаква административна сграда, за която тя отговаряла. Бившият банкер се ангажирал дружества от неговата „фирма“ да наемат офисите в сградата. „На тази среща той разпореди аз да комуникирам с Мина Костова. Тези взаимоотношения продължиха, докато офисите на Василев и всички негови дружества не отидоха другаде през февруари 2013 г.“, каза Бисер Лазов.

Счетоводителят изненада и с обяснението си защо в крайна сметка е решил да свидетелства срещу бившия си шеф, след като са били толкова близки през годините. „Ако минем в стилистиката на вярата, понеже нашите отношения, както и отношенията му с много от хората тук са се основавали на доверие, това е все едно да си представите Исус да привлече апостолите си, те да вървят с него и когато стане напечено, той да не отиде на кръста, да не извърви пътя да обяснява, а да отиде някъде“, заяви Лазов. Веднага след това той добави, че си е дал „целия живец“ за него.

Разсеяни или наивни свидетели

Следващият разпитан бе бившият изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев, който от обвиняем се превърна в друг основен свидетел на прокуратурата. „Събирахме се в една сграда на „Бъкстон“, надявахме се КТБ да продължи да съществува. Всеки даваше своето мнение, това е обобщение, идеите са предадени на Цветан Василев. Самият той искаше от нас да работим по идеята за продължаване на съществуването на КТБ. Контактувахме с него всяка седмица“, разказа Русев за периода, в който банката беше поставена под специален надзор.

Много по-обран в обясненията си, той не успя да отговори на елементарни въпроси като например колко подписа са били нужни, за да е легитимно едно решение на Управителния съвет на банката, и от колко души е бил съставът на управляващия орган. Той обаче е категоричен, че всеки един кредит към кухи дружества е бил договарян, разрешаван и отпускан от Цветан Василев.

Разпитът на третия свидетел на прокуратурата Албена Андреева – бивш главен счетоводител, все още продължава заради отложени заседания вследствие на COVID мерките. Тя също не е сред обвиняемите, въпреки че призна пред съда как на практика е била подставено лице. „Аз се съгласих, тъй като искрено вярвах на посланията, които Василев ми отправяше… Василев обясняваше на всички присъстващи, че ние правим добри неща – особено през 2011 г. (по спомен), когато Василев бе избран за Мистър Икономика“, казва тя и още: „Аз съм била представляващ „Хедж инвестмънт“… Фиктивен представляващ още от началото“. На всичкото отгоре е под въпрос дали Андреева може да бъде добросъвестен свидетел, тъй като живее на семейни начала с бившия счетоводител на Василев Бисер Лазов, което значи, че би спестила показания, които могат да го инкриминират директно.

На последното съдебно заседание по мегаделото „КТБ“ съдът реши, че вече няма да отлага процеса заради COVID-19.

Големият отсъстващ – Пеевски

Никой от прокурорските свидетели досега не говори за връзката на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски с Цветан Василев и фалита на КТБ. „В хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема“, е тезата и на прокурор Иван Гешев.

Фактите обаче са други, тъй като името на Пеевски се появява многократно в документацията, иззета при разследването за КТБ, показа Антикорупционният фонд. Бизнесменът, санкциониран за корупция по закона „Магнитски“, се споменава в ръкописна бележка на банкера Василев, а инициалите ДП1 фигурират и във всекидневната справка, която шефът на КТБ е получавал от счетоводителя си Лазов. Срещу тези инициали е записано 575 млн. лева. От друга справка на финансовото разузнаване на ДАНС пък става ясно, че Пеевски е летял с частния самолет на Василев. Попитан за всичко това, основният прокурорски свидетел Лазов отново се оправда с къса памет.

Специализираният съд демонстрира очевидно нежелание да се говори за Пеевски в съдебна зала. Той упорито отказва да даде думата на ключовия обвиняем – Цветан Василев, въпреки че по закон той има право на обяснения. Още в началото на съдебния процес през 2019 г. адвокатите на банкера поискаха той да бъде изслушан през видеовръзка. Въпреки настояването на прокуратурата, че не бива да се дава думата на обвиняемия, защото е „недобросъвестен, тъй като не желае да се върне в България“, съдия Вирджиния Петрова реши, че ще провери какви са техническите възможности за това, „всеки подсъдим има право да дава обяснение по всяко време на делото“.

Година по-късно съдия Петрова смени мнението си и отхвърли това право с аргумента, че то не е безгранично. „Към настоящия момент съдът намира искането за неоснователно, защото съдебното следствие не се е развило в достатъчна степен“, заяви Петрова. Не става ясно от произнасянето на съдията кой точно е подходящият момент да се изслуша човекът, обвинен за кражбата на милиарди.

Едва ли скоро ще бъде изслушан и Делян Пеевски, който според Василев е сценаристът на атаката срещу КТБ. Досега бившият депутат дори не е бил разпитван по делото. Част от адвокатите на подсъдимите вече направиха заявка, че ще искат призоваването му в съда. Пеевски обаче би могъл да откаже да се яви, ако има опасност да инкриминира себе си с показанията, или с други думи, има право да замълчи. Това безспорно ще изобличи прокуратурата, че е скрила връзката му с фалита на КТБ.

Трудно е да се предскаже кога ще приключи съдебната сага „КТБ“. С това темпо се очаква делото да се проточи дори и след края на 7-годишния мандат на главния прокурор Иван Гешев. До допълнително забавяне може да се стигне и заради изявената воля на част от политическите партии за законодателни промени, с които да закрият специализираните съдилища и прокуратура. Такъв законопроект беше приет на първо четене в парламентарната комисия по правни въпроси в 46-ото народно събрание. Ако в следващия парламент поправката се приеме окончателно, по-всяка вероятност делото ще започне отначало в Софийския градски съд.

––––––––––––––––

ПАРИ НА ВЯТЪРА

За близо 7 години синдиците на КТБ са успели да възстановят 1.25 млрд. лв., което представлява 25% от загубените пари в банката. По-голямата част от разпределените пари – 928 млн. лв., всъщност отиват във Фонда за гарантиране на влогове, който изплати защитени влогове за 3.7 млрд. лв. В списъка с големите незащитени вложители обаче фигурират „Топлофикация-София“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Мини Марица-изток“, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция „Дипломатически имоти“. Всички те до момента са получили не повече от 20% от спестяванията си в банката.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar